Корийн Йонкер, ОССЕ: Препоръките ни за изборното законодателство никога не се вземаха предвид

© Юлия Лазарова

Властите в България сътрудничат на международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, но когато става дума за реакция след направени препоръки, ситуацията е различна и затова препоръките се повтарят в следващи доклади.

Йонкер е оглавявала мисии за наблюдение на избори в Беларус, Молдова, Грузия, Азербайджан, Северна Македония, Босна и Херцеговина и други. Между 2004 и 2010 г. е в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, по същото време е и депутат в нидерланския парламент. "Дневник" разговаря с нея след първата пресконференция на наблюдателите от ограничената мисия на ОССЕ вчера в София.

Повечето от участниците в пресконференцията споменаха по един или друг начин употребата на държавни ресурси в хода на кампанията и сливане на партия и държава. В България това е обичайна практика на властта, но на вас кои примери ви направиха най-голямо впечатление?

- Видяхме значително извънредно разпределяне на бюджетни средства. Разбира се, по време на COVID някои определено могат да бъдат разбрани. Като гледаме официалните решения на правителството, някои бяха оправдани например като компенсации заради вируса. Повечето от допълнителните бюджетни разходи обаче нямаха нищо общо с COVID-19 - например средства за възстановяването на църква или множество инфраструктурни проекти, канализация или газохранилище. Няма нищо общо с COVID-19. И ако виждате, че тези разходи се правят точно в месеците на кампанията, а не по-рано, това дава предимство на управляващата коалиция.

Ако в медиите се покрива това и нищо друго от другите дейности на политическите партии по време на кампанията, това дава на управляващата коалиция ясно предимство. Също защото другите политически партии нямаха възможност за публични събирания, докато правителствените служители продължиха да обикалят страната. Това създава странна ситуация, в която възможностите далеч не са равни.

Повдигате ли тези въпроси пред властите? Каква е обичайната практика при подобно заключение?

- Сега представихме предварителните си заключения. Ще напишем доклад, който покрива предизборния период, наблюдението в изборния ден и развитията след изборите и ще бъде изпратен на правителството и по възможност обсъждан. Разбира се, трябват обаче двама партньори за това. Трябва да бъдем поканени, за да имаме възможност. Винаги сме на линия за това, но трябва да изчакаме да видим дали ще имаме възможност.

Обикновено оказва ли правителството съдействие по забележките?

- Обикновено получаваме покана за наблюдение и получаваме цялото нужно сътрудничество, за да го правим. Когато обаче става дума за прилагане на препоръки, ситуацията е различна. Споменах, че хората питат за препоръките ни, но за съжаление много от тях ще са същите като преди, защото по тях нямаше изпълнение.

Можем ли да разграничим системните проблеми при предишни избори и причинените от COVID-19?

- Правната рамка е повтарящ се проблем, определено, и говорим за него отдавна. През 2019 и 2020 г. имаше толкова промени в закона, но препоръките ни никога не се вземаха предвид.

Казахте, че в медиите кампанията е присъствала основно чрез предизборните материали на партиите, без проверка на фактите и много анализи, на практика без разследвания. До каква степен това може да се свърже и с коронавирусната криза?

Не мисля, че може да се свърже по никакъв начин. Това е системен проблем - заради концентрацията на собственост, намаляването на (редакционното) разнообразие, което може да влияе и на качеството на журналистите; натиска и политическото влияние и автоцензурата, която споменахме. За нас това е огромно притеснение.

Каква помощ можете да предложите?

- Разбира се, ще имаме собствени препоръки, но мисля, че зависи от самата страна и от журналистите да започнат да обсъждат въпроса и да направят нещо. Не мисля, че можем да го променим.

Като "системен проблем" се е описвала в публикации на различни организации ограничената способност на властите да довеждат докрай работата по сигнали за купуване на гласове. Променил ли се е през годините начинът, по който те отговарят на такива сигнали?

За съжаление този системен проблем създава натиск върху гласоподавателите, но по този въпрос трудно можем да получим яснота, защото е много трудно някой да потвърди, че е платил на някого или че е взел парите. Разбрахме, че главният прокурор е отворил поне няколко случая. Не зная дали тези случаи ще покрият големия обхват на въпрос, така че можем само да помолим и призовем главния прокурор да продължи и да приеме случая много сериозно.

Какво всъщност бе влиянието на смесената система с хартиено и машинно гласуване върху изборния процес? В предварителния ви доклад ваши събеседници изразиха притеснението си, че това може да усложни изборния процес и броенето. Споделяте ли това наблюдение?

- На първо място, не ние решаваме дали ще бъде избрано хартиено гласуване или машинно. Всъщност от гледна точка на сегашния момент беше добре, че имаше такава комбинация. Ако го имаше само машинния вот, предвид създалите се проблеми (например във Велико Търново и Добрич, където ОССЕ нямаше наблюдатели - бел. ред.), щяха да се загубят гласове. Сега не изглежда така, защото хората можаха да продължат с хартиени бюлетини.

Проблемите с протокола не се появиха заради машинното гласуване - той вече бе много труден. Партийните списъци и преференциите трябва внимателно да се въведат без грешки. Сега стана още по-трудно, включително заради често срещания проблем в страната с невалидните бюлетини. Всичко това комбинирано създаде много проблеми. Много стриктните правила за попълване на протокола - синя химикалка, камо X или V - само усложнява процедурата за секционните комисии, може би и тази процедура трябва да с погледен и тогава не би имало пообни проблеми.

С какво най-ясно впечатление си тръгвате от изборите?

- Има толкова много елементи в начина, по който се възпремат избори, така че би било много трудно в едно изречение. Изборите бяха състезателни, уважаваха се свободи, техническата организация бе направена добре. Но от друга страна начинът, по който COVID мерките ограничаваха политическите партии да имат пълноценна кампания и възможностите, от които се възползва управляващата коалиция - това промени условията на равнопоставеност.