Криминалният лингвист Христина Шушкоф за думите, които казват всичко, и как да открием лъжата

Христина Шушкоф е криминален лингвист и анализатор.

© Велко Ангелов

Христина Шушкоф е криминален лингвист и анализатор.



Христина Шушкоф е криминален лингвист и анализатор - вероятно единственият в България. Работила е по разследвания на тежки престъпления, а участието й в разкриването на едно от последните убийства - на Евгения Владимирова, помага на разследващите да стигнат до извършителите и да повдигнат обвинения. Образованието си по криминална лингвистика е завършила в Англия, анализ на твърдения на факти е специализирала в САЩ (обучавана е от служител от високите нива на ФБР). От повече от 5 години се занимава с анализи в тези сфери и е работила по много случаи - тежки престъпления като серийни убийства, грабежи, конфликтни ситуации и много други. Владее и води обучения по техники на разпити и интервюиране. Майка на две деца, отглежда и два мопса.


Какво работи криминалният лингвист?


- Това е нововъведение за България. В другите страни се практикува от десетилетия насам. Ролята на криминалния лингвист, най-общо казано, е всъщност да съдейства на разследването и съда. Моята специалност е идентификация на автор, съпоставка на автор, оценка на заплашителни текстове, текстове за откуп, също и суицидни текстове и профилиране.




Освен криминален лингвист, аз съм и анализатор, което може да се разглежда като двете страни на една и съща дисциплина. Като анализатор откривам чувствителна, измамна, липсваща информация. Също правим профилиране, но по различен принцип от криминалната лингвистика. Идентифицираме социо-лингвистичните връзки на субекта, когото изследваме, с други субекти в текста и по този начин добиваме по-ясна представа относно това, което е комуникирано дали е достоверно, дали има някаква информация, която убягва, както много често се случва.


Колко често полицията търси съдействие от такива специалисти в България?


- Не много често, но това го отдавам на факта, че както казах, за България това е нова дисциплина. Хората не знаят какво може да се произведе при едно такова изследване, но в светлината на някои последни казуси, които успяхме да разплетем, мисля, че все повече научават какво е криминалната лингвистика и как могат да я използват. И не само разследващи органи използват нашите услуги, но и много специалисти по човешки ресурси, хора в сферата на социалните дейности, учители, защото има и престъпления, които за съжаление се случват в сферата на образованието.


Как правите анализ по криминални случаи - само по писмени показания и документи или присъствате на разпити?


- По принцип анализът се прави на всякакъв вид реч, който субектът може да произведе - дали ще бъде писмено или говоримо това няма значение.


Има ли разлики във всички тези анализи? Следите ли за паузи, запъване, заекване и оказват ли влияние те?


- Това е паравербалната комуникация, която е свързана с темпа, с ритъма на речта, с интонацията. Това е една част от анализа, който правим, но не основната част от него. Ние работим с думи. Съответно каквото и да правим, ако имаме запис, от който трябва да извлечем текст, го транскрибираме. Ако имаме текст,правим анализа. Но има едно общо правило в криминалната лингвистика - че когато човек слуша, не гледа и когато гледа, не слуша. Ние се съсредоточаваме именно върху това да наблюдаваме текста, защото човек е жертва на интерпретация, няма начин.


Затова никога не правим първоначална преценка за това дали един човек ни лъже или не, без да сме седнали и да сме изготвили самия анализ.


За какви думи, изрази и фрази се следи? Има ли специфични показатели, по които се разбира кога човек лъже, прикрива информация или прави опит да манипулира?


- О, да. Има много, много такива.


Може ли да дадете конкретен пример?


- Да. Принципно хората, които лъжат, тъй като лъжата е много неестествено състояние на мозъка, предизвиква напрежение и стрес, съответно някъде дълбоко в себе си човек иска да каже истината, но дадени фактори не му позволяват.


Когато това се случи, човек произвежда един много интересен стил на изказване. Например на мен много често ми се случва, когато задам въпрос на субект, под субект се разбира човекът, когото изследвам, и директно го попитам - ти ли открадна парите или ти ли взе парите? Използваме думи, които са по-скоро морално несвързани с деянието и той започва да се кълне в Господ или да го извиква като свидетел - "Бог ми е свидетел". Започва да се кълне в семейството си, започва да ни убеждава в информацията. Това може би е един от най-важните критерии - дали човекът ни убеждава в информацията, или ни представя някаква информация. Защото много често честният човек не е извършил нещо, например не е откраднал парите, но няма доказателства за това и когато го попиташ: "Добре, защо да ти вярвам?", той казва: "Защото това е истината". Това е един вид отдаване на отговорността на другия - "Аз съм ти казал истината, ти, ако искаш, ми вярвай от тук нататък".


Така че това е един от многото компоненти, които съблюдаваме, когато правим анализ. За хората от нашата професия задължителна част от тренинга е, да се опита да излъже и да види всъщност как звучи отстрани. Всеки звучи по един и същ начин, общо взето.


Колко време е нужно за един анализ и какво количество материал - едно изречение, няколко минути реч или няколко абзаца текст? Има ли минимум, под който не може да се направи качествен анализ?


- Това е много относително. Първо трябва да се разбере каква е целта на анализа. Ние ограничаваме анализа до въпроси - някакви конкретни въпроси, от които разследващите искат ние да успеем да извлечем информация. Ако става въпрос за профилиране, тогава трябва да работим с каквото имаме, а в такива случаи може да имаме само едно изречение, както в случая с покойната Евгения (убийството на Евгения Владимирова, за което са задържани съпругът й и баща му - бел. авт.), което се случи наскоро. Там трябваше да се прави стилометрично изследване на едно изречение, което беше написано от нейния телефон към 16 ч. И това изречение доказа, че тя не е автор, въпреки че беше едно. За целите на идентификация на автор едно изречение ни свърши работа.


Ако обаче имаме текст, който е от 300 - 500 думи, който трябва да анализирам и да разбера дали, най-образно казано, човекът е взел парите, тогава може да ни отнеме между 16 и 48 часа. Защото имаме едно правило в анализа на твърдения - когато човек направи анализ, след това трябва да направи почивка и после пак да го направи все едно го вижда за първи път, за да може да бъде напълно обективен. Обикновено повечето от нас използват и другия метод, който е да конфронтираш собствените си открития в самия анализ, за да може, ако успееш себе си да убедиш в това, което си написал, значи явно е валидно.


Когато правите анализ, правите ли предварителна проверка и проучване на човека, чиято реч ще се анализира, или не. Помага ли това на работата или напротив - пречи?


- Принципно пречи. Нарича се контаминация или замърсяване в нашите среди. Когато пристигне някакъв текст за анализ, единственото нещо, което трябва да знаем, е какво е престъплението и какво се иска от нас да направим. Оттам нататък всичко, което може да дойде като информация, може да попречи на нашата преценка, защото все пак ние също сме хора. Много често разследващите ще дойдат и ще кажат - аз съм сигурен, че той го е извършил.


Точно за такива случаи питам.


- Трябва да се абстрахираме много сериозно.


Възможно ли е? Ако полицията казва предварително - този човек е заподозрян, как процедирате?


- Ами те всички са заподозрени, след като са стигнали до нашите услуги. Но принципно хубавото в моята професия е, че аз получавам всичко онлайн и единственото нещо, което искам да разбера, са тези два въпроса - какво е престъплението и какво се търси. Оттам нататък аз нямам комуникация с разследващите, докато не им представя някакъв анализ или съответно, ако се наложи аз да водя следващото интервю или да ги подготвя те да го водят. Така че няма много възможности за контаминация.


Нивото на образование, полът, расата и вероизповеданието могат ли да повлияят по някакъв начин на изследването и вземате ли ги предвид?


- Когато правим профилиране, това е едно от първите неща, които се забелязват - националност, религия, политически убеждения. Полът понякога е малко по-специфичен компонент, който да се анализира, но тези неща веднага се забелязват.

Имали сме случаи, в които сме успявали да идентифицираме човек само по две думи. Мисля, че преди известно време имаше някакъв пробив в системата на НАП и тогава прегледах имейла, който беше пристигнал до властите и той беше супер показателен за националност на автора.



Може ли да обясните?


- Ами да. Ставаше въпрос за "истинската истина", преведено от английски, което не е термин, който имаме на български, но е термин на руски.


Много интересно. В такъв случай владеенето на много и различни езици за подобно изследване също е важно, за да се отчитат различията за всеки език.


- Идеалният вариант е човек да има познания в няколко езика. Аз имам познания в четири и това определено ми помага, когато става въпрос за по-различна конструкция, която е типична за дадения език или някакъв израз или фраза, които изскачат и няма никакъв смисъл от нея в съответния език, на който се предполага, че е написана. Така нещата стават много по-лесни от гледна точка на няколко компонента, но въпреки това остават възраст, дали човекът е женен, какъв е статутът му, какво работи.


Когато получаваме анонимни текстове, например имаше случаи, в който авторът беше написал ларинкса, вместо гърлото и впоследствие, след като направихме профила, се оказа, че това е студент по медицина, защото не много хора използват "ще те хвана за ларинкса". Това са неща, които може би всеки от нас на някакво интуитивно ниво може да определи. И това го видях в случая с Евгения, когато нейните приятелки първи казаха - "Това не е Евгения, няма как тя да го е написала това нещо. Това не е типично за нея". Така че всеки един от нас може би в част от себе си е криминален лингвист и прави анализ на стила на другите.


За случая с Евгения Владимирова, освен това единствено изречение от телефона й, какво друго анализирахте? Правихте ли анализ на показанията на съпруга й и на баща му?


- Да. Още от четвъртия или петия ден, когато получих заявка за случая, започнах да правя анализ първо на изказванията на бащата Пламен, след това на Орлин и това беше работа, която продължи в рамките на месец. В края на този месец може би около десетина дни преди да открият Евгения, ние вече имахме една много добра идея какво се е случило, къде може да се намира трупът, кой какво е направил и с какво е бил съпричастен в самото престъпление. Дори имахме сведения за това, че Орлин е използвал видеонаблюдение и spyware (шпионски софтуер - бел.ред.), за да следи комуникацията й много преди да открием тези вещи в апартамента.


А по какъв начин стигнахте до тази информация? Едва ли са го казали в прав текст и директно.


- Не, всичко беше в думите на Пламен и на Орлин. Това, което казах и в едно предишно интервю, беше, че когато изчезне човек, особено, ако е близък човек, това е изключителен стрес за близките. Хората тогава забравят да се хранят, да спят. На мен ми се е случвало хора да ми звънят късно през нощта - към 2 или 3 ч., защото са се сетили за нещо и искат просто да помогнат на разследването. Тези хора са наистина суперразтревожени и най-вече фокусът е върху това какво изпитва човекът, който е изчезнал, защото това е нещото, което не можем да контролираме - какво изпитва, дали е жаден, дали е гладен, дали го бият, какво се случва с него.


​​​​​​​Докато при Орлин, неговият основен фокус беше защо няма информация, какво правят разследващите, не споменаваше Евгения по име, което е много голяма дистанция между него и съпругата му. Това е човек, който е супер близък до теб. По това разбрахме, че той няма грижа за нея, не изпитва грижа.


За разследването на убийството на Евгения Владимирова


А притеснението, че не знае какво се случва и как върви разследването, не би ли могло да се обясни и с това, че вероятно много хора на неговото място биха искали да знаят какво прави полицията и дали изобщо търси изчезналия човек, тъй като доверието към полицията не е особено високо?


- Да, разбира се. Това със сигурност ще бъде във фокусите на човек, който е в такава отвратителна ситуация. Но това е един от фокусите, не е първият. Той имаше много пъти възможност по време на разговора си с Тина Ивайлова (журналист, работила по разследване на случая, излъчено в ефира на Нова телевизия - бел. ред.), да покаже грижа, да покаже тревожност за състоянието на Евгения. Той не я показа, защото той знае, че тя няма нужда от грижа.


Това го виждаме в много случаи, не само при Орлин. Имаше един случай преди много години с изчезването на едно малко момиченце в Португалия - Маделин Маккан. По същия начин нейните родители около 2 или 3 седмици след нейното изчезване даваха интервюта навсякъде и се виждаше, че те нямат загриженост за детето си. Обикновено, когато има случаи особено с намесено дете, родителите по никакъв начин не искат и не могат да приемат, че детето им може да бъде мъртво, че детето им може вече да го няма. Дори когато детето е посиняло в къщата, те пак викат 911, за да може да им се окаже някаква помощ, защото те отказват да го приемат. Това е травма, която се преработва много трудно. Самият факт, че човекът я е преработил, трябва да ни поставя под един такъв въпрос защо. Най-вече хората, които са извършили престъпление, те преработват най-бързо травмата.


В случая с Маделин все още няма никакъв официален резултат от разследването, а оттогава мина доста време.


- Няма и да има.


Знам, че ваши колеги са работили по случая. Какво показват анализите на интервютата на родителите, включително и години след случая, защото те продължават да говорят за него и официално продължават издирването й чрез фондация?


- Тяхното поведение е доста константно. Почти от третата седмица, след като изчезна момиченцето, досега е напълно константно. Те нямат грижа, нямат надежда, че тя ще се върне.


Аз също съм работила по този случай. Моят инструктор всъщност беше човекът, който направи първия анализ. Ние сме група анализатори, които помагаме в анализите, и също си дадохме мнението. Това, което успяхме да извлечем е, че момиченцето е починало в апартамента, смъртта й е била инцидент и най-вероятно е била вследствие на предозиране с калпол, което е някакъв сироп за кашлица, ако не се лъжа, който се дава на децата, за да спят. Явно се е получил тогава някакъв инцидент, скрили са тялото и оттам нататък се започват цирковете, защото те имат още две деца, които трябва да гледат. А пък и британската общност не иска да се обрисува един такъв имидж на едно британско семейство като убийци, а те са и лекари отгоре на всичко.


А в България по какви случаи сте работили, освен последния с Евгения Владимирова?


- Работила съм по убийства, грабежи, дребни кражби. Работили сме и по случаи с някакви вътрешни семейни конфликти.


За какво най-често ви търсят?


- Най-често ни търсят за убийства или за нещо, което е в графа сериозни престъпления, защото тогава има нужда от някаква сериозна намеса. Но също така и профилиране. Много често получаваме анонимен мейл, за който трябва да кажем кой го е писал, защо го е писал и т.н. и трябва да се включим с някакъв профил, за да успеем да анализираме съответния човек и да се идентифицира кой може да бъде той.


Лингвистичният анализ има ли тежестта на доказателство в съда по НПК?


- Този род изследвания, тъй като са съвсем нови за България, може би тепърва ще се разбере дали могат да имат някакво място в съдебния процес. Полиграфът, както и лингвистичното изследване, може би са някакви фактори, но недотам доказателства както биха били физическите доказателства. Така че засега можем да говорим за това като помощно средство, което да се използва в хода на разследване и в хода на съдебния процес. Въпреки че има и такива случаи, в които тези доказателства са най-важни.


Например в Англия съм работила по случай, при който имаше едно убийство, съответно имаше нещо написано от телефона на жертвата, трябваше да направим стилометрично изследване и колегата трябваше да се яви в съда, за да защити нашите открития, така че в някои случаи това е единственото, което може да се използва.


Нужни ли са законодателни промени, които биха дали възможност тези изследвания да се признават с по-голяма тежест?


- Това е доста комплексен въпрос. Тук може би е добре да се направи аналог с изследвания в сферата на психологията, които много често влизат в съда, а те също са обект на дебати. Това, че някой ви е направил профил на интроверт, не означава, че не може друг човек да дойде и да каже - няма такова нещо. Може би трябва да се отвори вратичка, която да даде възможност нещо да се представи.


В Америка има два начина, по които това се прави. Единият е човекът, който ще прави самото изследване, да има квалификацията, опитът и т.н. и да може да дойде в съда и да защити това, което прави. Вторият е - няма значение кой представя доказателствения материал, въпросът е дали може да го представи по начин, по който и други хора да го репликират. Така че каквото и да избере нашата система, мисля, че няма да бъде зле като вариант, защото по този начин може да се получи една наистина добра дискусия относно валидността на много неща, не само на полиграф, лингвистична експертиза, но и на много други неща.


Има ли изобщо възможност за обучения в България за тази специалност?


- Не, обучения провеждам аз. Принципно човек може да присъства и да научи някои от компонентите на анализа и съответно да ги прилага в своята сфера, но това не го прави анализатор, който може да помага след това за разследване. Но пък може да му помогне в много други сфери.


В какви например би било полезно?


- Ами например учителите много често се възползват от тази опция, защото ние идентифицираме сексуални посегателства над деца и те много често се проявяват в езика на децата. Служители на Агенция "Закрила на детето" по същия начин и въобще служители в социалните сфери, защото те могат да идентифицират не само сексуално, но и домашно насилие или травматични моменти и съответно да разберат как да взаимодействат със съответния човек.


Оттук нататък разбира се става въпрос и за HR-и, тоест хора, които правят селекция и подбор на други хора. Това също е много полезно, защото ние вършим много такава работа, особено за САЩ, където компаниите имат нужда да разберат какви хора кандидатстват за дадена позиция и кой ще бъде всъщност точният човек за тази позиция, защото нямат неограничен ресурс да назначават един, после да го уволняват, а после да наемат друг. Трябва да се селектира на момента кои са двама-трима човека, които им трябват, за да ги вземат - единият е излъгал, другият е скрил информация, трети ползва наркотици. Тези хора не им трябват.


Ние работим и с нещо друго, което се нарича процес на свободната редакция, което означава, че човек сам избира думите, сам ги подрежда и слага съответно паузи. Много е трудно човек да излъже, когато сам трябва да каже нещо, много по-лесно е, когато трябва просто да повтори.



А как говорят политиците? Успяват ли да прикрият важна информация или пък казват повече, отколкото би трябвало да казват? По какъв начин артикулират важни послания?


- Генерализация. Това е най-добрият начин човек да излъже. Когато не каже нищо специфично, а винаги генерализира. Те говорят по този начин и разчитат много и на емоционалното въвличане. Това е един компонент от нашата работа - дали човекът се опитва да ни въвлече емоционално в нещо, или се опитва да ни представи факти. Защото, ако аз седна и започна да казвам нещо от сорта на: "Вчера, когато бях късно навън и се разхождах по тъмната улица, и валеше дъжд, и беше тихо, и ми беше студено" - човекът, който ме слуша, иска или не иска, започва да си конструира тази картина, която му представям. Съответно след това ще представи някаква емоция: "Аз се чувствах изплашен, настръхнаха ми космите по врата и т.н." Те обичат много да контролират масите чрез емоция, което мисля, че е основа на риториката като цяло.


Това, според вас, е търсен и целенасочен ефект или се прави от незнание, неумение или липса на политически опит?


- Според мен е целенасочено, защото, когато човек не може да вземе конкретна позиция за нещо, не можеш да го обвиняваш. Няма как да му кажеш: "Ти обеща да направиш това, но не го направи." Но когато използваме генерализация и аз кажа нещо, което може да означава 1800 неща, ако ме обвиниш в едно, аз мога да кажа: "Не, то беше всъщност третото. Ти просто не си разбрал."


По какъв начин се отправят послания към обществото във важни и кризисни моменти, като например с обявяването на пандемията и извънредното положение?


- Това, което на мен ми направи впечатление - това, че вирусът е факт, е факт. Но имаше хиперболизация на всичко, което се случваше около пандемията. Като повечето правителства, контролират със страх. Страхът на хората трябваше да се вземе и да се контролира с него. Общо взето, като родители, а ние сме малките деца, които трябва да слушат.


Анализирате ли близките си?


- Не. Държа да ми останат близки.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK