© Лазар Младенов
- Вписването на българите в македонската конституция ще създаде ново разделение между българи македонци
- Разлики между двете групи просто няма освен схоластични
- Не с такива промени и с вето, а с падането на границата, културния и икономически обмен и диалога между политическите елити ще се решат проблемите
- Ребългаризацията в Северна Македония би била възможна, след като обратният процес течеше между 70 и 100 години.
Вписването на българите в конституцията може да реши проблемите между България и Северна Македония толкова, колкото налагането на ветото за преговори с Европейския съюз, а само ще създаде ново разделение по национална линия, от което никой няма нужда.
Това каза за "Дневник" основателят и председател на Български културен клуб - Скопие Лазар Младенов след срещата си с българския премиер Кирил Петков, който бе в Скопие във вторник.
Лазар Младенов е роден в Струмица през 1956 г., завършва архитектура в Скопие, кариерата му до 2000 г. минава в строителната "Югопромет", до 2013 г. - в частна фирма за осветление.
През 2008 г. основава БККС - водеща организация за опазване на българската памет и културно наследство в Северна Македония. Нейният заместник-председател Мирослав Ризински бе осъден на затвор с присъда, смятана за политически мотивирана преди десетилетие, докато премиер бе Никола Груевски, а случаят отекна и в Европа. През 2020 г., в разгара на напрежението преди българското вето за начало на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз БККС публикува меморандум и пътна карта за изход от кризата.
"Дневник" разговаря с Младенов за очакванията му след срещата на Петков с македонския политически елит и с представители на македонските българи, за възможния изход от кризата и за основното искане, подкрепено от голяма част от организациите на българи в страната: вписването в констуцията на Северна Македония, за което неговото мнение е различно.
Г-н Младенов, бяхте на срещата на българите от Северна Македония с премиера Кирил Петков при визитата в Скопие. С какви впечатления си тръгнахте?
- Срещата беше наистина кратка, но за мен беше много полезна. Успях да предам материалите, които имах от БККС, на министър-председателя, за да ги прочете спокойно в София. Нямах нужда срещата да трае повече, но ме радва, че все пак нещо се започва. Дружбата, разговорите - само те може да допринесат да се реши проблемът.
Виждате ли в посещението на Петков индикация за наистина нов подход, или още от същото, опаковано в нови думи?
- Виждам новия премиер като принципен и искрен човек и смятам, че ще осъществи това, което казва. Ето и първия полет между София и Скопие вече уговорен. Да се надяваме, че ще продължат така.
Обсъждахте ли актуалните напоследък теми за хората с българско самосъзнание в Северна Македония?
- Нямахме шанс да говорим с министър-председателя, докато бяхме в посолството. Нямаше публичен разговор - всеки отиваше, поздравяваше се и това стана по този начин. Вярвам, че всички са му казали каквото имат да кажат, но ние не говорихме за това. Тази или другата седмица ще кажем в писмено съобщение какво е мнението ни по този и други въпроси, за да може проблемите по-скоро да се решават.
Предадох му и меморандума на БККС с пътна карта за решаване на проблема.
А Вие какво смятате за включването на българите в конституцията на Северна Македония?
- Какво решаваме с това да се впишат сега в момента? Нищо не решаваме. Има и още един проблем: политиците в София сигурни ли са, че опозицията в Северна Македония, по-точно ВМРО-ДПМНЕ, ще приеме такава идея? Ако не го приемат, има проблем с гласовете, за да влезе в сила (за приемането на поправки в конституцията трябват две трети мнозинство, а то е непостижимо без гласовете на ВМРО-ДПМНЕ - бел. ред.).
Не съм за приемането лично. Разлика между нас и хората, които се определят като македонци, просто няма. Почитаме едни и същи дейци, празнуваме едни и същи празници, пеем едни и същи песни. Разликата е схоластична. Това ще доведе само до нови разделения в македонското общество.
Защо?
- Аз и мои познати и роднини, които не са прочели една книга за историята, а само слушат приятели, колеги и история от училищата, сме една и съща кръв, но те се определят като македонци, а аз съм българин. Работата е в подхода. Процесът на ребългаризация е подобен на процеса на дебългаризация. Тя се провежда вече между 70 и 100 години; а ако искаме ребългаризация, това може да стане чрез редовни разговори между двата политически елита, чрез български медии, каквито няма в Северна Македония, чрез културен обмен - дали театър, кино, презентация на книги, да има културен обмен, спортен обмен, да идват отбори от България на приятелски мачове. Защо това да не се прави? За икономиката и инфраструктурата да не говорим.
"Рухването на границата между Македония и България е начинът - колкото по-лесно е да се минава, толкова по-лесно ще се освободят хората."
Безброй са латентните българи. Има и много интелектуалци, осъзнати българи, които не искат да се впускат явно в диксусиите, а и просто контактуват с нас, дават подкрепа, но не го правят публично. Всички тези хора са против политиката на разделения, бойкот, блокади, ултиматуми, вето. Това не допринася хората да се сближат.
А какво да се направи тогава?
- Трябва лека полека да сринем тази граница между Северна Македония и България, за да започнат хората да общуват. С обмена ще се създаде и нова близост. Младите ще имат повече достъп до информация. Като прочетат, ще се плеснат по челото и ще поискат да прочетат още. Това е процес, не е ултиматум. Процесът се развива, да не го спираме.
Не можем да разделяме братята. Не може в семействата един да се декларира за българин, друг - македонец. Този, който се декларира за македонец, или има функция ва македонското общество, или не е имал шанс да прочете нещо от историята. Интелектуалците няма как да не разберат. Виждате, интелектуалците, които смятахме за югославяни, излязоха с най-българските идеи, да не споменавам имена. Съветниците около бившия премиер Зоран Заев.
Близостта трябва да се осъществи с контакти и разговори, това е пътят. Блокадите не са пътят. Те спират и затварят.
С други думи, смятате, че вписването на българите в конституцията е вредно колкото ветото?
- Да, ще създаде ново разделение по национална линия. На кого е нужно? Македонците в момента може да не осъзнават, но в последните години има наплив на млади хора, които се доближават до нас, за да не стигнат до ситуация, каквато ни се случваше по времето на режима на Груевски.
"Хората на по 20 и 30 г. разбират нещата и знаят, че македонската история и българската история са едно, знаят го и го декларират и не искаме да ги изложим на опасност."
Много по-голям е броят на латентните българи, които знаят историята и мълчат. Те вероятно са са записали като македонци, но знаят в душата и сърцето си.
Ако все пак говорим за хората, които са определят като българи и открито го осъзнават, общоприета ли е сред тях изразената от вас оценка, или е по-скоро изключение? Много други организации на българите в Северна Македония, които бяха на среща с президента Румен Радев в София, казват, че те трябва да бъдат вписани. Заявиха го и в отворено писмо до президента, парламента и премиера.
- Помислете: може ли тези хора да са инструмент на интереси в България? Ние не сме. Ние свободно говорим по темата. Никой от България не може да ни наложи да кажем това или онова. Дори когато не изразявахме явно, получихме заплаха от Скопие, че силни политици от България ще ни довършат. Това ли е единство? Питал ли ни е някой какво мислим по темата? Не. Те си правят срещи със сходни хора за разговор, които вдигат два пръста, за да подкрепят ветото.
Да сравним какво е направил БККС и какво - дружествата. Най-силната българска организация дойде до положение да си закрие офиса, защото силни политици решиха да я довършат.
Казвате, че БККС изобщо не е била поканена на срещата при Радев?
- Абсолютно не, никой не ни е поканил на среща. Ние сме изолирани. Единствените изолирани от политиката и дипломацията в България. Надяваме се това да се промени при новото ръководство, за да си кажем мнението и да се търси решение по този път. Само ние имаме писмен документ - меморандума за спора между България и Северна Македония. Този документ доживя да бъде масово предаден в медиите и в България, и в Северна Македония. Вниманието бе огромно, но за съжаление политиците си замълчаха, а им дадохме готов материал за решаване на проблема.
Все пак, щом участвахте в срещата с премиера, разбирам, че изолацията е приключила.
- Надявам се. Имам доверие в сегашното правителство и смятам, че те по друг начин ще гледат на нещата в България. Разговорите са единственият начин да се решат проблемите между Северна Македония и България.
Клипът е с речта на Лазар Младенов от април 2019 г. на 11-годишнината на БККС,, където гости бяха тогавашният премиер Зоран Заев, кандидат-президентът Стево Пендаровски и бившият български държавен глава Росен Плевнелиев.
