Мариана Тошева: Под 5000 украинци с временна закрила работят, натискът от трети страни расте

Мариана Тошева: Под 5000 украинци с временна закрила работят, натискът от трети страни расте

© Юлия Лазарова



Избори 2022

Мариана Тошева е председател на Държавната агенция за бежанците и ръководител на оперативната координационна група, създадена за справяне с кризата, свързана с украинските бежанци и тяхното настаняване в България. "Дневник" разговаря с Тошева за ситуацията с украинските бежанци, мерките за социално подпомагане и интеграция и миграционния натиск на границата с Турция от бежанци от трети страни.


Видео от разговора с Мариана Тошева - гледайте тук


Каква е ситуацията с украинските бежанци в момента?




- Както всички виждат, в момента хората от Украйна с временна закрила в България са някак си успокоени, справят се с предизвикателствата, с вариантите за търсене на работа и получаване на информация. Ситуацията е доста по-спокойна, отколкото беше през първите няколко месеца и до края на май.


Каква е вашата оценка? На този етап България как се справя със ситуацията?


- Смятам, че всички ведомства наистина положиха големи усилия и с подкрепата на неправителствените организации и доброволците на терен, разбира се, успяха да покажат, че България, въпреки някои финансови ограничения, се справи с такава голяма вълна от хора, бягащи от войната. Паралелите, които се правеха със сирийската криза, са донякъде неуместни, тъй като към момента в страната ни са регистрирани 126 хил. лица, поискали временна закрила от месец март до сега. За сравнение - броят на сирийските граждани, които са подали молби за международна закрила у нас за периода 2013 - 2016 г., е малко над 19 400 лица.


Колко украински бежанци има в момента в България?


- Към дата 30 юли те са точно 85 483 лица от Украйна, на които е предоставена временна закрила. Винаги правя това уточнение поради известния факт, че има хора от Украйна, които влизат в страната и остават тук в хипотезата на 90 дни разрешен престой, т.е. те не се обръщат за помощ към съответните служби.


Къде са настанени те? Колко са в държавни бази и колко в хотели?


- От тези 85 000 имаме близо 25 000 украински граждани с временна закрила, които са настанени основно във ведомствени бази - те са по-голямата част, но не разполагам с точното число. Другите са в хотели, които преминаха по програмата за хуманитарно подпомагане, т.нар. втора фаза, от 1 юни с 15 лв., които са осигурени на ден за човек за подслон и изхранване. Не разполагам с точната бройка за хотели, но бързам да кажа, че и хотелите, и базите общо са 152 места за настаняване. Има хотели, които са предоставили 4-5 стаи, както и малки ведомствени бази, в които има не повече от 30 души. Има и хотели, и ведомствени бази, които вече подслоняват 200 - 300 души.


Всички суми ли са изплатени към хотелиерите?


- Действително разходите, които се плащат и към ведомствените бази, и към хотелите, се верифицират. Има си процес на верификация и това, че част от хотелиерите протестират и има забавяния в плащанията, се дължи на факта, че всичко много прецизно се гледа. Има случаи, в които хората, които верифицират плащания от министерството на туризма, се натъкват на един и същ личен номер на чужденец за няколко хотела за един и същ период. Има неизрядни документи от самите хотелиери или непълна документация и всичко това до последно се верифицира, за да могат да се изплащат средства, но вече са платени близо 157 милиона лева, което е една сериозна сума.


Агенцията за социално подпомагане е отпечатала брошури на български и украински, изпратени до всички регионални дирекции, за да се знае какъв е редът за получаване на помощи, как се кандидатства и каква помощ могат да очакват украинците. До 13 юли дирекциите за социално подпомагане на територията на цялата страна са приели 37 хил. заявления за отпускане на еднократната помощ, а са отпуснати 36 159 броя еднократни помощи, които касаят тези 64 025 лица, като майката например заявява и за децата - това е много сериозна помощ.


Продължават ли да влизат още бежанци от Украйна в България или пък тенденцията е обратна - напускат страната и се връщат нататък?


- Продължават да влизат граждани на Украйна, като динамиката е много различна. Има дни, в които "Гранична полиция" подава информация за над 5000 влезли в страната, но колко от тях се регистрират е отделен въпрос. Има дни, в които се регистрират 4-5 души, но има дни, в които се регистрират 100 и повече граждани на Украйна. Тоест тази динамика е на ежедневна база и затова за нас е по-важно да следим колко от тях остават на територията с временна закрила, защото това е групата, за която българската държава има ангажимент да се грижи.


Каква част от тях имат затруднения и не могат да се справят сами с търсене на работа или са в уязвими групи?


- При първоначалната оценка, която беше направена към 31 май, преди т.нар. голямо преместване, не бяха повече от 1000 души. Имайте предвид, че тогава говорихме с близо 65 000 души, които бяха настанени по държавната програма в хотели и тогава оценката на уязвимост показа около 1000 души, основно със сериозни хронични заболявания, животоподдържащи терапии или хора, за които има необходимост от постоянна грижа поради това, че са с някаква степен на инвалидност.

Сега предстои втора такава оценка, която ще се концентрира основно върху тези 25 000 души, настанени в базите, защото те са декларирали необходимостта от продължаващо подпомагане.

След като я направим - тя трябва да е готова до края на август, дори може би до 22 и 24 август, ще може да се прецени от 1 октомври за колко уязвими и техните близки говорим, които ще имат нужда от продължително настаняване, а именно до края на временната закрила. Към момента това е 24 февруари 2023 г., тоест за зимния период.


След "голямото преместване", ползвам вашия израз, вече тече вторият етап от плана на правителството за справяне с кризата с украинските бежанци, чийто акцент е интеграция - обучения по български език, както и намиране на работа. Как се справят с интеграцията?


- Като погледнем статистиките, веднага виждаме, че близо 60 000 украински граждани с временна закрила успяват да се справят, без да търсят помощ за подслон и изхранване, което е много важно. Тоест една част от тези хора имат средства, работят дистанционно, особено IT специалисти и въобще професии, които позволяват онлайн работа. Тези хора в трудоспособна възраст, повечето са жени, разбира се, успяват да се грижат и за близките, с които са в България. Иначе, когато погледнем статистическите данни, не повече от 5000 души са сключили трудови договори и работят в България, след като са се регистрирали за временна закрила.

Разбира се, има майки, включително с 3-4 или 5 деца, сами или с възрастен придружител - баба и дядо или само баба, на които им е много трудно. Всички са наясно, че дори и да намери работа, тази жена само с една заплата няма да може да се справи на фона на икономическата ситуация да изхранва семейството и да плаща наем и режийни, ето защо по програмата ще се направи тази оценка, за да се види за каква група хора ще е нужно осигуряването на подслон.

Подслонът е ключовото, за да могат хората да търсят спокойно работа и да задоволяват другите потребности. Част от жените или не са работили в Украйна - просто са били домакини, или са висококвалифицирани и при тях все още нагласата е, че се опитват да намерят работа, която максимално да съответства на тяхната подготовка и образователен ценз. Това са обективни трудности, защото на пазара на труда повечето работни места са за по-нискоквалифициран труд.


Докога продължава този етап по програмата и какво предстои след това?


- Вторият етап беше удължен в края на юли с решение на Министерския съвет. Промяната е в частта за предоставянето на подслон и изхранване по досегашния модел в бази и хотелско настаняване и срокът се удължи от 31 август до 30 септември, което наистина дава глътка въздух както за тях, така и за нас, за да успеем да проучим и нагласите. Бързам да кажа, че някои родители с деца в училищна възраст биха искали за 1 септември да се върнат в райони в Украйна, в които няма военни действия, и децата да започнат учебната година там. Това е информация от обратната връзка от общностите, както и от доброволците на терен от неправителствения сектор.


Не знаем дали тази нагласа ще се запази и заради притесненията за разрушения, нарушена инфраструктура, за тепърва предстоящи огромни проблеми с отоплението през зимата и това, че въобще не се знае какъв обхват ще имат тези военни действия. Никой няма тази информация. Не се знае доколко този анализ, който всеки прави сам за себе си, ще повлияе на цялостната им нагласа. Все пак може да предпочетат да останат в България, където имат сигурен подслон.


Бързам също да кажа, че подобни нагласи и споделят и колегите от Полша, от Румъния, Германия, Австрия, с които поддържаме връзка и обменяме добри практики как се случват интеграционните мерки по места. Вие ме попитахте за изучаване на българския език и към момента неправителствените организации, които предлагат курсове по български език, заявиха на последната ни среща, че има голям интерес и непрекъснато се записват украински граждани, особено в Пловдив, Варна и в София. Това е добър знак.


Има ли достатъчно места в детските градини и яслите, тъй като те поначало са с недостатъчен капацитет и приемането в тях става трудно?


- Специално за София, Варна и Пловдив няма много места, но по никакъв начин не може да се допуска положителна дискриминация. По никакъв начин. Временна закрила означава, че с влизането в България на украинските бежанци веднага, на секундата с издаване на регистрационна карта, им дава права на български граждани. Всички останали бежанци от други държави извървяват цялата процедура, месеци наред, и накрая се решава дали те ще имат права на български граждани, дали ще имат и международна закрила. В момента украинските бежанци с мярката за временна закрила получават всичко, но не могат да получат повече.


Ако няма места във Варна, Бургас и София в детски градини, могат да кандидатстват в други градове. Създаде се мярката за облекчения вариант, който се нарича дневна грижа, но и тя трябва да отговаря на определени стандарти. Някои това го изтълкуваха като сегрегация, но тук е втората сериозна причина да не е толкова лесно записването.

За съжаление между хората от Украйна битува антиваксърството. Децата нямат необходимия брой задължителни за България ваксини и Министерството здравеопазването категорично казва, че не могат да се смесват деца с ваксини и деца, които нямат достатъчно ваксини. Това ще бъде и проблем за училище. Ако не искат да се ваксинират, няма как да ги задължим, но няма и как да ги приемем в училище или в ясла.

Разбирате, че много е трудно. Единственият начин е с комуникация. Говорихме с неправителствения сектор да обясняват как стои въпросът с ваксинирането в България, защото другият вариант върви към някаква сегрегация - само клас с украински дечица. Не може, опасно е, крие сериозни рискове за здравето, не може да се допусне по никакъв начин. Давам пример - за съжаление в Украйна все още има туберкулоза, има болести, които в Европа не се появяват - детския паралич например. Много от тези деца нямат ваксина за детски паралич и това е просто абсурд.


По отношение на училищата няма никакъв проблем. Има достатъчно брой места, могат да се разкриват и допълнителни паралелки. В това отношение министерството на образованието беше най бързо, много бързо направи анализ и да оповести още през април и могат да бъдат приети почти навсякъде.


Кои са най-големите трудности в момента, свързани с украинските бежанци?


- Основната трудност за мен е мотивацията на самите хора да си търсят работа. Те изчакат, за да видят какво ще се случи в Украйна, дали ще имат възможност да се върнат там, или пък изчакват по-добра възможност за работа. Някои майки имат обективни трудности със започването на работа заради грижата за децата и ги разбирам. На други им изпращат пари и нямат желание и нужда да работят. Освен това повечето работни места действителност за по-ниско квалифициран труд и образованите, които са работили съвсем друг тип работа, сега не искат да започват във фабрика например. Има и много преподаватели, за които се търсят варианти. Колегите от агенцията по заетостта търсят варианти за по-профилирана ангажираност, но ако такива свободни работни места не се подават от работодатели, няма как да бъдат назначени, особено без да знаят български език.


От май-юни до сега са направени 29 трудови борси с участието на 292 работодатели. Държавата полага усилия и имаме едва 1393 украински граждани с така наречената активна регистрация в бюрата по труда. Тоест те са се записали и ходят всеки месец. На 6 юни стартира проект "Солидарност", за който говорихме, към агенцията по заетостта, където имаме интеграционна добавка за настаняване за период до 3 месеца. До 14 юли са били обявени директно за украински граждани общо 5031 свободни работни места от 493 работодатели. По тази мярка имаме само 256 лица, които са започнали работа.


Според последните данни на МВР в България обаче продължават да идват и други бежанци от други държави, като при това натискът е доста сериозен от границата ни с Турция. Какви са вашите наблюдения - от кои държави са те и имат ли нужда от помощ в България?


- Да, всъщност миграционният натиск обикновено е от хората, които идват откъм границата ни с Турция. Действително през късна пролет, лято и есента традиционно натискът се увеличава. В момента може да се каже, че има увеличен миграционен натиск и доскоро беше от хора с произход Афганистан. В момента обаче се забелязва увеличение на броя на сами мъже от Сирия. Наясно са всички структури, които са на терен. Разбирате, че за повечето от тези хора от Сирия целта не е България. Целта отново е да транзитират и да стигнат до някоя друга западноевропейска държава, но е факт, че те се увеличават и двата специални дома на Дирекция "Миграция", общо взето, работят на запълнен капацитет.


В момента, в който граждани на Сирия, Афганистан или друга страна подадат молба за закрила, ние имаме 6-дневен срок да изтеглим тези хора в отворените центрове на Държавната агенция за бежанците. Към момента все още нашите места за настаняване са достатъчно. Капацитетът ни е запълнен 37%, което означава, че имаме настанени 1534 лица, от които по-голямата част - 1163, са от Сирия.


Видео от разговора с Мариана Тошева - гледайте тук


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK