Юнал Чевикьоз, опозиционен политик: Турция повече няма да се меси в България

null

null



  • В бъдещо правителство на опозицията няма да има антизападна реторика и това се отнася и за България.
  • Времето на турско изнудване и шантаж на ЕС приключи, но ще има промени.
  • Санкциите срещу Русия не са много ефективни, Турция може да общува с нея като с равна.
  • Трябва да говорите с Асад, както и да гледа на него международната общност.


"Дневник" потърси представители на водещите политически партии в Турция с въпроса как ще изглеждат отношенията на Анкара със света в следващите пет години, ако дойдат на власт.


Първи откликна Юнал Чевикьоз, основният съветник на кандидата на опозиционния алианс Кемал Кълъчдароглу за външната политика. Дългата му кариера на дипломат включва позиция като секретар в София през 80-те години, по време на Възродителния процес, посланик е в Багдад, Баку и Лондон, в Москва работи по партньорството НАТО - Русия.




Г-н Чевикьоз, светът наблюдава с интерес какво ще предложите, ако спечелите президентските или парламентарните избори - или и двете. А в програмата ви външната политика започва с "Мир у дома, мир в чужбина" - лозунга на Мустафа Кемал Ататюрк. Как говорите за мир, когато на отсрещния бряг на Черно море има война?


- Бях съветник в посолството в София, а основателят на републиката Мустафа Кемал Ататюрк е бил военен аташе на Османската империя в София. Нещо свързващо между двата народа.


Освен това съм убеден, че ще спечелим и президентските, и парламентарните избори и ще имаме аритметично мнозинство с (прокюрдската - бел. ред.) Демократична партия на народите. Това ще създаде вид хармония между законодателната и изпълнителната власт.


Освен ако не спечелите само едните и се стигне до кохабитация - президент и парламент от различни страни на барикадата.


- Кохабитацията е друга възможност, но сме уверени, че ще спечелим и двата вида избори. Това показват и анкетите - вятърът духа в нашата посока.


Първият приоритет ще е да се реинституционализира външната политика. Външното министерство бе изключено от вземането на решенията. Образът на Турция се влоши и се надяваме, че в първите 100 дни ще установим отново ролята на външното министерство и външната политика на Турция.


Със сигурност отношенията със съседите ще се базират на ненамеса във вътрешните работи, ненарушимост на международно признатите граници и уважение към суверенитета и независимостта им. В средата си сме обкръжени от конфликти. В Нагорни Карабах няма дълготраен мир; в Сирия и Ирак има трудности и те създават объркваща ситуация и увеличава усещането на Турция, че е заплашена. На запад сме по-добре: с България имаме добри отношения, спорове с Гърция, но и там ще има избори. След двата вота се надяваме на нов хоризонт между нас. Приоритет за нас са добросъседските отношения с всички съседи.


Кълъчдароглу в кухнята, Ердоган в Spotify: битката за бъдещето на Турция
Кълъчдароглу в кухнята, Ердоган в Spotify: битката за бъдещето на Турция


Питате обаче за ситуацията на север. Черноморският басейн има трудности заради руската военна агресия срещу Украйна. Не можем да приемем това. Затова сегашното турско правителство вложи усилия в това да събере двете страни и бе важен посредник. Вярваме, че войната трябва да спре. Не можем да приемем нарушаването на териториалната цялост на Украйна.


Още през 2014 г. казахме на Русия, че сме против анексията на Крим. Днес е различно: говори се за масивна военна операция през пролетта. Надявахме се това да не стане, за да се избегне още кръвопролитие. Трябват ни усилия за мир, не прекратяване на огъня. Турция ще продължи да инвестира в това и в посредничеството между Украйна и Русия.


Ако продължи, застрашени са всички в Черноморския басейн, включително България.


С други думи, няма да скъсате с политиките на сегашното правителство?


- Ще продължим и ще усилим работата по контакт с Москва и Киев, за да намерим по-добра възможност за решаване.


Критиците обаче казват, че Турция седи на два стола.


- Какво искате да кажете?


Осъждате войната, икономически партньори на Украйна сте, но Турция се превърна в хъб за санкционни според Запада стоки.


- Турция не се придържа към санкциите на ЕС, само към тези на ООН. Подходът на Турция винаги е бил такъв, не само в това правителство, а и в предишните: санкциите не са много ефективни. Искаме да видим различно разбиране, като наблегнем на дипломацията и опитаме да намерим решение. Турция участва само ограничено в санкциите. Прилагаме Конвенцията от Монтрьо, това е важно и за България и Румъния, съюзници в НАТО.


Турция: Това е война, затваряме Проливите за руски военни кораби
Турция: Това е война, затваряме Проливите за руски военни кораби


Вярвам, че трябва да намерим възможност за регионално управление на Черноморския басейн, но в момента това не е възможно заради войната. Когато има траен мир, ще се върнем отново към идеята.


Не искате да горите мостовете с Русия, но може ли тя да отиде твърде далеч и да принуди Турция да сближи позицията си със Запада?


- Позицията ни за Крим и Източна Украйна не вреди на руско-турските отношения - важно е да сме откровени и прозрачни. Въпреки различията връзките между държавите трябва да продължават.


Това отнася ли се за системите С-400, които Турция купи от Русия?


- С-400 е нещо, което трябва да решим: не само промени имиджа на Турция на Запад, но създаде и спънки пред развитието на турската отбранителна индустрия. Турция бе изключена от F-35; това бе важен проект, а искаме да се върнем към отбранителното си партньорство със САЩ. Не само със САЩ, но и с други партньори в алианса. Не забравяйте и че сме част от SAMP/T (проект за ракетни системи - бел. ред.) с Франция и Италия.


Това може да помогне да се върнем в проекта за F-35 - ако не към самото изграждане (защото САЩ вече запълниха вакуума, като замениха турски компании с други, когато изключиха страната). Ще има обаче и шесто поколение самолети. Ще има разработка на технологии. Искаме да сме част от това. Турската отбранителна индустрия е важен двигател на развитието ни. За да си върнем това предимство, трябва да намерим решение. Не знам как, но е проблем.


Сегашното правителство казваше, че взело С-400, защото се сблъскало с неизгодни условия за "Пейтриът". Купуване на американско оръжие ли е решението?


- Не само американско оборудване, а и турско национално производство, което става много престижно в региона ни. Разчитаме на това. Можем да предоговорим и доставката на "Пейтриът". Всичко остава на масата.


Искате и справедливи и равни отношения с Москва. Предвид опита ви като дипломат там, може ли изобщо да се общува с Русия като с равен?


- Със сигурност. Въпрос е на увереност, доверие, прозрачност. Не мисля, че ще имаме проблем, предвид дългата история на отношенията си. Ако институционализираме отношенията си, няма да има проблем.


Президентът Ердоган обаче се заиграва и с връзките с Китай, например с влизане в Шанхайската организация. Трябва ли Турция да си постави граници?


- Турция трябва да е отворена за сътрудничество, да е партньор в диалога, но не и да става член на ШОС, ще е в разрез с членството ни в НАТО.


Т.е. Турция ще отиде твърде далеч, ако го направи?


- Мисля, че да. Това е споменавано и на високо ниво от руски представители: за да влезе в ШОС, Турция да излезе от НАТО.


По-рано казахте, че водещ принцип ще е ненамесата в другите държави. Отнася ли се това за Сирия? Там Турция е на терен.


- Турция винаги е защитавала териториалната цялост и единството на Сирия и никога няма да се откаже. Сирия обаче премина през гражданска война и тя още не е приключена. Това даде възможност на различни терористични организации да създават заплаха срещу Турция.


Очевидно е, че когато възприемате такава заплаха, търсите механизми. Отношенията се регулираха с протокола от Адана от 1998 г., който бе обновен през 2011 г. За съжаление ПСР скъса отношенията с Дамаск. Така не можете да прилагате съществуващите механизми. Затова бяха и военните операции - не за да се наруши териториалната цялост на Сирия, а заради граничната сигурност на Турция.


Вярвам, че Турция и Сирия трябва да влязат в диалог след изборите. Сегашното правителство пренебрегваше призивите ни за това.


Да включва ли този диалог възстановяване на отношенията с президента Башар ал Асад?


- Със сигурност трябва да говорите с него. Разбирам, че международната общност гледа на него по друг начин, но с кого иначе да говорите, ако искате да решите проблема с над 4 млн. сирийци в Турция със статут на временна закрила (повечето сирийци в Турция не са регистрирани като бежанци - бел. ред.)? Бъдещото правителство иска да създаде стимули за доброволното връщане на сирийци в държавата им. Трябва да говорите с Дамаск и дипломацията е много важна.


Но ако говорим за тези под 4 млн. сирийци, много не искат да се върнат в Сирия. Нима ще е въпрос на стимули? Мнозина са устроили живота си тук, децата ми говорят повече турски, отколкото арабски.


- Както казах, искаме да създадем стимули за връщане и да го превърнем устойчиво - да възстановим опустошените райони. Инфраструктура, здравеопазването, образованието, трябват и нови работни места.


Турският бизнес трябва да инвестира в Сирия. Но Турция не може сама: трябват и международна подкрепа, можем да потърсим и Програмата на ООН за развитие, и ЕС, за да помогнат.


Но не казвам, че всички сирийци ще се върнат. Ще бъде доброволно. Ако изберат да не се върнат, трябва да намерим механизъм как да продължат.


Според много проучвания оставането на сирийците е важна за турците тема, включително по икономически причини. А като че ли мнозина ще останат трайно. Не знаем кога условията ще са подходящи, за да създадете стимули. Не знаем как ще продължи войната. Как може да се избегне ескалация на напрежението по темата в турското общество?


- Надяваме се, че тя няма да стане повод за конфронтационна реторика по време на кампанията. Някои партии се опитват да вкарат това в кампаниите си и със сигурност ще се стигне до конфронтация. Искаме да избегнем това. Ето защо РНП предлага визия за създаване на стимули. Никоя друга партия не говори за това в подобна степен. Казват само: ще ги върнем. А в този глагол има принуда. Не това е намерението ни.


Но признавам и че в турското общество има сериозни смущения и хората са недоволни, особено заради конкуренцията на трудовия пазар със сирийците. Разбираемо предвид високата безработица. Ще опитаме да намерим решение на всички тези проблеми.


И сегашната власт работи по стимули: възстановява части от Северна Сирия. Някои от градовете разчитат на Турция, за да съществуват. Вие какво бихте направили по друг начин?


- Да, полага много усилия за развитие на инфраструктурата в определени части на страната и набляга на тях - контролираните от турските въоръжени сили. Второ, няма диалог с Дамаск. При нас диалогът ще започне, а възстановяването на инфраструктурата ще обхване и други части на страната.


При какви условия ще се изтегли турската армия и ще спре да се меси в Сирия?


- Трябва да се успокои граничната ни сигурност, да изчезне усещането за заплаха, идваща от сирийската територия срещу Турция. Ако протоколът от Адана бъде приложен и ако между Анкара и Дамаск се установи взаимно успокоение, увереност и доверие, мисля, че ще бъде възможно да се обсъди и присъствието на турските въоръжени сили.


Но не изключвате други операции срещу PYD (структура на сирийски кюрди, която Турция свързва с ПКК - бел. ред.) като през последните години?


- Говорим за тероризъм, за турската сигурност. В известен смисъл такива дейности са неизбежни. Но ако постигнем споразумение между Анкара и Дамаск, вероятно няма да се необходими.


И в отношенията с ЕС обещавате подобряване. Но как става това? Как се осъществява подобна промяна в силно поляризирано общество, изкривено от дълги години антиевропейска реторика?


- Отговорът се съдържа във въпроса: реториката ще се промени. В бъдещото правителство вече няма да има антизападна или антиевропейска реторика.


Изборът на наратив влияе върху възприятията на хората. Ако питате турците искат ли да станат членове на ЕС, над 60% казват, че искат. Но когато промените въпроса - "вярвате ли, че Турция някога ще стане член на Европейския съюз" - над 60% казват "не".


Трябва да започнем с демократизацията и промените във вътрешната политика в тази страна. Вече няма правова държава. Вече няма разделение на властите. Няма повече демократични права и свободи. Ако всичко това бъде възстановено и ако Турция се върне на пътя на демократизацията, със свободата на медиите, със свободата на изразяване, ще се промени и представата за Турция в Европейския съюз.


Тази държава има демократичен дефицит и това трябва да се приключи. И след като това се случи, ние вярваме, че разбирането на ЕС за Турция също ще се промени и ще помогне за съживяване на преговорите. Може и да тласне ЕС към повече преки инвестиции в Турция.


Лидерът на партията ни Кемал Кълъчдароглу например спомена, че план за либерализиране на визовия режим за турските граждани с Европейския съюз също е сред целите ни. В споразумението с ЕС (за миграцията - бел. ред.) имаше около 72 критерия, от които пет-шест остават неизпълнени. След това вярваме, че няма да има повече пречки пред безвизовия режим. Със сигурност това ще подобри представата за отношенията на Турция с ЕС в турската общественост.


Как обаче ще се разберете за Кипър - може би червената линия на Турция в разговорите с ЕС?


- Не бих казал, че е червена линия, но е голям проблем пред отношенията. Вярваме обаче, че можем да намерим по-добро решение, ако оставим дискусията на турците и гърците в Кипър. Не е необходимо да се намесваме във вътрешните им работи; те трябва сами да го постигнат. В миналото, за съжаление, Анкара се намеси в изборите в северната част. Ако смятаме, че Турската република Северен Кипър е суверенна единица, тогава не трябва да нарушаваме суверенитета ѝ (Севернокипърската турска република се признава единствено от Турция - бел. ред.).


На острова ръководството на едната страна - в лицето на севернокипърския президент Ерсин Татар - говори за решение с две държави вместо обединени под федеративна или друга структура. И Ердоган започна да го коментира. Смятате ли, че то е жизнеспособно?


- Ще зависи от народа на Кипър и диалога между политическите сили. Смятам, че сред опозиционните партии има много силно усещане, че трябва да има още една възможност да се даде шанс за продължаване на преговорите. Те казват, че решението за две държави е само една от възможностите в бъдещето. Ако тези преговори не могат да постигнат обща платформа между двете страни, тогава това ще бъде разгледано допълнително.


"Вече няма федерация" - Ердоган изключи обединението на Кипър
"Вече няма федерация" - Ердоган изключи обединението на Кипър


Преговорите обаче не бива да са процес с отворен край. Генералният секретар на ООН трябва много ясно да посочи нуждата от краен срок и дали двете общности могат да постигнат обща платформа и общо разбиране в края му. Ако в края му няма разбирателство, решение с две държави е възможно. Но това не е моя идея, а начин на мислене при опозицията на кипърските турци.


Вашата, турската, опозиция казва и че ще - цитирам - "преразгледате споразумението за реадмисия от 2014 г. и споразумението с ЕС от 18 март 2016 г.". Говорим за миграционните сделки. Какво имате предвид? Отказ от съществуващите договорености?


- Сделката между Турция и Европейския съюз имаше два важни аспекта. Единият е миграцията на сирийци през турска територия към Европейския съюз. Другият беше реадмисията. Но в пакета се говори и за напредък в отношенията Турция - ЕС, включително либерализирането на визовия режим.


Правителството каза, че визовата либерализация не се предлага на Турция и това е причината, поради която няма да продължим със споразумението за реадмисия и го спряха. Сега е очевидно, че от 2019 г. (когато реадмисията спря - бел. ред.) тази сделка не функционира взаимно в полза както на Турция, така и на Европейския съюз. Трябва да подобрим прилагането и функционалността. Не казваме да спрем; просто искаме различно и ново разбиране за него.


Искате отново да седнете на масата за преговори?


- Разбира се. За това говорим. ЕС обаче няма обща и единна миграционна политика.


Да уточним, че това е, защото дискусиите по нея продължават.


- Така е, затова отделните страни имат свои национални политики. Това не помага. След като ЕС работи по обща миграционна политика и е в процес на трансформация, трябва да работи заедно с Турция, която е важен участник: не просто страна дестинация, а транзитна, това бе причина за сделката.


Няма да изнудваме ЕС. Няма да кажем: ако не направим това (не преговаряме - бел. ред.), ще отворим границите. Но трябва да седнем заедно и да постигнем общо споразумение, което ще помогне както на Турция, така и на ЕС.


А това със сигурност ще доведе до окончателна единна миграционна политика на ЕС и ще определи отношенията по тези нови параметри.


И казвате, че откритото изнудване от последните години ще остане в миналото, ако сте на власт?


- Ще остане в миналото. Не можете да сте надеждни, ако използвате изнудване.


В този дух Кълъчдароглу каза преди дни: "Вече няма да видите как Турция моли за повече пари на чужди прагове." Послание към ЕС ли е това?


- Да, Турция няма да иска заеми или кредити (за миграцията - бел. ред.). Тя иска взаимноизгодни отношения и - след демократичните промени - преките инвестиции да се върнат. Това помага и да се интегрира турският пазар с европейските страни и Европейския съюз - взаимноизгодна връзка.


Кълъчдароглу произнесе тези думи в Кърджали, където бе дни след външния министър Мевлют Чавушоглу. Защо част от кампанията на изборите се премести в България?


- Програмата на събитието не бе част от предизборна кампания. Кълъчдароглу бе поканен от български гражданин от турски произход на вечеря ифтар. На нея произнесе речта, която цитирате. Искаше да отправи послания за по-добро разбирателство между двете страни.


"Започна голямото използване на ДПС от партиите в Турция"
"Започна голямото използване на ДПС от партиите в Турция"

Това не бе само към живеещите в Кърджали, а бе към целия български народ и издава усещането, че Турция и България са съседи и търговските им и икономически отношения ще са взаимноизгодни.


Нима не бе и послание към турските граждани от български произход, които гласуват?


- Да. Мисля и че резултатът от изборите също показа, че Движението за права и свободи е важен политически актьор в българския политически спектър.


Но официалните междудържавни отношения няма да минават през ДПС. Ако спечелите, какво ще промените в тях? Да, видели сте и по-лоши периоди през 80-те в София. Но последните 5-6 години дипломацията с Анкара бе транзакционна. Например Турция казва: спираме мигрантите, а вие ни предавате гюленисти.


- Очаквайте промяна в реториката, прозрачност, открита и откровена връзка между двете думи на двата народа. Никакъв вид изнудване. Имаше и оплаквания от българските партии, че ПСР се намесва в дейността на политическите партии и кампаниите в България. При нас това няма да се случи.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK