
© Цветелина Белутова, Капитал
Разработените сценарии показват, че ако в процеса на либерализация цените на електроенергията се повишат с десет процента, при сегашните разчети за компенсиране на уязвимите потребители, почти всички парично бедни ще се окажат и енергийно бедни, каза Боян Захариев. Сред най-силно засегнатите ще бъдат самотните възрастни, домакинствата с безработни, както и бедните семейства с деца.
Изследователите допускат, че много от бедните домакинства ползват старели и нискоефективни електроуреди, защото нямат пари за нови, особено от висок енергиен клас. Същото важи и за енергоспестяващите
консумативи, например електрическите крушки. В същото време подготвеният социален пакет е разчетен именно според консумацията на енергийноефективните печки, хладилници и перални.
Новите хладилници (с цена 500-600 лв.) днес харчат между между 9 кВч и 18 кВтч на месец в зависимост от обема, вида на замразяването и енергийния клас месец, се посочва в анализа. При старите хладилници разходът може да бъде в пъти по-висок, а социалният пакет е предвидил разход от 17 кВтч месечно.
Готвенето е една от дейностите с най-високо потребление на енергия. Една електрическа печка със средна енергийна ефективност прави разход от 6 кВтч за готвене, ако се приеме, че често то отнема средно по два часа.
В пакета за подпомагане на енергийно бедните е изчислено обичайно потребление около 2 кВтч на ден. Използването на абсорбатор може да добави още 10 кВтч разход на месец. Ползването на грилове, скари и
микровълнови печки не е предвидено в социалния пакет.
Средният разход на ток за пране се изчислява с редица условности, защото зависи от големината на семейството и особено от това дали има деца. Социалният пакет допуска разход от около 8 кВтч на месец, колкото пералня от енергиен клас A++, допускат авторите на анализа.
Хората под линията на бедността след плащане на сметките си за ток остават средно с едва около 160 лева месечно. Тези средства са 3 пъти по-малко в сравнение със средните суми за страната, изчисляват изследователите. Средно при бедните делът от домакинския бюджет за електричество е 14%, докато живеещите над линията на бедността изразходват почти 3 пъти по-малко – около 5%.
Омбудсманът Мая Манолова коментира, че енергийно бедните трябва да бъдат подкрепени с програми за подмяна на уредите, да се дадат възможности за разсрочване на сметки, както и да се направи фонд за подкрепа на тези хора.