Пазаруването в хипермаркети продължава да набира скорост у нас

В България 10 на сто от пазара на бързооборотни стоки се дължи на промоциите, в Румъния е 15 насто, а в Чехия достига 49 процента, сочат данните на GfK=

© Цветелина Белутова, Капитал

В България 10 на сто от пазара на бързооборотни стоки се дължи на промоциите, в Румъния е 15 насто, а в Чехия достига 49 процента, сочат данните на GfK=



Малките магазини в България все повече губят дела си за сметка на супер и хипермаркетите. Ако през 2007 г. 7% от търговията на дребно е била в хипермаркети, през 2011 г. той е вече 14 на сто. През този период супермаркетите запазват дял от 33 на сто в търговията на дребно. През този период делът на така наречената модерна търговия се повишава от 42 на сто на 55 на сто.


Това показват данни от проучване на GfK, представено по време на деветата конференция Retail in detail, организирана от списание "Регал", издание на "Икономедиа" и "GfK България". В събитието участват 300 участници от 130 компании.


Тази тенденция, която е характерна и за съседна Румъния, доближава двете страни до ситуацията в Западна Европа.




Според данните на GfK в топ 5 на големите търговци на дребно са "Кауфланд", "Била", СВА, "Лидъл" и "Пени". В Румъния водещи са "Кауфланд", "Карфур" и "Лидъл".


У нас 10 на сто от пазара на бързооборотни стоки се движи от промоциите, сочат още данните. За сравнение - в Чехия този дял е 49 на сто, а в Унгария – 28 процента.



Има група потребители, които пазаруват само при промоции, каза Тобиас Шедиви, мениджър в GfK.


Навиците за пазаруване на българите и румънците показват, че те по-рядко пазаруват, но повече неща. В Сърбия пък практиката е съвсем друга – хората пазаруват по-често.


Потребителското доверие през последните години непрекъснато се възстановява от най-ниската си точка, достигната през 2008 г. и към момента е на път отново да достигне равнищата отпреди началото на кризата, каза още Шедиви. В България обаче данните сочат, че потребителите са по-негативно настроени в сравнение с другите в останалата част на Европа. Тази отрицателна нагласа се отнася и за следващите 12 месеца, посочи Йордан Тодоров от GfK.


Според данните 82 на сто от българите не очакват да могат да спестят пари през следващите 12 месеца или пък да се подобри финансовото им положение. Повечето хора очакват да се увеличи безработицата.


Шедиви коментира, че по време на кризата в неговата родина Австрия разпределението на семейния бюджет е претърпяло промени, които са го доближили до това, характерно за страните от Югоизточна Европа. При него значителна част от доходите на домакинствата отиват за покриване на разходите за дома, за храна и за транспорт. За България водещ разход е този за храна – 45% от семейния бюджет, 17% - за разходи за дома, и 14% за транспорт и комуникации. Сходна е ситуацията в страни като Румъния, Сърбия и Русия.


Участници в дискусията за съвременната търговия и потребление не са единни по въпроса дали занапред хората ще предпочитат да пазаруват предимно онлайн, вместо да отиват до хипермаркетите. Беше даден пример с Великобритания, където традиционно силните големи магазини губят клиентела за сметка на тези, които предлагат пазаруване онлайн и доставка на продуктите в дома.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK