Един французин - на път в България: Тайнственият римски град Рациария

Един французин - на път в България: Тайнственият римски град Рациария



Втора част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той продължава да обикаля културни и исторически обекти в страната, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.


Преди да ви разкажа за приказното място в Северозападна България, наречено Рациария, нека започна с едно практично предупреждение: никога не се доверявайте безпрекословно на навигацията! Тази в колата ми изглеждаше като да знае точно къде се намира някогашният римски град. Нейната колежка в телефона ми - също. Оказа се обаче, че едната ме паркира до две крайпътни заведения на брега на Дунав, по пътя между село Арчар и град Видин, а другата държеше да шофирам през поле, да премина по каменистите улици на село Жеглица и в крайна сметка да се насадя насред лозови масиви. Не я послушах, разбира се.




С питане навсякъде се стига


Българите казват, че с питане и до Цариград се стига. Така че започнах да питам. В Арчар спирам до крайпътен минимаркет. Младият мъж на касата е особено приветлив. "Извинете - казвам - бихте ли ми показали накъде да тръгна за крепостта Рациария?" "Е, чак пък крепост - отговаря мъжът и ме поглежда с усмивка. Има едни разкопки нагоре, красиво е, но не е като да е крепост."
Хващам се за думите му - крепост или не според неговите представи, аз съм тръгнал да видя откритите останки от един величествен древен град, едно от двете основни пристанища на река Дунав в частта на днешна България, въоръжен съм с няколко снимки, исторически факти и любопитство и нищо не може да ме спре.


По описание на моя нов познат тръгвам обратно в посока Видин. Точно на излизане от Арчар трябва да се оглеждам за пряка вляво, на която да има табела за село Държаница. "Ляв - десен - ляв - прав и ще видите фургона на археолозите", бяха инструкциите на мъжа от магазина и аз ги следвам неотлъчно. След завоите вече съм на нещо като плато.


От дясната ми страна ландшафтът е изпъстрен с неестествени за природата тук бубуни, малки и по-големи възвишения и вдлъбнатини. Не е нужно да си професионален археолог, за да си дадеш сметка, че под пръстта със сигурност се крие цяла градска среда и структура. Занемявам! Пътят е тесен, но асфалтиран, а от него в един момент се отклоняват коловози от често минавали автомобили. Водят наистина до фургона на археолозите, който съзирам наблизо. Щом обръщам поглед натам, виждам и красива древна арка, около която симетрично са разположени останки от колони. Ето я Рациария! Великолепният град на Римската империя, съществувал и процъфтявал повече от пет века.


Colonia Ulpia Ratiaria, или градът на корабите


Според историците Рациария възниква някъде през втората половина на първи век от новата ера. През 106 година император Траян му дава титлата Колония, а почти две столетия по-късно градът вече е столица на провинция Крайбрежна Дакия. В някои древни документи се споменава, че Рациария е унищожен от аварите, но със сигурност за своите няколко века съществуване той е бил процъфтяващ, основен град, едно от главните средища на империята, описани в специална карта от онова време, чието копие е известната Пойнтингерова карта от 13 век.


Името на града произхожда най-вероятно от думата ratiaria, което е вид кораб от онези древни времена. Със сигурност на мястото на днешните разкопки е имало живот и преди римляните, така че нищо чудно първите заселници на наддунавското плато да са били мизите. Хората тук основно са се занимавали със земеделие, като е имало отделни поземлени имения, притежавани от различни представители на местната аристокрация. На полето, разбира се, са работели роби, които са помагали също и в занаятчийството - още една силно развита област в онези времена тук. В разкопките на града и околностите му са открити стотици предмети от злато и бронз, сребърни и златни накити, красиви съдове от стъкло, керамика и кост. За съжаление една огромна част от всички тези богатства е била ограбена през миналите векове от златотърсачи и иманяри, но пък не са малко и артефактите, което днес могат да се видят в историческия музей на Видин.


Един французин - на път в България: Тайнственият римски град Рациария


Рациария е бил не само търговски център с голямо значение, но през него е минавал и основен римски път до Италия. Оттук също е пътувала към Европа и една от най-ценните суровини на човечеството - солта. Градът е имал голям пазар и търговски улици, изграден водопровод, храмове (дори християнска базилика), бил е художествен център със свой собствен почерк. В Рациария и района са били познати осемнайсет вида диви и домашни животни, които са били предмет на ловуване или отглеждане.


Самото местоположение на града е изключително предвидливо избрано - той се е простирал на плато, което е близо до големия воден канал на Дунава, но пък е достатъчно високо над него, за да не може да бъде потопен при прииждането на водата, а и да има стратегически поглед към пространствата наоколо. Лично аз очаквах, че интересът към Рациария от страна на науката ще да е бил от по-ново време, но се оказва, че за значението на мястото са писали още учени от 19 век. Реално работата тук, на терен, започва в средата на 20 век и с известни чуждестранни участия и различни прекъсвания по финансови причини продължава и до днес. Специалистите разполагат със снимки на обекта от въздуха, така че реално може да се придобие представа за мащаба на мястото и неговото градоустройство. Иначе от 2013 г. насам археолози от Българската академия на науките постепенно разкриват прелестта на Рациария. Затова не се съмнявам, че един ден това със сигурност ще е едно от най-значимите исторически места на Европа, където ще прииждат туристи, историци и хора, пленени от древната история.


Един французин - на път в България: Тайнственият римски град Рациария


Малко полезни съвети


Северозападна България е една от неразкритите или малко познати тайни из красотите на страната. Пейзажите тук спират дъха, планините се повяват като нереални видения, а пролетта избухва във всякакви цветове и нюанси на зеленото. Пътят е добър, на някои места още се ремонтира, но не е опасен, а и има достатъчно бензиностанции, ресторантчета и крайпътни кафенета, в които да си починеш. Все пак ви съветвам да си имате нещо за бързо утоляване на глада и жаждата, защото Рациария не е туристически обект и както няма билети и гидове, така няма и павилиони или магазини. За да се насладите на това невероятно съкровище, е добре да сте си прочели историческите факти предварително - само така можете истински да оцените това, което се разкрива пред вас.


Важно е също да знаете, че по това пътно трасе минават много камиони, които се отправят към вътрешността на Европа през Румъния. Така че трябва да се шофира внимателно и с търпение. Не забравяйте също да си купите винетка за извънградско шофиране. И най-важното - бъдете готови да видите всякакви невероятни картини, които заслужават да останат запечатани в камерите ви. Лично аз спирах поне на три места, за да снимам пейзажи, планини, небе, щъркелови гнезда, както и останките от стар храм с кула, намиращ се досами пътя в самото село Арчар. Каквото и да снимате, така или инач,е никой друг няма да го е видял точно като вас и няма да го е запечатал в точно този неповторим миг.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK