На предела на печалбите

Към оригинална публикация >

Анализ на Христо Христов


Последното тримесечие на годината в банковата система, бе в голяма степен повлияно от приключването на вливането на Банка Пиреос в Юробанк (Пощенска банка). Това доведе до размествания в различните сегменти на пазара и направи банката 4-та по активи в страната. Положителните ефекти се наблюдават в портфейлите от депозити и кредити на банката като във всеки от тях тя бележи най-висок ръст за четвъртото тримесечие сред останалите банки в страната.

Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ посочва в тримесечния бюлетин на банковата асоциация, че през 2020 г. до голяма степен банките няма да оперират в коренно различна икономическа среда спрямо предходната година. „Сегашната година ще премине и при очаквания за забавяне на темпото на икономически растеж и задържане на лихвените проценти на необикновено ниски нива - към това насочват сигналите от заобикалящата външна среда и решенията на водещите централни банки. Средата на ниски и отрицателни лихвени проценти ще продължи да влияе върху цената на финансиране, на нивата на нетния лихвен доход и лихвените маржове на банките.

Според съобщението на централната банка, в края на 2019 г. балансовият капитал на банковата система възлиза на 14.4 млрд. лв. и в рамките на последното тримесечие нараства с 66 млн. лв. (0.5%), което се дължи главно на повишената печалба. Отношението на ликвидно покритие към 31 декември е 269.9% (при 264.0% в края на септември). В края на годината ликвидният буфер е 30.9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – 11.5 млрд. лв.

В края на декември 2019 г. активите на банковата система достигат 114.2 млрд. лв., или с 2.7 млрд. лв. (2.4%) повече спрямо края на септември. На годишна база ръстът на активите е с 8,6 млрд. лв. или 8.2%. Като цяло ръстът на активите се концентрира в топ 5 банки по активи. За тримесечието най-голям ръст отбелязват Уникредит Булбанк с 1,164 млн. лв., ОББ с 530 млн. лв., ББР с 452 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 429 млн. лв. Банка ДСК отбелязва малък спад с 20 млн. лв., но на годишна база банката е трета по ръст на активите с почти 1,5 млрд. лв.

През последното тримесечие ръстът на депозитите на гражданите се увеличава значително спрямо предходните тримесечия. За 3 месеца спестяванията на българите в банките са се увеличили с 1.8 млрд. лв. За сравнения темпът на ръст през предходните тримесечия на годината е от порядъка на 600-900 млн. лв. Тук песимистите биха казали, че този ръст е в следствие на забавянето, в темповете на ръст в икономиката. Исторически погледнато обаче на графиката по-долу можем да видим, че през последните години по отношение на ръста на спестяванията на населението се наблюдава цикличност и през последните тримесечия на всяка година се отчитат сериозни ръстове. Въпреки това трябва да се отбележи, че ръстът е най-висок за последните 5 години. С най-висок обем привлечени средства през тримесечието се открояват най-големите банки в страната – Банка ДСК с 422,5 млн. лв., Уникредит Булбанк с 382 млн. лв., Райфайзенбанк с 219 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 175 млн. лв. През 2019 г. въпреки рекордно ниските лихви по депозитите, българинът е спестил в банките 4,2 млрд. лв.
Източник: БНБ

Брутните кредити и аванси в края на декември са 94.4 млрд. лв., като през последното тримесечие на годината отбелязват растеж с 1.4 млрд. лв. (1.5%). Споменавайки ниските лихви по депозитите, те реципрочно се отразяват и в лихвените нива по отпусканите от банката кредити. При бизнес кредити се отчита забавяне в обема на отпусканите кредити като новоотпуснатите кредити за последното тримесечие са в размер на 119,7 млн. лв. През предходните тримесечия ръстът на кредитирането за бизнеса бе около 500 - 600 млн. лв. Това в голяма степен обаче може да се каже, че се дължи на сезонни фактори. В навечерието на зимата е трудно да се разширяват производствени мощности и да се правят инвестиции. За това и можем да видим на графиката, че ръстът всъщност е съизмерим с този от четвъртото тримесечие на 2018 г. и дори отчитаме малко увеличение. С най-голям обем новоотпуснати кредити през тримесечието са Българска банка за развитие с 184 млн. лв., Уникредит Булбанк с 175 млн. лв. и Банка ДСК 84 млн. лв.

Източник: БНБ

Кредитирането на домакинствата продължава да изпреварва това на бизнеса. През четвъртото тримесечие новотпуснатите потребителски кредити са в размер на 157 млн. лв. Най-висок ръст за периода отчитат Банка ДСК с 51,7 млн. лв., Ти Би Ай банк с 48,8 млн. лв. и БНП Париба Пърсънъл Файненс с 28,9 млн. лв. През годината Банка ДСК преквалифицира около 1,2 млрд. лв. като потребителски кредити и това доведе до ръст на потребителските кредити за годината от 20%. Ако се изключи влиянието, което оказва този портфейл може да се види, че ръстът в сегмента на годишна база е двойно по-нисък.

Последните 3 месеца на годината традиционно са силни за жилищното кредитиране. Отчетеният ръст е в размер на 454 млн. лв. Докато при потребителските кредити гъвкавостта на по – малки по активи банки като Ти Би Ай Банк и БНП Париба Пърсънъл Файненс им позволява да вземат превес, при жилищните кредити активността се съсредоточава в големите банки на пазара. Най-висок ръст за периода отбелязват Уникредит Булбанк с 87,6 млн. лв., Банка ДСК с 74 млн. лв. и Райфайзенбанк също с 74 млн. лв.

Банките продължават да оперират под натиска на ниските лихви, но изглежда, че вече са успели да се пригодят в тези условия. Отчетения спад на лихвените приходи за годината е в размер на 0,3%. Най-висок ръст на приходите от лихви за 2019 г. отчитат Банка ДСК 29,6 млн. лв, Ти Би Ай Банк с 25 млн. лв. и Райфайзенбанк. В същото време разходите, на банките за лихви намаляват с 3,8%. Това показва, че банките са успели да балансират достатъчно добре лихвените си маржове, за да реализират печалба.

Приходите от такси са другото сериозно перо за реализиране на печалби на банките. За 2019 г. общите приходи от такси се увеличават с 5,8%. В същото време обаче разходите за такси, които банките имат нарастват със 17%. Въпреки тази разлика като нетна стойност приходите от такси и комисионни се увеличават с 3,8%.

Нетния общ оперативен приход на банките отбелязва лек ръст за годината с 0,2%. С най-висок ръст на за периода тук се открояват Първа инвестиционна банка с 34 млн. лв., Ти Би Ай Банк с 20,7 млн. лв. и Райфайзенбанк с 18,7 млн. лв.

В края на декември се запазва и тенденцията за намаление на брутния размер на необслужваните кредити и аванси, които възлизат вече на 6.1 млрд. лв. (при 6.9 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 6.5%. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси също намалява – до 3.2 млрд. лв. към 31 декември 2019 г., а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.5%. Начислените обезценки от банките през 2019 г. намаляват с 12% до 447 млн. лв. Стабилната макроикономическа среда води до по-ниска нужда от заделяне на обезценки и по този начин банките успяват да подсилят печалбата си.

Към края на 2019 г. тя е 1, 675 млн. лв., като размерът ù e с 3 млн. лв. (0.2%) по-малък спрямо отчетения в края на декември 2018 г. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на декември 2019 г. са 431 млн. лв. (при 479 млн. лв. година по-рано). Реализираното ниво на печалбата в банковата система е сходно с това от година по-рано, което е индикатор за достигане на пределни граници към настоящия момент и икономическа ситуация. Връщайки се в началото на изказването на Петър Андронов, то можем да очакваме и че нивата на печалбите реализирани през 2020 г. ще бъдат сходни с тези от последните 2 години имайки предвид, че в икономически план не се очаква да видим осезаеми промени. Същевременно въпреки очакванията за ръст в лихвените нива, те едвали ще бъдат над 1-1,5 пр. п., което означава, че натискът върху банките на ниските лихви по кредитите ще продължи.

Въпреки че банките достигат предел на нивото на реализирани печалби, то коефициентите за възвръщаемост на активите (ROA) 1.47% и за възвръщаемост на балансовия капитал (ROE) 11.63% остават не само над средните за еврозоната, но и са едни от най-високите в сравнение с другите страни членки.

Основният акцент на 2020 година определено е предстоящото влизане в механизма ERM II предшестващ членството на страната в еврозоната и разбира се преминаването на банковата система под единния банков надзор. Очакванията са всичко това да бъде факт до края на месец април. Този ход може да доведе до нов импулс в кредитирането на бизнеса, тъй като международнияt бизнес би повишил интереса си към България.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK