Разузнаването търсило да убие Никола Гешев и следяло царското семейство

Въпреки приетия през 1997 г. Закон за достъп да материалите на бившата Държавна сигурност, архивът на бившето Първо главно управление (ПГУ) на ДС остана недостъпен и неизследван. "Разполагаме с информация колко досиета са унищожени във всичките други управления на Държавна сигурност, но за ПГУ нямаме никакви данни, тъй като то се е водило като най-секретната структура на ДС и е имало самостоятелен архив", обясни директорът на дирекция "Информация и архив" в МВР Серафим Стойков. Отбягването на въпроса за унищожаването на архива в разузнаването през 1989-1990 г. не е случайно. Освен последния началник на ПГУ о. з. ген. Владимир Тодоров за това, което е ставало в началото на 1990 г. мълчат и тогавашният министър на вътрешните работи о. з. ген. Атанас Семерджиев и неговият първи заместник в МВР о. з. ген. Любен Гоцев, който по това време пряко е отговарял за работата на специалните служби. Семерджиев днес все още е обвиняем по делото за унищожаване на досиетата в МВР, в което не е засегнат случаят с архива на разузнаването . А бившият разузнавач под дипломатическо прикритие Гоцев, след като бе министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов, се ориентира към бизнеса. Той е представител на цяла плеяда фирми и бе консултант на такива като "Юкос петролиум", пререгистрирана по-късно в "Нафтекс петролиум", собственост на руския бизнесмен Денис Ершов, който контразузнаването изгони от България миналото лято. Тези представители на бившето ПГУ винаги са предпочитали да свързват в тезите си за националната сигурност повече интересите на Русия, отколкото с НАТО и Европейския съюз, които България избра за партньори.

За разлика от всички изброени високопоставени фигури от бившите специални служби през 1992 г., разпитаните от военна прокуратура бивши служители на ПГУ са разкрили целия механизъм, по който е прочистен архивът на разузнаването.


Оперативните работници на обществени начала (ОРОН) са преглеждали делата в самата централа на ПГУ. Архивните материали са им носени без описи и в насипно състояние от архивари и според прокурори този факт говори за паническо бързане. Точно по време на чистката в ПГУ в другите бивши социалистически страни като Унгария и Чехословакия специалните служби бяха основно подменени след падането на местните режими. На 15. I. 1990 г. в ГДР бе превзета централата на ЩАЗИ и ликвидирана възможността от започнатото унищожение на огромния й архив.

Всеки един ОРОН е водил дневник на извършената от него работа. В него е записвал архивния номер на делото, трите имена на лицето, срещу което е било заведено, псевдонима и най-съществените данни от разработката. Тези секретните дневници също са били унищожени по-късно, без да има заповед за това. ОРОН-ите не са подписали протокол за работата на комисията. Според установените от прокуратурата факти най-много дела са били изтеглени от фонд ?2 на архива в ПГУ, в който са се съхранявали досиетата на разработваните като обекти лица.

Голяма част от унищожените разработки са били срещу т. нар. "вражеска емиграция". Операциите срещу българските дисиденти зад граница са се извършвали от контраразузнавателния отдел в ПГУ. За неговата работа през 70-те години е отговарял лично ген. Владимир Тодоров, по това време зам.-началник на разузнаването. Прокуратурата е установила, че сред досиетата, които са извадени от архива на ПГУ за прочистване, са били и разработки срещу редица известни личности. Сред тях е било досието на директора на полицията до 9. IX. 1944 г. Никола Гешев. След 9 септември той е бил издирван в различни страни. Комунистическата власт го е търсила, за да му изпълни смъртната присъда, получена от "народния съд". Опитите митичният полицай да бъде открит

дори и в Аржентина са се оказали безуспешни. Досиета в ПГУ са имали и членовете на царската семейство. Разузнаването е събирало сведения за сестрата на цар Борис ІІІ - княгиня Евдокия. Тя се е ползвала с голямо влияние в двореца и политическия живот и след смъртта му. Интересът на ПГУ към нея е започнал, след като през 1946 г. тя е напуснала България задено с престолонаследника - невръстния Симеон ІІ. Сред заличените досиета на по-опасните за комунистическия режим дисиденти е и това на убития в Лондон през 1978 г. писател Георги Марков.

В строго секретното предложение на служба "Картотека и архив" в ПГУ за извършване на прочистването, одобрено и утвърдено от генералите Владимир Тодоров и Стоян Савов, е посочено, че архивираните дела в Първо главно управление на ДС в края на 1989 г. са възлизали на около 60 000. Съгласно инструкцията за оперативен отчет на ПГУ делата с изтекъл срок на съхранение са подлежали на експертиза. Тя е трябвало да установи дали секретните материали имат оперативна, историческа или учебна стойност. При отсъствието на тези признаци материалите са се унищожавали.

Годишно в архива на разузнаването са постъпвали по 1500 разработки. Инструкцията за оперативен отчет е давала право началникът на ПГУ ежегодно да определя комисия за преглед на стари дела. Последния път, когато е била назначена такава, е било през 1974 г. - 16 години преди слизането на Живков от власт. И тогава обаче не се е стигнало до унищожаване на досиета и материалите отново са били върнати на съхранение в архива.

Според инструкцията за оперативен отчет на ПГУ делата са се съхранявали до навършване на 75 години на разработваното лице. Работните дела на сътрудническия апарат са се съхранявали до 15 години след предаването им в архив. Дали са се спазили тези указания при чистката, знаят само участиците в нея. Цялата операция е приключила със съставянето на формализирани протоколи, които са били утвърдени от назначения през февруари 1990 г. на мястото на ген. Тодоров за началник на новата Национална разузнавателна служба ген. Румен Тошков.

Публикацията се осъществява съвместно с радио "Дойче веле"

Продължение от бр. 16

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK