Куполът на “Св. Александър Невски” ще блесне отново в края на април

Строежът на храм-паметника "Св. Александър Невски" започва през 1882 г. и продължава няколко десетилетия. Официалното му откриване се извършва през 1924 г. Храмът е построен в памет на руските войници, загинали в Руско-турската освободителна война. Той е най-големият на Балканите и побира 5000 богомолци. Възрастни софиянци разказват, че при първото позлатяване на куполите на църквата в началото на миналия век, когато валяло дъжд хората се събирали около нея с легени и кофи, за да събират златния прашец. Това принудило строителите да вкопаят водосточните тръби в земята. "Златната треска" на столичани отдавна е надживяла своето време. В момента за първи път след 1912 г. на църквата се прави цялостен ремонт.

Няма жител и гост на града, който да не е забелязал странната "шапка", с която е покрита куполът на най-високата камбанария на храм-паметника "Св. Александър Невски". От 3 месеца църквата е в основен ремонт, който включва и препозлатяване на куполите. Много малко хора обаче са запознати с трудната технология на реставрацията. Тя не би могла да се извърши без уникалното за България строително скеле. То е строено около 3 седмици от професионални алпинисти. Под забележимия почти от всички краища на София син найлон е изградена специална термоизолационна обвивка, в която климатична инсталация поддържа постоянна температура от 22 градуса и 50% относителна влажност на въздуха. В края на февруари беше завършено позлатяването на камбанарията. На 19 март експертната комисия прие без забележки реставрацията на купола. За Великден най-високата част от църквата ще бъде разопакована.

През 1998 г. Министерство на културата обяви конкурс за комплексен ремонт на храм-паметника. Това се налагаше, заради критичното състояние на покривите, стенописите и инсталациите в църквата. За изпълнител на проекта, финансиран от правителството, беше избрана фирма "Реставрация" ЕАД. За първия етап от ремонта са отпуснати 2.5 млн. лв., с които трябва да се позлатят куполите, да се ремонтира покривът, да се патинират новите части, да се почистят фасадите, да се монтира съвременна охранителна система и да се подменят електрическата инсталация и парното отопление.


Технологията на позлатяването е разработена от проф. Веселина Инкова, ръководител на катедра "Консервация и реставрация" в Националната художествена академия. За първи път процедурата се извършва от екип български специалисти. Досега позлатата е поставяна от руски експерти и с руско злато, като за последен път това е правено преди около 40 години. Технологията, по която се поставя благородният метал върху покрива на храма обаче датира от третото хилядолетие преди Христа. Куполът се покрива с тънки листчета от злато. Старият благороден метал е свален и предаден на Министерство на културата за претопяване. Преди да се постави новата позлата обаче е било необходимо да се открият причините за бързата корозия. Оказва се, че са използвани неустойчиви материали, медната основа не е добре защитена, технологията по позлатяването също не е спазена - не е работено при подходящ микроклиматичен режим. При ревизията на купола техническият екип открива, че големият кръст също е корозирал. Той беше демонтиран, реставриран и позлатен отделно. Площта на купола на камбанарията е 160 кв. м и е покрита с 25 000 златни листчета с размер 84 х 84 мм и дебелина около 0.4 микрона. Използваното злато е немско и е 23.75 карата.

Има решение камбаните също да бъдат реставрирани. Реставрацията на стенописите пък ще започне, след като приключи ремонтът на покрива. Вероятно ще се организира нов конкурс. Достъпът до храма няма да бъде ограничаван.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK