Бивш кандидат за вицепрезидент си присвоява уникален храм

Шест месеца след освещаването й уникалната средновековна черква "Св. Йоан Продром" в Кърджали е на път да стане първият частен храм у нас. Тя бе тържествено открита за миряни през септември. На ритуала в родопския град присъстваха премиерът Иван Костов, председателят на фондация "Бъдеще за България" Елена Костова и председателят на парламента Йордан Соколов. До ден-днешен обаче ангажираната с реставрацията фондация "Никола Фичев - Захари Зограф" отказва да изготви задължителния Акт 16, с който храмът "Св. Йоан Продром" "да бъде пуснат за експлоатация".

Председателят на фондацията арх. Христо Генчев не желае да пусне комисия на държавния строителен надзор с мотива, че не е приключена реставрацията, твърди шефът на регионалната дирекция "Строителен контрол" Тодор Канев. Според Генчев в плановете влизало и дострояване на манастира в съседство. Около черквата се виждат руините на древна обител, за която се предполага, че е била патриаршеска резиденция. Генчев се позовава и на договора с Министерството на културата.

"Според този документ министърката ни е предоставила обекта за ползване за 10 години плюс опция за още 5", казва Христо Генчев. В договора обаче има клауза, че той ще бъде прекратен, ако работата по възстановяване на черквата приключи по-рано. Според проекта, одобрен от министерството и Националния институт за паметниците на културата, на реконструкция подлежи единствено храмът, който вече е завършен, но не е издаден Акт 16. Според шефа на кърджалийската строителна инспекция Тодор Канев фондацията на два пъти е отказала да приеме приемно-предавателна комисия - веднъж за частично възстановената крепостна стена, където е изградено помещение за пазач в една от кулите, и втори път за самия храм.


В момента, в който е готов протоколът, Генчев ще трябва да освободи комплекса и да го предаде на държавата като паметник на културата с наднационално значение. "Никола Фичев - Захари Зограф" трябва да освободи черквата и да пусне вътре свещеник и избрано по канона църковно настоятелство", категоричен е и кметът на Кърджали Румен Димитров. Според него Генчев е присвоил храма. Димитров е поискал съдействие и от министъра на културата Емма Москова за изваждането на фондацията. "Теренът е общински, а храмът - държавен, и не може една фондация да се разпорежда като у дома си", твърди Димитров пред местния вестник "Репортер днес".

Плановете на фондацията обаче са комплексът да стане място за концерти и изложби, музей и библиотека, а не само култово сборище. Срещу това намерение се обяви и пловдивският митрополит Арсений, който освети молитвения дом през миналата година.

Историята

Храмът на възраст 12 века е открит под огромна могила преди 30-ина години. През 1995 г. фондация "Никола Фичев - Захари Зограф" кандидатства за пари за реставрацията му пред Европейския съюз. Финансирането от 60 хил. екю е осигурено от програма "Рафаело" на ЕС. По правилата на тази програма обаче евросъюзът отпуска едва 50% от нужните средства по проекта. Останалите пари са осигурени чрез дарения от българската страна.

Построяването на новата черква се забавя до 1998 г., защото парите са дадени на влог във фалиралата през 1996-а Банка за земеделски кредит. Влогът е осигурен от председателя на фондацията арх. Христо Генчев, който е бил и член на борда на директорите на БЗК като представител на архитектурния съюз. Творческата организация е акционер в банката. Самият Генчев е кандидат за вицепрезидент през 1991 г. в екип с бившия служебен премиер Димитър Попов. През 1995 г. е и един от кандидатите за кмет на София от БСП, но за изборите е издигнат Венцислав Йосифов.

Затварянето на парите в БЗК е станало въпреки исканията на останалите членове на управителния съвет на фондацията сумите да бъдат дадени в по-сигурна банка.

След като парите най-сетне са освободени през 1998 г., Генчев сключва договор с министъра на културата Емма Москова за реставрирането на черквата и манастирския комплекс, изграден около нея. При старта на работите е открита и гробницата на митрополит, която археолозите датират от 20-те години на ХІV век. В нея освен мощите на духовника са намерени и добре запазени части от литургично облекло. От общо седемте канонични дрехи на мястото са открити шест от одеждите на митрополит, твърди археологът ст.н.с. д.и.н. Николай Овчаров. Той е ръководил разкриването и проучването на архиепископския гроб. "Откритите текстили са едни от най-старите в Европа и ако трябва да се оценят в парично изражение, са по-скъпи от един голям град", твърди Овчаров. В момента тъканите се възстановяват от началника на лабораторията по консервация и реставрация към Великотърновския исторически музей Иван Чокоев.

"Археолозите скриха за цели три години находките в Търново, вместо да ги дадат за реставрация в София", обвинява обаче Генчев. В най-скоро време готовите тъкани ще се върнат в Кърджали, обещава Овчаров.

След като археолозите приключват работата върху терена на гробницата, отново започва изграждането на черквата върху основите на стария храм, които са запазени на височина 4 метра. Парите обаче стигат едва за укрепването на старите зидове. В този момент се намесва и фондацията на Елена Костова, която осигурява 400 хил. нови лева за довършване на проекта. Според осведомени парите са дадени от Руската патриаршия.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK