Широката коалиция - причини и следствия

Желю Желев, бивш президент: Намираме се в дълбока криза

Напълно съм съгласен, че широката коалиция е признак на криза в обществото. И бих добавил , че сега имаме признаци на много дълбока криза: икономическа и социална. Не съм съгласен обаче с твърдението, че широката коалиция води до широка безотговорност. И ще използвам случая, тъй като съм участник в тези събития, да посоча правителството на Димитър Попов - програмното правителство. То беше наречено така, защото имаше строго определена програма. Трябваше да пусне монетарната част на реформата при катастрофалното състояние на страната след второто правителство на Андрей Луканов. И второ, да подготви новите парламентарни избори. Срокът на съществуването му беше определен за 6 месеца - от 1 януари до 30 юни 1991. През това време трябваше да бъдат решени и двете задачи. Първата беше решена блестящо, с едно великолепно медийно покритие хората бяха подготвени за това, че цените ще скочат, че ще настъпят в началото много сложни процеси, но постепенно нещата ще се върнат към нормалното си русло, както и всъщност стана. Втората задача не беше изпълнена в определения срок не по вина на правителството, а защото парламентът не можа да подготви документите за изборите и те бяха отложени за октомври 1991 г. За мен лично това правителство беше най-успешното правителство на българския преход. То имаше много интересен състав, доминирано беше от Съюза на демократичните сили, в него бяха хора като Димитър Луджев, Иван Пушкаров, Иван Костов, Георги Фотев, проф. Воденичаров, все хора от СДС. Христо Данов - като неутрален, но с нескрита симпатия към демократичната опозиция тогава. От страна на БСП бяха Александър Томов, Атанас Папаризов, Емилия Масларова, които като по-млади хора бяха реформатори и разбираха, че монетарната част на реформата трябва да се прави, както следва. На това се дължи до голяма степен успехът на правителството. Но най-важното за мен беше именно пълната подкрепа за него.

Такива правителства се създават в тежки, кризисни ситуации, защото от политическа гледна точка е цинизъм да се занимаваш с теснопартийните си интереси във време, когато в страната хора умират от глад, когато страната се намира в катастрофално отношение, както сега. Какво означава това в цели райони в България - 70, 80, 85, 90, 95 на сто безработица в селища. Онзи ден бях в с. Галата. Там живеят помаци, 4 хиляди жители. Безработицата е 55 на сто. И да говорим, че е успешна икономическата политика на правителството на Иван Костов, това е просто смешно и цинично. Същото положение е и в Родопите - бил съм на няколко места, хората плачат със сълзи.


Деян Кюранов:

Смятате ли, че сегашната ситуация е аналогична на тази, когато беше съставено това коалиционно правителство; кризисна ли е сега тази ситуация. И следователно трябва ли да смятаме, че едно правителство на широка коалиция ще свърши сега работа?

Желю Желев:

Аз казах, че положението в страната е дълбоко кризисно. Що се отнася до съставянето на широка коалиция, сега вече условията са малко по-особени. Тук бяха казани възможните модели, варианти на формирането на такава широка коалиция. Една широка коалиция е не само възможна, тя е и необходима за България. Никой отделно, включително и движението на Симеон Втори, не може да реши тези проблеми, ако няма подкрепата под една или друга форма на останалите партии и движения.

Огнян Герджиков, НДС ІІ: Българският селянин живее по-зле от турското робство

Уважаеми дами и господа, аз ще бъде съвършено кратък, за да представя пред вас позицията на движението на Симеон Втори по въпроса за коалицията. Аз съм много благодарен на експрезидента Желев за позицията, която зае. Защото тя се покрива в огромна степен с това, което ние в Национално движение "Симеон Втори" мислим. Аз също мога да потвърдя, че България се намира в сериозна икономическа криза. Също обикалях страната, преди няколко дни бях в Северозападна България - Враца, Монтана, Видин и околните села. За да констатирам нещо, за което само бях чувал, но се убедих със собствените си очи. Там българският селянин живее по-зле, отколкото през XIX век - през времето, когато сме били под турско робство. И именно в такава кризисна ситуация не може да легне върху плещите на която и да било политическа сила сама да се справи с тази криза. Затова ние сме за една възможно широка коалиция на управляващите, като сме убедени, че има стойностни хора във всички политически сили. Нашият апел в това отношение е насочен към коалиране, а каква физиономия ще има то, ще стане ясно след резултатите от изборите.

Красен Станчев, Институт по пазарна икономика: Неясни дългосрочни ефекти

Аз искам да започна с елемент на известно несъгласие. Първо, по повод т.нар. криза. Кризата обикновено, където и да се случва, носи в себе си и решение. И не е задължително тези решения и перспективи са свързани с края на историята. А второто нещо, което предизвиква у мен несъгласие, е съмнението спрямо възможната широка коалиция в България, както и паралела с широката коалиция в Македония. Очевидно е, че възможностите на реалната политика в България са основани на обществени, политически и други различия и стечения на обстоятелствата, но в никакъв случай не на твърди различия по етническия или подобен на етническия признак. Освен това за България няма външен фактор, който да дестабилизира вътрешната ситуация.

Ако се сформира широка коалиция, не е задължително тя да повтори негативните примери на водене на политика в България - стопанска и друга, няма да повтори нито периода от управлението на БСП, нито периода от управлението на правителството на г-н Беров. Дългосрочните измерения обаче са по-неясни, защото:

- Превръщането на президентските избори в референдум може да се смята за вече случило се, както ни се струва доста вероятна и победата на Петър Стоянов в тези избори.

- Що се отнася до облика на Симеон Втори и това е също дългосрочно измерение, аз не мисля, че този облик ще вехне. Смятам, че има възможност за нарастваща популярност на Симеон независимо от ситуацията след изборите.

- Това ще създаде ситуация в българската политическа система, която може да бъде озаглавена "назад към букварите". Има няколко въпроса, които са свързани с азбуката на демокрацията. Те засягат режима на държавно управление от приемането на конституцията досега. Ще има ефект на връщане към въпроса за правилността на избирателната система, което си е чист конституционен въпрос.

- Следващият дългосрочен ефект е в икономиката - коалиционното правителство ще бъде скъпо. Няма да има никаква радикална промяна в съотношението между държавни разходи и брутен вътрешен продукт. Струва ми се, че това правителство ще бъде поддаващо се на влияние от групи по интереси. То ще бъде по-прозрачно, отколкото в периода 1992-94 г., и дори по-прозрачно от периода 1997-2000 г., но това няма да довежда до сравнително евтини инвестиции, нарастваща конкурентност и съответно бърз растеж.

- Последният дългосрочен ефект е върху правенето на политика в България. Изборите, независимо от резултата и от това дали ще има коалиция или не, показват тенденция за смяна на досегашната схема, в която политиката се прави чрез концентрация на властта, без задължително това да означава партийни правителства. Схема на концентрация може да има и при ясна отговорност, и при неясна отговорност. Разбира се, по-хубаво е да има схема на концентрация при ясна отговорност, но струва ми се, че има движение от концентриране на власт към конкурентност на властта. Което според мен означава и по-висока отговорност. Дали това ще се случи или няма да се случи, т.е. дали ще има положително развитие или не, зависи от способностите на самото общество и на избирателите да взимат решения. И това е информацията, това е знанието, което на нас в момента ни липсва. Това обяснява и учудването от някои развития през 2001 г., това обяснява и учудването от някои развития през 2000 г., когато въпреки доказуемо по-ниската корупция и доказуемо по-доброто управление на ОДС обликът на това управление започна да спада драстично.

Смятам, че независимо от изхода на изборите интересът от несключване на коалиция е доста проблематичен. НД "Симеон Втори" не се отличава с вътрешна свързаност, възможно е разпадане на евентуално мнозинство или на парламентарна група и несключването на следизборен договор с партии, с които е възможен такъв договор, ще противоречи на облика на царя като баща на нацията. Ще противоречи на заявката, направена досега, за търсене на консенсусни решения. Що се отнася до ОДС, изборът е много сложен от гледна точка на тази партия. Това е избор между невъзможността да подобри облика си в очите на избирателите и вътрешната инерция към задържане на контрола, характерна за периода в края на мандат. Трудностите за избор от страна на ОДС са свързани и с обстоятелството, че не разпоага с резервоар от хора, които да променят този облик. По един странен начин потенциалният резервоар от хора всъщност намери друг политически адрес. А този резервоар беше формиран до голяма степен благодарение на усилията на реформаторите в последните четири години.

Чавдар Кюранов, бивш депутат от БСП: Най-логична е коалиция между БСП и СДС

Аз ще използвам разграничението, което беше направено, между широка и голяма коалиция. За мен широката коалиция решава партийни проблеми, голямата коалиция решава национални проблеми. Ние сега сме изправени пред национални проблеми отдълго време и ще бъде задълго време. Но не много дълго, може би. Обикновено се смята, че трябва да ликвидираме двуполюсния модел . Аз мисля, че това не е така и няма и да стане. Така или иначе всички развити страни са с двуполюсен модел. Е, има и други партии, те изразяват и други интереси, но така или иначе моделът е двуполюсен. Сега въпросът е: тогава, когато има криза, когато има нерешени големи национални задачи, трябва да се мисли за голяма коалиция. И нашето положение сега е такова. Казвам това, като бързам да подчертая, че говоря само от свое лично име. Казвам това, защото БСП от самото начало на прехода има две линии - едната е линията на конфронтацията, която се оказа "печеливша", по същество - губеща. И една линия на коалиционни правителства, на търсене на сътрудничество. И аз мисля, че сега е моментът тази линия да се реализира, колкото и да бъде трудно това, колкото и да звучи невероятно.

Има достатъчно аргументи за това, няма да се спирам на тях. Това е една необходимост, тя още не е осъзната от ръководствата на двете важни политически сили. А те в момента не са най-големите. И затова си мисля, че ако ще се прави след изборите някаква коалиция, която действително да се стреми да реши национални проблеми, тя трябва да бъде коалиция между СДС и БСП. Разбира се, има един социологически закон, че когато нещо звучи много логично, то не става. А не става, защото има някакви интереси. Естествено тук трябва да се преодоляват много интереси, водещи в други посоки. Когато говоря за необходимостта от такава коалиция, аз не смятам, че тя ще бъде вечна - тя ще бъде за определен период. Именно докато се решат някои от най-тежките проблеми. А след това по един нормален, естествен и органичен път, ще се дойде отново до разделението и противопоставянето. Но сега това е необходимо. Ние много говорим сега за понятието стабилност - стабилността не е абсолютно изискване. Ние говорим, че имаме финансова стабилност, но аз много се съмнявам в това. Представете си, че утре го няма валутния борд. Няма ли на другия ден марката да стане 3 лв.? Каква е тази стабилност тогава - това е стабилност с най-силни и строги планови средства, абсолютно необходима. Аз не искам да кажа, че на нас не ни е нужен такъв борд. За да имаме обаче една реална стабилност, трябва да бъдат решени големите, реални национални въпроси. А това може да се реши само ако за определен период се получи едно сътрудничество между двете ясни политически сили с ясни политически физиономии. А това, че се появява и трета сила, това не е за първи път. Имаше редица такива неща в много страни, които набъбнаха, увеличиха се и в края на краищата не останаха трайно в политическия живот.

Михаил Неделчев, бивш депутат от СДС: Важен е принципът на нормалните коалиции

Току-що чутото от г-н Чавдар Кюранов радикално промени формата на моето изказване. Тъй като проф. Кюранов изрече най-логичното. Защото в последна сметка една от формите на голяма коалиция би било именно досегашните партии на властта да запазят своето място на досегашни партии на властта. Новопоявяващата се политическа сила взривява досегашния политически модел, досегашната политическа система и това е единствената възможност да се запази статуквото - коалиция между БСП и СДС. В едно предаване по бТВ изрекох това нещо като заклинание, като едно предупреждение и желание да не се случи. Защото от моя гледна точка това е най-неморалната коалиция. На другия ден обаче "24 часа" написа, че съм казал, че това ще се случи. Три дни след това мое заклинание се появи една много добра, много точна предупредителна колонка на Александър Андреев във в. "Дневник", посветена на същата тема. Два дни след колонката на Александър Андреев се появи едно съобщение, че г-н Модев, нямам честта да го познавам, но знам, че той е шеф на столичната група на социалистите в общинския съвет, също казал това, което току-що изложи г-н Кюранов - това е най-доброто, най-логичното, най-естественото. Когато говорим за голяма и за широка коалиция, искам да припомня обаче принципа, който е принцип на нормалните коалиции, примерно холандският принцип. В Холандия се казва, че няма смисъл, ако става въпрос за нормални политически взаимоотношения, от коалиция, която съдържа прекомерно много субекти, прекомерно разширява всъщност броя на депутатите, които осигуряват правителственото мнозинство, т.е. няма нужда да се прави коалиция от четири субекта, ако двата или трите от тях са достатъчни. Нагласата за широка коалиционност по същество е антипартийна нагласа, а от друга страна, ако говорим за политически ангажираните, за тези, които са активисти и членове, това е желанието на всяка цена да останат във властта при задалата се вероятност да бъдат тотално изключени от нея. От тази гледна точка действително най-нормалните коалиции са: коалиция НД "Симеон Втори" плюс ДПС, ако това е достатъчно, или коалиция СДС - БСП, ако това е достатъчно. Другите коалиции, които най-вероятно обаче ще се случат, са нелогични и наистина ще бъдат непрозрачни. Обикновено се смята, че когато някаква коалиция е безпринципна от гледна точка на досегашното политическо развитие и при създаването й доминира някакъв радикален елемент, тази коалиция към средата на мандата върви към центъра, към успокояване, за да се върне към радикализма малко преди следващите избори.

И още нещо, не съм съгласен с експрезидента Желев относно правителството на Димитър Попов. Защото не беше гласувано какво правителство е - дали е програмно, дали е временно, дали е мандатно, дали е коалиционно. Това е парадокс. Затова 16 души гласувахме против. Не защото сме били против Иван Костов тогава, а просто защото не знаехме по каква формула СДС влиза в това правителство. Имаше една нерегламентираност на коалиционните взаимоотношения. Това е най-опасното за нашите коалиции, които обикновено не са доизказани, не са дооформени, не са подписани и т.н. Опасност, каквато примерно сега в момента така драматично съществува в чешкия политически живот, където се случи най-неморалното - те ви на вас правителство, те ви на вас парламент! И без да е оформено, всъщност се поддържа едно правителство на малцинство.

Ивайло Дичев, културолог: По-добре лоша власт, отколкото никаква

Едно нещо е очевидно - има изключително голяма нужда сред избирателите от единство. Хората не говорят за коалиция, те имат нужда от това политиците някак си да се разберат помежду си. Това е вече 12-годишна криза, а в центъра на властовото пространство се "дърлят" за неща, които хората добре не разбират. Това никога не е било. Винаги в историята на българския политически живот е съществувала една персонификация на властта, която е монархическата институция, да не говорим за комунистическото време.

Ето на, изпаднахме в ситуация, в която властта не се преживява като единна, а се преживява като перманентна криза. Единството, разбира се, може да се конструира по различен начин, но най-актуалното сега е - всички заедно и добрият цар начело. Тази идея като че ли в момента печели. Другата идея обаче, която не може да се установи в България, и аз много се надявам, че тези избори най-после ще го сторят, е установяването на някакви демократични практики, ритуали на предаване на властта заради принципа: по-добре лошите да са на власт, отколкото никаква власт. Мисля, че ако президентската институция има такова високо доверие, то е защото именно президентът Желев отстъпи спокойно и с достойнство на своя опонент. Досега в цялата история на прехода всяко преминаване от едно мнозинство към друго мнозинство беше свързано с подозрения, с обвинения и нападки. Сега е пореден момент, в който би могло да се мине от една политическа сила към друга по един спокоен, достоен начин. За да се установи това ритуално единство на властта. От наблюденията ми на предизборния процес мисля, че колкото по-агресивни са от СДС, колкото повече задават идеята, че отново ще има барикади, отново ще има някакви недоволства и сблъсъци, толкова повече губят. Защото в тази ситуация хората просто искат да се свърши с всичко това. И най-после да се установи една ритуална, здрава цялост.

Стефан Попов, фондация "Отворено общество": Възможен е и сценарият, който не е мислен от никого

Има три възможности, от които следват и три сценария за движението на царя: сегашната дистанция между него и монарха да се запази, да нарасне неопределено или обратно, да се заличи.

В първия случай царят би имал поведение подобно на това, което вече познаваме. Той би играл повече роля на морален императив на нацията и публичните му изяви ще следват такава линия. Партийната сила, която е легитимирал, ще бъде ръководена от него в извънпублична комуникация без ясна и разбираема за хората връзка между него и членовете на движението. Така ще се оформи паралелен втори пласт на отношения във властовата сфера, доколкото царското движение ще бъде главен фактор в нея. Въпреки тази сива зона на влияния и комуникации възможността за коалиция с ОДС, в която дори водещата управленска роля да бъде оставена на СДС, е най-голяма. При този сценарий царят би поел отговорностите, с които е легитимиран в момента - морал, прозрачност, отчетност, загриженост за хората - и то именно като монарх. Като всеки сценарии този е просто мислим, независимо от вероятността да протече в действителност.

Във втория случай нарастването на дистанцията между монарха и политическото движение не ликвидира самия монарх, а го отдалечава от партията му до степен, в която връзката с нея се губи. Така монархът като легитимираща инстанция изчезва и движението се отделя от произхода си в персоналната харизма на царя. От страна на царя това може да се случи по съвсем лични причини, например ако той се изтощи и откаже да продължи начинанието си. Най-силен фактор обаче е обстоятелството, че монархът няма гарантиран контрол над движението след изборите. Партията може да откаже да следва инструкциите му. При тази ситуация парламентът ще бъде най-нестабилен, движението ще се разрои, след като премине през фаза на оформяне на алтернативни центрове на влияние. Докато парламентът не се разпусне, ще се оформят авангардни и непредвидими коалиции с цел временен достъп до изпълнителната власт. Следствията за България ще бъдат толкова по-злокачествени, колкото по-дълго се задържи парламентът.

В третия случай дистанцията между монарха и движението се заличава, което на практика означава царят да навлезе в самата политическа практика, която е легитимирал. В този случай самият той се отказва и жертва монархическата си характеристика. Движението ще се организира публично около персоната му, която от монархическа ще стане партийно-политическа. Такъв парламент ще бъде по-траен, но профилът на изпълнителната власт ще е твърде странен, доколкото монархът-политик ще има пряко участие или решаващо влияние в тази сфера.

От трите сценария най-близък до царя е първият, най-близък до характера на партията му е вторият, най-близък до парламентарната институция е третият. Най-вероятен в този геокултурен и политически контекст е сценарият, който се случва, но не е бил мислен и анализиран от никого. Както започна и уникалната история с връщането на монарха на територията на изчезналото царство.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK