Заключителни думи на дискусията

Веселин Методиев:

Аз искам да дам само един отговор на Ивайло Дичев. Ритуалното единство в българския политически живот според мен е във времето, когато парламентаризмът е преживял най-добрите си дни. И това е един период от 30 години. Това ритуално единство тогава се е съдържало в националния ритуал, завещан от Възраждането. Обществото е имало съгласие по ценностен въпрос, политическите партии - също. И всеки, който е излизал вън от това съгласие, е бил обструктиран както в политическите партии, така и в обществото. Затова в литературата има безкрайно много примери. Говоря в прозата, в поезията, в публицистиката, във вестниците, не само в историческата книжнина. Днес нямаме такова единство. Поне доколкото чета социологически проучвания, въпросът с единството е ценностен проблем, думата "морал" функционира дори сред много младите хора.

Така че тук въпросът за единството не е въпрос на коалициите, а е въпрос на ценностите на обществото. И един политически въпрос за широка или голяма коалиция след изборите - от личния ми опит като депутат в опозиция и депутат в мнозинство, включително и две години и половина министър. Има механизъм на парламентарен контрол, които ние, българите, не сме усвоили. Ако се върна назад в практиката, парламентарният контрол в първите 30 години е блестящ - той се упражнява от собствената ти партия, парламентарен контрол се упражнява от опозицията, министърът е длъжен непрестанно да дава обяснения в сградата на Народното събрание (същата тази, която е и сега) всеки петък. И тези обяснения са били доста нелицеприятни. Говоря за България, не говоря за Великобритания, където тази практика е устойчива и до днес.


А сега какво ще се случи?

акцент

Симеон Втори седи във Врана, определя правителство, определя министър-председател - те тичат до Врана, ходят на парламентарен контрол, кой ги пита, коя е опозицията в тази широка коалиция? Въобще, къде отиват институциите на страната? Лично за мен това е драмата.

Ще се разпадне държавното ни устройство, ще се разпадне социалната ни система. Това ни чака, ако факторът за правене на правителството е Симеон Втори. Това не е парламентарно мнозинство. Тук изцяло съм съгласен с дефиницията на Светльо Малинов, която определи мнозинството като "депутатско". Какво ще става с парламентарните групи, какви са тия ръководители на парламентарни групи? Тъкмо се разделихме с тази практика на влизане-излизане от парламентарни групи, нещо доста неприятно. Хората са гласували за теб с пропорционална листа, не си мажоритарен кандидат, независимо какво ти се е случило. Лично на мен ми се случиха доста неприятности. Но не съм го направил, защото знам, че това е принцип. Човек трябва да се държи последователно вътре в политическата система. Инак - край.

Протестният вот срещу широката коалиция през следващата година може да напомни един доста тежък исторически пример - от кърджалийско време, всеки срещу всеки. Това ще е протестният вот, след една година срещу широката коалиция.

Антоний Тодоров:

В момента се попитах: политическата класа не демонстрира ли прекомерен страх от движението на Симеон Втори? И какво се крие зад това? Големият въпрос не е ли - как така едно движение, сформирано набързо, буквално за две седмици и сякаш паднало от Марс, изведнъж излиза начело на рейтингите и е на път да се превърне в управляващо мнозинство на предстоящите парламентарни избори. Въпросът е какво се случва и в крайна сметка кой ще понесе политическата отговорност от това? Кой от действащите политици ще каже: виждате ли, тук много сгрешихме и се получи нещо неясно.

Политиката не е научно занимание и нейният смисъл е да бъде убедителна. И най-добрата политическа програма, оценявана блестящо от всякакъв вид вътрешни и международни експерти, не струва нищо, когато тя е неубедителна. Когато една или друга партия не може да убеди публиката в правото си да управлява по-нататък, не става за нищо.

Изведнъж се оказва, че зад царското движение има много хора, които всъщност не искат смяна на политиката, искат само нови лица. Важен въпрос за мен е отношението към движението. Колкото повече то се подлага на критики от всички страни, толкова повече публиката си мисли: има нещо нередно в цялата история, след като всички го сочат като лош пример. Това може да действа обратно, сплотяващо, върху едно съвършено разнородно движение. А може би зад това движение се крият няколко движения. То не е едно, то само изглежда едно, защото има един етикет и тези, които ще гласуват за него, ще изберат една бюлетина. Може би са няколко и е добре чисто аналитично да предвидим какви са тези движения. Казаха се много неща - може да има съвсем авторитарно движение, антидемократично, антипартийно. Може да има протестно, насочено срещу партизанщината. Думата беше употребена от царя, че партиите са неубедителни, че партиите са вътрешно недемократични и не могат достатъчно ефикасно да обновят елита си. Ами това всички го видяхме - с кризите в ръководствата, в опита да се смени елитът. Давам един европейски пример и с това завършвам. Когато стана скандалът с финансирането на Християн-демократическия съюз в Германия, този съюз със стара демократична традиция постъпи по единствения начин, по който можеше да се спаси като политическа партия. Смени радикално ръководството си. Хелмут Кол - политик с такъв международен, европейски авторитет, беше пожертван. При това радикалната промяна стигна до крайност. Те избраха нов председател, още повече жена, от бившата Източна Германия.

Питам се коя българска партия в момента е в състояние да направи това.

акцент

Е, нищо чудно, че изведнъж заради недоволството от тези партии, неспособни да направят най-елементарната демократична процедура на самообнова, ще бъдат наказани! Причините за това според мен тепърва трябва да ги изясняваме и разбира се, много важно е какво ще се случи по-нататък. Аз съм умерен оптимист.

Михаил Неделчев:

Феноменът "Симеон Втори" беше подготвен от 10-годишното нерационализиране на това, което ни се беше случило през 1945-1989 г. От това, че времето беше обявено за вакуум, през който не сме живели. И единственият жив, живял и т.н., човек, се оказа този от Мадрид!

Андрей Бунджулов:

Аз споменах колко опасни и колко подвеждащи са аналогиите. И когато използвах думата бонапартизъм, това беше просто едно предупреждение. Не смятам, че нещата необратимо се развиват в такъв режим. Но искам да поставя един съвършено практически въпрос, леко провокиран от това, което каза проф. Кюранов за голяма коалиция между СДС и БСП.

Ясно каква - републиканска.

Наистина ние не знаем къде ще се очертаят разломите, по-точно те се очертават в много посоки. Ситуацията е крайно интересна.

И ето един казус, който може да се разиграе буквално след една седмица. Ясно е, че Симеон ще има мандат да направи правителство. Ще се изкушат ли двете основни и парламентарно представени политически сили - СДС и БСП да дестабилизират Симеон и да провокират нова спирала на предсрочни избори. Моят отговор е: ако направим това, пътят ни към бонапартизма ще бъде е прокаран. И тук вече това, което каза и Антони. Казвам бонапартизъм не, за да осмея Симеон и да го превърна в българско издание на Луи Наполеон. Не за да го упрекна дори в такива помисли, а за да посоча структурно ситуацията, която - дори и вън от желанието на самия Симеон, може да се развие.

акцент

Това, което много ми се иска да не се случи, моята политическа мечта, (а този път тя вероятно ще се размине с тази на Иван Костов), е да няма дестабилизация. Не Симеон ще дестабилизира страната, не се опасявам от дестабилизатора Симеон. Опасявам се от дестабилизиращата роля на БСП и СДС.

Ето сега се пише един постскриптум: ще падне ли още една глава. Крайно време е да излезем от тези изкушения на българския преход.

Според мен няма да има широка коалиция. Въпросът е да няма блокаж изобщо на създаване на кабинет. Това е за мен централният въпрос.

Ако Симеон приеме да играе наистина открито и прозрачно, в правилата на играта на втората българска република - това е чудесно! Всичко оттук нататък, да кажем, че ще бъде позитивно. Ако не приеме тази история и заиграе в някакви други измерения, тогава, Бог да пази България!

Светослав Малинов:

Разбира се, че съм провокиран от въпроса как стана така, че едно движение на няколко седмици само набира такава преднина. Първият отговор на г-н Неделчев. Вторият отговор:

акцент

отговорността е наша, на интелектуалния елит на България, който не можа да изгради за 10 години ясно политическо говорене, в което да се положи разликата между политика, естетика, театър, морал.

Много ясно да се положат критериите за политическо, да изработим едно българско консенсусно понятие за това що е политика и какви са нейните граници. Ние правихме всичко друго, но не и това.

Същевременно, по някаква причина, чийто генезис сега не мога да проследя, ние не можахме да разберем, че партиите са носителите на демократичното политическо действие.

Днес изпадам в смешната ситуация да обяснявам, че без партии няма демокрация и без партии няма парламент. Остава само да извикам: да живеят българските партии! От икономическа гледна точка е все едно да обясняваме, че парите са нужни на икономиката. Горе-долу дотук сме докарани.

И аз лично се хващам, че трябва да обяснявам това, ако искам да се включа и давам някакви аргументи. И че без политически партии ние не можем да осъществяваме интеграционния си процес към Европа. Защото има клаузи към тези много договори, в които това е записано.

акцент

За мен ситуацията е непредсказуема и носи риск. България започва да излъчва противоречиви сигнали.

Първо започна да излъчва противоречиви сигнали около нашите съседи. Трудно ми е да си представя по какъв начин ще се развият събитията в Македония, ако България има широко, голямо или не знам какво правителство. При всички положения обаче, рискът е очевиден. Сбогом на демокрацията!

Обикновено, когато нещо се разрушава, това става незабелязано. Ние незабелязано се лишихме, делегитимирахме няколко демократични правила, практики, които установихме. Преглътнахме го без да го усетим. Ще бъда още по-конкретен. Мисля, че с това, което ни очаква, спокойно можем да кажем и сбогом на НАТО.

Този тип нестабилност, този тип хаотичност, този тип непредсказуемост - доколкото ми е позната структурата на НАТО и начина, по който вземат решения, по никакъв начин не може да ни включи в следващата вълна.

За мен това е лошо, за някои може да е добро, трети се двоумят. При всички положения се очертава и нещо като не точно сбогом на Европейския съюз, но едно много сериозно отлагане, много по-тежко затормозяване на воденето на преговорите. И ако всичко това се случи, то въпросът за сбогом на републиката, не мисля, че изобщо ще бъде толкова важен.

Аз виждам нещата по този начин. А през цялото това време и българската преса, и ние не успяхме да свикнем да мислим в наистина партийни политически алтернативи. И непрекъснато заигравахме с това, че партиите са лоши, независимо че само на една крачка от големите партии имаше изключително сериозни партийни алтернативи. Как някой не се сети да каже една добра дума за малките партии, за този изключителен резерв на българския политически живот, който беше пометен, унищожен точно от това движение. Там бяха алтернативите, имаше ги - и в процентно изражение, и като лица, и като политика.

Така че, аз бих завършил максимално песимистично, ако не беше добрата новина. Добрата новина за мен е начинът, по който президентът Стоянов направи заявка за втори мандат. За мен това е изключително силно изказване, то предефинира и даде съвсем ясен образ на президентската институция. Това е надпартийна институция, която е в състояние да вдъхва стабилност и сигурност, независимо какво става в партийното пространство. Институция, която при всички положения може да изиграе ролята на обединителна, в рамките на една републиканска конституция.

Всъщност ние вече виждаме изпълване със съдържание на президентската институция в България. По принцип президентската институция - това е моето мнение, тя има както някакво формално правно съдържание, така и практическо традиционно. Българската традиция вече се оформя - фигурата на обединителя в рамките на републиката. Поставени пред такъв избор, аз съм убеден, че българските граждани няма да сбъркат и по никакъв начин няма да дадат някаква друга подкрепа на нова институционална рамка. Тук си запазвам обаче една историческа скоба.

акцент

Ако приемем, че реставрацията на монархията все пак е в личния дневен ред на Симеон Сакскобурготски, всички реставрации, които са ми известни, са дошли само след дълбоки кризи в рамките на политическата общност, в която са се разиграли. Дано да имаме някакъв друг сценарии за нас.

Деян Кюранов:

Искам да напомня, че се събрахме тук не за да защитаваме позиции или, да пази господ, да агитираме за позиции. А да кажем аргументи, които да помогнат да се оформи една или друга позиция според политическата реалност след изборите.

Доколко сме успели, оставам на вас да прецените.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK