Интелектуалци: Разсекретете досиетата на културата

Писатели, литературоведи, изследователи и журналисти се обединиха около желанието си за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, което да им позволи да проучат влиянието на ДС върху българската интелигенция.

Това те направиха на кръгла маса "Досиетата на Държавна сигурност в българската култура".

"Не се интересуваме от досиетата на доносниците, а от проблемните доклади на ДС и обобщената информация в тях", заяви Михаил Неделчев. "През 1989 г. ДС остави една огромна информация за следените 450 000 българи и техните досиета са истинските", посочи той.


"Защо писателите не са включени в публичните дейности на Закона за досиетата", попита писателят Пламен Дойнов.

Той застъпи тезата, че разсекретяването на архивите ще позволи да се постигне историческа пълнота. Според него списъците на комисията по досиета са "беден жанр" и е необходим цялостен документален прочит на архивите.

Проф. Цочо Бояджиев определи като смешни и абсурдни аргументите срещу отварянето на досиетата. "Истината стои над времето, а историческата наука разполага с техники, които позволяват да се възстанови миналото", каза специалистът по средновековна култура и литература.

Форумът бе уважен от членовете на комисията по досиетата, които съобщиха, че вече са влезли в архива на МВР. "Въпреки бюрократичните спънки законът позволява желаещите да се запознават с аналитичните материали на ДС", заяви Мохамед Реджеб, член на комисията.

Историкът Веселин Ангелов посочи, че броят на българските граждани, които са попаднали в обсега на бившите служби, не е 450 000, а 600 000. В средата на 70-те години Шесто управление на ДС, което е разработвало българската интелигенция, е упражнявало контрол върху културни институти, в които са работили 29 000 души.

------------------------------------------------------------------------------------

Проф. Никола Георгиев:

Интересуват ни не битовизмите в досиетата, а онези литературни оценки, които са създавани в Държавна сигурност. Искаме да знаем дали някъде в ДС е имало литературно-полицейски отдел, който е изисквал от назначени за това хора или с удоволствие е приемал от доброволци оценки за литературни произведения. Идеята дойде от книгата на Йоахим Вайстер, издадена през 1998 г. в Германия, под заглавието "Литература на уведомяването на сигурността. Писателите и Държавна сигурност в ГДР". Тя показва, че в Германия е възможен достъпът до тези архиви. Нашият въпрос е: ние ще имаме ли достъп до българските архиви? Подобни изследователски трудове има и в Русия. Това показва, че и там някой иска да знае какво е ставало в литературата.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK