България не разбира Симеон

Какво става на политическата сцена на България? Отговорът е много прост и също толкова тъжен. Той се крие в нас, в нашата история и национално съзнание, тоест резултат е от един светоглед, който сами сме си изграждали в продължение на векове, за да стигнем дотук. И именно затова този отговор може да се научи истински само и единствено след поглед отвън, след като човек вече е усетил безсилието на балканския си посттоталитарен начин на мислене в условията на западноевропейската свободна конкурентна среда. След като се е сблъскал с дилемата развий се или се маргинализирай до безкрайност. И е избрал първото.

Този прост и тъжен отговор е: не сме дорасли. Не сме дорасли за Western Leadership. Обърнете внимание на начина, по който реагират партиите ни на външни фактори. Вгледайте се внимателно в мотивите им за тези реакции и в тях ще видите отражението на ценностната ни система. Миналата седмица политическата сцена единодушно възкликна: Симеон Сакскобургготски е безсилен да излъчи противник на Петър Стоянов, затова се отказа и го подкрепи. Очевидно всички тези партии единодушно разсъждават с презумпцията, че за премиера цел номер едно е да излъчи противник. До болка ясно е, че за тях самите това е цел номер едно. Именно това подреждане на приоритети се нарича ценностна система. След като за партиите ни излъчването на противник е основният приоритет, то логично това е валидно и за нас самите. Значи и за премиера, нали така?


Да, ама не, както се казва. За разлика от всички нас Симеон Сакскобургготски очевидно има един друг основен приоритет, който по една случайност се нарича България. Като подкрепи президента, Симеон не се опитваше да "избегне опасности", да "победи противници", да "използва чужди кандидати", да се "качва на печеливши влакове", камо ли да "употребява и захвърля хора", "унижава коалиционни партньори" или "разцепва партии". Забележително е колко неспособни се оказахме да мислим без тези понятия. Симеон, колкото и абсурдно да ни звучи, опита да направи нещо много странно и необичайно - да избере най-добрия вариант за страната.

Да погледнем и останалите му действия, така "мистични", "необясними" и "конспиративни" според родните ни анализатори:

-Симеон привлече млади и квалифицирани специалисти от чужбина, които сега дават максималното от себе си, за да помогнат на България. Независимо от крайния резултат на дейността им дори и най-големите критици не могат да отрекат, че икономическият, транспортният и финансовият министър показват удивителна себеотдайност.

-Симеон нито веднъж не влезе в каквото и да било противоречие с другите политически сили. Нито веднъж не се опита да навреди на нещо или някого във или извън политическия живот на България.

-Симеон реагира без оплаквания на всички устроени му клопки и регистрира движение според законите на България, извади бившите агенти от листите си и пое отговорността на премиерския пост.

-Симеон обедини възможно най-широк кръг политически сили, предоставяйки на най-добрите им кадри директен достъп до управлението на страната.

-И най-важното: заедно с правителството Симеон Сакскобургготски не спира да работи за България и не отделя никакво внимание на балканските политически номера, които много хора (очевидно нямащи си друга работа) се опитват да му скроят в медийното пространство.

Е, къде е "конспиративното" в тези действия? Нека да си представим един човек, в чиято ценностна система най-горе стои България и който не изпитва злоба, а напротив, има позитивен начин на мислене и предпочита по-скоро да дава, отколкото да взима. Нека заедно да помислим как би изглеждало общественото и политическото поведение на такъв човек. Нека си зададем и въпроса дали всеотдайността към България, липсата на злоба и даването са присъщи на нашите политици. Не са, нали? А на нас присъщи ли са ни?

Ето тук е проблемът. Симеон Сакскобургготски е различен от нас. Той донесе със себе си една ценностна система, която ние поне в последните 50 години не сме имали, но за която несъзнателно и инстинктивно сме мечтали. Той ни донесе тази ценностна система, която е необходима на страната ни, за да оцелее и просперира. А точно тя се развива в Западна Европа от векове. Знаете ли какво срещам, когато контактувам с германци, австрийци, швейцарци (извън ЕС), французи и англичани? Свобода, неприкосновеност, независимост, равноправие. А знаете ли какво се случва, когато се прибера в България? Срещам един много странен феномен. Много хора при пръв контакт внезапно и изненадващо решават, че са "по-нисши" от мен, при което аз срещам страх, притеснение, несигурност, капитулация. Други пък решават, че са "по-висши" от мен, и тогава срещам агресия, злоба, надменност, опити за налагане и потискане. Истината е, че ние в България нито се чувстваме свободни и независими, нито равноправни, камо ли неприкосновени. А докато не възпитаме тези стойности у нас самите и не започнем да водим живота си според тях, никога няма да можем да бъдем конкурентни спрямо Западна Европа. Парадоксалното в случая е, че колкото повече възприемам свободата и равноправието като мои лични ценности и се отнасям така към хората, толкова повече капитулация и толкова по-малко опити за налагане срещам в България.

Симеон ще даде всичко от себе си за България, това е сигурно. Той вече го прави. Ще използва всички средства и ще вложи цялата си енергия за страната. Ако някой още не е разбрал, това е каузата на живота му. Но ако ние продължаваме да сме толкова неадекватни и политическата ни среда - толкова неспособна да реагира по някакъв що-годе разумен начин на ситуацията, накрая Симеон ще се слее с държавата, с политическата сцена, с управлението и ще обезсмисли демокрацията като понятие у нас. Независимо дали иска или не. Тъй като той вече очевидно я превъзхожда. Дори и да не желае това да става, ценностите и добродетелите, които носи, ще бъдат всмукани от вакуума в нравственото ядро на нашето общество.

Така че, общо казано, изключителните лидерски способности, демонстрирани ни от Симеон Сакскобургготски, са един шанс за нас да се научим на нещо ново и да достигнем по-високо ниво на развитие. Ако се провалим, това ще означава, че все още не сме заслужили дори и този шанс и управлението на Симеон. Ако успеем, ще покажем, че сме малко по-зрели за истинска демокрация и малко по-близо до Европа.

* Момчил Митев е участник в инициативата "Българският Великден". Той сред групата великденци, които наскоро създадоха „BGV Quarterly" - тримесечно издание с анализи, идеи, предложения и коментари за икономическото, правното и общественото развитие на България

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK