Доцент Искра Баева: Българският дисидент не успя да организира структури

Българското дисидентство в периода на прехода е лишено от култура на политическо противопоставяне. Като явление то се появява 10 години по-късно от останалите страни в Източния блок и съществуването му е предимно медийно, а не реално структурно. Това изтъкна в събота в доклада си "Политическата култура на българското дисидентство" доц. д-р Искра Баева, участник в Българо-германската конференция "Политическата култура в

България след 1878 г., Германия и Югоизточна Европа".

Дисидентското движение в България обхваща период едва от година и половина, като след 1989 г. то се трансформира в опозиционно, а две години по-късно - в управляваща сила, подчерта в доклада си доц. Баева. Според нея с първите си стъпки дисидентите се обособяват в два лагера. Единият е на идейните противници на системата - организациите на Константин Тренчев, Илия Минев и Христофор Събев. Тези структури са внимателно наблюдавани от силите за сигурност, целящи всестранно препятстване на дейността им. Втората група е съставена от комунисти и дори активни борци, противници на Тодор Живков, чиято цел е демократизация на системата. Те се обединяват в екологични формации, като екологичната тема замества политическата. След първите репресии обаче екодвиженията престават да съществуват, отбеляза Искра Баева.


Нейната оценка за политическото поведение на българският дисидент е,че той не успява да формулира задачите си и да организира функциониращи структури. Влиянието на "недоволните" се свежда до тесни интелектуални кръгове и до аудиторията на западните радиостанции. Дисидентите разчитат на връзките си с управляващите и задачите им се свеждат единствено до ремонт на системата, подчерта Баева и отбеляза, че идеята за "човешкото лице на социализма" е била постигната 20 г. по-рано в Чехословакия спрямо разглеждания период.

След обединението на възстановяващите се исторически партии с дребните политически движения на 10 ноември 1989 г. СДС възприе властта като зло, а не като политическа цел. Късното дисидентство в България не успя да формулира дясна стратегия на прехода и не успя да подготви обществото за промените, каза в заключение доц. Баева.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK