Големите компании са заплашени от задължителен "правен одит"

Големите компании могат да бъдат задължени да се подлагат на нещо като правен одит всяка година. Това предвижда новият Закон за адвокатурата, изготвен от 28 члена на Висшия адвокатски съвет.

В проекта задължението се отнася за всички дружества с годишни приходи от продажби за над 50 млн. лв., всички банки, застрахователи, публични компании, емитиралите облигационни заеми, далекосъобщителните оператори, държавните и общинските предприятия, приватизираните дружества, както и дружествата концесионери. Според проектозакона правните проверки ще се възлагат на адвокат по реда на Закона за обществените поръчки. Те трябва да приключват със становище, което да се предоставя само на ръководствата на компаниите до 15 април всяка година.


"Не съм виждал проекта, но от това, което чувам, не мога да разбера какво прави подобна иновация в закон, който би трябвало да урежда дейността на адвокатурата. Не става ясно и какъв е смисълът на тези проверки", коментира търговски адвокат. Според него за бизнеса идеята може да прозвучи като "опит за събиране на пари".

Целта на правните проверки е да се анализират юридически всички сделки и действия на компаниите и да установи дали са законосъобразни, пише в проекта.

В групата по изработването му са участвали председателят на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, колегите му Наталия Ценова, проф. Александър Джеров, Тодор Табаков, Васил Начков, Йордан Школагерски и Тотко Борилков.

"Действащият закон за адвокатурата беше написан през 1991 г. и беше удачен за тогавашните условия, но се оказа, че не отговаря на съвременните изисквания", обясни председателят на софийската адвокатска колегия Стефан Ботев. Той допълни, че все още текстът не е в окончателния си вид и тепърва ще бъде съгласуван с колегите от страната. "Не сме мислили как да представим проекта в Народното събрание, но се надяваме да влезе преди лятната ваканция на депутатите", съобщи Ботев.

По принцип не се очаква съсловието да срещне трудности, за да прокара идеите си в парламента, коментират юристи. Самият Ботев беше адвокат на НДСВ и представляваше движението на делото за регистрация пред Върховния касационен съд. Освен подкрепата на мнозинството проектът би могъл да получи одобрението и на опозицията, защото в изработването му са участвали бившите депутати от ОДС и БСП Джеров и Школагерски.

Новият закон завишава критериите, на които трябва да отговаря юристът, за да се присъедини към адвокатурата. Въвежда се приемен изпит пред комисия от Висшия адвокатски съвет. На теста няма да се явяват само преподавателите и хора, които са работили в апелативните и върховните съдилища и прокуратури. За първи път се въвежда и изискването кандидатът за адвокат да не страда от психични заболявания. Нововъведение е и изискването за най-малко три години стаж, за да стане пълноправен член на колегията, иначе кандидатът става помощник-адвокат.

Бившите съдии и прокурори в тригодишен срок от вписването си като адвокати няма да имат право да практикуват в съдебния район, където са работили като магистрати, освен ако са работили във върховните съдилища и прокуратури.

За пръв път се регламентира и адвокатското дружество. В закона се описват условията, на които то трябва да отговаря. Капиталът е като на ООД - не по-малко от 5000 лв. Урежда се и прехвърлянето на практика, което е обичайно явление в Европа, където адвокат може да купи от колега клиентите и делата му. Адвокатите няма да могат да бъдат съдружници в дружества по смисъла на Търговския закон. Изрично се уточнява, че те не трябва да бъдат и изпълнителни членове на управителни органи. Така формулирано, ограничението не се отнася до останалите членове на управителни съвети и съвети на директорите, още по-малко до надзорните органи в компаниите.

"Много важно за нас е да се приеме текстът за застраховка професионална отговорност", обясни адвокат Ботев. С него за първи път на адвокатите се дава право да сключат застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на работата им.

Ще се въведе и банкова сметка, която клиентът ще открива и ще превежда пари за разходите на адвоката. До 31 януари на всяка година юристът ще се отчита за какво ги е похарчил. По сметката могат да се превеждат суми за данъци, такси, хонорари, при сключване на сделки от името на клиента.

Чл. 19 от новия закон урежда подробно забраната на адвокатите да ползват търговска реклама. В него пише, че адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува, без да използва думи като "специалист" и "експерт". Новите изисквания са адвокатите да се обличат в тога.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK