Работници от "Булгаргеомин" взеха директор за заложник

Бивши работници от "Булгаргеомин" взеха за заложник в сряда председателя на борда на директорите Андрей Атанасов. Те стигнали до крайната стъпка след двегодишни протести. Не са получавали заплатите си от 1994 година. Задълженията на компанията към работниците до миналата година са 2.2 милиона долара, с натрупаните лихви сумата вече е 2.5 милиона долара, казаха от инициативния комитет. Предприятието дължи пари на около 300 души, които са работили предимно в Либия и Монголия.

"Предприехме тези действия, защото многократните мъгляви обещания на правителството не бяха изпълнени", заяви председателят на комитета Емил Демерджиев. На 14 юни изпълнителният директор на дружеството Георги Раковски е извикал протестиращите на среща, за да им каже "радостни новини". Тогава обаче той не се явил, насрочена била нова среща - този път за 27 юни, но Раковски не отишъл и на нея. "Част от служителите му твърдели, че е в болничен, а други - в отпуска. Ние го открихме по мобилния му телефон и разбрахме, че е в чужбина", обясни Демерджиев. Срещата се е отложила за 2 юли. В сряда протестиращите се събрали, за да чакат Раковски. От негови подчинени обаче разбрали, че той бил в икономическото министерство, за да урежда командировката си в Либия. Тогава двайсетина души решили да преградят коридора с канапе и да не пускат от сградата председателя на борда на директорите Андрей Атанасов. Заложникът бил взет малко преди обед.

След час в сградата на "Булгаргеомин" в столичния квартал "Овча купел" пристигнаха 20 полицаи от Шесто районно управление. Получихме анонимно обаждане, че има отвличане, заяви Владимир Савов, началник на управлението. Хората тук обаче имат претенции за заплатите си, а това са трудовоправни отношения, в които полицията не може да се бърка, прецени Савов. Няма никакво отвличане, заключи той.


Протестиращите искаха среща с вицепремиера Николай Василев, заместника му Никола Янков или с изпълнителния директор на дружеството Георги Раковски. От Министерството на икономиката не се свързаха с тях. По мобилния си телефон Раковски заяви пред "Дневник", че не подкрепя действията на бившите служители на дружеството и че няма да дойде в сградата. Те изпълняват поръчка и търсят медийна изява, беше мнението му. Задържаният Андрей Атанасов се заключи в кабинета си и отказа да говори с журналистите. Той само уточни, че не се чувства като заложник.

Заместник-министърът на икономиката Никола Янков каза по телефона, че единственият орган, който трябва да дойде в "Булгаргеомин", е полицията. В дневния ред на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев не е предвидена среща с протестиращите работници от "Булгаргеомин", заяви самият Николай Василев пред журналисти след заседанието на Съвета за икономически растеж.

В сградата на дружеството при протестиращите дойдоха представители на Генералната централа на браншовите синдикати. Те показаха писма, изпращани до премиера Симеон Сакскобургготски, президента Георги Първанов и министрите на икономиката и на труда Николай Василев и Лидия Шулева. Досега обаче те са без отговор. Преди няколко седмици синдикатите са изпратили и жалба до Международната организация по труда в Женева.

Вариантът, който работниците предлагат, е държавата да отпусне целева субсидия на дружеството, за да се разплати с тях.

И аз, и жена ми сме безработни, а от "Булгаргеомин" имам да получавам 7 хиляди долара, каза Петър Панов от Берковица. Той е работил в Либия от 1995 до 1999 г. и досега не е получил нито лев. От 1991 до 1997 г. в Либия е работила и Надежда Ананиева от Монтана. Тя е била там заедно със съпруга си и двамата имат да получават около 50 хиляди долара.

През ноември миналата година на част от работниците са платени по 200 долара. След това обаче - нищо.

Въпреки заканите, че няма да дойде в сградата на "Булгаргеомин", по-късно следобед пристигна и Георги Раковски. Подкрепям искането им, но не и начина, по който го изразяват, заяви той. Невъзможно е всичките пари, които се дължат, да се платят наведнъж. Те ще се погасяват по графици, които обаче още не са готови, защото става дума за плащания по работа в чужбина и трансфери по международни договори, обясни Раковски. Според него, ако се блокира дружеството, работниците няма откъде да си получат парите.

След продължилите близо час спешни разговори между синдикатите, протестиращите и ръководството на дружеството се реши на 22 юли да има нова среща, на която страните ще се споразумеят за графика за погасяването на задълженията. На срещата ще бъдат поканени представители на икономическото министерство и синдикатите.

Протестите на бившите работници на "Булгаргеомин" безуспешно продължават вече втора година. Последната работна група, която правителството създаде по въпроса, е с председател заместник-министъра на икономиката Никола Янков.

"Булгаргеомин" е 100% държавна собственост. През 1979 г. компанията получава по междуправителствена спогодба концесия за добив на нефт в Либия, чийто срок е 25 години. Българската страна трябва да получава само 15% от добива, останалите са за Националната нефтена компания на Либия. През октомври 1999 г. българското правителството разреши на ръководството на "Булгаргеомин" да прехвърли правата по концесията или да сключи договор за съвместна дейност с чуждестранен партньор. Досега концесията не е действала, а необходимите инвестиции, за да се добива нефт, се изчисляват приблизително на 750 милиона долара. През март 2001 г. Агенцията за приватизация спря раздържавяването на "Булгаргеомин", като мотивът беше, че трябва да се изяснят въпросите около концесиите в Либия. Интерес към покупката беше проявен единствено от работническо-мениджърското дружество "Булгаргеомин 75".

По-рано тази година работниците сигнализираха, че пет сонди в Либия са заложени и за тях са взети около 600 хиляди долара. Сонди не са продавани, твърди изпълнителният директор Георги Раковски.

За решаването на проблемите в дружеството три дни преди парламентарните избори на 17 юни миналата година бившият вицепремиер Петър Жотев предложи бюджетът да даде целева временна финансова помощ от 2 милиона долара за заплатите на служителите от предприятието. Средствата трябваше да покрият неизплатени възнаграждения на работилите в Либия в периода 1994-1999 година. Идеята на тогавашния екип на Министерството на икономиката беше да се отпусне временна финансова помощ, като парите трябваше да се възстановят в определен срок, без да се начислява лихва върху тях. Предложението обаче беше отхвърлено от финансовото министерство.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK