Посредниците за работа в чужбина се оплакват от монопол на държавата

Фирмите-посредници за работа в чужбина се оплакват от конкуренцията на Агенцията по заетостта. Те възразяват срещу монополното положение на държавния орган, който е единственият с правото да изпраща българи на работа зад граница след подписването на международни спогодби.

"Агенцията е монополизирала дейността по изпращане на българи в чужбина, тя извършва нелоялна конкуренция срещу компаниите посредници и ги обрича на фалит. Ние не сме против международните договори, а против това, че в тях не могат да участват всички стопански субекти в страната", заяви Сребрин Илиев от Асоциацията на лицензираните информационни посредници (АЛИП).

Международните споразумения се изпълняват изцяло от Агенцията по заетостта, която е към министерството на труда. Само преди година България имаше едва три сключени споразумения за изпращане на работници, а сега действат повече от десет спогодби. Сред тях са с Германия, Швейцария, Португалия, Испания, Чехия и Гърция. Това са и държавите, които са най-предпочитани от гастарбайтерите.


Илиев обясни, че само лицензираните компании, които членуват в АЛИП, печелят около 1.5-2 милиона долара годишно от приходи за подбор на персонала. "Около 3 хиляди до 5 хиляди лева излиза у нас подборът на един служител. В повечето държави тези суми са двойно по-високи. От Агенцията по заетостта извършват услугата безплатно за чуждестранните работодатели", оплакаха се от асоциацията. "Държавата ни дава разрешителни, но след това подписва спогодби и на практика ние трябва да прекратим работата си. Логично е международните договори да могат да се изпълняват успоредно с Агенцията по заетостта и тези компании, които са получили разрешение да изпращат служители в конкретната страна", каза за "Дневник" Красимир Тодоров, съдружник в "Сървиз консулт", която изпраща медицински персонал в Италия. "Държавата иска да монополизира дейността ни", заяви и Марио Алмелах от "Мега контакт", която е посредник за работа в Кипър.

В същото време изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Цвета Наньова обясни, че посредниците нямат право сами да договарят внос на работна ръка, защото това е регламент на държавата. "Агенцията трудно може да е конкурент на посредниците, защото спогодбите за изпращане на българи на работа в чужбина се подписват между правителствата на двете страни и затова се изпълняват от съответните агенции", каза Наньова. "Посредниците очевидно изпитват притеснения, че агенцията ще им изземе дейността. Не виждам по какъв начин ще стане това", твърди тя.

Вицепремиерът Лидия Шулева заяви наскоро, че няма нищо лошо в това хората да опитат шанса си зад граница и държавата ще стимулира желаещите. Според нея пребиваването извън страната повишава професионалната квалификация и езиковата подготовка на хората.

Последната междуправителствена спогодба е с Португалия. Според лицензираните посредници, ако заработи споразумението с Лисабон, те ще изгубят около 1.5 милиона долара. "Това означава, че четири фирми, които изпращат служители в Португалия, ще бъдат закрити. Ако практиката стане такава да се въведат спогодби с всички страни, тогава няма въобще да има нужда от нас", заяви Илиев. От Асоциацията са пресметнали, че това означава, че 400 служители ще останат без работа, 40 компании ще бъдат закрити и нереализираните приходи ще бъдат около 70 милиона долара. Годишно от АЛИП изпращат около 60 хиляди души в чужбина.

Въпреки това броят на измамените непрекъснато расте. "Спекулациите с предлагането на работа в чужбина са страшни, защото хората са обезверени и искат на всяка цена да си намерят препитание", заяви директорът на отдел "Контрол на трудовата заетост" към Главна инспекция по труда (ГИТ) Венцислава Мирчева. Тя съобщи, че непрекъснато се увеличава броят на измамените, независимо че инспекторите по труда вече следят не само публикациите в пресата, но и обявите, които се появяват и в интернет. "Инспекторите по труда трябва да се клонират, за да успеят да проверяват и лицензираните, и фалшивите посредници", каза Мирчева. Тя обясни, че дори фирмите да имат разрешително това не е гаранция, че хората няма да бъдат измамени.

Само преди седмица бяха приети промените в Закона за насърчаване на заетостта. Те предвиждат санкциите за некоректните посредници за работа да се увеличат от 10 000 на 20 хиляди лева. В същото време се предвижда облекчаване на режима от разрешителен на регистрационен за услуги по заетостта, предлагани от частни посредници. Очаква се скоро да бъде приета наредба, в която ще е посочен какъв точно ще е контролът върху посредниците.

"Тези промени са по инициатива на Асоциацията на лицензираните информационни посредници. Увеличението на санкцията обаче има повече психологически характер. Независимо колко ще се увеличи, нарушенията надали ще намалеят", твърди Сребрин Илиев.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK