В събота БНБ отбелязва 124-та си годишнина

На 25 януари се навършват 124 години от създаването на Българската народна банка /БНБ/. На тази дата през 1879 година е утвърден Уставът на БНБ, с който се полагат основите на финансовата институция. Учредена е с указ на руския императорски комисар в България Александър Дондуков-Корсаков. Капиталът за

създаването й се предоставя от държавата. Първият управляващ БНБ е Карбоньор - началник отделение във Финансовия отдел към Съвета за управление при императорския руски комисар, а първият управител след него - Георги Желязкович.

Националната парична единица на България - левът, който се подразделя на 100 стотинки, се въвежда през 1880 година със Закон за правото на сечене на монети. През 1895 година с утвърждаването на нов Устав на БНБ се предвижда издаването на четири категории банкноти - от 20, 50, 100 и 500 лева. През 1897 година е утвърден Закон за монетите, с който за монетна единица в България се обявява златният лев.


През 1918 година е утвърден Законът за търговията със злато, с който на БНБ се предоставя монопол върху тази търговия, а през 1920 година се утвърждава системата на множествени курсове и се разрешава на БНБ да определя свои курсове на валутите на пазарен принцип.

Най-същественото преобразуване на БНБ от създаването й през 1879 година е през 1928 година, когато е утвърден Закон за изменение на Закона за БНБ, с който тя се превръща в завършена чисто емисионна централна банка, а в България се въвежда класически златнодевизен паричен стандарт. През 1931 година с изменение и допълнение на Закона за БНБ в резервите й се включва златото, което е нейна собственост и се намира в Банката за международни плащания в Базел.

През март 1947 година е извършена парична обмяна с подчертано конфискационен характер, а през юни - национализация на банковата система. Най-мащабната парична реформа е през 1952 година. Тогава окончателно обменният курс на лева се обвързва с курса на рублата в съотношение 1.70 лева за една рубла. Наличните пари в обращение се обменят с нови в съотношение 100 към 1. Парите, които не са представени за замяна, се анулират и губят своята платежна сила.

През 1987 година с постановление за преустройство на банковата система се осъществява най-обхватната банкова реформа след 1947 година. Тогава се създават банките "Електроника", "Биохим", "Автотехника", Земеделска и кооперативна банка, Строителна банка, Транспортна банка, Банка за стопански инициативи и Стопанска банка, всяка от които обслужва фирми и стопанската дейност в съответния сектор.

На 9 януари 1991 година Седмото Велико народно събрание избира за председател на БНБ Тодор Вълчев, а с влизане в сила през юни същата година на Закона за БНБ е избран за управител на банката с петгодишен мандат. Следват редица промени, които осъществяват прехода от планова към пазарна дейност. През февруари 1991 година се създава комисия по валутния курс и покупко-продажбата на валута, приема се постановление с което всички разплащания в

страната могат да се извършват само в левове и се въвежда междубанковия валутен пазар. През юни 1991 година БНБ започва да работи като типична Централна банка - тя е "банка на банките", "банка на държавата" и "банка, съхраняваща и управляваща валутните и златните резерви на страната". Централното банкерство е ясно разграничено от търговската банкова дейност. Тогава се въвежда задължението БНБ като институция да се отчита пред Народното събрание и се премахва подчинението й на Министерския съвет, което съществува от 1951 година. През 1991 година БНБ изкупува 50 на сто от капитала на Монетен двор-София.

Висш орган на БНБ е нейният Управителен съвет, който се състои от управителя на БНБ, трима подуправители и петима ръководители на управления. БНБ представя пред парламента отчет два пъти годишно.

На 24 януари 1996 година за управител на БНБ е избран Любомир Филипов. През тази година започва и финансовата и икономическа криза в страната, довела до въвеждането на валутния борд. През май 1996 г. съществено се изменя Законът за банките и кредитното дело, особено в частта за банковия надзор и

несъстоятелност. Тогава се забранява учредяването на банка да става със заемен капитал, а на БНБ се предоставя правомощието да отстранява от длъжност всички висши ръководители на банките и се урежда по-добре ролята на квестора. Със закона се установява и така нареченият особен надзор.

От май 1996 година с поставяне под особен надзор на "Минералбанк" и Първа частна банка започва мъчителното затваряне на банки. На 29 май влиза в сила Законът за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки, за които БНБ е поискала производство по несъстоятелност. Той има характер на временен и изключителен закон, който се прилага до приемането на закон за гарантиране на влоговете. На 17 юни БНБ затваря още три банки, а на 23 септември БНБ прави последен опит за възстановяване на финансовата стабилност в контекста на необратима банкова криза и бързо изчерпване на валутния резерв. Под особен надзор са поставени още девет банки, основният лихвен процент се увеличава до 25 на сто месечно, а на банките се препоръчва да увеличат портфейла си от държавни ценни книжа. През ноември същата година МВФ предлага в България да се въведе валутен борд. На 20 ноември БНБ изпраща писмо до президента, председателя на парламента и министър-председателя, в което изразява становището си за рисковете от въвеждането на

паричния съвет в България. През 1997 година БНБ продължава затварянето на банки.

През юни 1997 година е приет нов устройствен Закон за БНБ, с който се урежда правното положение на централната банка като институция, прилагаща режима на паричен съвет. Новият й статут представлява една от най-радикалните промени в цялата история на БНБ. В структурите й се обособяват три управления -

"Емисионно", "Банково" и "Банков надзор", всяко от които се ръководи от подуправител. Основната функция на управление "Емисионно" е да поддържа валутното покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ. Левът, е прикрепен към германската марка. Официалният валутен курс е фиксиран в закона и е 1000 лева за една марка. Предвиден е и механизъм за автоматично прикрепване на лева към общата европейска валута - еврото от 1 януари 1999 година. Тогава единадесет страни-членки на ЕС, сред които и Германия, въвеждат еврото като своя единна валута. Съгласно Закона за БНБ централната банка приема еврото за резервна валута и УС на БНБ фиксира официалния курс на 1955.83 лева за едно евро.

С изключение на заемите от МВФ, БНБ не може да получава заеми, деноминирани и платими в чуждестранна валута, ползването на които би довело до надхвърляне с 10 на сто размера на нейните активи. На централната банка е забранено да кредитира банките, държавата и държавните институции под каквато и да било форма.

На 11 юни 1997 година за управител на БНБ е избран Светослав Гаврийски. На 26 февруари 1998 година официално е открита Печатницата на БНБ, чието изграждане е започнало през 1993 година. На 6 август 1998 г. е огласено решението на УС на БНБ и на правителството за извършване на деноминация на българския лев. С него от 1 юли 1999 година се пускат в обращение нови левове, като 1000 стари лева се заменят за един лев.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK