Стоян Янев: Общината не е органът, който контролира незаконното строителство

Стоян Янев е главен архитект на София втори мандат. По времето на кмета Александър Янчулев беше директор на Управление "Архитектура и градоустройство". Творческата му биография като архитект започва в Националния институт за паметници на културата и преминава през "Софпроект", където се занимава основно с градоустройствения план на столицата. В момента е пред приключване окончателният вариант на новия план, който ще очертае развитието на София за следващите 20 години. През лятото граждански комитет срещу корупцията и незаконното строителство му поиска оставката. Общинските съветници пък бойкотираха искането му за въвеждане на рестриктивни мерки при даването на разрешителни за бензиностанции.

-----------------------------------

Какво се строи основно в София от частни инвеститори?


- От много години основното строителство в столицата е жилищното. През последните години се засилва строителството на административни и офис сгради. Новият момент е изграждането на вилни жилищни селища край София. Това са малки квартали с нискоетажно застрояване от типа на вече изградения комплекс “Света Неделя” в Симеоново и Драгалевци. В момента се организира строежът на още няколко комплекса - в района на “Камбаните”, Симеоново и Банкя.

Очертава се това да стане трайна тенденция за развитието на подобен тип кооперативно строителство. Тази форма на застрояване от вилен тип е много популярна в Европа. Тя дава големи предимства при организирането на инфраструктурата, охраната, общите части като тенис кортове, плувен басейн, отопление и т.н. От една страна, излиза по-икономично, от друга, се решават единно архитектурно въпросите на крайградските райони. Инвеститори на тези селища са български компании.

Казахте, че през последните години са построени много административни сгради. Има ли необходимост от още и регулирате ли по някакъв начин този процес?

- Не мисля, че има нужда от регулиране на процеса, защото пазарът е основният и естествен регулатор на такива действия. За щастие тук имаме и сериозни чужди инвеститори. Например “Линднер”, преди да започне изграждането на големя бизнес комплекс в “Младост 4”, направи сериозно маркетингово проучване, което показа какво точно се търси и какви са очакванията на бъдещите наематели. Много сериозно строителство има по “Цариградско шосе”. Там се строят комбинирани офис и бизнес сгради, в които има и помещения за изложбени зали за представяне на стоките и продукцията на фирмата, каквато е европейската традиция.

Булевард "Тодор Александров" се очертава като столичното сити според новия градоустройствен план. Какви разрешителни за строежи сте издали вече?

- До момента те са малко. Забелязват се тези, които са в реализация. Все още не е решен въпросът с устройствения план на сърцето на този участък в отсечката от площад “Света Неделя” до булевард ”Христо Ботев”. В момента той се разработва от архитект Тодоров, който спечели конкурса за тази зона. Повечето терени в този участък са частни, има малко общинска собственост. Има идея в този участък да се построи сградата на новото кметство. Планът ще покаже дали това е сполучливо и икономически изгодно. Всичко е в предварителна фаза.

След бул. ”Христо Ботев” в посока кв. "Люлин” има частични планове, които са в реализация. Според мен е пресилено да се казва за булевард "Тодор Александров", че става сити. Сити като администрация, банково и търговско - да, но не като ситита, както си ги представяме в Америка или в Англия, където са разположени небостъргачите. Такива категорично мога да заявя, не се предвиждат по бул. "Тодор Александров".

Какви разрешителни за строеж издавате годишно и колко?

- Над 300 годишно, предимно на жилищни сгради. Преди строителството беше по-активно. Има известен спад през последните години. Вероятно се дължи на наситеност на пазара, но може би то е временно. Годишно се издават над 900 разрешителни за строеж на различни видове обекти.

Колко време отнема издаването на едно разрешително?

- Обикновено един месец при внасяне на пълната документация и при приложение, че тя е наред. Много често забавянето (такива оплаквания има) се дължи на грешки, непълноти и несъответствия с наредбите на подадените документи. Тогава ние ги връщаме, за да ги преработят според изискванията и това естествено удължава сроковете.

Как ще коментирате предлаганите промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ)?

- Имам известни притеснения. Затова с моите колеги направихме предложения, които изпратихме в парламента. Едното притеснение е, че се усложнява сериозно режимът за издаване на разрешителни за строеж, с което на практика се забавя обслужването на гражданите. Другото е, че се създава един нов орган - консултантът, който се явява посредник в действията между общината и собственика. Това сериозно ще оскъпи строителството и ще излезе от джоба на собственика. Освен това по никакъв начин няма да промени или да поеме отговорностите, свързани с правилността, достоверността и компетентността на разработваните проекти и строителството. Разбирам желанието за преминаване директно към готови западни модели, но тези изменения трябва да се адаптират внимателно към спецификата и традициите в България.

Освен това промените, които се предлагат в момента, не са съгласувани с останалите закони, като за кадастъра и регистъра, за ползването на земеделските земи, за паметниците на културата, за водите, за горите и други. Очевидно е назряла необходимостта от създаването на една синхронизираща междуведомствена комисия, която да направи синхрона между всички тези закони, които сега се "ритат" жестоко. Например в закона за земите - в земеделска земя може да се построи нещо. В ЗУТ извън регулация не може да се строи нищо без кадастрална карта.

Въпросът с незаконното строителство как е уреден? Законодателят оставил ли си е отново вратичка за узаконяване на незаконни строежи? През лятото имаше широка обществена кампания срещу незаконното строителство, като упреците бяха насочени и към вас?

- Всички закони, които са действали досега, са давали възможност за узаконяване. Вероятно това не е ненормално, но механизмът, по който това става, трябва да бъде ясно и точно разписан със съответните отговорности и изисквания към органите, които са овластени. Обикновено упреците попадат върху общината, но тя не е органът, който контролира незаконното строителство. Общината има единствено правомощието да направи констативен протокол, който изпраща в съответния държавен орган. Държавата, а не общината, взима решението дали е узаконимо или не, какви глоби да се наложат и т.н.

Потърпевшите твърдят, че общината издава разрешителни за незаконни строежи и преустройства?

- Нямаме такива случаи. Имаше едно сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство, което води десетки такива преписки. Ние нямаме констатиран случай от наша гледна точка в това отношение. Факт е, че има вратички в закона, които гражданите и собствениците използват, за да мотивират своите искания за преустройства. Аз също не съм съгласен да се нарушава структурата и предназначението на обекта. Например един гараж да се превръща в магазин, или на един апартамент да му се правят стълби отвън и да става офис. Това може да наруши конструктивната устойчивост на сградата.

Тези неща обаче трябва да са написани от съответната институция, която казва, че сградата няма да бъде устойчива след преустройствата. Общината не може да спира инвеститора по средата, след като той е представил изрядна документация от съответните държавни органи. Нямаме такива правомощия.

Как ще се реши въпросът с бензиностанциите?

- Той остана висящ. Миналата седмица на съвет по устройство на територията гласувахме и приехме да издам заповед ограниченията, които бях предложил на общинския съвет за допускане на устройствена процедура, свързана със строеж на бензиностанции, да станат наши правила и по тях да даваме предложенията си в общинския съвет. Той има правата по закон да ги приеме или не.

Защо съветниците бойкотираха вашето искане?

- Не мога да коментирам. Те не искат да се ангажират вероятно с по-рестриктивни действия спрямо инвеститорите. Мотивът им беше, че има достатъчно наредби и закони, които, ако се спазват, нарушения не би трябвало да има. Фактите обаче говорят друго. Миналата година имаше сериозно напрежение сред обществото по случаи, по които бяха спазени всички законови изисквания. Въпреки това хората не бяха съгласни със строежа на бензиностанциите и според мен очевидно правилно.

Специалната комисия констатира около 50 незаконни бензиностанции, но аз не съм чула да е затворена някоя от тях. Какво става, продължават ли да работят?

- Всичките ги изпратихме по списък в Дирекцията за строителен контрол, както е по закон. Обратна връзка нямаме, не сме получили информация какви действия са предприели. Повечето от тези бензиностанции работеха като пробна експлоатация, която е 72 часа по закон, но за тях продължава с месеци.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK