В катедрата по класическа филология към Софийския университет "Свети Климент Охридски" от доктор Николай Шаранков фонетично е разчетен най-старият писмен паметник в България. Той е от три срички, означаващи като израз вераку или вимику, съобщи в петък на пресконференция в Кърджали ст.н.с. Николай
Овчаров. Надписът, изчукан с длето в пясъчник, е датиран от ХV-ХІV век преди новата ера в периода на Крито-Микенската култура или преди 3500 години.
За най-древен писмен паметник у нас досега се смяташе надписът върху глинена макара от ХІІ-ХІ век преди новата ера, открита при разкопки край село Драма, Ямболско.
Находката е намерена при разкопки на царския дворец "Перперикон" през 1982 година от починалия кърджалийски археолог Иван Балкански. В архива на историческия музей в Кърджали тя е заведена като "камък със знаци" и е открита неотдавна при инвентаризация на неговите фондове. Според учените знаците са от известното линейно писмо А, което се разчита само фонетично, без да се знае езикът.
