В България има условия за развитие на биологично земеделие

"Над 80 % от територията на България е пригодна за биологично земеделие", каза пред журналисти заместник-министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. Той откри празника на биологичното земеделие в Южния парк.

Тази пригодност се обуславя от факта, че през последните 10 години на прехода у нас поради липса на средства производителите в аграрния сектор не са прилагали интензивни технологии. "Като резултат от това се стигна до естествено очистване на природната среда", каза Кабил. "Освен това много от традиционните промишлени замърсители вече не работят и това е друг фактор, който очертава шанс за страната ни да търси ниша в биологичното земеделие", подчерта заместник-министърът.

На въпроса как нашата биологична продукция ще намери реализация на преситения европейски пазар той посочи, че ако през 2007 год. страната ни стане член на Евросъюза, тя ще бъде част от един общ пазар с над 500 милиона потребители. Това означава, че пазарна ниша ще има и ролята на държавата ще бъде да стимулира това производство, включително и чрез мярката по програма САПАРД, насочена към биологичното земеделие, за да изпълним условията и критериите за него.


"В момента България има много добри позиции на световния пазар на биологичното земеделие с аронията", съобщи Нихат Кабил. "Изледванията показват, че произведената у нас арония е с едно от нй-високите съдържания на витамин С в Европа", посочи той. Сокът от този плод дава профилактика на около 40 вида заболявания. Този продукт се използва и има много широк пазар в скандинавските страни. "В момента единственото предприятие за преработката му - в Пловдив, покрива едва 30 40% от капацитета си", посочи зам.-министърът.

"Цената на биопродуктите е в пъти повече от цената на останалите земеделски продукти, производството има възвръщаемост и българските производители трябва да се обърнат към него", препоръча Нихат Кабил. Той подчерта, че в страната вече има и официално регистрирана лаборатория - SGS EООД България, която ще издава сертификати на производителите на биопродукти. ""Досега тези продукти получаваха сертификат чрез външни лаборатории, което правеше получаването им много трудно", посочи още зам.-министърът.

"Според Нихат Кабил очакванията са да има особено голям интерес към биологично произведените животински продукти в нашата страна. Има много добри предпоставки за това чрез уникални породи като родопското късорого говедо, както и чрез овцевъдството", смята той.

Около 20 ферми и 7 търговски дружества представиха продуктите си днес на открития днес Трети национален празник на биологичното земеделие в Южния парк. Въпреки дъжда и лошото време доста столичани го посетиха още в ранните часове, привлечени от възможността да опитат и да си купят различни

екологично чисти храни и продукти. Посетителите ще имат възможност да участват в дегустации на екологично чисти храни в организираните конкурси.

"Една от атракциите на изложението наред с елитните породи животни е щандът с трюфели. В България има идеални почвени и климатични условия за отглеждането им", каза Киро Проданов, управител на първата у нас плантация за отглеждане на трюфели в Странджа планина. Тази много популярна на запад гъба, използвана като храна и подправка, се счита за най-скъпия земеделски продукт и се продава на цената от 300 до 500 лв за килограм. За белия и зимния трюфел тази цена може да достигне и до 800 - 1000 лева за килограм. Според Проданов инвестициите за това производство не са много големи, като за 100 фиданки се плащат по 2600 лева. Първата плододайна година е след три - четири години от засаждането на плантацията и от стоте дръвчета могат да се

добият около 10 кг трюфели. С този резултат еднократно се възвръща цялата вложена инвестиция през трите години на отглеждането им. Сега скъпият продукт се предлага само на вип-клиенти, но след няколко години той ще достигне и до масовия потребител, когато плантациите достигнат до няколко десетки,

прогнозира управителят на първата плантация за трюфели у нас.

На празника на биологичното земеделие бе връчена и наградата за най-добър биологичен фермер - на Иван Динчев от с. Добродан, Троянско, който отглежда над 80 млечни и месодайни крави и фуражни култури за тях на близо 800 дка, спазвайки всички правила на екологично чистото земеделие.

Инициатор и изпълнител на празника е Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", една от водещите организации в България в областта на биологичното земеделие. Проявата се организира с подкрепата на Министерството на земеделието и горите и на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество

/SDC/. На откриването на празника присъства и посланикът на Швейцария у нас Пиер Лучири.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK