Общинските болници не са заплашени от фалити

“Няма реална заплаха от фалити на общинските болници”, каза министърът на здравеопазването Славчо Богоев по време на парламентарния контрол, в отговор на въпрос на доц. Борислав Китов от Парламентарния съюз на ОДС.

“Определянето на приоритетите и конкретното разпределение на разходите по бюджетите на общините за дейност "Здравеопазване" и по лечебни и здравни заведения се утвърждава от общинските съвети”, каза здравният министър. Чрез общинските бюджети се финансират общо 150 заведения, определени като "държавна отговорност", в това число 106 многопрофилни и специализирани болници и 44 диспансера. “През 2002 г., от първоначално предвидените в държавния бюджет, за общинското здравеопазване 270 млн. лв., общините предоставиха на лечебните и здравни заведения 210 млн. лв. - 60 млн. лв. бяха отклонени за други дейности в общините”, съобщи министърът на здравеопазването.

По отчет за 2002 г. за функция "Здравеопазване" в общините са извършени общи разходи в размер на 209 572 хил. лв. Със Закона за държавния бюджет за 2003 г. за функция "Здравеопазване" към общините са предвидени 198 044 хил. лв.,


като цифрата включва и допълнителните средства, които бяха предоставени на общините с Постановление номер 179 от август 2003 г.

“Равнището на разходите в общинските бюджети за здравеопазване за 2003 г. е само с 11 000 хил. лв. по-малко от отчета за 2002 г., но през 2003 г. финансирането за болниците от здравната каса, включително за общинските структури, е двойно по-високо от това през 2002 г.”, поясни Славчо Богоев.

“Фалити до момента няма и не очакваме фалити, защото самата дефиниция за болницата като търговско дружество не позволява подобен факт”, каза министър Богоев.

Според него териториалния дисбаланс в болничното здравеопазване се дължи на екстензивния тип на развитие през последните десетилетия. “Друг проблем е големият брой легла в общинските болници за активно лечение, отнесени към броя на

жителите в районите, който е значително по-висок от средния за страната и от този в страните от Европейския съюз”, добави Славчо Богоев. “Недостатъчната ефективност на лечебния процес е в резултат на ниската обща използваемост на общинските структури и високия "среден престой на един болен"”, добави здравният министър.

“Основна причина лечебните заведения да получат лоша акредитационна оценка е ниското качество на предлаганите услуги и несъобразяването с утвърдените стандарти по съответните клинични направления”, уточни Славчо Богоев.

Утвърдените стандарти за разходите на преминал болен за общинските многопрофилни болници за активно лечение са 261 лв. Съответно за диспансерите за белодробни заболявания - 409 лв., за психични заболявания - 279 лв., за кожно-венерични

заболявания - 431 лв. и за онкологични заболявания - 234 лв. За сравнение - средният разход за преминал болен, който се осигурява като субсидия за областните държавни болници чрез бюджета на Министерство на здравеопазването, е от 240 до 350 лв.

“Няма съществена разлика в остойностяването между общинските болници и многопрофилните с държавно участие”, каза министърът на здравеопазването.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK