Задругата на адвокатите

Преди две години идеята за нов Закон за адвокатурата породи конфликт в гилдията и раздели адвокатите на лагери. Оттогава двете лобита се борят за надмощие, защото с нормативния акт ще се реши бъдещето на професията. Двата кръга написаха отделни законопроекти, които предстои през седмицата да бъдат гласувани на първо четене от парламента.

Висшият адвокатски съвет (ВАС) пръв лансира своите предложения за реформа. Борислав Ралчев от НДСВ и депутати от ДПС, ОДС и БСП внесоха проекта в парламента през декември 2002 г. След половин година зам.-председателят на Народното събрание Камелия Касабова внесе контрапроект. Първият сблъсък между лобитата беше обсъждането на двата варианта в правната комисия миналата седмица. На практика разликите между закона "Ралчев" и закона "Касабова" могат да се преброят на пръстите на едната ръка, а в повечето от 150-те си членове текстовете буквално се преповтарят. Ябълката на раздора е формата на сдружаване на адвокатите. Тя може да изиграе ключова роля при навлизането в България на правни кантори от Европейския съюз през 2007 г. и ще позволи на адвокатите да устоят на конкуренцията тези мощни и добре организирани формирования.

Какво предлага адвокатският съвет


В законопроекта на Ралчев има три възможности за адвокатите, които искат да практикуват заедно - сключване на договори за сътрудничество, на договори за съвместна дейност или създаване на адвокатски дружества. Договорът за сътрудничество предлага възможност на адвокатите да работят съвместно със свои колеги по определени дела на принципа на договора за поръчка. Този за съвместна дейност копира гражданските дружества по Закона за задълженията и договорите. За разлика от тях този договор поражда правни последици едва след регистрация във Висшия адвокатски съвет, който може да откаже вписването и дори да прекрати вече действащо дружество по своя инициатива.

Същинската форма на сдружаване, която лансира проектът, е адвокатското дружество. То е юридическо лице, в което членуват само адвокати, като законът им забранява да участват в повече от едно дружество. Учредяването става с договор, който се вписва от адвокатския съвет по седалището на дружеството. Законопроектът дава право на членовете да уреждат свободно начина на разпределение на приходите и разходите, управлението, условията за приемане, напускане и изключване на съдружник, основанията за прекратяване и начина на ликвидация на дружеството. Всеки съдружник запазва статута си на адвокат. Той има право да участва в управлението на дружеството, на дял от превишението на приходите над разходите в зависимост от дяла си. Дружеството се ръководи от общо събрание на съдружниците и управителен съвет. В проекта е записано, че член на борда може да бъде само адвокат, но не се уточнява дали той е сред съдружниците.

Схемата за работа ще е следната - ако клиент се обърне към дружеството за помощ, ще упълномощава юридическото лице, а управителят ще преупълномощава съдружник. Според проекта всеки съдружник ще отговаря лично за вредите, причинени на клиента, а дружеството ще отговаря солидарно само до размера на вноските в него. Освен това всеки адвокат ще е длъжен да сключи застраховка за професионална отговорност. Дружествата ще могат да носят само имената на съдружниците.

Прокетът "Ралчев" създава нова юрисдикция, която да решава споровете между адвокатите и адвокатските дружества. Тя се нарича адвокатски помирителен съд и в нея арбитри могат да бъдат адвокати с практика над 10 години. Решенията на съда са окончателни и подлежат на незабавно изпълнение.

Критиките срещу този вариант

на сдружаване са, че е примитивен и напомня в много отношения на адвокатските колективи от времето на социализма. Той не предвижда как ще се процедира, ако адвокатското дружество изпадне в несъстоятелност. Освен това се създава бюрокрация с многобройни списъци и регистри при учредяване, при местене на седалището, при откриването на бюро в друг град. Според противниците на законопроекта "Ралчев" е абсурдно да се дава право на адвокатския съвет със свое решение да прекратява дружеството. Силна съпротива има и срещу идеята за помирителен съд, който силно наподобява особена юрисдикция, а те са забранени от конституцията. В проекта не е указано как вече съществуващите адвокатски сдружения под формата на ООД и АД (каквато е масовата практика сред големите кантори) ще се преобразуват в новия тип дружества, няма и срок, в който това трябва да се случи. Според много от собствениците на известните адвокатски къщи забраната в названията на фирмите да няма друго освен имената на партньорите е удар на конкуренцията, който цели да разруши имиджа, изграден пред клиентите и чуждите партньори.

Радикални идеи

Законопроектът на Камелия Касабова отразява вижданията на адвокатите, които са регистрирали правни къщи. Той лансира предложението сдружаването да става в капиталови адвокатски дружества. Те ще са юридически лица и наименованията им ще са същите като на тези в Търговския закон, като ще се прибавя думата адвокатско - Адвокатско акционерно дружество (ААД) или Адвокатско дружество с ограничена отговорност (АООД), и ще се вписват в търговския регистър. Законопроектът предвижда съдружници или акционери да са само адвокати. Акциите ще са поименни и ще могат да се прехвърлят на лица извън фирмата само с разрешение на съвета на директорите. Адвокатските дружества ще могат да регистрират клонове. Ликвидацията и несъстоятелността на дружествата, както и всички неуредени въпроси в Закона за адвокатурата ще се уреждат по правилата на Търговския закон. Проектът на Касабова разрешава на адвокатите да практикуват съвместно и като дружество по Закона за задълженията и договорите.

Проблемите в проекта "Касабова"

Поражда се колизия със забраната адвокатите да са търговци. Според Касабова дружествата ще са търговски само по форма, не и по предмет на дейност. Противниците на проекта обаче твърдят, че е рисковано конституционно уредената адвокатска дейност, която гарантира правото на защита на гражданите, да бъде облечена във формата на търговските дружества. Въпреки забраната акционери в тях да са други лица освен адвокати според някои юристи има опасност правните фирми да бъдат превзети от странични лица.

Друга критика е свързана с отговорността за вреди на клиента. Докато при проекта на Ралчев всеки съдружник отговаря с личното си имущество за вредите, които е нанесъл на гражданин, когото е представлявал, при дружества отговорността е само до размера на капитала. Според много юристи законопроектът не предвижда достатъчен контрол над дружествата от страна на адвокатския съвет.

Възможностите за данъчно облагане

Законът на Висшия адвокатски съвет предвижда дружествата да плащат данъци по Закона за облагане на доходите на физическите лица. С поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане ще се регламентира, че печалбата на адвокатските дружества ще се облага под формата на доход на всеки съдружник без оглед на това дали е ефективно разпределена или не. Освен това юридическите фирми няма да плащат авансови вноски като останалите компании.

Ралчев предлага данъчната основа за адвокатите по Закона за облагане на доходите на физическите лица вече да се намалява с 50% нормативно признати разходи, а не както досега с 35%. Ако тази идея бъде отхвърлена от парламента, "старите" адвокати предлагат за нормативно признати разходи да се считат заплатите на помощник-адвокатите и сътрудниците, вноските за социално и здравно осигуряване, разходите за наем на кантора и купуването на до два компютъра, една копирна машина, една телефонна и една телефаксна връзка и осигуряващата ги апаратура.

В проекта на Касабова не е указано как ще се облага печалбата на капиталовите адвокатски дружества. В момента големите кантори, които работят като ООД и АД , при консултантска дейност плащат данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане. Така те дължат 19.5 % данък печалба и всички направени разходи им се признават, като имат право да отчитат амортизация. Облагането по Закона за доходите на физическите лица не дава подобни предимства и повечето адвокатски фирми прибягват до него само при процесуално представителство на клиентите.

В Европа и САЩ адвокатските фирми функционират благодарение на една хибридна форма - ООД с проникваща отговорност. Тя позволява дружествата да се управляват като търговски и в същото време адвокатите да носят отговорност за причинени вреди като физически лица. Тази форма е била предлагана в началото на обсъждането на проекта на Висшия адвокатски съвет, но е била отхвърлена от по-старата генерация.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Мненията в правната комисия

Камелия Касабова, зам.-председател на парламента:

Проектът, който предлагам, е за модерна и независима адвокатура, ползваща се с авторитет. Той отчита усложняването на икономическите отношения и позволява адвокатурата да се отвори за млади хора, а и да не се капсулира и да брани статуквото. Законопроектът дава възможност гражданите и фирмите да получат компетентно и цялостно обслужване от колектив. Той легализира действащите адвокатски дружества, които не се признават официално. По-добре е те да бъдат уредени, а не да съществуват нелегално.

Йордан Соколов, депутат от ОДС:

Много положения във втория законопроект (на Касабова - бел. ред.) са внушени от определена група хора и вносителите са лобисти на тези хора. Как да кажем, че дружествата, които се предлагат, не са търговски, като ги уреждаме като такива и препращаме към Търговския закон. Как ще се отрази това на данъчното облагане? Като представители на свободна професия ли ще се облагат членовете на адвокатското дружество? И в момента има такива дружества. Тя бяха създадени, за да плащат по-малко данъци, срещу интересите на професията и държавата.

Траян Марковски, председател на Висшия адвокатски съвет:

Двата проекта са писани от едни и същи хора и искрата припламна още на първото обсъждане. Това, че има сблъсък на лобистки интереси, е ясно. На адвокатурата обаче не й трябват търгаши и преносвачи на куфарчета с пари, а можещи хора. За три години адвокатите се увеличиха с 3 хил. души, а за 10 години броят им е нараснал двойно и сега са над 11 хиляди. Ако остане системата на безконтролен достъп, ще зачестят случаите като този, който имахме скоро с Антон Маринов от Кюстендил. За 500 лв. той си беше купил диплома на отличник от УНСС и беше вписан като адвокат. Впоследствие се оказа, че има присъда. Това е един "предприемчив" човек, който спокойно можеше да си практикува, като наеме петима добри юристи, които да му пишат становищата. Но хора като него "овладяват" корупцията.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK