Малки и големи фирми спорят за браншовите съюзи

Национално представена браншова организация е тази, в която членуват поне 33 процента от фирмите в отрасъла, като броят им е не по-малък от 50. Това е записано в проект за промени в закона за ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност, внесен миналата седмица в Народното събрание.

Негов автор е председателят на икономическата комисия Валери Димитров, а мотивът - да се предостави на бизнеса възможност за саморегулиране на съответния отрасъл.

Идеята на депутата е браншовите организации да поемат приложението и контрола върху действащите регистрационни режими, а държавната администрация да се разтовари от тази дейност и да се меси по-малко на предприемачите. В мотивите на законопроекта се казва, че по този начин ще има по-голяма гъвкавост при приложението на закона, контрольорът ще познава по-добре съответната професионална дейност, отколкото държавният чиновник, ще намалеят разходите.


Написаната от юриста дефиниция за представителност на браншова организация може и да е добра при контрола на регистрационните режими, но може да се окаже, че последиците от тази формулировка ще засегнат много повече дейности, коментираха представители на бизнес организации. Например въз основа на членовете си браншовите организации формират представителността на работодателските организации, участват при колективното трудово договаряне, при определянето на минималните осигурителни прагове по дейности и професии, а в бъдеще - и при разпределянето на европейските предприсъединителни и структурни фондове.

Според класификациите на Евростат съществуват няколко номенклатури за разделение на браншовете и професиите, които варират от двайсетина до над 700 позиции, така че са възможни няколко варианта за приложението им.

Българските експерти предлагат най-обобщения стандарт, защото е и най-опростен. Същевременно в страните от Европейския съюз са различни и практиките на сдружаване - в Австрия и Германия например производителите задължително членуват в съответната камара, в противен случай нямат достъп до пазара.

Австрийската камара назначава и търговските аташета на страната в чужбина, обучава ги и след това ги командирова за своя сметка, разказаха представители на български браншови съюзи. Подобно задължително членство у нас засега предвиждат само Законът за занаятчийските сдружения, Законът за виното и Законът за храните.

В момента в България в по-голямата част от отраслите съществуват по няколко професионални сдружения. Спецификата на различните видове дейност е трудно да бъде подведена под общ знаменател - в някои отрасли съществуват няколко големи компании - монополисти, които не биха искали решенията за пазарното им поведение да зависят от множеството малки фирми в сектора.

По думите на председателя на Съюза на производителите на растителни масла Марин Маринов 20 компании държат 80% от производството в отрасъла. По-дребните пък не желаят да се подчинят на диктата на няколкото лидери на пазара и смятат, че въвеждането на подобен критерий е убийство за малките и средните предприятия. Според Иван Стойнов от Браншовия съюз за митническа и външнотърговска дейност оборотът не трябва да е водещ при определянето на критериите за представителност.

Освен това в един отрасъл може да има специфични поддейности, които, ако не се изключват взаимно, поне не зависят една от друга. Например в строителството е съвсем различна спецификата и съответно интересите на компаниите, които се занимават с пътно строителство, от работещите в областта на жилищното или офис строителството, коментира председателят на Българската строителна камара Симеон Пешов. Сега в бранша са регистрирани четири различни сдружения. Никое обаче не може да събере посочените в проектозакона 33%. Според статистиката на строителната камара в страната са регистрирани 24 хил. фирми с предмет на дейност строителство, но 1400 от тях изпълняват 97 на сто от работата.

Подобно е положението и с туристическите компании, разделени според предмета си на дейност в сдружение на хотелиерите и ресторантьорите, асоциация на туроператорите и турагентите.

Два съюза се занимават с алтернативен и селски и екологичен туризъм, съществува и Българска туристическа камара. Тези дни представителите на туристическите компании остро протестираха срещу опитите на законодателите да впишат подобен критерий за представителност - членска маса от 33%, в промените на Закона за туризма. При други специфични дейности - като топлинно счетоводство например, фирмите са много по-малко от 50, но сдружението им е представително за тяхната дейност, коментира и председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

На няколкочасова дискусия преди дни работодатели от браншови съюзи изказаха предложения представителните организации да имат три- или петгодишна история, да членуват в представителна за бранша международна структура, да имат поделения в регионите на страната, да правят браншови анализи, статистически и пазарни проучвания. Чуват се и гласове против идеята на Валери Димитров единствена организация в бранша да бъде обявявана за представителна автоматично.

Според бизнеса преди това тя трябва да е доказала, че е полезна за отрасъла. Председателят на Съюза на месопреработвателите Кирил Вътев посочи, че с проектозакона на браншовите съюзи се възлагат за пореден път отговорности без права. По думите му в България продължава да е най-изгодно да не си регистриран никъде, защото тогава никой проверяващ орган не те търси.

Друг проблем според юристи е, че определението няма да бъде записано в специален закон за браншовите организации, а в закона за ограничаване на административното регулиране. Министърът на труда Христина Христова обеща да внесе законопроекта за браншовите организации в Народното събрание през първата половина на годината, но внесеният сега проект явно изпреварва намеренията на министъра. Сега съществуват не по-малко от три законопроекта за браншовите организации - на Българската търговско-промишлената палата (БТПП), на стопанската камара и на Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ). Преди три години законопроектът на тогавашния шеф на парламентарната икономическа комисия Никола Николов "замръзна" на ниво обсъждане.

Според определението на БТПП, когато в бранша има повече от една организация, за представителна се приема тази, която докаже най-голям пазарен дял на членовете си.

Доказването става чрез годишните приходи на компаниите, получени от дейността в този отрасъл. Предложението на GTZ опитва да внесе повече европеизъм в понятието "представителност", като техният проект допуска консенсусно споразумение между конкурентните сдружения и ресорното министерство "въз основа на обективни критерии". Стопанската камара предлага за представителна да се смята най-многобройната организация. В предложението на БСК се прави и добавката, че съюзи с по-малко членове могат да поемат някои от представителните функции на най-голямата организация, ако приходите им от основна дейност превишават поне с 50% приходите на организацията титуляр или в случай че имат поне 10 членове, но не по-малко от 30 процента от членовете на най-многобройния съюз.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK