София е град на контрасти. Това изтъркано клише може да се прочете в пътеводителите, но в този момент наистина е вярно. Поръчайте си капучино в един от новите софийски супермодерни барове или ресторанти, където персоналът може да ви обслужи на български или на английски, а вероятно и на няколко други езика. Разходете се покрай бутиците на бул. "Витоша" и вземете метрото за "Обеля".
"Обеля" е мрачно и занемарено място. През пролетта калта отстъпва пред тревата и плевелите, високи до колене. В порутените панелни блокове живеят хора, които никога не пият капучино в супермодерни барове и не пазаруват в бутици. Между блоковете има магазинчета в ръждясали метални бараки. Всъщност доминиращият цвят е ръждивият - от следите от водни струи по олюпените фасади до очуканите и разнебитени автомобили. Тук-там са посадени цветя или зеленчуци, което още повече подчертава общата безнадеждност. В съботния следобед кварталът е оживен, хората пият бира, поправят си колите или бутат колички с продукти към дома. Зад блоковете в далечината се издига Витоша, за да напомни за това колко красива е тази планинска страна.
И обратно на булевард "Витоша" с неговите ресторанти и бутици. В тях се продават луксозни западноевропейски и американски стоки на западни цени. В страна, в която бедността е на равнището на Третия свят и където селските стопани само на няколко километра от София използват впрегатни животни, за да дърпат плугове, кой купува тези скъпи стоки? Според разследващи журналисти всъщност никой. Повечето магазини просто са фасади за пране на пари и други криминални дейности. Корупцията е най-големият проблем. Пресата и особено англоезичната преса непрекъснато се оплаква, че корупцията и мафията не позволяват на бизнеса да се развива. А освен това невинен гражданин може да бъде убит, ако попадне в някоя от мафиотските престрелки. Журналистите обичат да правят връзка между политиците, наркобароните, мафията и дори лидери на църквата. Ирландското бюро за проверка на криминални авоари съветва българската полиция по проблемите с престъпността, а ЕС заяви, че съдебната система трябва да се реформира.
Зад бутиците и модерните барове и ресторанти има една друга София - на олюпени фасади, на красиви сгради, подпрени с хилави скелета, тротоари и мозайка от напукани и счупени плочи, които тракат, когато стъпваш по тях. Светофарите, пътните знаци и указателните табели са изпочупени и ръждясали. Шахтите са направо смъртоносни. Пътищата са с огромни дупки, които се пълнят с лед, вода или кал в зависимост от сезона. От паважа стърчат необясними буци метал. Български политолог неотдавна предположи, че България може да се превърне в мафиокрация - общество, в което управлява не правителството, а престъпността. Мафиократите, разбира се, не се интересуват да ремонтират тротоарите или пътищата. Те просто си купуват джипове с тъмни стъкла. Българите обаче са оптимисти и голяма част от този оптимизъм е свързана с ЕС. Над 80 на сто са "за" членство. Мнозина гледат на Ирландия като на модел за развитие и мечтаят да се превърнат в балканския тигър. Неотдавна доктор Гарет Фицджералд говори в препълнена зала в София и обясни, че Ирландия е чакала 20 години, за да извърви пътя към благополучие, а България трябва да се присъедини към ЕС през 2007 г.
