Лом и ЕС се срещнаха, но дали се познаха

София - Лом е около 300 км път, по-голямата част магистрала. Малката отсечка от Монтана до Лом обаче стига за да преживееш кошмара "българска инфраструктура". Няма смисъл да се избягват дупките, защото така или иначе ще попаднеш в по-голяма.

Лом прилича на всяко друго българско градче по това време - потънало в зеленина и с подредени дворчета със зеленчукови градини. Работен ден е, а кафенетата в центъра са пълни с хора. Продавачките от магазинчетата пушат подпрени на вратите - знак, че скоро никой не е влизал. "Тук много за работа няма", обяснява мъж на средна възраст, като го попитах защо има толкова хора по кафенетата. "Ако може нещо по Европа да отиде човек, по чужбина, то иначе…", допълва мъжът и си тръгва.

Лом е един от осемте малки града, които холандското посолство у нас заедно с кръг "Диалог" са избрали за разяснителната си инициатива що е това Европейски съюз, какво означава да си част от него и кои са ценностите и принципите, обединяващи членовете му. Идеята е за шестте месеца, в които Холандия ще председателства съюза, подбран от посолството екип да обиколи тези градове, за да отговаря на въпроси на хората за членството в ЕС. Посланикът Хенриет ван Линден, вторият секретар в делегацията на Европейската комисия у нас Кристоф Щок, депутатът Борислав Великов и социологът Живко Георгиев бяха екипът, наел се с тази задача в Лом.


Елитът на града - бизнесмени, учители, държавни служители, лекари и адвокати - зае места в ресторанта на градския хотел с изглед към Дунава в ранния следобед. Реплики като "Лом ще поведе хорото към Европа" някак се разминаха с фактите от въведението на кметицата Пенка Пенкова - в Лом безработицата е два пъти по-висока от средната за страната, пътищата са разбити, земеделието е в упадък. Градът има потенциал - пристанище на р. Дунав и добро географско разположение, посочи Пенкова, която обясни, че е станала кмет с ясното съзнание, че общината е с много проблеми и че "Европа няма да помете улиците или да ремонтира центъра".

От изказванията на присъстващите се разбра, че макар и да не се вижда от пръв поглед, Лом вече прилага европейски опит. Местната гимназия отдавна работи по проекти, финансирани от Европейския съюз. Наскоро спечелили и нов за обучение на учители. По финансирана от холандското правителство инициатива в града е открит и първият център за ромска взаимопомощ. Добре облечени млади хора от ромската организация заемаха някои от централните редове в залата. Дошли да обяснят, че Лом е единственото място в България, където ромите участват в управлението на града, работят в бюрата по труда. Лидерът на организацията Николай Кирилов впечатли и с доста добрия си английски.

Не е нужно българинът да бъде убеждаван, че е добре да стане част от Европейския съюз, обобщи наблюденията си социологът Живко Георгиев. У нас няма евроскептицизъм, но има страх от отговорност за собствения си живот, посочи той. Дошлите на срещата хора бързо прагматизираха дискусията, предварително обявена под мотото "Европейска идентичност". Възрастен дядо попита дошлите от София кога местното пиво «Алмус» ще може да конкурира «Туборг» и да спонсорира лятна олимпиада в България. Ако бирата ви е добра и е направена по европейски стандарти, няма пречка да се продава в целия съюз, отговори му посланик Ван Линден. Дядото, а и съгражданите му като че ли чакаха малко по-друг отговор: "То ние коли нямаме до София да я караме, нещо вие да помогнете." Мъж на средна възраст, който се представи не само с името си, но и с партийната си принадлежност, разбрал, че холандците много обичали да инвестират в Лом и дошъл да попита няма ли начин да помогнат на предприятието за кари в града. "Няма да можем да получим сертификат за качество без една система, но нямаме пари - ако може да се намери инвеститор", поставя тревогите си управителят на предприятието. Друг поиска да зададе "неудобен въпрос" и веднага получи микрофон. "Защо от Европа все искат от нас да направим това и онова, а парите ще ни ги дават после", попита той. Не беше ясно дали му хареса отговорът, че със или без ЕС реформите трябва да бъдат направени и че съюзът по-скоро помага и финансира, отколкото настоява и изисква, както и че от самите хора зависи как ще променят държавата си. Кристофър Щок даде пример със средствата, които България получава и в момента от различни фондове, но те не се усвояват. От залата обясниха на питащия, че Митьо, техен съгражданин, вече е взел пари от такъв фонд и сега ще подобрява хигиенните стандарти в мандрата си.

От продължилата пет часа дискусия социолозите заключиха, че интерес към темата вече има, но хората не знаят дори какво точно не знаят за ЕС.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK