Излишъкът в бюджета стигна рекордните 877 млн. лева

Излишъкът в бюджета за първото полугодие достигна рекордните 877 млн. лв. Според обявените във вторник данни на Министерството на финансите (МФ) събраните приходи за периода са за 7.6 млрд. лв., а направените разходи са за 6.7 млрд. лв. Държавата преразпределя вече над 40% от прогнозния БВП за шестмесечието, показват още данните на МФ.

Постъпленията в бюджета са нараснали с 25 на сто в сравнение с първите шест месеца на 2003 г. Тогава излишъкът беше 622.6 млн. лв.

От финансовото министерство обясниха нарасналата сума с по-високата събираемост на данъците след тяхното намаление. За полугодието данъчните приходи са 6.085 млрд. лв., докато за периода януари - юни 2003 г. те са били 5.313 млрд. лв. Тъй като от министерството обаче не предоставят информация постъпленията от кои точно данъци са нараснали, трудно може да се прецени дали скокът е следствие на повишената данъчна събираемост, или просто на нарасналия внос, който увеличава приходите от ДДС, мита и акцизи. От НСИ все още не са предоставили данни за полугодието, но за показател може да се вземе вносът за петте месеца на годината, който е 7.828 млрд. лв. срещу 6.827 млрд. лв. за същия период на миналата година. Това означава, че при равни други условия приходите от косвени данъци трябва да са с около 15% повече.


Според повечето анализатори основната причина за рекордния излишък не е нито в по-добрата работа на данъчните, нито в нарасналите внос и потребление, а най-вече в консервативното планиране на приходите. От правителството на Иван Костов насам всяка година Министерството на финансите залага по-ниски приходи от тези, които могат реално да се постигнат, като по този начин се гарантират преизпълнението им и разпределянето на излишъка в края на годината без каквато и да е санкция на парламента. Очевидно е, че и 2004 г. няма да бъде изключение от тази практика.

Към края на годината може да се очаква преизпълнението на бюджета да надмине един милиард лева, прогнозира Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. В този контекст учудващо малко е планираното намаление на данъците от догодина, каза той. За сравнение Ангелов посочи, че годишните приходи от данъка върху личните доходи са около 1.2 млрд. лв., а от данък печалба - под милиард лева, или по-малко от очаквания излишък.

Правителството обеща от 2005 г. да намали ставките за облагане на доходите на физическите лица средно с 2 процентни пункта, а най-високата ще намалее от сегашните 29% на 24%. Данъкът върху печалбата пък ще бъде намален до 15%. При това положение, особено ако прогнозата за приходите се направи пак така "консервативно", може да се очаква догодина отново да сме свидетели на рекорден излишък.

Няма причина държавата да изземва от данъкоплатците толкова пари, заяви програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Ако вземем за пример последните 12 месеца, сметката показва, че преразпределението през бюджета остава твърдо над 40%, а това е много за икономика като българската, която има много да наваксва, смята още Ганев.

По думите му правителството може да помисли за по-голямо намаление на данъчната тежест както за бизнеса, така и за населението. Необходимо е също така да се оптимизира и разходната част на бюджета, като се намали например държавната администрация, допълни той. Георги Стоев от Industry Watch смята пък, че най-разумно е да се погаси външен дълг с тези средства.

Вместо намаляване на данъчната тежест и оптимизация на разходите обаче кабинетът, изглежда, предпочита да плаща разходите на различни ведомства и да финансира различни проекти, невключени в разходната част на бюджета. В края на юли например беше решено близо половината от преизпълнението в бюджетните приходи за петмесечието (тогава 601 млн. лв.) да отидат за ремонти на пътища, училища, лекарства за болници и сметките им за ток и парно, за субсидии за държавни фирми и фондове. Опашката от настояващи за харчене на останалите пари обаче не е намаляла особено. Освен очакваните от всички 13-та заплата и пенсия тук влизат както всяка година общините, болниците, армията и т.н.

Според икономистите така парите се харчат за проблеми, които могат да бъдат преодолени със структурни реформи. По думите им институции като болниците например, получаващи пари от кабинета, нямат стимул да са ефективни, след като знаят, че кабинетът така или иначе ще покрие дълговете им.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK