Любомир Дацов: Европейският съюз ще избере кои от приоритетите на България да финансира

Любомир Дацов е завършил УНСС. Преди да заеме поста заместник-министър на финансите през 2003 г., е бил съветник по фискалните въпроси на министър Милен Велчев. Кариерата на Дацов във финансовото министерство е започнала още през 1992 г., когато е бил специалист в отдел "Бюджетна политика". Три години по-късно става експерт в същия отдел. От 1997 г. до 2000 г. е оглавявал отдел "Макроикономически анализи и бюджетна политика". От 2000 г. до 2001 г. е бил началник на отдел "Бюджетна политика".

- - - - - - - -

B: Може ли да очертаете основните ангажименти на България след затварянето на финансовите глави при преговорите с Европейския съюз?


- Министерството на финансите е отговорно за осем преговорни глави, но т.нар. финансови глави са три или четири.

Глава 21 "Регионална политика и координация на структурните инструменти" се отнася до структурния и кохезионния фонд, глава 29 е "Финансови и бюджетни въпроси" и глава 11 "Икономически и валутен съюз".

Глава 11 е свързана с икономическите критерии, които България трябва да изпълни в административен аспект, отношенията между централната власт и БНБ, както и регулирането на небанковите финансови институции. Ангажиментите, които са поети по тази глава, се изпълняват много стриктно. Част от тях са промените в Закона за БНБ, с които се гарантира независимостта на институцията, каквито са изискванията на Европейската централна банка. Проектозаконът вече е внесен в парламента и до края на годината или в началото на следващата очаквам да бъде приет. Има ангажименти, които са свързани с финансовото регулиране на застрахователния сектор и на финансовата сфера, но там водеща е Комисията за финансов надзор.

Министерството на финансите има водеща роля и по глава 21 "Регионална политика и координация на структурните инструменти". Това в по-голямата си част е една административна глава, по нея няма поемане на задължения. Тя описва административните структури, които ще управляват фондовете след 2007 г. Според правилата финансовото министерство ще е национален координатор на средствата по структурните и кохезионния фонд. Определени са и управляващите органи на съответните оперативни програми - основните приоритети, където ще се влагат европейските средства. Описани са и изисквания към контролните и разплащателните органи.

България постигна добри резултати в тази сфера. При нас бяха експериментирани някои нови идеи на Европейската комисия в организацията на тези структурни фондове. Информацията, която имаме, показва, че ще се наложат минимални изменения в структурата на институциите, която беше одобрена със затварянето на глава 21. Това означава, че ние имаме отсега одобрена административна структура, докато в някои други държави трябва да си пренастройват администрацията по нов начин.

Комисията вече е готова с проекта на новата регулация и в момента тя се съгласува със страните членки. Сегашната регулация, която указва как се извършва разпределението на парите в европейския бюджет, изтича през 2007 г., когато започва новата финансова перспектива. Затова до 2005 г. трябваше да бъде изготвено ново законодателство във всички области и да бъде прието от новата комисия. В Брюксел вече са готови с това ново законодателство и то вече е на етап съгласуване. Приемането му трябва да стане до края на 2005 г. и през 2006 г. да е готово за прилагане.

Най-същественото по глава 29 "Финансови и бюджетни въпроси" е взаимодействието с бюджета на ЕС и вноските, които България ще прави в него. Бюджетните вноски се базират на четири основни колони, като най-съществен е делът, който се формира на базата на брутния национален продукт (БНП). Приблизително делът на бюджетната вноска ще е между 1.14% и 1.24% от БНП.

B: Заедно с това България ще получава и бюджетни компенсации. В какъв размер са те и докога ще ги получаваме?

- Бюджетните компенсации бяха договорени по глава 31 "Други". България получи едни от най-благоприятните условия за бюджетни компенсации като дял от БВП. Става въпрос за около 240 млн. евро допълнителни средства, от които половината ще са за укрепване на външните граници, а другите за бюджетни компенсации. Правилото е, че бюджетните компенсации трябва да се получават през първата година. Бюджетът на страната трябва да осигури необходимото съфинансиране на структурните фондове. Предоставянето на помощта от европейските фондове не означава, че те са задължени да ни дадат средства, за да компенсират нашето съфинансиране. Ако България има проблеми със съфинансирането, ЕС няма задължение да го осигури.

B: При прякото или при косвеното облагане предстоят повече законодателни промени?

- Няма европейски регулации в областта на прякото облагане. Всички съществуващи регулации се отнасят до косвеното облагане, защото това са данъци, които засягат крайния потребител. Прякото облагане е свързано с облагането на бизнес резултатите, а това е друга икономическа логика.

В момента се води дискусия, която беше повдигната от Франция и Германия, за въвеждане на регулации в областта на прякото облагане във връзка с данъчната конкуренция, която се появи в рамките на ЕС между отделните страни и борбата за привличане на инвестиции. Лично моята позиция е, че текущата ситуация не трябва да се променя - трябва да остане правото на отделните държави да имат своя специфична политика в областта на прякото облагане, тъй като съществуват икономически различия в отделните държави и един от инструментите за повишаване на благосъстоянието е различното законодателство при прякото облагане.

B: Правителството вече одобри визията на Националния план за развитие. Какво предстои като работа по този документ оттук нататък и кога трябва да е готов?

- Правителството одобри не само визията, но и социално-икономическия анализ, който е базата за изготвянето на националния план. С визията на практика се дадоха и основните приоритети в този национален документ, който показва стратегическата визия на държавата за развитие на икономиката. Това е комплексен документ, който трябва да бъде придружен от подробно разписани оперативни програми. Заедно с това ще се подготвят и програмни приложения, които пък дейтално да разпишат конкретните мерки за реализацията на тези оперативни програми.

Националният план дава и основната визия за финансовите потоци, които могат да бъдат привлечени за постигането на резултатите. Пет са основните направления, които ще са база на оперативните програми. Това е развитие на базисната инфраструктура в две направления - екология и транспорт. Откроено е и направление за развитие на човешкия капитал, което включва развитие на образованието и здравеопазването и намаляване на безработицата. Другото основно направление е подобряването на конкурентоспособността на икономиката - тук влизат инициативи, които са базирани на Лисабонската стратегия. Премахването на различията между отделните региони е другото направление. Идеята е да се създадат инфраструктурни мрежи, които да бъдат основа за развитието на бизнеса и да има кохерентно развитие на цялата територия на страната.

Всичко това ще бъде реализирано чрез оперативните програми. Работните групи, които ще ги изготвят, трябва да се формират през този месец. Първият проект на тези програми трябва да бъде готов през февруари.

Националният план е основата, на която ще се подпише документът, който ще определя взаимоотношенията ни с ЕС. Предстои да се подпише нещо като договор, който се нарича Рамка за подкрепа на помощта. От всички тези неща, които ние сме определили като стратегически цели в националния план, ЕС ще избере какво да финансира. По този начин ще бъдат определени секторите, които ще се финансират от ЕС.

Националният план трябва да е готов до края на 2005 г., а от 2006 г. трябва да се договори рамката за подкрепа на помощта.

B: На какъв етап е бюджетната процедура?

- До края на седмицата министерствата трябва да дадат своите предложения за бюджета за следващата година. Самата бюджетна процедура е по-различна от традиционната. Вече имаме тригодишна бюджетна рамка, в която има лимити и тавани за разходите, включително на ниво министерства. Така че тези предложения, които в момента чакаме, са на базата на одобрени вече тавани и лимити. След това Министерството на финансите трябва да консолидира тези предложения и да ги съгласува с отделните министерства и общините. После трябва да се подготви доклад и проект за Закона за държавния бюджет. Надяваме се през първата или втората седмица на следващия месец бюджет 2005 да е одобрен от правителството и внесен в парламента.

Предстои Агенцията за икономически анализи и прогнози да изготви есенна макроикономическа прогноза, която да залегне в проектобюджета. Въведохме практиката на есенните и пролетните прогнози, като на базата на пролетната беше направена тригодишната бюджетна прогноза.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK