Разсекретявайте, господа министри

"Документите на ДС ще трябва един ден да бъдат разкрити, тъй като годините вече са минали... Те ще бъдат на разположение на гражданите, които се интересуват, на историци и на лица, които искат да установят истината от близкото минало." Думите са на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, изречени в петък по време на парламентарния контрол в отговор на актуален въпрос от бившия премиер Иван Костов как се изпълняват някои разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Те се отнасят до разсекретяването на архивни материали с изтекъл срок на защита. Това не е първият опит да се повдигне въпросът. В публикацията "Архивите са на крачка от нова чистка" от 17 февруари тази година "Дневник" единствен алармира, че нито една държавна институция със секретен архив не изпълнява декласификационните разпоредби на закона, а вместо това на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) се предлага унищожаване на архивни материали.

Позицията на министър-председателя е нова, като се има предвид досегашната политика на управляващите, която не показваше положително разбиране на проблема. Изявлението на премиера беше тълкувано като предизборно обещание, но това не е правилно, защото ако отговорът му беше с друго съдържание, той щеше да се размине с ясните разпоредби на закона. Невярна е и опростената трактовка, че Симеон ще отваря досиетата отново. Тази тема е достатъчно размита в общественото пространство, а политическото й експлоатиране допълнително я митологизира. Необходимо е да се разясни, че

под досиета следва да се разбират делата на агентите


на Държавна сигурност (с данните за вербовка), работните дела на агентите (съдържат агентурните донесения), разработките срещу обекти (делата срещу различни лица), делата на съдържателите на явочни квартири (унищожени 90%), делата на осведомителите (категория агент) и оперативни преписки. По данни на дирекция "Информация и архив" в МВР от всички изброени дела са унищожени 134 102 архивни единици или общо 40.3% от всички досиета в страната. Те обаче са само част от целия огромен справочно-информационен апарат на ДС, който въпреки изминалите 15 години от промените все още не е систематизиран изцяло. Този служебен архив представлява сбор от различни по съдържание и обем справки, отчети, доклади, планове, анализи, информации, протоколи, заповеди, инструкции, споразумения и други документи. От тях е унищожена само една незначителна част, а с проучването на останалата е възможно да се реставрира с конкретни факти и документи истинската история на случилото се между 1944 и 1989 г.

Именно от частични проучвания на този служебен архив се направиха значителни документални разкрития. Сред тях могат да бъдат посочени проучванията на проф. Диньо Шарланов за горянското движение, което оказва въоръжената съпротива срещу комунизма в България до 1953 г., един малко известен факт, валиден единствено за нашата страна от всички държави от бившия Източен блок, за "възродителния" процес (филма "Технология на злото" на Татяна Ваксберг), журналистическите разследвания за лагерите, както и плана за убийство на емигранта Борис Арсов в Дания през 1974 г. и откриването на неизвестни материали на ДС за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон. Тези документални разкрития бяха цитирани във второто издание на Черната книга на комунизма на французина Стефан Куртоа в частта за България.

Освен архива на ДС съществуват и други ведомства, които съхраняват непроучен секретен архив от времето на тоталитарния режим (виж карето "Къде какви архиви се пазят")

Наследственият проблем с тези архиви

датира още след промените. През 1992 г. с решение на Министерския съвет е забранено унищожаването на секретни материали. Две години по-късно Народното събрание гласува решение (обн. ДВ, бр. 86 от 21 октомври 1994 г.), с което извади от Списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна, сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г. Въпреки това в следващите няколко години липсваше законова основа за проучването на архива на ДС. През 1997 г. беше приет Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Обективността налага да се посочи, че държавните институции, в това чисто и правителството на Иван Костов, не изпълниха чл. 13 от закона, който указваше, че “до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6.VІІІ.1997 г.) документите на бившата ДС се предават в Централния държавен архив (ЦДА)”. Нещо, което е проблем и на сегашната власт. В тази връзка в парламента през 2001 г. имаше парламентарно питане към тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, защо архивът на ДС не е предаден в ЦДА. Той отговори, че държавният архив нямал готовност да приеме този на МВР. В това се изрази и политическата недалновидност на СДС да разреши този проблем през четиригодишния период на управлението си.

През април 2002 г. мнозинството на НДСВ и ДПС с подкрепата на БСП прие Закона за защита на класифицираната информация (обн. ДВ, бр. 45 от 30 април 2002 г.), с който беше отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Главно разузнавателно управление на Генералния щаб. Една година след приемането на ЗЗКИ трябваше да започне прегледът на секретните архивни документи с изтекъл срок на защита и предаването им в Държавния архивен фонд. От всички държавни институции

единствено Министерският съвет е спазил закона

На 24 февруари 2004 г. премиерът Сакскобургготски издаде заповед, с която разпореди да се извърши преглед на всички секретни актове на правителството в периода 1946-2000 г., на които следва да се премахне нивото на класификация и те да бъдат предадени в Държавния архив. Останалите държавни ведомства със секретни архиви не са предприели нищо.

В МВР има назначена комисия, която декласифицира архивни материали, но те остават в архива на министерството. През май 2004 г. министър Георги Петканов беше осъден от Върховния административен съд по дело за отказан достъп именно до архивни документи за писателя Георги Марков в делата на радиостанциите Би Би Си, "Дойче веле" и "Свободна Европа", на които е бил сътрудник.

От всички архиви единственият, до който не е осъществен никакъв достъп, е този на бившето Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване), наследен от Националната разузнавателна служба (НРС). Този архив остана напълно затворен при управлението на СДС. На международна конференция за досиетата през 2002 г. в София Николай Колев-Босия заяви, че директорът на НРС ген. Димо Гяуров пази архива на ПГУ по-ревностно от червените генерали. Директорът на разузнаването ген. Кирчо Кирчов до момента не е взимал публично отношение по проучването на архива. Той обаче има шанс да докаже, че НРС няма нищо общо с ПГУ и с хроничните политически боричкания за досиетата, като изпълни закона и даде възможност за проучването на този архив. Министър Николай Свинаров също не е оповестявал позицията си за архивните документи във военното министерство. Интересно е положението с архива на бившето Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана (УБО), който не е предаден в архива на МВР, а е запазен от Националната служба за охрана, която е на подчинение на президента. В архива на УБО се съдържа информация на т.нар. агентура по трасетата, обезпечаваща пътя на движение на бившите държавни и партийни ръководители, както и друга информация с изключително историческо значение, разкриваща дейността на УБО като обслужващо звено на комунистическата номенклатура.

ДКСИ не успя да ги задължи да изпълняват закона

След заявената позиция на премиера положението обаче изглежда променено. "Политиката на правителството е безусловно спазване на Закона за защита на класифицираната информация, отговорността за прилагането на разпоредбите за разсекретяване е на ръководителите на ведомства, работещи със секретни документи", заяви премиерът. В тази връзка ДСКИ е подготвила промени в ЗЗКИ, с които да може да налага административни санкции на онези ръководители, които не изпълняват закона. В момента това могат да направят директорите на цивилното и военното контраразузнаване ген. Иван Чобанов и ген. Орлин Иванов, но никой не се заблуждава, че те могат да санкционират вътрешния министър Георги Петканов и военния Николай Свинаров. Отделно ДКСИ предвижда в комисиите, които трябва да правят преглед на архивните материали, да бъде включен и експерт от Главно управление на архивите при Министерския съвет, който професионално и обективно да преценява кои документи имат историческа или справочна стойност за предаването им в Държавния архив. След публичната позиция на министър-председателя, подкрепена от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, ДКСИ има ясна политическа подкрепа, за да накара специалните служби да се разделят със своето минало в архивите си.

- - - - - -

Процедурата за разсекретяване

След отмяна на Закона за достъп до архивите на на бившата ДС и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб в публичното пространство беше наложено внушението, че с това се слага край на възможността да се проучва архивът на ДС. Подобно становище е невярно и се гради върху непознаването на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Той урежда не само материята за защита и опазването на секретната информация, но съдържа и редица разпоредби за декласификация на материали с изтекъл срок на защита.

Архивните документи влизат в обсега на параграф 9, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ, съгласно който изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност “Строго секретно от особена важност”, “Строго секретно” и “Секретно”, се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно “Строго секретно”, Секретно” и “Поверително”, като сроковете на защита са съответно 30, 15 и 5 години и се изчисляват от датата на създаването им. Това означава, че всички материали на бившите служби и ведомства със секретен архив до 1989 г., носещи гриф “Строго секретно” и “Секретно", са вече с изтекъл 15-годишен и 5-годишен срок. Същото важи и за най-секретните материали на ДС до 1974 г. с гриф “Строго секретно от особена важност”, които имат 30-годишен срок на защита. С подобен гриф са известни съвсем ограничен брой документи - заповедта на вътрешния министър ген. Атанас Семерджиев от 29 януари 1990 г. за прочистване на досиетата и няколко документа, подписани от бившия първи зам. вътрешен министър ген. Григор Шопов от 1974 г. за операцията по убийството на емигранта Борис Арсов в Дания.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗКИ в срок от една година след изтичането срока за защита информацията се предоставя на Държавния архивен фонд. Чл. 34, ал. 3 указва, че след изтичане на сроковете на защита нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Член 34, ал. 2 на ЗЗКИ задължава ръководителите на организационни единици, каквито се явяват всички ръководители на ведомства, работещи със секретни документи, в срок от една година от влизането в сила на закона, тоест до 30 април 2003 г. да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация. Съгласно чл. 120 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ (приет с ПМС №276 от 2 декември 2002 г., обн. ДВ, бр.115 от 10 декември 2002 г.) ръководителят на организационната единица със заповед назначава комисия за изготвяне на предложение за унищожаване на материали - носители на класифицирана информация или предаването им в архив. А според чл. 120, ал. 3 най-малко веднъж на две години тази комисия прави оценка и дава заключение коя информация с изтекъл срок за защита има историческо, практическо или справочно значение и предлага да бъде предадена в архив.

Според закона архивна информация може да бъде унищожена само след изрично разрешение на ДКСИ.

- - - - - - -

Къде какви архиви има

МВР - архив на Второ главно управление (контраразузнаването), Трето управление - ВКР без оперативния архив, Четвърто управление (техническото), Шесто управление (идеологическото), Седмо управление (информация и анализ), секретариата към министерството (архива за сътрудничеството със специалните служби от източния блок), архивът на ІІ отдел (външно наблюдение и проучване), на ІV отдел (радиоконтраразузнаване), на V отдел (мобилизационен), архивът на бившия паспортен отдел към Дирекцията на народната милиция с около 800 000 досиета за лицата, на които е забранявано да пътуват зад граница; системата СОУД за обмен на данни за противника в бившия източен блок

Национална служба "Сигурност" към МВР - частични архиви от бившето Второ главно управление на ДС по линия на тероризма

НСБОП към МВР - частичен архив на Шесто управление и Шести отдел по линия на културните ценности и разработки на лица от комунистическата номенклатура

Министерството на отбраната - архивът на Главно политическо управление на народната армия (ГлПУНА), военният архив с мероприятията на въоръжените сили по линия на Варшавския договор, както и за изпълнения на решения на Политбюро за безвъзмездното подпомагане със специална продукция на леви терористични режими

Служба "Военна информация" към МО - архивът с агентурния апарат и обекти на бившето Разузнавателно управление към ГЩ

Служба сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване към МО - оперативният архив на ВКР (бившето Трето управление на ДС)

Национална служба за охрана - архивът на бившето УБО

Националната разузнавателна служба - архивът на ПГУ на ДС (разузнаването), съдържащ данни за операциите срещу "вражеската" емиграция, изнасянето на капитали зад граница и сътрудничеството с ПГУ на КГБ

МВнР - дипломатическият архив на министерството и посолствата по времето на комунизма

Министерствата на финансите, на икономиката и на земеделието - архиви за финансирането на БКП и специални търговски сделки

"Кинтекс" и други външнотърговски дружества - архив по изпълнението на решения на Политбюро на ЦК на БКП, МНО и МВР по износа на специална продукция и осъществяването на "транзитната търговия" (държавната контрабанда).

Президентство - поверителният архив на Държавния съвет до 1990 г. (предаден от президента през 2000 г. в Държавния архив)

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK