Цвета Маркова: Документите на бившата ДС трябва да се предадат на Държавния архив

В четвъртък Министерският съвет (МС) прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). В него отсъства заявената преди три месеца от министър-председателя Симеон Сакскобургготки позиция, че архивите с изтекъл срок на защита трябва да бъдат предадени на Държавния архивен фонд. Тогава премиерът беше подкрепен и от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова. Оказа се, че подобни поправки не само че не са направени, но се предвижда и досегашният контрол от страна на ДКСИ да отпадне и ведомствата със секретни архиви сами да решават кои материали да бъдат унищожавани.

В: Как е решен в законопроекта проблемът с разсекретяването на архивни материали с изтекъл срок на защита и предаването им в Държавния архив?

- С цялата отговорност бяха натоварени ръководителите на организационни единици (ведомствата, в които има секретни архиви - бел. авт.) и този път това е посочено ясно и точно. Смятаме, че предложеният от нас след двегодишен съвместен труд със службите за сигурност и обществен ред проект държи сметка за практическите проблеми, възникнали при приложението на закона. Сега съществуващата уредба - ДКСИ да издава разрешения за унищожаване на явна информация, при това една година след като тази информация е разсекретена за достъп до обществото, е извън логиката на закона. Това положение се разминава дори с наименованието на комисията - Държавната комисия по сигурността на информацията да се произнася за явна, а не за класифицирана информация. И тъй като предложението ДКСИ да отпадне при процедурата за унищожаване на документи с изтекъл срок на защита беше доста темпераментно дискутирано, междувременно възникна идеята за създаването на уведомителен режим, задължителен за ръководителите на ведомства със секретен архив, така както направи Министерският съвет през лятото на 2004 г. декласифицира голяма част от своите документи, като уведоми за това медиите, а чрез тях - и обществото. Възможно е по аналогия да бъде предвидено задължението за ръководителя на организационна единица да уведоми по съответния начин обществеността за разсекретяването на документи.


В: Но в приетия от МС законопроект липсва задължението да уведомяват?

- Да, на този етап това го няма, но не е никакъв проблем в рамките на тази обществена дискусия, която вече започна, да се прибави при разглеждането на законопроекта в Народното събрание. Ние намираме за прагматично и правилно принципното предложение, защото смятаме, че ДКСИ не следва да се произнася за явна информация.

В: Няколко пъти споменавате явна информация, но явна за кого, след като в момента не съществува механизъм обществото да знае какви документи има в службите и министерствата с изтекъл срок на секретност, за да получи достъп до тях?

- Имаме уверение от двете министерствата с големи архиви - МВР и МО, че са издадени заповеди на съответните министри, с които са назначени комисии и те от лятото са започнали работа по декласификацията на архивите. Това беше потвърдено и при представянето на законопроекта в МС. Когато става дума за обем от няколко хиляди документа на ден, тези комисии трябва да бъдат оставени да си свършат работата.

В: Тези комисии по закон трябваше да са факт не през лятото на 2004 г., а преди година и половина?

- Трудността идва и от факта, че в едно лично или работно дело като съвкупност от документи има информация с различни грифове на секретност. Но цялото досие се защитава от грифа с най-висока степен на защита, а разделянето на подобни дела е недопустимо.

В: Нека обаче да разграничим проблема на политиците за досиетата и да се съсредоточим върху т. нар. служебен архив на бившите служби. В този архив, представляващ доклади, отчети, планове, справки, информации и т. н., не съществува такъв набор от документи с различен гриф, той се състои от отделни архивни единици със самостоятелен гриф на секретност.

- Ами какъв е проблемът тогава да ги разсекретят и да ги разкрият?

В: Това питам и аз.

- Имаме уверението, че това ще се направи. И при представянето на законопроекта, след заседанието на МС, за пореден път бяхме уверени, че работата е започнала и тя в най-скоро време ще даде резултат.

В: Ще ви припомня, че след изявлението на министър-председателя Симеон Сакскобургготски пред парламента, че е дошло време архивите на ДС да бъдат предадени, вие посочихте, че предстоящите промени в ЗККИ ще включват възможности за административни санкции на ръководителите, които не изпълняват закона. Както и че в комисиите за преглед на материалите с изтекъл срок на секретност ще бъде включен експерт от Държавния архив. Защо се отказахте от този вариант?

- Не сме се отказали от нищо, но то не става по силата на глобите. Единствената разлика е само тази, че в чл. 12 са предвидени два органа по пряк контрол - ВКР и НСС. Въпросът е кой контролира тези два органа и как те биха могли да контролират собствените си министри. Никак.

В: А не трябва ли вносителите на законопроекта и законодателят да се водят от баланса между обществения интерес и интереса на секретните ведомства, защото сега той е нарушен в полза на службите?

- Практиката посочва, че не би трябвало да има проблем в рамките на своите компетентности ДКСИ да осъществява контрол за това как органите по пряк контрол си вършат работата. Но не е това работещият механизъм. Какво ще стане, ако глобим някой министър?

В: След като точно министрите не изпълняват декласификационните разпоредби закона, въпреки че постоянно уверяват ДКСИ, че го правят, как обществото, или поне хората, занимаващи се с научно проучване на архива, да повярват, че нещата ще се променят?

- Аз съм сигурна, че разпоредбите са в процес на изпълнение, но съм съгласна, че още няма резултат.

В: Как може само министър-председателят да изпълни закона, а останалите ръководители със секретни архиви да не го правят?

- Значи остава министрите да последват министър-председателя. Да вземат добрия пример от него и да го приложат.

В: Но виждате, че три месеца след публичното изявление на премиера не последва нищо, а даже отпада и контролът на ДКСИ. И изобщо как да се вярва, че след като досега ръководителите на институции със секретни архиви не са изпълнявали закона, изведнъж ще започнат да го правят?

- Балансът между обществения интерес и интереса на службите, за който вие говорите, може да се намери, ако при тази отговорност, която сега е вменена директно на ръководителите на организационни единици, се предвиди с изрично разписване задължението за предаване на тези архивни документи в Държавния архив, а не за унищожаването им. Тази разпоредба би могла да се прецизира, в смисъл че това предаване в Държавния архив е задължително за случаите, в които става дума за декласификация на документи, свързани с бившата Държавна сигурност, за които не може да съществува режим на унищожаване. Ето го балансът.

В: Добре, защо това не е направено в правителствения законопроект, след като всички са наясно, че архивите са източник на изключително ценна информация за изследователите на историята?

- Факт е, че не е направено, но идеята е много добра. Други бяха мотивите, поради които сме разглеждали режима на унищожаване - изцяло в аспект на работни групи, участие в комитети на НАТО и т. н. Не сме го свързвали така драматично точно с архивите на ДС. Обществената дискусия по този въпрос започва сега и ние бихме подкрепили добрите решения. Промените, с които ние сме се ангажирали, са насочени изключително към анализ на двугодишната ни практика, облекчаване на рестриктивния режим към по-либерален и привеждането му в съответствие с директивите на НАТО, за предоставяне на по-широка възможност за участие при търгове на НАТО, за улесняване проверките на лицата с цел облекчаване на службите за сигурност при проверките, както и съкращаване на сроковете. Считаме, че за останалото е необходимо технологично време и намираме, че има все пак промяна в нагласите и готовност това да се направи.

В: Вие ще вземете ли участие при обсъждането на законопроекта в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред?

- Ако бъда поканена, аз съм задължена да присъствам.

В: Тогава ще поемете ли ангажимента, че това, което казахте по отношение специално на разсекретените архиви, да го предложите на депутатите?

- Доколкото има обществени очаквания в тази посока и доколкото те се явяват основателни, бихме подкрепили такова предложение. Процедурата в момента е следната: имаме разсекретен документ, след това една година на обществен достъп и оттук нататък животът на този документ има две възможности. Едната - предаване в Държания архив; или другата - унищожаване. Унищожаването става чрез вътрешноведомствена комисия, назначена със заповед на ръководителя на организационната единица. Тя съставя протокол, който се представя на ДКСИ, и комисията взима решение, като има възможност за обжалване пред ВАС. Това е единствената хипотеза, в която се допуска унищожаване.

В: Тук обаче възниква проблем - никой в обществото няма информация, за да може да следи срока от една година? Зам.-министърът на МВР Бойко Коцев каза, че за да разберат какво е разсекретено, гражданите трябва периодично да подават молби, за да "уцелят момента", което, меко казано, е неуважение към обществото.

- Има предложение да се реши как да става обявяването, това е въпрос на техническо решение. Едното е чрез национален всекидневник или списък с декласифицираните документи да се поддържа на интернет страниците на всяка организационна единица, но не на ДКСИ. Това е липсващото звено в мозайката, което сега се оформя и остава да бъде приложено.

В: В законопроекта се предвижда по изключение да се унищожава информация, чийто срок на защита не е изтекъл, с мотива, че съществуването й вече не е необходимо, но не стана ясно дали в този случай ще остане контролът от страна на ДКСИ?

- Когато е отпаднала необходимостта от информацията, би могло да се поиска унищожаването й, но това може да стане само след разрешение на ДКСИ. В този случай разрешителният режим на комисията остава. Това се допуска като хипотеза - предстои да чуем аргументите. Тези изключителни, особени причини, поради които хем отпада необходимостта от съществуването на информацията, хем се налага унищожаването й, би следвало да бъдат посочени в протокол. Ние решихме да го предвидим като механизъм, а животът ще покаже дали този механизъм е работещ. Факт е, че без наше решение службите не биха могли законно да унищожат класифицирана информация.

Най-добрият атестат за ДКСИ е, че до момента комисията не е издава нито едно разрешение за унищожаването на каквато и да е информация. Това го казвам, за да успокоя общественото мнение, че комисията няма нагласа за либерализиране на режима до степен всеки в службите да прави, каквото си иска. Времето ще покаже дали моделът ще заработи добре в практиката.

В: Този вариант - за унищожаване и на класифицирана информация, от службите ли беше предложен като възможност?

- Да, най-общо казано. Всичките промени са консенсусни, работени са общо в продължение на две години. Тръгнахме от една изключително грапава основа, която представляваше компилация на всички предложения на службите. Някои от предложенията бяха взаимно изключващи се, може би затова породиха и толкова коментари и се получи така, че ДКСИ фокусира напрежения. А истината е, че ние сглобихме всичко, предложено от службите. След това в продължение на една година изглаждахме предложенията.

В: Какви изменения се предлагат при индустриалната сигурност?

- Дава се възможност на български фирми да участват в търгове при равни условия с чуждите фирми. Сега, ако една чужда фирма представи удостоверение, издадено от техния национален орган по сигурността, тя би могла да се окаже в привилегировано положение спрямо българска фирма, която тепърва подава документи за проучване, за което ще й трябват поне три месеца. В момента всяка българска фирма се проучва за всеки конкретен договор. С промените разрешението ще важи за определен срок.

В: Как ще коментирате упреците към ДКСИ от институции, включително и от президента, заради отказа за достъп до класифицирана информация, което възпрепятства някои кадрови назначения на висши държавни служители?

- Опитваме се да установим нормални контакти и да създадем традиция за благоприятна делова атмосфера на работа с всички институции. Въпрос на време е да се свикне със спецификата на нашата работа и с факта, че както има и ще има издадени разрешения, така ще има и откази. Това са неща, които, независимо дали ни харесват или не, съществуват. Впрочем откази има не само у нас, но и в страните от бившия Източен блок, които първи бяха приети в НАТО. Това е условие, което България се е задължила да спазва, и не би следвало да се възприема като сензация от обществената дискусия.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK