Апатията - заплахата за смислената политика

В събота в София се проведе семинар за млади политици. Той беше втората фаза на проекта "Хората и политиката" на Британския съвет за Югоизточна Европа и за разлика от първата фаза, която беше насочена към политически активни студенти, тази беше фокусирана върху младите действащи политически фигури от региона. Една от целите на създателите на форума е да укрепят връзките между младите политически елити на Острова и на Балканите, тъй като според тях в момента те са стереотипни и недостатъчни. Необходимостта от задълбочаване на контактите между двете групи ще стане осезаема, когато рано или късно страните от региона станат членки на Европейския съюз и тези лидери трябва да си взаимодействат вече реално.

Британските участници представляваха партиите на Острова - лейбъристи, консерватори и либералдемократи, а участниците от балканските страни бяха партийни функционери, държавни служители в министерствата по евроинтеграция. От българска страна участваха председателят на младежкото СДС Калоян Методиев, бившият управител на Ямбол, сега депутат от НДСВ - Минчо Спасов, шефката на организационния комитет на "Новото време" Габриела Маринова и Таня Димитрова - заместничка на Кристиян Вигенин във Висшия съвет на БСП.

---------------------------


Защо многомилионните демонстрации в Лондон срещу войната в Ирак не промениха решението на британското правителство да изпрати военни части? А защо малка група природозащитници във Великобритания успя да превърне лова на лисици в проблем №1 на нацията?

Въпрос на тактика на гражданските инициативи, ако питате Питър Фейси - директор на независимия британски think tank "Ню политикс нетуърк" ("Мрежа за нова политика"). Когато е подплатена с достатъчно медийно покритие и смислени предложения, тя може да окаже влияние върху решенията на властта. Според Фейси медиите създават дисбаланс, като не обръщат достатъчно внимание на гражданските инициативи за сметка на действията на политиците. Той смята, че много повече граждански инициативи биха успявали, ако бъдат популяризирани.

Връзката между политиците и избирателите е спорадична и затова

хората стават все по-апатични към политическите процеси

Не само на Балканите, но и в Западна Европа пред урните се явяват по-малко избиратели и причина за това е липсата на ефективни канали на общуване между властта и гражданите, смята Фейси. Неговата организация има за цел да подобри именно тези канали, като едновременно фокусира върху политическия елит и върху гражданите.

Въпреки че проблемът до голяма степен е в политиците и в самата структура на взимане на държавнически решения, обикновените граждани също са виновни за липсата на комуникация между двете групи. Според Фейси хората гледат на политиците като на някакъв отдалечен елит, който взима решения независимо от тях, но всъщност те биха могли да променят много неща по изграждането на различните политики. "Ню политикс нетуърк" се опитва да внушава, че активното гражданство е единственият начин, по който хората могат да участват реално в политическия живот. По думите му, ако на политиците бъде внушено, че трябва да общуват с гражданите, за да разбират тяхната гледна точка по някои проблеми, ще могат да се изготвят наистина смислени политики.

Практиките, които мрежата предлага, са свързани с тази идея. На семинара в София участниците бяха разделени на няколко екипа - условни парламентарни групи. Те трябваше да изготвят

стратегия за комуникация с гражданите

за реформа на здравеопазването. С предпоставката, че здравната тема ще бъде акцент на предизборната кампания, участниците трябваше да набележат стъпките, по които да бъде изработена цялостна стратегия.

Двете най-продуктивни на идеи групи бяха на реформистката партия и на "центристката управляваща коалиция". Почти всички стъпки, предложени от първата група, бяха обвързани с обществеността. Като начало тя предлага фазата "събиране на доказателства" - срещи на местно ниво със заинтересуваните страни (в случая общопрактикуващи лекари, родителски организации, синдикати), където да бъдат набелязани проблемите. Втората стъпка е създаване на вътрешнопартийна комисия с участието на хора от академичните среди, синдикатите, независимите think tank-ове, които трябва да начертаят различни възможности за решаване на тези проблеми. Партийното ръководство от своя страна пък трябва да филтрира тези решения през принципите на организацията.

Третата стъпка е представянето на селектираните варианти на избирателите - участниците избраха да ги разпратят по пощата. Следва среща с представители на заинтересуваните групи и обсъждане коя е най-предпочитаната от тях стъпка. Последната фаза е внасянето на проект в парламента.

Предложенията на "управляващите" до голяма степен бяха сходни - включваха публични дебати с обществеността и създаване на вътрешнопартийна комисия с участието на експерти. Беше посочено, че целта на обсъждането е не само да разберат какво мисли обществеността по проблема, но и да я убедят, че възможностите на партията за действие са все пак ограничени, така че

гражданите да не прекаляват с очакванията

и после да се окажат разочаровани.

Те предвидиха и активно присъствие в медиите - гражданите трябва постоянно да научават, че партията им работи по интересуващия ги въпрос. Един от участниците от Великобритания изтъкна, че обсъждането с обществеността има също така много силен кампаниен елемент. По думите му това е начин не само да се наблегне, че партията общува с избирателите си, но и дава стимул на апатичните членове да се активизират.

"Опозицията" в уъркшопа замисли кампании "на колела" и разпращане на анкети, които трябва да бъдат върнати по пощата. Участниците от Острова признават, че не всички техники могат да бъдат приложени на Балканите поради липсата на сходни регулации или закони, но смятат, че с влизането на страните в ЕС все повече от тях ще стават възможни. В по-голяма част от европейските страни

има закони за лобизма

Това е един от най-отворените канали между гражданите и политиците.

С влизането в Европейския съюз обаче ще се прояви и друг проблем. Отдалечеността от властта ще стане по-осезаема, когато голяма част от решенията, имащи пряко отношение към всекидневието на хората, започнат да се взимат в централите в Брюксел, предупредиха лекторите. Един от най-големите проблеми във Великобритания в момента е нежеланието на англичаните да приемат някои от наложените от ЕС закони.

Преподавателят по сравнителна европейска политика в Софийския университет Владимир Шопов, който водеше семинара, смята, че в такава ситуация в България най-одобряваните политици ще бъдат онези, които ще успеят да формулират ясни послания към гражданите защо една директива на Брюксел е хубава или не, както и да намерят нейни алтернативи. Според него на предстоящите избори ще бъдат оценявани такива политици, които в програмата си наблягат на решаването на конкретни проблеми. Той обяснява това с края на прехода и края на идеологическите противоречия между партиите. По думите му е необходимо българите да започнат да се възприемат като сподвижници на една или друга партия не заради идеологическите си разбирания, а заради начина, по който тя възнамерява да се се отнася към въпроси като данъците, здравеопазването или образованието.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK