Празният ход със закона за меценатството

В навечерието на Великден парламентът прие "по принцип" закона за меценатството. След скандал депутатите прехвърлиха окончателното одобряване на текстовете към следващия мандат. Председателят на комисията по култура Стефан Данаилов предложи проектът да се гледа на второ четене след три, а не след една седмица, което на практика означава, че той ще остане за новото Народно събрание. След две седмици този парламент ще бъде разпуснат заради изборите, а когато се събере следващият, той по никакъв начин няма да бъде обвързан от приетия наполовина закон.

PR акция или предизборен популизъм

Законопроектът бе внесен от Юлияна Дончева от "Новото време" през октомври 2004 г. Опитите да се постави законова рамка на облекченията за онези, които спонсорират културата, имат 10-годишна история. Театрали, музиканти, художници, писатели отдавна говорят колко трудно е да се намери някой, който да даде пари за издаване на книга, за театрално представление или организиране на концерт, когато единственото, което може да се предложи в замяна, е престиж. От друга страна - в момента, в който се появи проектозаконът, голяма част от артистичния свят се обяви против.


Законът за меценатството е слаб и цели стимулиране на изпиране на мръсните пари чрез културата, твърдят от партията на Иван Костов - "Демократи за силна България". Според представители на културната парламентарна комисия документът е несъвършен и се налагат много поправки между първо и второ четене. Според сините и червените депутати слабостите са основно в това, че няма да има финансови облекчения за дарителите за културата, че не са обмислени правила за дейност на държавната комисия, която ще разпределя даренията. Дясната и лявата опозиция определиха случващото се като PR акция и предизборен популизъм. Изтъкнаха още, че този закон не е част от задължителните нормативни промени, свързани с членството на България в Европейския съюз, и няма защо да се бърза да се приемането на нескопосани текстове.

Експертите от Института за пазарна икономика обясняват, че по-скоро

този закон ще ограничава

а няма да либерализира. Проектът издава желание за разрастване на бюрокрацията.

Повечето от хората, които се занимават с култура, се опасяват точно от това. Директорът на Националната художествена галерия Борис Данаилов казва, че в проектозакона задълженията на потенциалните дарители "са така описани, че могат да изплашат всеки меценат".

Литературоведът Йордан Ефтимов направо се радва, че приемането ще остане за следващия парламент. "Съмнителното е създаването на нова бюрократична структура, създаването на публичен регистър на меценатите, годишна държавна награда, лотария. Така този закон можеше да затлачи полето на администриране на културата с нови звена и структури. Само идеята за създаването на лотария подсказва какво е мисленето на създателите на закона - те са жертва не епохата на телевизионните игри", констатира той. Според него логично е да се търсят начини да се намалят функциите на държавата в културата, а не да й се дават нови правомощия. "Да се намалят данъците и всеки сам ще решава на какъв концерт да ходи и за кое представление ще даде пари. След като за повечето хора законът за меценатството се свежда до облекчаването на данъците на дарителите, би могъл просто да се измени и допълни Законът за закрила и развитие на културата", мисли Ефтимов.

Изкуствоведката от Центъра за съвременно изкуство Яра Бубнова е на мнение, че е погрешен начинът, по който авторите са подходили към документа - първо се мисли какво да се регистрира, а

не се мисли какво ще се стимулира

"Същото беше и с поправките в Закона за паметниците на културата, с които се обявиха всички частни археологически колекции и се забрани попълването им с нови находки. На практика, ако частен колекционер притежава 3-4 неща - хубаво, но ако иска да прибави още една картина, ще трябва да се регистрира. Отново се мисли за контролирането, не за стимулирането. Същото е и сега - никой не се нуждае от определения що е това меценат, а от стимули", казва тя.

Актьорът Георги Мамалев обяви, че не вярва в подобен закон и според него всичко може да се сведе до пране на пари. "В смисъл че вие ми давате 100 хиляди лева аз да си направя моноспектакъл, без да обяснявате на някого, че аз за 100 хиляди лева мога да заснема филм. Тези 100 хиляди лева не се облагат с данък, аз си правя спектакъла за 30 000 и другите ви ги връщам. Никой не може да докаже, че трудът ми не струва толкова", обяснява той.

Закон за посредника

а не за мецената, така някои интелектуалци определиха проектотекстовете. Светлин Русев се притеснява, че не е засегната темата за колекционера, който всъщност е и меценат. В закона не е ясна фигурата на частния колекционер и дейността му не е определена в закона. От една страна, трябва да е ясно за какво точно отиват парите, които меценатите дават. От друга, процесите не трябва да се усложняват изкуствено, защото повечето от благодетелите не биха искали да минават през различните нива на администрация.

Меценатите в сянка

Известно е, че на пръсти се броят българските фирми, които оказват финансова подкрепа на хората на изкуството. Именно това се очаква да промени този закон. Бившият министър на културата Божидар Абрашев твърди, че този закон е ренесансов и меценатите ще имат интерес към него. Изненадващото е обаче, че след като през изминалите няколко месеца се организираха непрекъснати дебати и срещи между депутати и културни дейци, на разговорите не присъстваха меценати. Те някак предпочитат да не се изказват.

“Ако се даде възможност, ако се стимулира меценатството, аз лично мисля, че и повече фирми ще се обърнат към различни форми на спонсориране на изкуството. Не съм чакал да има закон, за да стигна до това решение. При всички положения обаче бих подкрепил въвеждането на закон за меценатството", казва собственикът на винарска изба "Тодороф" Иван Тодоров, който втора година организира художествен конкурс и не само раздава парични награди на художниците, но отпечатва творбите им на етикетите на виното, което произвежда.

Вносителите на проекта предложиха да се променят данъчните закони с цел облекчения при меценатство. В същото време от Министерството на финансите обясняват, че няма пречка за осъществяването на данъчните преференции, предвидени в закона за меценатството. Принципът, който министерството е възприел - данъчен закон да се променя само със специален закон, е с цел да се синхронизира процесът по изготвянето на бюджета. Ако промените влязат в сила от 2006 г., няма да има колизии със законодателството, но ако са предвидени от тази година, реализацията им не е заложена в сега действащия закон за бюджета.

А този факт предрича изхода от борбата за закона за меценатството.

---------

Какво урежда Законът за меценатството

Законът уточнява обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица за създаване, съхранение и популяризиране на българската култура, както и стимули за подпомагането й. В него се определя, че "произведение на културата е всяко произведение на литературата или изкуството, създадено от лице с българско гражданство, а меценат - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него".

Законът предвижда данъчни облекчения на физически и юридически лица, оказали безвъзмездна помощ на културата. Меценатите ще плащат по-нисък данък общ доход и намален с 20% корпоративен данък. Предоставената безвъзмездно помощ ще бъде освобождавана и от данък добавена стойност.

Държавата ще може да облекчава меценатите и с кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически преференции, гласи приетият на първо четене текст.

В проекта се предвижда още държавата да организира културно лото по реда на Закона за хазарта, като половината от приходите ще се използват за подпомагане на културата. Целта на лотарията е със събраните средства да се компенсират по-ниските приходи от данъци.

Към Министерския съвет се създава и Държавна комисия за подпомагане на културата, която ще води публични регистри на лицата и организациите, спонсориращи културата.

За стимулиране на дарителството се предвижда да бъде учредена годишна държавна награда за меценат, предоставил най-голяма безвъзмездна помощ.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK