Кой и колко учи чужд език в Европа

През последните години обучението по чужд език в училищата в Европа започва все по-отрано и продължава все по-дълго. В някои страни дори децата задължително учат чужд език от първи клас, в други пък в училище трябва да се учат и по три езика. В повечето държави от Централна и Източна Европа това става на фона на растящ брой на учениците в началното училище, които учат чужд език.

Това са само някои от изводите в най-новото изследване за чуждоезиковото обучение, което е изготвено от на "Юридайс юръпиън юнит" (Eurydice European Unit) и е по поръчка на Европейската комисия. То покрива 25-те членки на ЕС плюс България, Румъния и Исландия.

Докладът беше публикуван наскоро в интернет и изследва преподаването на чуждите езици в училищата в над 30 държави, а данните са актуални към периода 2000 - 2003 г. Те са изготвени на базата на няколко мащабни международни изследвания за нивото на образование и образователните процеси като PIRLS 2001, PISA 2000 и информация на Eurostat. Като цяло България не изостава от общата тенденция в Европейския съюз, макар да има някои специфики в обучението, които са характерни за страните от региона.


Основните изводи в изследването са групирани в четири теми - езиковото разнообразие в училищата, мястото на чуждите езици в учебните планове, нивото на изучаване на различните чужди езици и квалификацията на преподавателите по чужд език.

Съвсем малка част от изследваните ученици на девет и десет години в домашна атмосфера говорят на език, различен от официалния в училище. Прави впечатление, че България е сред страните, в които тези деца са най-много - 2.2 на сто от всички четвъртокласници. Според изследването тези ученици никога не говорят на български вкъщи.

Останалите държави с подобна тенденция са Холандия, Словакия и Румъния. Сравнително висок е процентът на учениците в България, които вкъщи само понякога не говорят на български - 13.6 на сто. Пред нас е само Кипър с 15.6 на сто. Рязко се променя ситуацията при децата на 15 години. Едва 1.2 на сто от българските ученици на тази възраст в домашна обстановка не говорят на български и 3.8 на сто говорят на два езика вкъщи.

Друг извод от изследването е, че в малките населени места в Европа има сравнително повече двуезични деца, отколкото в големите. Също така в столиците на някои страни броят на двуезичните ученици е голям и това се среща в Лондон, Атина, Виена и Копенхаген. И обратното - в големите населени места живеят главно деца, които говорят единствено на езика на техните учители. Изключение обаче са Испания, Италия и България.

През 2002 - 2003 г. във всички страни без района на Шотландия учениците задължително са учили чужд език. В повечето европейски държави задължителното изучаване на чужд език започва още от началното училище. България пак е сред държавите, които са изключение от този извод, заедно със Словакия и Обединеното кралство. След провеждането на значителни реформи обаче през 2003-2004 г. чуждоезиковото обучение в началните класове (втори клас) в България вече е задължително, показва още изследването.

С изключение на Италия и Великобритания във всички останали страни учениците на всяка цена трябва да изучат поне един чужд език до края на задължителното си обучение. Като цяло в повечето страни учебните планове в средното училище (след 4 клас) включват по два чужди езика. Това се наблюдава във всички страни от Централна и Източна Европа, както и в десет от старите членки на ЕС. Децата в Естония, Люксембург, Швеция и Исландия учат по два езика още от началното (от 1 до 4 клас) училище.

През учебната 2002-2003 г. задължителното чуждоезиково обучение в българските училища започва сравнително късно за разлика от останалите страни. У нас първият език тогава започва да се учи на 11 години, а вторият - на 14. Във Франция двата етапа започват съответно на 8 и 13 години, в Люксембург - на 6 и 7 години, Унгария - 9 и 14 години, Норвегия - 6 и 16 години.

След 1984 г. в Европа започва процес на реформа на чуждоезиковото обучение, в резултат на което то става по-дълго и началото му е отрано. В периода 1994 - 2003 г. първият чужд език се учи средно между осем и девет години. След 2002 г. в Европа се налага и още една тенденция, към която страните трябва да се стремят. Целта е обучението и по втория чужд език да започва от ранните класове. Това е и в синхрон с Лисабонската стратегия от 2000 г.

В повече от половината от старите страни -членки на ЕС, учениците задължително учат някой чужд език, който се говори от много хора. В тези случаи децата не могат да избират свободно друг език като първи чужд. В повечето страни, разбира се, това е английски. В голяма част от страните френският е често срещан като втори чужд език. В други държави пък се държи на ученето на "непопулярни" езици като последица от историческите и политическите приоритети. Така например е в немски говорещата част на Белгия, в Люксембург, Финландия и Исландия.

В ЕС-15 има случаи, когато чуждите езици се използват при писането на документи и затова се учат активно в училище. Официалните документи в други държави пък се пишат дори на руски. Има случаи, когато учебните планове включват и изучаването на древните езици (старогръцки, латински). На базата на тези специфики страните от Източна Европа се отличават с две характеристики. Първо - почти навсякъде все още руският е включен в учебните планове и, второ - древните езици в тези страни почти не се изучават.

Извън тези генерални тенденции някои страни предлагат широк набор от възможности за изучаване на чужди езици. В някои страни се учат езиците на съседните държави. Такива са случаите с чешкия в Австрия и Германия, холандския във Франция, хърватския в Словения, финландския в Норвегия и др. Езикът на емигрантите понякога също се използва в официалните документи, например арабски във френската част на Белгия, Франция и Холандия, турски в Германия и т.н. В повечето страни няма специални предписания към втория чужд език. В Унгария, Полша, Финландия и България пък в официалните документи не се използва друг език, различен от официалния.

В глава "Участие" изследването представя броят на децата, които учат чужд език в различните образователни степени. Според документа в голяма част от страните около 50 на сто от учениците в началните училища (1-4 клас) учат най-малко един чужд език. Има, разбира се, и крайности като Люксембург, където това се отнася за 80 на сто от децата, или Естония, Финландия и Швеция, където около 10 на сто от учениците в началните училища учат чужд език. През учебната 2000-2001 г. 40 на сто от учениците в България от началния курс не са учили чужд език, а останалите 60 на сто са учили един чужд език.

В началното училище (1-4 клас) се учи най-много английски език, сочи още изследването. Това се отнася за всички страни с изключение на Белгия и Люксембург. В десет от държавите английски учат повече от половината деца в основното училище. В Люксембург пък в този образователен етап най-много се учи немски. В други четири източноевропейски страни - Чехия, Унгария, Полша и Словакия, повече от 10 на сто от децата учат немски. В Белгия и Ирландия пък се учи предимно френски. През 2000-2001 г. в България по-малко от 5 на сто от децата в началното училище са учили немски, малко над 30 на сто - английски, и малко над 25 на сто - френски. У нас се забелязва бърз растеж на учениците по английски език в тази степен и от 1998 г. до 2002 г. техният брой се е удвоил.

Според доклада в прогимназиалното образование (5-8 клас) няма деца, които да не учат поне един език. Изключение правят само Ирландия и Великобритания. В този етап около половината от децата в Литва, Латвия, Естония и скандинавските страни учат вече по два езика. В Естония, Люксембург, Малта, Холандия и Финландия.

Петнадесет процента от децата в 5-8 клас учат и по три чужди езика. Като цяло много повече от децата учат два езика в средното образование (след 8 клас), отколкото в прогимназиалното. Това се отнася и за учениците с три езика.

Както в началното училище, така и в по-горните класове най-много се учи английски. Изключение правят само Белгия, Люксембург и Румъния. След 1998 г. се забелязва значителен ръст на децата в средните училища в Източна Европа, които учат английския. Най-забележимо това е в Словения и Румъния. В България от 1889 до 2002 г. те са се увеличили от 58.6 на 64.8 на сто.

Най-често изучаваните втори езици в Европа пък са френски и немски, като немският е популярен в северните, а френският в южните страни и Германия. През 2001-2002 г. в прибалтийските страни и в България на второ място е руският.

Испанският и италианският заемат трето или четвърто място в Европа. Руският също заема място в тази група. В много малка част от изследваните страни се учат други езици, различни от гореспоменатите. Средно в Европа 7.4 на сто от децата след 5 клас учат друг език освен английския - немски, френски, испански или руски. В България това са 3.2 на сто от учениците.

--------------

В почти всички изследвани страни около 90 на сто учениците от основното (5-8 клас) и средното (след 9 клас) училище учат английски. Разликата в процентите между двете нива е сравнително голяма в Белгия, Чехия, Люксембург и Словакия. Обяснението може да се крие, от една страна, в това - в тези страни голяма част от децата учат друг чужд език в началната степен на образованието (1-4 клас) или пък защото в този етап е задължително да се учи и втори чужд език. Но онези, които в началото не учат английски, после започват да го изучават и това обяснява растящия процент на английски говорещите в основното и средното училище.

Във всички страни в Централна и Източна Европа с изключение на Литва и Румъния, около 40 на сто от всички ученици учат немски след четвърти клас. Това се отнася за Белгия (френската част), повечето от нордическите страни и Люксембург, където немският е задължителен и това обяснява високата степен на изучаването му в двете образователни степени. Високите проценти са особено забележителни в някои страни с германоговорящи съседи като Чехия (73.5%), Дания (71.8%), Словения (83%) и Словакия (78.2%). В страните, в които немски учат по-малко от 10 на сто от децата, обикновено се говорят романските езици или пък са някои специфични страни в Южна Европа.

Всички държави, в които около 40 на сто от децата говорят френски език, са подредени в в три категории. В първата се говори английски или немски (Ирландия, Великобритания, Австрия). Вторите спадат към групата страни с романски езици или са част от Източна Европа - Гърция, Испания, Малта, Португалия и Румъния. В третата категория страни френският е задължителен - Белгия, Кипър или Люксембург, което и обяснява защо там е изключително висок процентът на изучаемост на френски (над 90 на сто). На другия полюс е Кипър например, където е задължително да се учи този език чак в последните две години на гимназията.

Процентът на учениците, които учат английски след четвърти клас е много висок навсякъде, независимо дали е задължителен или не. Това контрастира на случаите, когато немският или френският са задължителни и въпреки това процентът на изучаващите го деца не е толкова висок.

Испански език се учи най-вече в средното училище в страните от ЕС-15. В повечето случаи обаче испаноговорящите ученици са по-малко от 10 на сто. Някои от старите страни-членки на ЕС правят изключение и това са Дания (20.8%), Франция (56%), Люксембург (26.4%) и Швеция (29%).

Особено след разширяването на ЕС няма как да се подмине руският език. Той се изучава най-вече в страните от Централна или Източна Европа. С изключение на балтийските републики, Полша и България, процентът на тези, които учат руски, е по-малък от 10%. Финландия, която граничи с Русия и дълго време е била част от руската империя или в съветската зона на влияние, е страната от ЕС-15, в която се учи най-много руски. В останалите процентът на учениците, които го учат, е много, много малък, ако въобще има такива.

През последните десет години като цяло в Европа се увеличава времето за изучаване на чужди езици, сочи още проучването. Това се забелязва най-вече в началното училище. България обаче не е включена в тази статистика, защото през изследвания период (1992 - 2002) преподаването на чужди езици в първите класове у нас не е задължително. В останалите страни учениците се занимават средно между 30 и 50 часа на година. Има и някои изключения - в Литва например децата учат едва 13 часа, а в Малта - над 150 часа. В почти половината от страните са се увеличили часовете по чужди езици и в основното и средното училище. В България увеличението от 1992 до 2002 г. е съвсем малко - от 103 на 108 часа на година. В някои страни пък има намаляване на часовете и това са Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Австрия и др.

Броят на часовете по чужд език е доста по-голям в средното училище, за разлика от началното. Учениците от горния курс в Европа учат средно по 90 часа на година (данните са за 2002-2003 г.). В някои страни като Дания, Германия и Малта броят на часовете достига 200.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK