София под лупа

Граждански мониторинг върху дейността на Столичния общински съвет (СОС) за периода 1 октомври 2004 г. - 31 март 2005 г. беше представен вчера. Наблюдението е осъществено с подкрепата на институт "Отворено общество" и 14 неправителствени организации, сред които фондация "Аксес", "Блулинк", Гражданско сдружение срещу корупцията и незаконното строителство. Целта е да се установи доколко дейността на съвета отговаря на предварително заявените обещания и приоритети и прозрачен ли е процесът на вземане на решения. Такова наблюдение върху общински съвет се прави за първи път у нас. Изпълнителният директор на "Отворено общество" Райна Гаврилова обеща институтът да продължи финансирането на проекта, като го разшири и с дейността на столичната администрация.

-----------------------

Уникалността на софийската ситуация е в това, че липсват приети от общинския съвет стратегически документи, които да представят целите на управлението в средносрочен и дългосрочен план, каза Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда, която представи доклада. За да има стратегическа визия за столицата, върху която да стъпи управлението, е необходимо общината заедно с местната общност за изработи стратегия за развитие с ясни приоритети, цели и индикатори за наблюдение. Поради липса на такава стратегия мониторингът е проведен на базата на публично заявените цели и приоритети в програмата на управляващата коалиция, правилника на съвета и нормативната уредба.


Неизпълнените обещания

Стратегията за управлението на София за периода 2005 - 2013 г. е трябвало да бъде приета до края на 2004 г. пише в програмата за управление. Такава обаче няма и до днес. Не е ясно дали изобщо се работи по документа. Общинският съвет закъснява и с изпълнението на оперативната си работна програма. Тя предвижда приемането на редица нормативни актове - наредбите за рекламата, за преместваемите обекти, за управлението на отпадъците, за разпореждане с общинското имущество и др. Въпреки че според правилника постоянните комисии към СОС и кмета трябва да се отчитат два пъти годишно - през април и октомври, досега това не е правено. Съветниците не са се възползвали от възможността да проведат заседания извън сградата на "Московска" 33 за решаване на важни проблеми, както предвижда правилникът. Като примери са дадени кризата със сметището в Суходол и протестът на живеещите в Княжево срещу преминаването на тежкотоварни автомобили.

В програмата за управлението на София са предвидени публични дискусии с гражданите по приоритетни въпроси, но не са провеждани. Не е изпълнен и ангажиментът за привличане на неправителствените организации като гарант за прозрачността на сделките при разпореждането и управлението на общинската собственост, предоставянето на услуги и извършването на доставки. Политическите сили забравиха обещанието за нов механизъм за формиране на такса смет.

Вместо редукция на директорските бордове на общинските предприятия последва увеличението им до седем души. Някои общински фирми дори се управляват от двама изпълнителни директори, като възнагражденията им не са обвързани с финансовите резултати на дружеството. Най-парадоксален е фактът, че управлението на общинските фирми продължава да става по наредба от 1993 г., т.е. преди още да има приет Закон за общинската собственост, отбеляза Антоанета Цонева. В Столичния общински съвет има внесена нова наредба, но нейното разглеждане се бави по политически причини.

Препоръката е общинският съвет да положи значително по-сериозни усилия за планиране и контрол на дейността си, отчетност и прозрачност и гражданско участие при вземането на решенията.

Публичност

Сегашният общински съвет е по-открит и достъпен за наблюдение от гражданите в сравнение с предишния. Положителна практика са редовните брифинги на председателя Владимир Кисьов. Направени са първи крачки по изграждането на информационната структура на СОС, но все още има какво да се желае, констатира изследването. Сериозна бариера за публичността на взетите решения са така наречените приложения, които остават практически трудно достъпни за обществото. Попадайки в графата "приложения", много важни за столичани програми, отчети и доклади стават недостъпни по електронен път.

Такива приложения са докладът за проведените преговори с концесионерите по чистотата и "Софийска вода", тазгодишната задача за дейност "Чистота", концепцията за управлението на битовите отпадъци, програмата за опазване на околната среда, отчетите за дейността на общинските търговски дружества, доклади за одобряване на договори за заеми и предоговаряне на условия по заеми, взети от Столичната община. Единствената възможност за запознаване с приложенията е да бъдат потърсени в архива на общината.

Проблем за гражданите е и че на страницата в интернет не се актуализират нормативните актове. Към 31 март 2005 г. не са отразени промените в наредбата за обществения ред, приета през ноември 2004 г., наредбата за чистотата от февруари 2005 г. и други. Липсва информация за състава на всички временни комисии. Няма ги докладите за свършената от тях работа, направените констатации и препоръки. Неправителствените организации препоръчват в сайта на СОС да се поместват и питанията на общинските съветници към кмета заедно с неговите отговори, както и декларациите на политическите сили.

В последно време се наблюдава влошаване на постигната степен на откритост, смята Антоанета Цонева.

Според нея тревожна е тенденцията, че някои комисии вземат решения на закрити заседания, без да има необходимост. Според председателя на "Аксес" Валери Русанов комисиите работят хаотично, на парче, взимат се кризисни решения. Типичен пример за това е решаването на проблема със сметището.

Суходол и Общинска банка са двете кризи

В кризата с отпадъците СОС стана заложник на администрацията, констатират неправителствените организации. Кметът е прехвърлил отговорността си върху общинския съвет. В същото време той филтрира информацията, която предоставя на съветниците по важни въпроси. Кризата с Общинска банка показва липсата на реален контрол от страна на СОС върху дейността на търговските дружества с общинско участие в капитала. Общинска банка е пример за това как общинският съвет върви след събитията, а не прави политики, коментира Петкан Илиев от Центъра за изследване на демокрацията. Столичната община провежда политика на "изоставащо реагиране" по отношение на планирането на дейностите, пише в доклада.

Замените и продажбите на общински имоти, както и градоустройствените процедури са най-често вземаните решения от общинските съветници, показва статистиката. Те съставляват около 66% от разгледаните 513 проекта за решения по време на мониторинга. От тях 27 са допълнителните точки, като нито една не е свързана с настъпили извънредни обстоятелства. Допълнителните предложения са с широк периметър - от удостояване с почетно гражданство или поставяне на паметна плоча до промени в общински наредби и промяна в директорските бордове.

Средно на едно заседание са били разглеждани по 32 точки. Това показва, че дневният ред на този общински съвет гарантира по-оптимални условия за работа в сравнение с предишния, когато обичайно са се разглеждали по 100 точки, а допълнителните са достигали до 30%. Най-активна в работата е администрацията.

Съветниците не са разглеждали предложения на гражданите, каквато възможност дава правилникът.

Мониторингът не е установил обективни критерии, според които СОС решава кое предложение за замяна да се отхвърли и кое да се приеме. Според експертите от изследването при приемането на 10 решения за замяна съветниците са имали основание. Това са решения за прекратяване на съсобственост или отчуждаване. За 14 замени не е ясно защо са одобрени, а не са се провели тръжни или конкурсни процедури, за да се постигне максимална пазарна цена и прозрачност така, както СОС е постъпил в други 15 случая. След замените най-много са решенията за приватизация на общинска собственост - 20, като половината са спрени от областния управител с мотива, че общината се разпорежда с имоти, без да е установила категорично правото на собственост върху тях. През 2004 г. областният е спрял като незаконосъобразни 26 решения за 49 обекта за продажба, което е 46% от всички обекти, одобрени от СОС.

Анализът показва, че СОС основно се занимава с оперативната работа, вместо да приема нормативни актове, общински програми и планове, каквато е основната му функция.

През периода на мониторинга СОС е приел само два нови нормативни документа - Наредба за търговската дейност и Правилник за организацията и дейността на общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Качеството на наредбата на търговската дейност се оценява като незадоволително от самите общинари, а районните кметове настояват за спешната й промяна.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK