Следователите - бъдеще време в миналото

Петък, 14 октомври. Няколко часа след като парламентът гласува и последната разпоредба от новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), в следствените служби работата не върви. Текат оперативки при шефовете, които продължават в неформални разговори. Темата е “Какво ще стане сега с нас”, а настроенията варират от пълно отчаяние: “Оставаме на улицата”, до ярост: “Нека дознателите да забатачат делата.” Причината е, че новият кодекс фактически праща следователите в миналото, като им оставя символично да разследват престъпления, които рядко биват извършвани - държавна измяна, шпионаж, диверсия, престъпления против мира и човечеството. До шест месеца обаче те трябва да довършат около 20 хиляди висящи дела. В сряда Висшият съдебен съвет (ВСС) спря всички назначения в системата. Идеята е след като довършат делата си, следователите да имат възможност да се кандидатират за свободните места за съдии и прокурори.

Една от над хилядата следователи, които губят почва под краката си, е В. М. Тя остава анонимна, защото “изля” душата си пред журналист на “Дневник”, без да подозира каква е професията му, и защото би се притеснила, ако прочете изказването си, предвид неясното бъдеще. В. М. е следовател от 15 години. Започнала е в МВР, после е преминала заедно със следствието в съдебната власт, а сега трябва да излиза оттам. “За какво беше всичко това, пита тя. През 1995 г. ни извадиха от МВР. После ни прикрепиха помощник-следователи или дознатели, които ни асистираха в разследването. Назначаваха хора от всякакви специалности, като ги задължаваха да започнат да учат право. После решиха, че от дознателите няма полза, и ги уволниха. Последва нова реформа - половината престъпления бяха прехвърлени на оперативните работници в МВР, които трябваше да съвместяват дознателската си дейност с чисто полицейската. Прехвърлихме им недовършените си дела и резултатът беше отчайващ. Сега ще ги натоварят с всичко, а ние - квалифицираните юристи, ще останем на улицата или ще трябва да станем дознатели за три пъти по-малко пари. И то точно когато най-накрая ни вдигнаха заплатите.”

В. М. формулира


най-важния проблем - заплатите

В момента средната брутна следователска заплата е около 960 лв. - сума, непостижима за юристите в МВР, които се занимават с дознание. В Националната следствена служба (НСлС) преди две години заплатите стигаха до 1400 лв. Преди ден вътрешният министър Румен Петков съобщи, че заплатите в МВР ще бъдат повишени със 100-160 лв. Така сержантската заплата ще доближи 500 лв. Важно е да се припомни, че в миналогодишния доклад на Европейската комисия се казваше, че разследването трябва да е евтино - да се извършва от полицаи, като действията им се направляват и контролират от квалифициран и добре платен юрист - прокурорът.

Депутатите: Защо да не станат прокурори и съдии

Казусът трябва да се реши, преди да изтекат шестте месеца, след които новият НПК трябва да влезе в сила, е мнението на повечето депутати. "Следователите могат да преминат към прокуратурата или да станат дознатели, за да не се лишаваме от техния ценен опит, като се запази статутът и възнаграждението им", казва зам.-председателят на парламента Любен Корнезов.

Повечето представители на парламентарното мнозинство са на мнение, че хората от следствието ще бъдат най-полезни като прокурори, защото познават тънкостите на досъдебното производство, над което отсега нататък прокуратурата ще упражнява постоянен надзор.

Председателят на правната комисия Янаки Стоилов препоръча: "Министърът на правосъдието може да предложи на ВСС 400-500 следователи да заемат подходящи места в прокуратурата, а друга част - в съда, тъй като ще са необходими и повече съдии във връзка с предвиденото по-бързо разглеждане на делата в съдебната фаза."

Ако следователите станат прокурори или съдии, заплащането няма да е проблем, защото възнагражденията са близки по размер. Освен това преназначаването може да стане още сега и без проблеми от финансова гледна точка, защото в бюджета на съдебната власт са предвидени възнагражденията им. Те просто ще ги получават в качеството им на прокурори или съдии, смята Янаки Стоилов.Според депутата от НДСВ Яни Янев правораздавателната система трябва да запази хората с квалификация. “Би било жалко, ако колегите не намерят в себе си желание да се влеят в новите форми на разследване. Те трябва да бъдат приобщени към дознателския апарат, да станат прокурори, а аз смятам, че немалко следователи могат да бъдат и добри съдии", казва Янев

Ръководството на МВР: Добре дошли

"Не е възможно за следователите, които ще дойдат в дознанието, да има едни заплати, а за дознателите - други", коментира зам.-министърът на вътрешните работи Бойко Коцев преди дни проблема с разликите в заплащането. В сряда вътрешният министър Румен Петков покани публично следователите на работа в МВР. “Те са добре дошли на работа в МВР”, каза министърът и обясни, че ще са полезни при изграждане на дознателския апарат, защото са добре квалифицирани. МВР шефът успокои следователите, че държавата има положително отношение към тях и че те са неделима част от борбата с престъпността. Затова се бил разпоредил за подготовка на критерии и механизми, по които да бъдат поканени в дознателския апарат. За една година в МВР били назначени с конкурс около 1100 души дознатели и това ще продължи, каза министърът. Дознателският апарат е съществен елемент и от новия закон за МВР, минал на първо четене в Народното събрание, по думите на Петков. Според него това е и една от причините за зам.-министър на вътрешните работи да бъде поканен Румен Андреев, който беше зам.-шеф на НСлС.

Ни дъх не лъхва от прокуратурата

Прокуратурата е една от най-важните институции, които трябва да вземат отношение в този момент. Това обаче не се случва, въпреки че според зам. главния прокурор Митьо Марков, за да се прилагат резултатно новите разпоредби от НПК, ще се наложи броят на прокурорите, които сега са около 1000, да се увеличи поне двойно. Точно толкова са оставащите без работа следователи, но официална покана да облекат червени тоги засега няма. В тази връзка Румен Андреев коментира, че първата необходима стъпка е главният прокурор да представи разчет на длъжностите и местата, където е необходимо да се назначат прокурори. Вариантът “преминаване в прокуратурата” има едно голямо предимство - разликите в заплащането на следователите и прокурорите не са съществени.Директорът на НСлС Ангел Александров прогнозира, че до края на годината част от компетенциите на следователите ще бъдат възстановени. Това щяло да се наложи, тъй като системата щяла да бъде задръстена от неприключили дела, с които дознателите няма да могат да се справят.

Факт е, че преди да изминат и два дни от гласуването на НПК в зала, депутатите заговориха за ревизия на все още “горещия” кодекс.

-----------------------------------------

Бившият министър на правосъдието Антон Станков се опита да предотврати вакуума, като на 9 май изпрати писмо на ВСС. Идеята му беше трансформиране на заети щатни бройки от следователски в прокурорски и преназначаване на доброволен принцип на преимуществената част от действащите следователи като прокурори.

В интервю за “Дневник” през юли Станков обясни: “Ако въпросът е как да намерим работа на следователите, те със своя опит и знания стоят най-близко до прокурора. Затова оптималното решение е да бъдат преназначени като прокурори. Още повече че с превръщането на прокурора в основна фигура на досъдебната фаза ще има нужда от повече обвинители. Това е отговорното решение. И съм доволен, че колегите от следствието видимо се убедиха в рационалността на този извод. Приветствам тяхното желание да бъдат преназначени като прокурори.”

Поводът за тези думи бяха постъпилите във ВСС молби от следователи да преминат на работа в прокуратурата. След като 20-ина души получиха разрешение от ВСС, внезапно през юли назначенията спряха, защото в съвета се сетиха, че не е ясна съдбата на висящите дела, зачислени на въпросните следователи. Проф. Александър Воденичаров от ВСС коментира, че не е редно преназначаването да става преди да бъдат съгласувани кадровите схеми между ръководствата на следствието и прокуратурата.

Според директора на НСлС Ангел Александров масовото напускане води до изоставане на делата и ако продължи, работата може да забуксува, а делата да бъдат прехвърлени накуп на МВР. Тоест да се повтори сценарият от 2000 г. Той обаче бил наясно, че несигурността в бъдещето е причината за големия брой молби за напускане и не би могъл да лишава хората от правото на избор на професия.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK