Елитът се обедини срещу извънредните мерки

В деня след убийството на банкера Емил Кюлев елитът във властта се групира около два коренно противоречащи си подхода за това как в крайна сметка България трябва да се справи с престъпността. Докато МВР пусна из улиците барети и жандармерия, които показно и с неясен резултат проверяваха скъпи коли и задържаха няколко "момчета", президентът, подкрепян от НДСВ и опозицията, се обяви против пожарно приемане на извънредни закони и призова за истинско отпушване на съдебната реформа с промяна в конституцията.

Двете тенденции се очертаха в мига, в който политиците консенсусно се отказаха от тезата, че убийството на Кюлев е политическо и зад него стоят престъпни икономически интереси. "Това е един акт за атакуване на идеята за успех, основан на спазването на правилата. Във връзка с това стои въпросът кой е заинтересуван да не бъдат допуснати европейските норми в бизнеса, в частност в застрахователния бизнес. Защото, доколкото съм информиран, убитият беше възприел тези правила", каза пред свикания координационен съвет за борба с престъпността президентът Георги Първанов, с което намекна, че зад убийството стоят интереси в застраховането. В същата посока се изказа по-рано през деня и секретарят на НДСВ Владимир Дончев: "Вместо да размахваме плашилото на някакъв митичен враг, по-добре тези, на които плаща българският народ, да вземат да си свършат работата и да намерят този митичен враг, защото той вероятно има някакво трибуквено име, вероятно има банка, вероятно има застрахователна компания и вероятно има противоречиви интереси с Кюлев."

Официално от МВР в четвъртък нямаше допълнителна информация около разследването на убийството. За сметка на това вътрешният министър още предишната вечер се появи в "Шоуто на Слави", където повтори, че трябва да се приеме извънреден закон, който предвижда при специални случаи драстично да се увеличават правомощията на органите на реда. "Трябва да е ясно, че служителите на министерството ще работят с цялата сила на закона, в това число на ръба на закона и с цялата бруталност срещу бандитизма, която законът позволява", каза Румен Петков. В искането за извънредни мерки наддаде и заместникът му Камен Пенков, който вчера сутринта пред Би Ти Ви обяви, че се обсъждала идеята "за използване на армията срещу бандитите". В същата посока се включи и главният прокурор Никола Филчев. Според него пред правоохраняващите институции стои въпросът към каква държава се стремим - "държава на мафията", със слаб социален контрол или "държава на Мусолини", която контролира тотално живота на хората.


На изказванията за извънредно законодателство се противопоставиха президентът, представители на коалиционния партньор в правителството - НДСВ и опозицията. "Извънредното законодателство е параванът, зад който обикновено се крие неспособността на изпълнителната и съдебната власт да се справи с подобни явления... да говориш, че ти е необходимо извънредно законодателство, при положение че дори не си го написал, при положение че сам признаваш, че си написал един закон за борба срещу организираната престъпност, който е негоден, и сега да твърдиш, че можеш да го направиш за една седмица, това, да ви кажа, е доста безотговорно", каза Владимир Дончев пред радио "Нова Европа". Министерството на отбраната, което на квотния принцип се управлява от министър от НДСВ, излезе с официално съобщение, в което дипломатично се напомня, че армията има други задължения.

"България няма повече време за усъвършенстване на законовата база за борба с организираната престъпност, необходимо е прилагането на законите", каза в четвъртък и Фернандо Понс Конто, първи секретар на делегацията на Европейската комисия (ЕК) в България.

Зад наглед схоластичните спорове всъщност стои въпросът каква концепция ще изгради властта за съдебната реформа и престъпността. Това беше основната критика в доклада на Еврокомисията за пригодността на страната ни да стане европейски член през 2007. Убийството на Емил Кюлев катализира дълго отлагания сблъсък на концепции и релефно очерта лагерите: единият - за допълнителни правомощия на статуквото, другият - за неговата промяна. Знак на това коя посока реално ще бъде поета ще се окаже предстоящият избор на нов главен прокурор. Мандатът на сегашния изтича през февруари, но по закон процедурата за избор започва в края на декември. Решението се взема от Висшия съдебен съвет, но указът за назначаване се издава от президента. Георги Първанов на няколко пъти досега даде сигнали, че смята да се ангажира в този процес.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK