Каква е истинската цена на крумовградското злато

В центъра на Крумовград, в средата на пресъхнал шадраван, на фона на минаретата от близките джамии се гуши малка скулптура на девойка, излята от бронз. Тя блести под лъчите на есенното слънце, сякаш е от злато. Малко по-надолу има гранитен паметник на тракийката, незнайно защо един от символите на източнородопското градче. Срещу нея е информационният център на канадската компания "Болкан минерал енд майнинг" ЕАД, която смята да започне изграждане на златна мина в околностите на селището. В петък преди обед на площадчето са се събрали няколко групи мъже. Те оживено говорят на турски и от време на време сочат с ръка офисите на дружеството. Само преди няколко дни на същото това място пред тракийката се проведе поредният протестен митинг срещу "Болкан" с участие на природозащитници от България, Гърция и Турция.

Площадът и улицата към общинския пазар са пълни с народ, макар че е делничен ден. "Не се учудвай. Хората са навън, защото нямат работа. Отдавна обрахме тютюна, сега чакаме да паднат първите мъгли, за да омекне и да почнем лепезиране", казва ми 27-годишният Самед Ахмед. Заедно с приятеля си Михаил Ангелов той е заседнал в кафене "Рай" и сърба бавно кафе, понеже бил айляк (свободен). Питам го какво мисли за златната мина, която канадците искат да правят. "Без работа съм от три години. По-рано бях в обувната фабрика "Крумица", но напуснах, защото със 150 лв. заплата не се живее. Сега гледаме тютюн с жената. Ако отворят фабриката, ще се запиша. Но ме е страх, защото там, където има злато, има и отрова", отговаря Самед. Приятелят му Михаил е на друго мнение. Той смята, че за опасност от отрови от златната мина говорят хора, на които им плащат. Тези хора са осигурени или имат някакви доходи. Но аз съм с три деца и живеем с майчинството на жена ми. Ще ида да копая руда, само да рекат", отсича Михаил. Двамата млади мъже са от малцината в Крумовград, които са готови да почнат работа в златодобивната фабрика на "Болкан минерал енд майнинг". Повечето жители на града заявяват точно обратното - че за нищо на света не биха се захванали с рударство.

Канадците смятат да инвестират 240 млн. долара


в инсталация за производство на злато в местността Ада тепе, която се намира на около 2 км от Крумовград. Разработката на златното находище ще стане в няколко етапа - проектиране, строителство, експлоатация, закриване и рекултивация. По време на строителството и експлоатацията ще бъдат наети 300 работници, а при закриването и рекултивирането на почвите - 50. Плановете на "Болкан" са да копаят руда в продължение на шест години. Очакваният добив се изчислява на около 740 000 тройунции злато и 348 000 тройунции сребро. Ако проектът преодолее проблема с употребата на цианиди.

Според изпълнителния директор на дружеството Лорънс Марсланд технологията, по която ще става извличането на златните примеси, ще включва напълно затворен цикъл на използване на силно отровните цианидни съединения. Съдържанието на цианиди в отпадъка при постъпването му в хвостохранилището ще бъде под 1 мг/л, което е далеч под максимално допустимия праг на всички европейски и български нормативни изисквания (до 10 мг/л). Това компанията посочи неотдавна и в Крумовград, и в с. Звънарка при общественото обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС).

Използването на цианид при добива на злато обаче плаши крумовградчани. Те се опасяват, че при авария химикалът ще бъде гибелен за здравето им и ще унищожи безвъзвратно почвите и водите. Златната мина ще засегне основния поминък - тютюна, и хората ще бъдат принудени да се изселят от Крумовград, притеснени са много от местните жители.

В момента по общинските регистри на общината в Крумовградско се водят 23 000 души. Една немалка част от тях са се изселили в Турция през 1989 г., след това други са потърсили по-добър живот на Запад и в по-големите български градове. Сега населението на самия Крумовград е около 6000 души с тенденция да нараства. През последните 2-3 години селяни от пограничните села купуват къщи в общинския център и има постоянен приток. "Аз направих така. Имам хубава къща в Токачка, но се заселихме тука с жената и децата, защото в града се живее по-лесно", споделя Осман Мустафа, докато се препича на есенното слънце с много по-възрастни от него мъже пред сградата на кметството. Според Осман мината ще "бастиса" най-голямото богатство на Крумовград - земята. "Тук земята е златна, ражда всичко. Като набера домати, три месеца не се развалят.

Какво ще стане, като взривят Ада тепе

ще отровят земята и водата с химия и няма да изкупуват, нито тютюна, нито зеленчуците. Може да дадат дадат хляб на 200-300 души за няколко години, но като теглим чертата, какво излиза - малка печалба, голям зарар (загуба), пресмята Осман. Събеседниците му, които не знаят български, са още по-категорични от него: "Алтън зехирдир" (Златото е отрова), казват възрастните турци.

Тридесет и пет годишният Хилми Абидин от махала "Овчари", която е на няколкостотин метра от Ада тепе, се опасява, че канадците ще го принудят да напусне къщата си. Според него ще е по-добре "Болкан" да изнася рудата за преработка далеч от Крумовград. На същото мнение е и 45-годишната Надя Николова, която работи в магазин на "Коника". "Чух, че щели да използват открит способ и цианиди за извличане на рудата, а това, казват, е опасно. Притеснявам се за децата си, а вече имам и внуче. Мисля, че ако приложат алтернативна технология за подземни изкопи, няма да има толкова негативно настроени хора", смята тя.

Негативна е и позицията на общинската управа. На извънредно заседание миналия месец след обсъждането на доклада за оценка на въздействието върху околната среда общинският съвет взе почти единодушно решение, с което се обяви срещу "Болкан". Становището е изпратено до министър-председателя, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и парламентарните групи в Народното събрание. Изразяваме волята на хората, а те не желаят експлоатацията на златна мина, защото тя ще бъде разположена в опасна близост до града и съществува реална заплаха за вододайната зона, откъдето Крумовград и още осем села от района на Звездел черпят питейна вода, заяви председателят на общинския съвет Метин Байрамали.

Кампанията срещу чуждите инвеститори

се оглавява от местния инициативен комитет "Живот за Крумовград" в коалиция с неправителствените организации "За земята", Информационен и учебен център по екология, "Екоклуб 2000", "Зелени Балкани", както и инициативен комитет "Попинци". Според гръцката преса преди няколко седмици за финансиране на протестите са отпуснати 100 хиляди евро от областната управа на район Еврос.

Канадската фирма ни приема за аборигени, но допуска голяма грешка, е мнението на секретаря на комитета "Живот за Крумовград" Михаил Василев. Според него силно токсичните цианиди ще проникнат в подпочвените води на реките Крумовица, Арда, Марица и ще стигнат чак до Бяло море. Ще бъде засегната не само община Крумовград, но и Гърция и Турция. Това е инвестиция за смърт, отсича Василев. По думите му концесионерите нарочно вдигали шум за богато златно находище на Ада тепе с вероятната цел да го продадат или да добиват освен злато и уран. Самият Василев след продължаващите вече повече от една година протести се чувствал спокоен. "Всички в Крумовград - от метача до кмета, са за нашата кауза. За нея работят БСП и ДПС, подкрепа получихме от вътрешността на страната и от гръцките области Еврос и Родопи", каза Василев. Със защита на местното население според него се ангажирали депутатите Стефан Данаилов и Юнал Тасим, който притежавал плантации за билки в района. Тасим дори заявил, че ако мината заработи, щял да вдигне палатка по пътя на багерите и самосвалите.

Единствените в Крумовград, които одобряват разработката на златното находище, са хората, отдаващи жилища под наем на служители от компанията, но те са капка в морето, твърдят от екологичните организации. Докладът за оценката върху околната среда бил изпратен с протестните подписи на над 10 000 души от общината. Така в Крумовград очакват решението на висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите, който трябва да одобри или да отхвърли инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг".

*зехир - (тур.) отрова

---------------------

Днес цената на златото е на 17-годишен максимум - около 500 долара за унция, отчасти и заради това, че намаляват находищата за него, а екологичните разходи в добива растат неимоверно. Тази "златна треска" се движи от глада за бижута, където отиват 80% от добития метал. Дори големи бижутерски фирми като "Тифани" обаче са принудени да дават обяснения за щетите, които оставят след себе си добивните компании в природата и обществото на предимно бедни държави, писа миналата седмица в. "Ню Йорк таймс" след едномесечно свое разследване по цял свят.

Да вземем един златен пръстен например. За добиването на една унция злато се изкопават и извозват между 30 и 100 тона земна маса, която се натрошава и облива с цианиден разтовр, отмиващ златото от скалата. По най-големите мини в света мащабите на този процес са стряскащи - малки планини от изкопана маса (понякога по 500 хил. тона на ден) се заливат с цианиди в продължение на години. Така някои мини за метали са се превърнали в почти еквивалент на хранилище за ядрени отпадъци.

Почти 70% от златото днес се добива в развиващи се страни, където правителствата са доволни от инвестициите, но еколозите твърдят, че се вкарват технологии, които са неприемливи в развитите държави. Според учени, цитирани от "Ню йорк таймс", цианидният метод оставя след себе си тежки метали като кадмий, олово и живак. Цианидите се разпадат под слънчева светлина, но в студени климати процесът драстично се забавя и хвостахранилищата се превръщат в екобомби. Най-близкият до България пример е този в Румъния през 2000 г., когато се скъса дига на такова хранилище и цианидите плъзнаха по Дунав чак до Черно море. Последва петгодишен дебат в индустрията и приемане през миналия месец на "етичен кодекс" на златодобива, който обаче е доброволен и не се налага от правителствата.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK