Болничната апаратура - закрепена с лейкопласт

Болниците са пълни с остаряла апаратура, а голяма част от "новата" техника е добре стегната и излъскана от "гробниците" на Европа. Ограничените средства за здравеопазване, липсата на адекватна нормативна база и на контрол върху вноса и продажбите на медицински апарати са сред основните причини за тази картина. За нея допринасят и механизмите за финансиране на лечебните заведения. Потърпевши са пациентите, които са лекувани на базата на съмнителни данни за състоянието им и с недотам качествени процедури.

Въпреки че има статистика за количеството апаратура в лечебните заведения, за състоянието й няма информация. Министерството е започнало подобно изследване, но то не е готово. Според лекарите и търговците на техника в повечето случаи наличната е от 20-30 години, втора употреба или с лошо качество.

Около 90% от рентгените са стари


някои дори са от бившата ГДР, казва Бойко Христов, директор на фирма "Смарт", оторизиран дистрибутор и сервиз на Philips Medical Systems. В 62-та центъра по хемодиализа нови машини не са купувани от три години. За да няма проблеми обаче, всяка година трябва да се обновяват поне 60-80 от 500-те машини, казва националният консултант по хемодиализа доц. Валентин Мушеков. Остарялата техника увеличава риска от инфекции.

Проблем има и в спешните центрове. Преди време и здравният министър проф. Радослав Гайдарски каза, че голяма част от оборудването им трябва да се поднови. В особено лошо състояние са отделенията за недоносени бебета. В 35-те отделения нова апаратура не е купувана от 2000 г., а наличната е малко. За нормалното функциониране на отделение в университетска болница трябват 10 оборудвани единици с инкубатор, монитор, респиратор, но обикновено броят им е два пъти по-малък, казва националният консултант доц. Емилия Христова. Цената на един такъв комплект е 150 хил. лв. Сега помощ получават едва 30% от децата, които имат нужда. Голяма част от апаратите са стари и облепени с лейкопласт.

Заради липсата на средства допреди една-две години в отделенията са ползвали сонди, спринцовки, удължители, антибактериални филтри за

еднократна употреба по два-три пъти

признава доц. Христова.

За трагичното състояние на апаратурата повечето национални консултанти и директори са изписали купища писма до министерството. Някои фирми са предлагали и промоционални условия при по-големи поръчки. "Давахме 40% намаление на цената, ако оборудваме цяла болница, и изплащане за 7-8 години", казва директорът на "Дъч Мед" Карел Ван Билдербеек. От министерството обикновено няма отговор.

В България има около 300 държавни и частни болници, 46 диспансера, над 100 диагностично-консултативни центъра, близо 500 медицински центъра, над 800 лаборатории, 28 центъра за спешна помощ - това е огромен пазар. Няма обаче нормативен акт, който да го регулира. В медицинските стандарти има изисквания, но те не се спазват, защото не са изработени документите за всички специалности, а и никой не следи за изпълнението им.

Апаратурата може да се проверява и при акредитацията на лечебните заведения, но такава няма от години. Здравната каса също не проверява адекватно, въпреки че трябва да знае с какво разполага лечебното заведение, за да реши по кои клинични пътеки да му плаща. Проверките обаче се правят от финансисти, които няма как да оценят качеството на апаратурата. В същото време изискването на касата за техника кара лечебните заведения да купуват повече апарати, без да ги ползват, казват фирми и медици.

Така много болници пилеят ограничените си средства. Друг метод за "стимулиране" на продажбите са комисионите. Лекари твърдят, че партиите дават инструкции апаратите на коя фирма да бъдат купени.

В крайна сметка в страната има общо 31 ангиографа, 61 компютърни томографа и 11 ядрено-магнитни резонанса, които са едни от най-скъпите апарати - всеки от тях струва между 1 и 3 млн. лв., ако е нов. Колко от тях се ползват ефективно е друг въпрос. Какъв е точно обемът на пазара и колко фирми участват в него никой не знае, защото няма официален регистър. Със сигурност обаче дистрибуторите са над 100, а продажбите за една година са доста над 10 млн. лв., каквато е официално посочваната от фирмите сума. Апаратурата се купува със средства на министерството, на общините или със собствени приходи.

Тази година МЗ откри ремонтирани клиники в болниците за 20 млн. лв. През 2004 г. с пари от заема на Световната банка е купена апаратура за $4.1 млн. за болниците. Само нова и добра апаратура купуват министерството, големите университетски болници и ведомствените лечебни заведения като Правителствена, казват фирмите.

Във ВМА се откри нова инфекциозна клиника - за построяването и оборудването й са изразходвани 24 млн. лв. Голяма част от парите за апаратура в университетските болници идват от медицинските вузове. От 1990 до 2002 г. в Александровска болница е купена техника за $30 хил. с пари на Медицинския факултет, каза деканът му проф. Николай Цанков. През 2004 г. обаче са дадени само 1.3 млн. лв., а за 2005 г. - 1.1 млн. лв.

Годишните разходи на една общинска болница за техника са доста по-ниски. Бяхме заложили 800 хил. лв. за година, но похарчихме по-малко, казва д-р Красимир Пандев, директор на Втора градска в София. Техниката за диагностика е сред най-скъпите, там цените за първа ръка започват от около 100 хил. лв. за мамограф например и стигат до към 3 млн. лв. за ядрено-магнитен резонанс, казва Христов.

Според големите производители

доста пари се харчат за втора ръка

Тя е около 30% от стойността на новата, но поддръжката й е постоянно и немалко перо - годишно абонаментът за сервизно обслужване може да струва над 60 хил. лв., резервните части се плащат отделно. За 2004 г. фирмите в търговско-медицинската асоциация са продали апаратура за 4.5 млн. лв., а приходите от поддръжка са били 7.8 млн. лв. Според търговците на техника втора ръка нещата не стоят точно така. Апаратите са от 1995 г., но има и от 2002 г., обясниха от фирмите. Те били рециклирани и по-качествени от новата китайска техника. На практика появата на този пазар е свалила цените на новата апаратура, категорични са вносителите на втора ръка. Според големите производители обаче това не е вярно и цените на техниката им винаги са били по-ниски. Дистрибуторите също нямало как да ги надуят, защото нямали право на надценки, а само на отстъпки от производителите.

За ниското качество на купуваната апаратура и по-нататъшните разходи допринасят и търговете на болниците, твърдят фирмите. Един от проблемите е възможността да се залага най-ниската цена като основен критерий за оценка на офертите. По този начин обикновено печелят най-некачествените апарати. Заради липсата на контрол на търговете се явявали и фирми, които дори нямат оторизация на производител и не е ясно какво точно ще доставят. При някои от големите болници, които купуват скъпа техника, понякога имало толкова конкретни оферти, че липсвала само марката на фирмата. За да се променят нещата, трябва да се наложи реален контрол на пазара, да се отделят повече средства за апаратура и болниците да се освободят от политически влияния, категорични са фирмите.

----------

Спорно е и доколко адекватно се контролира качеството на медицинските консумативи - изделия от конци, стави, клапи, протези и т.н. За повечето важат изискванията за лекарствата, но според специалисти те не са подходящи. Извън тях остават изделията за хистологична диагностика, казва доц. Борислав Великов от НДСВ, член на парламентарната здравна комисия. Той подготвя закон за медицинските изделия и апаратура, който ще регулира условията за пускането на тези продукти на пазара - задълженията на производителите, техните представители, търговците и вносителите, както и последващия надзор.

Според медици разходите на лечебните заведения за медикаменти и консумативи са поне 1:1, а в специализираните - 2:1. Това означава, че за миналата година болниците са дали около 260 млн. лв. за медицински консумативи. Отделно част от тях се продават в аптеките.

-----------

видброй в държавни болнициброй в частнивидброй в държавниброй в частни
компютърни томографи611телегаматерапевтични уредби450
гама камери-планарни250наркозни апарати92467
ангиографи311стационарни респиратори55624
рентгени6005респиратори за деца2586
кардиологични ехографи22410кувьози89622
абдоминални ехографи43030кардиомонитори265965
електроенцефалографи1202дефибрилатори73737
ендоскопи50429коагулационни лазери946
хематологични анализатори26418апаратура за микрохирургия1727
клинико-химични анализатори29217апарати за хемодиализа6410
автоматични глюкоанализатори16514клинитронови легла1260
кръвно-газови анализатори2168ултратерм и радатерм4534
хроматографи270ултразвук5067
елиза736лазери за биостимулация2087
ЕКГ258455газови уредби13822
ядрено-магнитен резонанс111стоматологични единици2810

Източник: Национален център по здравна информация

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK