Може ли да се масовизира чуждоезиковото обучение

Може ли да се масовизира чуждоезиковото обучение

© Георги Кожухаров



Едно от малкото неща, с които българското училище все още може да се гордее, е обучението по чужд език в езиковите гимназии. Моделът с интензивно езиково обучение през първата година безспорно показва добри резултати. В момента обаче се готвят сериозни промени в чуждоезиковото обучение, които целят да въведат този модел във всички училища



Обучението по чужд език в езиковите гимназии е едно от малкото неща, с които българското образование все още може да се гордее. Моделът, при който през първата година учениците изучават интензивно чужд език и след това продължават да учат останалите предмети на него, безспорно показва добри резултати. След като завършат този цикъл на обучение, децата излизат от училище с ниво на езика, за което биха им завидели много от връстниците им в другите страни. Не случайно образователни експерти от чужбина неведнъж са се опитвали да заимстват от българския опит и да въведат тази система на обучение, разказа директорката на френската гимназия в София Пенка Малинска. При нея наскоро са идвали учители от чужбина, за да видят как работи обучението по чужд език в България и след това да опитат модела в техните училища.


За чуждоезиковото обучение в момента обаче се готвят сериозни промени, които целят да въведат модела на специализираните езикови гимназии във всички училища. Идеята на Министерството на образованието и науката (МОН) веднага предизвика дебати сред образователните среди и много от учителите и директорите се обявиха против масовизирането на т.нар. подготвителен клас. Други пък приветстват идеята, но са убедени, че МОН трябва сериозно да се подготви, преди да пристъпи към подобна решителна промяна. В противен случай доброто намерение всички деца да учат по много чужд език може да се превърне в




претупване на обучението


натоварване на учебната програма и проваляне на една добра практика, която досега се е доказала като успешна.


Идеята на министерството на образованието е да се въведе своеобразен подготвителен клас за всички ученици след седми клас. Тогава според новата програма на министерството, която още чака одобрението на парламента, ще свършва основното образование и ще започва гимназията. В момента гимназията започва след осми клас, въпреки че децата най-често сменят училищата си след седми клас. Според профила на подготвителния клас паралелките ще се разделят на три вида и в тях ще се учи много интензивно чужд език или компютри, или някаква професия. Планът "Вълчев" предвижда децата от езиковите гимназии да учат по 17 часа чужд език на седмица (сега официално часовете са 18, но навсякъде СИП и ЗИП часовете също се използват за обучението по чужд език). За сметка на това в професионалните гимназии езиците ще са по 15 часа, а в общообразователните - по шест часа на седмица. През останалите часове ще се учат по-активно информационни технологии и различни професии. В общообразователните училища ще се въведе модулно обучение в рамките на учебния предмет "Технологии".


Когато образователният министър Даниел Вълчев представи за първи път своята програма за развитие на училищното образование преди няколко месеца на заседание на парламентарната комисия по образование, той сам определи предложението си като малко


революционно и нетрадиционно


но депутатите, щели да разберат смисъла на неговата идея.


Нерешен остава въпросът как ще се разпределят часовете по останалите предмети, след като ще се увеличат часовете по чужд език и компютри. Увеличаването на часовете по един предмет трябва да е за сметка на други, коментират преподаватели. Засега от министерството обаче нямат план от кои предмети ще се лишат. Макар програмата още да не е окончателно одобрена, министърът вече направи някои промени в учебния план, като увеличи изучаването на първия чужд език от пети до осми клас и прибави още един час на седмица.


Другата промяна, която вече е приета, е изучаването на втори чужд език да започва в гимназията. Според стария план вторият чужд език трябваше да започва от втори клас, но това още не беше влязло в сила. Така на практика МОН промени нещо, което никога не е действало и не е ясно дали щеше да е успешно или не.


Реакциите на учителите, директорите, родителите и самите ученици са разнопосочни трудно могат да се обобщят в обща тенденция. Като цяло обаче


мненията се разделят на две


От едната страна са самите езикови гимназии и експертите, които разработват моделите за обучение по чужд език. Те не са съгласни с предложението на плана "Вълчев" за масовизиране на подготвителния клас. Основните им аргументи са, че количеството може да е за сметка на качеството,или иначе казано,когато една практика се приложи масово, тя може да загуби добрите си резултати. От другата страна са обикновените гимназии, в които не се изучава чужд език и приемат децата, които не са успели да се класират за елитните училища на изпитите след седми клас. Те одобряват идеята навсякъде да се учи интензивно чужд език, водени от мотива, че така и те ще станат привлекателни за повече ученици и техните родители. Имаме ресурса да въведем интензивното изучаване на чужд език, но не за всички езици, обясни директорът на 140 СОУ в "Обеля" Снежана Дукова. Идеята обаче е добра и трябва да не се отказваме от нея, макар и всяко начало да е трудно, каза още директорът. Имаме достатъчно потенциал да обучаваме децата повече часове на чужд език, обясни и директорът на 39 СОУ в "Младост" Станка Колева. Тя каза още, че е било голяма грешка отмяната на подготвителния клас в старата му форма преди четири-пет години. Защитниците на идеята на образователното министерство обаче


не отчитат липсата на ресурси


която може да провали иначе доброто намерение всички да учат чужд език, коментират представители на образователната сфера. Най-сериозният недостатък е, че няма достатъчно учители, които да обучават децата. Директорите на училищата и сега се затрудняват да попълнят щата си с учители по чужд език и най-големият проблем е с преподавателите по английски език. Това е езикът, който децата най-често избират да учат. За да се справят с проблема, директорите назначават преподаватели, които са завършили само езикова гимназия или доказват езиковите си знания с някакъв езиков сертификат. Някои от учителите в нашето училище са само с езикова гимназия, но иначе не може да преподаваме на децата, призна директорът на гимназията в "Обеля". В други случаи пък учителите по чужд език са преквалифицирани преподаватели от други дисциплини. Учители дори разказаха случай на училище в някое от селата, в което преподавател по руски сам за три месеца се е обучавал на английски и след това е започнал да преподава на децата.


По данни на Министерството на образованието учителите от всички класове по английски език в цялата страна са над 7 хил. На второ място са преподавателите по руски език, въпреки че все по-малко деца се записват да учат руски. Броят на тези учители е над 3 хил. По немски език учителите са над 2 хил. а по френски - над 1500. Значително по-малко са преподавателите по испански език (над 250) и по италиански език (едва 70). Ако се въведе масовото изучаване на чужд език за всички,


броят на преподавателите трябва поне да се удвои


каза Даниела Стойчева, която е представител на Дружеството на преподавателите по немски език в България и преподавател в катедрата по немски език в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В същото време в университетите влизат прекалено малко студенти, които учат, за да станат учители с чужд език. Стойчева даде за пример приема в СУ, като на година в специалността немска филология влизат 60 младежи, от които завършват едва половината, и само единици от тях евентуално биха станали преподаватели в средните училища.


Стойчева посочи и друг проблем, който ще се появи, след като мине първата година от интензивното изучаване на чужд език. За да усвоят добре езика, децата трябва след осми клас да учат и други предмети на чужд език като физика, биология и др. Такава е практиката в езиковите гимназии. В училищата обаче почти няма преподаватели, които да са специалисти и по двата предмета, обясни Стойчева.


Опитът да се въведе масов подготвителен клас се направи преди няколко години и той не даде добри резултати, обясняват още учителите. Тогава се разреши приемът с изпит след седми клас и в гимназиите, които не се водеха за елитни езикови. В тях и сега децата учат активно чужд език, но знанията им далеч не са на нивото на учениците от старите езикови училища, обясняват преподавателите. Яна Соколова от езиковия център на Френския културен институт разказа как в техния център непрекъснато идват ученици от гимназии с разширено изучаване на чужд език, за да положат изпити за езикови сертификати или да си затвърдят знанията. Те обаче остават много разочаровани, когато след входящия изпит разберат, че имат пропуски във владеенето на езика и трябва да наваксват, обясни Соколова.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gudu
    *****

    Както в езиковите. По няколко часа дневно. За 4-5 месеца. Може да се сбута в програмата, без излишна година. С два-три часа седмично главата не попива.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK