РАЗСЛЕДВАНЕ "Икономическото досие на комунизма" - Част VI: Външният дълг

РАЗСЛЕДВАНЕ "Икономическото досие на комунизма" - Част VI: Външният дълг

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА



Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.


"Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма".


Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.




Съдържание:


- Стартът е още през 1974


- Рейгън се заема с "империята на злото"


- Живков бори кризата със "съображения"


- Докладните с истината - засекретени


- България е единствената фалирала от източния блок


- Какво завещава комунизмът


- За автора


- Форум за статията


"Въпросът за външния дълг на страната беше строго секретен и никога не е разглеждан на заседание на Политбюро като цяло, а само в най-тесен кръг от пряко отговорни лица", посочва вицепремиерът от 60-те и 70-те години Живко Живков.


Стартът е още през 1974


Неплатежоспособността, в която управлението на БКП изпада в началото на 60-те години, е туширана с няколко последователни кредита от СССР. През първите години на 70-те дългът бележи плавно покачване, а от 1974 скокът е рязък. Тогавашният председател на БНБ и впоследствие ръководител на Държавния планов комитет Кирил Зарев свидетелства: "Рязко покачване на дълга настъпи през 1974, когато той беше увеличен с 900 млн. долара. През 1975 дългът нарасна с 800 млн. долара. Аз постъпих през 1975 в плановия комитет и през същата година вече решителни мерки не можеха да се предприемат. Общият дълг през 1975 беше над 3.5 млрд. долара."


На българската делегация, която през 1978 моли Москва натрупаните задължения на НРБ към СССР да бъдат отложени с 10-15 години, й се налага да дава обяснения за външния дълг. Съветската страна първоначално не направи отстъпки. Налага се Живков да осъществи лични срещи в Москва и пак да настоява за съветска помощ. През юни в Москва пристига нова българска делегация начело с премиера Станко Тодоров. Тя също е принудена да обяснява проблемите с българския дълг към СССР и към Запада. Съветският премиер Косигин подчертава: "Необходимо е да се планират разходите, защото често пъти под натиска на различните органи в нашите страни искаме изведнъж много работи да извършим, а след това резултатите не са такива, каквито сме очаквали. Добре е, че борбата за решаване на валутния проблем се оглавява от другаря Тодор Живков."


По това време вече е формирана т.нар. Валутна комисия към Политбюро на ЦК на БКП, чрез която Живков поставя под личния си контрол изразходването на западната валута. Москва отново склонява да подкрепи братското управление в България. В разговора им в Крим през август 1978 Брежнев лично предупреждава Живков за критичното нарастване на външния дълг на България: "За задълженията на България към Запада ние сме говорили с теб неведнъж. Вниманието към този проблем не бива да отслабва, защото от икономически той може да прерасне в политически проблем. Ти ми разказа преди за вашата програма за постепенно излизане от бремето на дълговете към Запада. Другарите ме информираха, че тази програма вече дава първите резултати. Но очевидно заслужава още и още веднъж да се види какво може да се направи за намаляване на икономическата зависимост от капиталистическия пазар." Отговорът на Живков е: "Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна." Управлението на БКП е спасено за пореден път. Кремъл предоставя на София безвъзмездно по 400 млн. рубли през 1979 и 1980.


Рейгън се заема с "империята на злото"


Още в края на 70-те години обаче проличават първите симптоми на криза и в съветската икономика. Допълнително СССР изразходва милиарди ресурси, за да замаскира фалита на комунизма в Полша, а през 1979 започва военната авантюра в Афганистан, която поглъща над 4 млрд. долара годишно. За да компенсира тези разходи, Съветският съюз намалява енергийните доставки за останалите социалистически страни.


През 1982 администрацията на американския президент Рейгън приема няколко секретни директиви, с които САЩ отхвърлят съществуването на съветската система, и набелязва мерки за уязвяването на икономиката на СССР. Най-важните са налагането на нови ограничения чрез КОКОМ в трансфера на модерни технологии към източния блок, контролираната девалвация на долара през 1985 и намаляване двойно на цената на петрола чрез покачване на производството от стратегическия партньор на Вашингтон Саудитска Арабия същата година. Как драстичният спад на цената на петрола се отразява в България посочва тогавашният председател на БНБ Васил Коларов: "За България, която години наред преди това заделяше част от нефта, внесен от СССР за рубли, преработваше го и изнасяше нефтопродукти за долари, това предизвика спадане на валутните постъпления годишно пряко поне на около 300 - 500 млн. щатски долара. Все поради падането на цената на нефта главните купувачи на българска продукция срещу конвертируема валута, които бяха износители на петрол, като Либия, Ирак, Алжир, Сирия и други, самите останаха изведнъж с около два пъти по-малко конвертируема валута. Това наложи износът на оръжие и някои други продукти за тези страни да премине от плащане в твърда валута в брой към плащане на кредит (примерно от 2 до 5 години). Това само по себе си допълнително намали валутните постъпления на страната с няколко стотици милиона щатски долара."


Живков бори кризата със "съображения"


Живков е наясно с положението и още през 1985 пише на Горбачов: "Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно-техническия прогрес и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?" По-късно пред прокурорите по дело №4 той ще признае: "Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране."


Колко хазартно е управлявана икономиката показва още един щрих от 1986 - след като в СССР Горбачов поставя за цел двойно увеличаване на икономическия растеж от 3.5 на 7%, в България Живков предлага поредните си съображения, озаглавени "За качествено нов растеж в икономиката", с които поставя същите цели. Политбюро единодушно приемат тезата му, че "ако се развиваме с тези темпове - това са темпове на изоставането. Ако възприемем постановката за растежа, ще имаме коренни промени." Само година по-късно вместо икономически растеж е отчетено увеличаване на външния дълг с 1.5 млрд. долара, а председателят на БНБ Васил Коларов информира генералния секретар на БКП, че целият износ вече не може да покрие валутните разходи и положението се крепи само на нови огромни външни кредити. Реакцията на Живков в Политбюро е показателна: "Аз винаги казвам, че рибата се вмирисва откъм главата, значи имам себе си предвид. Аз не го приемам, обаче вие, няколко души, трябва да носите отговорност, че с 2 млрд. ме натопихте. Кои бяха тогава в Министерския съвет? Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков и още няколко по икономиката."


Всички опити да се спаси положението през следващите две години водят само до увеличаването на външния и вътрешния дълг. "Елементите на кризата се очертаха още през 1986. Тогава с помощта на учени направихме анализ на положението и озаглавихме материала "Деформациите у нас", който през септември беше предаден на Т. Живков. Там се разкриха тези деформации и че ако те не бъдат преодолени, България ще тръгне надолу. Но главният въпрос, който постави България в тежко положение, е друг. Главното е в това, че тоталитарният модел на управление на социализма, който в продължение на 40 години функционираше в България, изпадна в дълбока криза." Думите са на министър-председателя Гриса Филипов. През 1986 Живков го освобождава като премиер и го заменя с Георги Атанасов, който обяснява какво е заварил: "Икономиката беше в криза. Ръководството беше убедено, че трябва да се извърши преустройство, но всички разработки, които се внасяха, изхождаха от един център - от генералния секретар, и засягаха по същество организационната страна на функционирането на икономиката, а не принципите, въз основа на които тя може да се приведе на релсите на пазарната икономика. За периода 1986/89 бяха внесени над 20 разработки от генералния секретар. В тях имаше и правилни идеи, но това бяха политически постановки и главно предопределяха непрекъснати организационно-структурни промени. Когато аз постъпих в правителството, на следващия ден Народното събрание реши да се закрият пет министерства и да се създадат няколко съвета към Министерския съвет. Това се отрази на производството. Хората бяха в непрекъснато очакване. Така продължи през целия период." Атанасов продължава: "От 1986 ние се оказахме с празни ръце - нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Това, което изнасяхме за едно десетилетие, от 1975 нататък за този период увеличи цената си с 30 процента, а това, което внасяхме - със 105 процента."


Подценяването на развитието на селското стопанство, хранителната и леката промишленост, туризма, транспорта започва да дават плодовете си. Външният дълг расте неудържимо. Ако през 1984 той е малко над 3 млрд. валутни лева, през 1985 е малко над 4 млрд., а през 1986 достига 4 млрд. и 970.4 млн. валутни лева (през 1980-1985 един валутен лев - 1.15 лв., 1986-1987 - 1.50 лв., 1988 - 2 лв., 1989 - 2.9 лв.). Председателят на БНБ Васил Коларов посочва: "Към групата на субективните причини за нарастването на дълга е абсолютизирането на растежа на икономиката при всякакви обстоятелства и на всяка цена."


От дадената от него справка за валутните постъпления и валутните разходи по второ направление на страната в несоциалистическа валута става ясно, че ако в продължение на шест години от 1980 валутните постъпления са били около 3 млрд. валутни лева годишно, то до 1989 те трайно са спадали до отчетените 2.1 млрд в края на периода. "При подобен спад е ясно, че докато не се извърши истинска адаптация на икономиката в уравновесяване на разходите във валута с постъпленията във валута, било чрез намаляване на разходите, било чрез увеличаване на постъпленията, невъзможно е да се планират като стратегия и в по-конкретен план високи темпове на развитие. Напротив, естествено е било едно сдържане на растежа и дори може би един временен спад", казва Коларов. Той отбелязва и една друга тенденция: "За 1986 и следващите години до 1990 включително при разработването на плана за развитието на страната като цяло изкуствено се завишаваха планираните валутни постъпления с около 1 млрд. валутни лева по второ направление. Това даваше основания в плана разходите също да бъдат съответно увеличени. По този път, когато се утвърждаваше валутният план, той съдържаше общи валутни разходи, значително по-големи от онези, които страната ни можеше да си позволи при намалените валутни постъпления."


Докладните с истината - засекретени


В периода 1986/89 ръководството на БНБ изпраща множество секретни информации и доклади до политическото ръководство и до правителството с предупреждения за тежкото икономическо състояние, които не са чути. Вместо ограничения във вноса, приемане на реален валутен курс и увеличение на цените Живков внася в Политбюро поредната си разработка "За новото в съвременния свят и проблемите на неговото преустройство", в която посочва, че "България не може да се развива без Съветския съюз". В други подобни съображения той отбелязва, че "не е нужно да доказваме защо ние нямаме друга стратегическа алтернатива". В същото време (есента на 1988) председателите на БНБ и БВТБ (външнотърговската банка) Васил Коларов и Иван Драгневски отново пишат на премиера Георги Атанасов за критичното положение: "Изпълнението на валутните постъпления за 1988 и особено в несоциалистическа валута предизвиква изключителна тревога и поставя страната ни пред невъзможност да посрещне предстоящите плащания в несоциалистическа валута с всички тежки последици... Заслужава да се отбележи, че редица банки в основни наши партньори - капиталистически страни, спират предоставянето на нови кредити за финансиране на наши покупки на суровини и материали. Изключително голям вече е броят на отказите на банки да финансират доставките на зърно и хранителни стоки като масло, месо, маслини, лимони, мая и т.н."


За да се поддържа платежоспособността на страната, понастоящем банката е принудена да осъществява валутни разходи само при наличие на кредитиране от чужбина, а цялата маса на валутните постъпления да бъде използвана за погасяване на по-рано получени кредити. Нещо повече, вече валутните постъпления са значително по-малко от необходимите суми за обслужване на дълга. Към тези проблеми следва да се добави и започналото вече трайно повишаване на лихвените проценти по валутния дълг, което без съмнение ще изправи страната пред нови затруднения."


Тодор Живков до последно е държан в течение за лавината на външния дълг. През юли 1989 същите банкери му изпращат поредната строго поверителна и в дух на отчаяние докладна: "Вече четвърта година поред, както знаете, икономиката ни не се адаптира към рязко влошилите се от 1985 условия на международните пазари. В резултат на това всяка година от 1986 чистият дълг на страната в конвертируема валута нарастваше с около 1.5-1.8 млрд. щатски долара."


Бившият председател на БНБ Васил Коларов в показанията си: "...обикновено за една страна се приема, че е твърде задлъжняла, когато за обслужване на външния си дълг, тоест за погасяване на главницата и лихвите по него, се изразходват повече от 25 процента от валутните постъпления на страната за определена година. За България тази граница беше прехвърлена през 1986."


България е единствената фалирала от източния блок


Официалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. В началото на февруари 1990 Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министърпредседателския пост. В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв. Банкерите докладват: "На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.


Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки."


Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990, като се преустановят плащанията:


"Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите - правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990."


Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.


На 26 март 1990 Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП.



Какво завещава комунизмът


Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет, дава едни от най-точните параметри на завещанието на комунизма:


- стоков дефицит


- натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации


- валутен дефицит


- неконтролируема емисия парични знаци


- неконтролируеми инфлационни процеси


- голям консумативен внос от второ направление


- голямо незавършено строителство


- умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти


- амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство


- липса на средства за технологични инвестиции


- реално и системно понижаване на жизненото равнище.


* Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005). Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:
- "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България"
- "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън"
- "Черноризец Храбър" (
2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005).
Христо Христов е първият носител на
наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).
Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др.
Сегашното разследване е част от новата му документална книга, която предстои да бъде пусната на пазара от издателство "Сиела" под заглавието "Тайните фалити на комунизма".

Коментари (79)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jjj
    *****
    Весело

    откривам рубриката "др" кажи моля не коментирайте преди "др" и сподръжници да се изкажат да разберем всъщност, че не е имало фалит а просто КОСТОВ е взел парите

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  4. 4 Профил на ggg /към jjj
    *****
    Неутрално

    това, надявам се, е шега

  5. 5 Профил на +
    *****
    Неутрално

    Така е ДжейДжей, чакаме другарите да пишат, че преди Костов държавата ни е тънела в богатство и охолство, особено по Младеново, Берово и Виденово време...

  6. 6 Профил на elmohicano
    *****
    Неутрално

    има ли някаква възможност това интресно разследване да се публикува на едно място (примерно специален подсайт или връзка към ПДФ файл), защото от всичките тези части 1, 2, 3 и т.н. просто ми се завива свят? много е трудно така да им хванеш края. мерси.

  7. 7 Профил на др.
    *****
    Неутрално

    Ами ще ти отговоря, но за това трябва да се приеме база, и да се даде определение на използваните от автора термини. Например какво означава:неконтролируема емисия парични знаци -това значи, че полицията не е в състояние да спре подправените банкноти или монетния двор е завладян от някой и той неконтролируемо печата. Защото няма монетен двор, още повече нашите банкноти се печатат и в чужбина, който да работи неконтролеруемо. Отиди да се разходиш там "неконтролируемо".
    - натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации - общо 10,5 млрд. долара. в момента задлъжнялоста е над 31-32 млрд.долара. При почти същия БВП.

    - голям консумативен внос от второ направление - за съжаление сега е с пъти повече от всякакви направления. Не знам на аржентинските круши и гръцките ябълки кокво им е направлението.

    - неконтролируеми инфлационни процеси - и при костов и сега инфлацията е по-голяма.

    голямо незавършено строителство - ами то се завършва. И сега незавършеното строителство е голямо, до 1-2 години ще се завърши, но през това време ще се появи друго незавършено. Да сме благодарни на Костов, че една трамвайна спирка не направи и не ни остави нищо, нито започната, нито завършено.
    И т.н. и т.н. Лозунги и лозунги.
    Сутринта по Нова даваха интелвю с един от бившите, него да бяха публикували.

  8. 8 Профил на др
    *****
    Неутрално

    И пак седнете и се разберете, ако е нямало пари какво са окрали комунистите след 10 ноемрви? Костов като приватизира скапаните предприятия, как така собствениците им/естествено мутри и бивши куки/ са богати и пак грабят измъчения народ. И т.н. и т.н.

  9. 9 Профил на ggg
    *****
    Неутрално

    Аз бих предложила филм да се направи и да се набива в главите на всички онези, които продължават да твърдят и да спорят, че всичко им било наред, и животеца си го бивало и т.н...и продължават да пускат червени бюлетини за същите хора. Но не, те са други, те са се променили,те не са същите...Да, не са. Част от тях вече не са сред живите, ама децата им, къде са?

  10. 10 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 889 Неутрално

    elmohicano,

    Цялото разследване ще бъде публикувано като книга.
    Очаквай включване от издателство "Сиела" под заглавието "Тайните фалити на комунизма".

  11. 11 Профил на ВАСИЛ
    *****
    Неутрално

    ДО 1970 ГОДИНА ИМАШЕ НЯКАКЪВ ПОДЕМ,С ЕВТЕНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА И МРАКОБЕСИЕТО .СЛЕД ТОВА СЕ ЗАПОЧНА ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВОТО ,НАГАЖДАЧЕСТВОТО И ПРИВИЛЕГИИТЕ ЗА АКТИВНИТЕ БОРЦИ.ОТНОВО ПОВТАРЯМ ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ,ЧЕ ЗАТВОРА КОЙТО БЯХА НИ НАЛОЖИЛИ 45 ГОДИНИ ДА НЕ ВИДИМ,КОЛКО МНОГО СВЕТА Е НАПРЕДНАЛ И ПОСТОЯННИТЕ НАПЛАСТЯВАНИЯ ОТ МАНИППУЛАЦИИ,ЧЕ ЖИВЕЕМ МНОГО ДОБРЕ ПОД МАЙЧЕНОТО КРИЛО НА ПАРТИЯТА.ПОВЯРВА НАРОДА НА ПЕРЕСТРОЙКАТА ,ЗА ВЯТЪРА НА ПРОМЯНАТА,ЖАЛКО ЗА ИЗЛЪГАНИТЕ НАДЕЖДИ ЗА ПО-ДОБРО,А ТО ИЗЛЕЗЕ МАЙСТОРСКИ ОГРАБВАНИ НА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД.

  12. 12 Профил на jojoba
    *****
    Неутрално

    Кофти! Но и сега си карами по същия начин - заеми и лозунги. Но все пак е имало и какво да се открадне!

  13. 13 Профил на др
    *****
    Неутрално

    Дупката в платежния баланс достигна близо 14% от БВП
    от "Дневник"
    Дефицитът по текущата сметка за деветте месеца на годината нарастна до 3.67 млрд. евро или 13.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната,.....
    За 9 месеца 5 млрд. долара, за 45 години - 10 млрд. Защо като съвестни граждани не си купувате само български стоки, нали шитнахме заводите по левче, защото били на загуба. Май онази загуба е била по-малка от тази. Сега за 2 месеца 1 млрд. вътре, преди за 4,5 години, пак 1 млрд.вътре. Май е било по добре Кремиковци да работи отколкото да внасяме желязо от Турция и Украйна.

  14. 14 Профил на jjj
    *****
    Весело

    Ти, др, май отказваш да приемеш факта че вече няма държавни фирми и не правиш разлика м/у държавен дълг и фирмен такъв. Ама как и да правиш като в главата ти само планова икономика има, а освен това е и склад за гордоста на соц продукцията - естествената тор.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  17. 17 Профил на банкрут
    *****
    Неутрално

    прав е др. ,но няма кой да разбере,
    или не искат....
    но ще се наложи в един хубав момент
    да се събудим , и да открием,
    че сега е още по-зле положението..
    защото само със заеми е холивудски
    сапунки не се живее

  18. 18 Профил на до jjj
    *****
    Неутрално

    има разлика между държавен и фирмен дълг,
    но да си чувал че сега много от фирмените дългове са 'държавногарантирани' ???
    ще чуеш, като му дойде времето

  19. 19 Профил на класик
    *****
    Неутрално

    Книги от такъв вид трябва задължително да се изучават в клас.Някой от подходящите такива класове в училище.Защото хората бързо забравиха комунизма, който още не си е отишъл от измъчената територия, водеща се БГ.За огромно наше съжаление, управляващите, които до един са задници /ама нали имат лични карти и по тази линия ги водиме "лица"/, като едното нищо ще ни доведат до нов фалит, ако не ги изринем на пролетните "тържества".
    и се чудя тоя нов фалит, като какъв ще се води, като фалит на тюрко-комунистическото царско управление, или на държавата, която ние толкова искаме да се въздигне от пепелта на комунизма и да вземе съдбата в свои ръце... защото второто окончателно ще постави българските хора под турска власт.
    е, ако на някои не им пука, си е тяхна работа.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  21. 21 Профил на jjj
    *****
    Неутрално

    Аз за държавногарантиран дълг на частна фирма не съм чувал (доколото знам даже е и забранено, справка казуса "нагистрала тракия", ама ще се радвам да ме светнеш коя частна фирма ползва такъв ама само моля те недей като "др" да гледаш в тавана и да пишеш цифри, измъкнати от ...

  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  23. 23 Профил на Дедовия ми
    *****
    Неутрално

    Да чета цицките др. и да викат бр. Щот'друго не моат :
    "Отзиви за България преди войната

    1942 година

    Берлин, 5 януари
    "БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
    Впечатление от едно пътуване в България. Българското селячество имаше щастието да остане в същината си недокоснато от разрушенията на либерализма. Социалният въпрос в България премина непосредствено от фазата на патриархалните отношения към идеите на модерна Европа. Индустрията се представя от каменовъглените мини в Перник, които имат огромно стопанско значение за целия Балкански полуостров, и от химическите и металургическите фабрики. Останалите индустриални клонове, като преработка на тютюни и производство на захар, спадат към областта на земеделието и вървят напълно в такт с ритъма на българското стопанство. Този ритъм няма нищо общо с ориенталската бавност.
    Който опознае по-отблизо българското селячество, той веднага се освобождава от предразсъдъка, че има пред себе си един славянски народ. Българинът няма нищо общо със славянската пасивност...
    Българите познават цената на традицията. Те запазиха своята жизнерадост и своя весел характер въпреки тежката си съдба. Ето защо, в кръга на танцуващите български младежи ние се чувстваме почти като у дома си и само мелодията на селската музика ни подсеща, че се намираме в чужда страна. Българските села и къщи са чисти. Носиите и къщите съдържат ценни образци на традиционното изкуство.
    Българският селянин е привързан към религията, която за него е станала елемент от националността, но общественият живот в страната стои много далеч от всякакъв клерикализъм. Българските манастири, които някога са били огнища на националното съпротивление срещу чуждото господство, в които са били създадени и запазени български национални ценности, днес са по-скоро национални спомени, отколкото места на религиозна дейност. Ако Рилският манастир през миналите векове е давал подслон на повече от хиляда каругери, днес са останали само четиридесет. И тези калугери вземат дейно участие в живота като занаятчии, художници и учени. Самосъзерцанието, което е играло в гръцката черква толкова голяма роля, е чуждо на българите. Селското население, обаче, колкото и по причина на национални и религиозни традиции да е свързано с черквата, подрежда собствения си живот напълно практично и светски.
    Българското войнство е много по-здраво свързано с българското селячество, отколкото е случаят в западните страни. Българското войнство има добродетелите на българския селянин: естественост, чистота, способност за приспособяване и самосъзнание. Той има войнишко държане. Българите, които поради нуждите на времето, за първи път в Европа създадоха трудовата повинност, реорганизират армията си и по-особено от нас. Трудовата повинност и войската не са поставени както у нас една след друга, те съществуват една до друга. И двете си съперничат в постиженията и успехите. Българската армия и трудовата повинност са годостта на българската нация, защото те са идеалният израз на най-добрите им морални сили.

    Истанбул, 9 януари
    "ХАБЕР":
    Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...
    Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".
    Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример.

    Берлин, 12 януари
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Българска та социална политика. Едно проучване върху социалните застраховки в България показва, че тя е много напреднала в социалната политика. Обществените почини в България в това отношение засягат почти изключително земеделското население, защото работничеството в България е сравнително малобройно. Броят на осигурените фабрични работници възлиза на 250 000 души. Въпреки сравнително малкият процент фабрични работници България се радва на едно напълно модерно социално законодателство, чието начало трябва да се търси още преди войната. Социалното законодателство започна със защитата на детския и женския труд. В 1905 г. се гласува закон за спомагателните каси за работниците в обществения сектор; в 1907 г. се създаде занаятчийски инспекторат, последван от застрахователен фонд за работниците от някои индустрии. В 1911 г. се уреждат законодателно неделните дни и празниците. В 1915 г. се създава един работнически застрахователен фонд, а през 1918 г. се прокарва закон за хигиената и сигурността в индустриалните предприятия...
    Това, което трябва да се смята за голяма придобивка и напредък в социалната политика, обаче, са социалните осигуровки. В тома отношение България служи за пример, защото тя въведе още в 1918 г. задължителната застраховка за злополуки и болести. В настоящия момент всички чиновници и работници в обществени и частни заведения са осигурени срещу болест, злополуки, инвалидност, старост и смърт. Самостоятелни занаятчии, дребни търговци, селяни и др могат също да станат членове на държавната осигурителна каса.

    Берлин, 21 януари
    "НАЦИОНАЛЦАЙТУНГ":
    В полите на Витоша. Наближаваме София. Ондалеч блести под ясното зимно слънце покритата със сняг Витоша. Софиянци не са по-малко горди със своята Витоша, отколкото с Целокупна България, както я наричат днешната Велика България. Навсякъде по витрините в София се виждат географски карти на нова Велика Бълтария, а в някои кафенета под стъклото на масата също стои по една карта. Тази нова карта дава поводи за горди размишления и за темпераментни разисквания върху събитията.
    Прави впечатление, че когато българинът говори за великото си отечество, той рядко подчертава държавно-политическата страна на въпроса и се занимава повече с културното единство на нацията. Светите Кирил и Методий, както и Св. Климент Охридски, това са създателите на религиозния, духовния и въобще - на културния живот на България. Тук се отразява интересният факт, че България е създадена, оформена и развита по-скоро чрез културния фактор, отколкото чрез държавно-политическия. Ето защо българинът днес чувства културния фактор много по-силен в обединението на българския народ, отколкото политическия.

    Берлин, 24 януари
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Черноморс кото пространство (статия от Георг Шройтер). Само на едно място Европа не е херметически затворена, а именно на южния фланг от източния фронт, където се намира открито, неизяснено, междинно пространство. Тук е старият съобщителен път на Черно море, за чието господство се води борба от 150 години между великите сили, без да се е стигнало до разрешение. Въпросът за Черно море и за господстващите над него Проливи накараха Царска Русия да възприеме в началото на този век обкръжителната политика на Англия и да разклати установения от Бисмарк мирен ред между европейските сили. Световната война от 1914 г. за Царска Русия бе борба за господство в Черно море. Руските политици загубиха цялата си империя във фанатичтия си стремеж към Цариград. Лишената от фантазия външна политика на червените наследници в Кремъл заложи със същата лекота всичко в играта по пътя към панславянското "спасяване на света"...
    В България, която имаше всички предимства (сравнена с Румъния), че не е непосредствено руски съсед, Русия успя да запази илюзията за най-добрия приятел...
    Земеделска България можа да намери свой интерес за стопански възход в централна Европа. Тя се приобщи към техническия напредък и духовния свят на Германия... По този начин България се открои като здрав стълб на новия европейски ред.

    Париж, 5 февруари
    "ПАРИЗЕР ЦАЙТУНГ":
    Българското стопанство през 1941 г. България може да смята годината, която току що изтече, като един относително благоприятен период. През изтеклата година България постигна напредък както в индустрията, така и в земеделската област. Увеличи се обемът на нейните земеделски и индустриални произведения. Чувствително покачване отбелязва и трафикът на стоки и обменът с разни чужди страни. Индустриалното производство през 1941 г. отбелязва увеличение от 5, 4% спрямо производството от предишната година. Книжната индустрия увеличи производството си с 28, 1%, металургичната и машинна индустрии с 25, 9%, производството на храни с 13, 5%, минната индустрия с 4, 2%...

    Загреб, 19 април
    "НОЕ ОРДНУНГ":
    Годишнина от обединението на България (дописка от Олег Бертинг). На 20 април, на православния Великден, българските войници преминаха старата граница и бяха посрещнати от едно ликуващо население. Този факт бе от особено значение за религиозния български народ. На този ден понятието за Възкресение се свързва с понатието за политическо възкресение... Тази година за пръв път ще бъде празнуван Ден на обединението на България, 12 април...
    Българите са един силен и творчески норад с изключително чувство за напредък, както в културно, така и в цивилизационно-техническо отношение. Българинът съзнателно се стреми да се освободи от балканизма, от духовните и морални норми, в които изразът "Балкани" намира своето отрицателно звучене. Той обаче не иска да се европеизира само с външно подражателство. Той иска да запази националния си характер и да абсорбира европейската култура чрез собствените здрави и силни народни черти - да бъде европеец с подчертана национална българска физиономия.

    Париж, 5 май
    "ТАН":
    София (дописка от Жантизон). По време на освобождението й, в 1878 г., София - бившата Сердика на римляните, Средец на славяните и Триядица на византийците, е била една малка паланка. Тогава нейното население е възлизало на 18 000 жители. Днес населението на София надминава 400 000 души и се движи към половин милион. Това бързо развитие често кара човек да сравнява София с някой американски град. За 64 години малката паланка се превърна в метрополия... Някогашните колиби изчезнаха. Целият град е павиран с гранитни блокчета. Повечето от министерските сгради, които в началото на това столетие представляваха скромни къщи, днес са солидни здания. За отбелязване е постройката на Съдебната палата с 480 стаи, от които 23 заседателни зали. Това здание е най-голямата сграда на Балканите. Внушителна е и сградата на новата Народна Банка с нейната големина, обширност и представителност. Във всички тия строежи (нека цитираме университетската библиотека и сградата на министерството на вътрешните работи) бяха избегнати грешките и увлеченията на следвоенния стил. Старият и новият стил са в пълна хармония, защото българските архитекти избягват всеки рязък преход между минало и настояще... Този град няма нищо грубо и нищо неприятно, което да дразни окото на човека. София е истински портрет на упоритостта и на постоянството на българския народ. Всичко там е чистота, ред и пропорция. Всичко в столицата на България е синтез на матирия и дух.
    Първото ми впечатление в България е, че макар войната на вилнее в три четвърти на Европа и макар целият свят да е разстроен, София и заедно с нея цяла България, са напълно спокойни. Спокойствието цари навсякъде. В цялата страна народът работи както обичайно и животът си тече леко. Нощно време София блести със светлините си... Присъствието на някои германски сухопътни и морски щабове не изменя живота в столицата. Кината, театрите и дори операта са препълнени. Ритъмът на живота бие нормално.
    Тази констатация не бива да води до погрешни изводи. Погрешно би било да се мисли за каквото и да е безразличие от страна на българите. България е спокойна, но тя наблюдава и бди. Тя има, както всяка балканска държава, силно развита ролитическа чувствителност.

    Париж, 26 май
    "ТАН":
    Българинът е роден войник (дописка от Пол Жантизон). Българинът е роден войник. "Вземете 20 българи от която и да е професия - ни каза чужд дипломат - сложете ги да маршируват заедно и вие ще ги превърнете веднага във войници." Като гледате стегнатите и дисциплинирани роти да маршируват по улиците на София, въображението веднага ви рисува решителни атаки. Офицерите, които се срещат по булевард "Цар Освободител" впечатляват с коректното си държане. Българите се приспособяват повече от всички други към униформата. Метаморфозата на студента, селянина и на работника във войник се извършва с учудваща лекота. Трябва да кажем, че от освобождението насам българските героични бойни традиции са били винаги поддържани и осъществяване от войните. Няма днес българин на зряла възраст, който да не е участвал в няколко войни.
    Хотелът, в който живея в София, се намира близо до царския дворец. От прозореца на моята стая виждам двамата войника, които бдят на входа на парка. Тези двама часови са изправени един срещу друг и през цялото време стоят като статуи, с пушки на рамо, при дъжд, сняг и вятър. Всеки ден в 16 часа чувам маршировката на сменящия се пост. Прокънтява заповедта. Крачката, която до тогава е нормална, става изведнъж тежка и отсечена. Това обаче не е германската крачка. Според българския израз, войниците "печатат стъпките си", т.е. удрят силно по земята, за да отпечатат ритъма на своята походка. Понякога духова музика отмерва ритъма на маршировката. А понякога самите войници пеят боен марш, който изтъква спомена за минали войни, надеждата за бъдещи победи и завета за величието на страната.

    Будапеща, 21 юни
    "ПЕСТЕР ЛОЙД":
    Българското Беломорие. Дали някой хан или народна песен даде на тази прекрасна страна името Беломорие, не може сега да се установи. От впечатляващите развалини на древното Филипи се вижда, че хан Пресиян е упражнявал своята власт върху Бяло море още в ІХ век. Един запис в базиликата във Филипи напомня, че хан Пресиян е изпратил своя кафхан да се бори срещу славянските племена. Борис и Симеон Велики също владееха Егея. Българите успяха в борбата за Егейско море така да разклатят византийското иго, че Иван Асен ІІ и Иван Александър станаха господари на това море ХІІ-ХІІІ век.

    Загреб, 21 юни
    "СПРЕМНОСТ":
    На българския браг на Егея (статия от Стине Мознер, аташе по печата в хърватската легация). Днешната българска област Беломорие обхваща земите от Югоизточна Македония и Западна Тракия. В нея се намират два ценни паметника от миналите времена, които свидетелстват за борбите на народите за тяхната култура и тяхната цивилизация: древният град Филипи и остров Тасос. Те са свидетели на траки, финикийци, перси, гърци, македонци, ремляни, византийци, българи, турци и други, и други, от чиито походи са останали следи...
    Стигаме развалините на Филипи. Необятна маса от камъни, релефи, колони, плочи, надписи, всичко разхвърляно в безредие, обрасло с трева, а голямото пространство, покрито с червени макове, вероятно е двор на някакъв дворец. Влезе ли човек между камъните, започне ли да обикаля отделните колони и да разглежда надписите и релефите, любопитството и удивлението у него нарастват. От двете страни на пътя навред има следи от големи сгради, чиито основи са запазени. Всред развалините на една Базилика във Филипи е намерен гръцки надпис, в който се говори за българите.
    Първият паметник на българското владичество е надписът за българския хан Пресиян, който през 847 г. изпратил кавкана Ичбула отвъд Родопите, за да покори тамошните племена, между които и славяните смолени, между реките Струма и Места. Ичбул водил тежки битки с византийците, които победил при Одрин и около Пловдив. От тогава започва владичеството на българите по тези краища...
    На остров Тасос намираме село Булгаро. Основано е от българи. Според преданието една българска княгиня е дошла тук да се лекува и в знак на благодарност съградила черква. Остров Тасос представлява голямо богатство със своите овощни дървета, маслини, силно развито пчеларство и бубарство. Тасос има всички условия да се развие в първостепенен курорт, където посетителите ще се радват на красота и природа.
    Привечер се връщаме в Кавала. Оставяме Тасос тих и величествен. Класическите места в днешна България по Егейското крайбрежие са голяма културна придобивка за приятелската на хърватите страна.

    Виена, 30 юни
    "НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
    Пътуване из Македония (дописка от д-р Ирнгард Мюлер). Скопие е град с около 65 хиляди души. Столицата на Македония трябваше да стане център на сърбизма, трябваше да бъде заличен българския й характер и трябваше да бъде посърбена с всички средства. Българските войници, които влезнаха в града миналата година, бяха посрещнати от населението с възторг. В разговор с български чиновници ние узнахме, че установяването на българскта власт е станало навсякъде спокойно и без инциденти и че администрацията на Македония е чисто българске и е обганизирана по български образец. Скопие работи за възстановяване на своето стопанство и култура.
    Искам да предам някои разговори с македонци, от които узнахме жестоката съдба на тази страна: "Тук в средата на ХVІІІ век започна възраждането на целия български народ. Българите от Скопие бяха първите, които през 1828 г. поискаха от Цариградския патриарх български владика..."

    Берлин, 2 юли
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.
    Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. Всред тази тешина, в едно гробище, се издига стара българска църква, наполовина построена в земята, защото чужденците, които господствали тук, не търпяли високо издигащи се нагоре към небето черкви. Тая черква е лишена от своята камбана, защото българите много късно получили право да имат камбани в своите черкви. Песните, които се пееха в тази, приличаща на зимник, черква се чуваха навън до гробовете, където покойниците приживе не можеха да се молят изправени... Днес обаче децата в село Чорбаджийско могат свободно да пеят песните си, както и ходжата може свободно да пее от минарето, въпреки че в тая страна господстват християни.
    Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото.
    Остров Тасос показва още по-ясно, че съревнованието между боговете нук е много по-старо от християнството и исляма. Учудващо богатият и интересен музей на Тасос крие високи египетски богове, персийски богове-животни и финикийски божествени маски, както и някой Аполон, Хермас, някоя Афродите... Грижата за тези ценности е предоставена на българите.

    Загреб, 26 юли
    "НОВА ХЪРВАТСКА":
    Златна Македония (статия то Стипе Мознер). Пътят, по който вървим, енов - построен от българите. При отстъплението си сърбите са унищожили всичко, знаейки че никога няма да се върнат.
    А какво да кажем за синия Охрид, крайната точка на нашето пътуване? Тук, където всеки камък носи белезите на славното българско минало, където всяка педя земя е напоена с българска кръв, където всяко дете знае за славните български царе, за Свети Климент и Свети Наум, стотици и хиляди години не е преставала да кънти българска песен и не е заглъхнал българският език... Това, което прави Македония по-близка за нас, хърватите, е нейната съдба, сходна с нашата. Еднакви страдания, еднакви изпитания в миналото, робуване на един и същ подтисник, постигнатата свобода в едно и също време... Хърватите познават българите и Македония не от вчера. Неуморимите учители и мъченици братята Миладинови издадоха с хърватска помощ своите песни, които по-силно от всичко друго говорят за българския характер на тези краища. Това е било преди 40 години. А преди 15 години нашият Поглавник вдигна глас в сърцето на Македония против подтисничеството и защити младите македонски студенти в скопския процес...
    Македония е наистина скъпоценен бисер на българската царска корона, която сияе от слава, величие и храброст...
    С тия мисли напускаме Македония, копнеещи да видим отново македонското небе, да подишаме нейния чист въздух, да се любуваме на нейната хубост и да се намерим отново между хората, които са толкова близки на нас, хърватите.

    Берлин, 2 август
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Македония върху нова основа. Многобройните законодателни мерки, които се отнасят до вътрешността на страната се прилагат и в Добруджа, Тракия и Македония. Особено впечатление прави Битоля, където се образува една областна санитерна служба със шест областни лекари, 15 санитарни служби, едно отделение против заразни болести и две санитарни станции за борба против маларията. Днес 80% от населението получава безплатна медицинска помощ. Освен създаването на болници, уреди се и специална служба за борба с детските болести. Тук, в Битолска област са открити повече от 300 основни училища, които се посещават от 80% от селските деца и 95% от градските. По селата са открити многобройни летни почивни станции, както и дневни домове за наглеждане на деца. Уредени са и специални трапезарии за изхранване на бедните деца. Едно напълно непознато по тия места нововъведение са работническите осигуровки срещу нещастни случаи и безработица. Към това се прибавят и почивните станции и лагерите за работниците...
    Когато България присъедини Македония, тя намери във Върдарска област 18 хил.дървени рала. Ето защо българското правителство се намеси тук решително, за да подпомогне земеделието в Битолска област с въвеждането на българските реформи и земеделски машини.

    Загреб, 13 август
    "НОВА ХЪРВАТСКА":
    През македонските градове (статия от Стипе Мознер). Най-красивият, най-славният и най-западният град на България е Охрид. На хубавото синьо Охридско езеро. Мъчно е да се опише красотата, историческото значение и високото национално съзнание на този град на българските царе Борис, Симеон и Самуил, на българските учители и просветители Св.Климент и Св.Наум, градът на Пърличев, Димитър Миладинов и на мнозина още борци от миналото столетие. Охрид е свещен град за всички българи. Той е бил българският Ерусалим и цялата негова история е изпълнена с борби за величието на българското име.
    Охридското езеро и околността днес са любимият кът на обединена България, най-хубавото летовище, най-хубавият курорт за отмора и приятно прекарване сред природата. Градът Охрид се издига гордо над езерото. Жителите му възлизат на 12 хил.души, грамадното мнозинство от които са българи. Рядко друг български град е бивал толкова много възпяван, както Охрид и неговото езеро. Всеки ще разбере причината веднага, ако има щастието да го види поне веднъж.
    Стигаме и историческия град Битоля. Разположен е на река Драгор, под планината Пелистер, чийто връх има и лятно време сняг. Старата Хераклия от времето на Филип Македонски се е намирала малко по-далеч от днешния град. Останките са още запазени... Рядко има друг град, който да се похвали, че е дал толкова борци за свобода, както Битоля. От близкото село Смилево произхожда легендарният войвода от Илинденското въстание Даме Груев. Българският характер на града и околността е отбелязан отдавна, още по времето на кръстоносните походи. Споменава се, че кръстоносците са минали по тези краища, където живеят българи... Днес Битоля представлява един от най-плодоносните кътове на Македония.
    В Прилеп, градът на българския юнак Крали Марко ни посрещат най-сърдечно. Тук и лекарят, и ветеринарът, и учителите, и агрономите, и аптекарите са загребски възпитаници. Всички говорят добре хърватски. Пътувайки за Прилеп ние още от далеч сме впечатлени от остро очертаните в небето зъбери на Баба планина. Над самия Прилеп се издигат Марковите кули - останки от дворците на храбрия Крали Марко, който е български янак. А нима не пя и нашият Качич-Мйошич: "Босна слави Бошнянина, Булгария - Кралевича Марка". Стигаме в Прилеп срещу Св.Иван. Пред някои дюкяни младежи пеят и се молят за дъжд и добра летница. Даряват ги и те отиват да извият хоро пред други дюкяни. Старите обичаи в Македония се пазят...
    Упътваме се към Скопие и се любуваме на Шар планина, чиито върхове делят два народа. Над Скопие е Скопска Черна гора... Стигаме града на Мара Бунева и Борис Дрангов. Отиваме най-напред да се поклоним на мястото на Вардар, където македонската героиня Мара Бунева уби насилника Прелич. Простият железен кръст, постоянно окичен с цветя, говори за всички жертви. Посетихме някои забележителности и останките на стария водопровод извън града. Посетихме Куршумли хан. Стигаме до тъмницата, студена и дълбока изба, където през 1903 г. е бил затворен Тодор Александров. Зданието е строено през ХV век по план от хърватски архитекти. Днес този някогашен хан и прословут затвор е превърнат в музей.
    Черквата Св.Спас, отвън малка и неугледна, като някаква селска къщица, крие богатство с огромна художествена стойност. В нея се намира един от най-хубавите паметници на резбарското изкуство - прекрасен иконостас, прочут в целия свят със своята изработка.
    Съдебната зала, където Подглавникът е защитавал македонските студенти в известния скопски процес, днес е историческо място, което се показва на чужденците като символ на общата борба на хървати и българи против общия враг. Напускаме Скопие и се връщаме в София без да спираме в Куманово и Крива Паланка. Слушали бяхме с каква жажда македонските жители са копнеели за българска книга, за българска реч, българска песен и българска просвета. Пребиваването на българи от Македония в пределите на стара България е цяло народно тържество в истинския смисъл на думата. Често сме имали възможност да гледаме разни групи ученици, учители, земеделци и други съсловия, които идват в старите предели. Разглеждат и слушат всичко с някаква набожност. Някога те само са чували от по-старите за това, а ето сега се движат тук свободно и се чувстват като у дома. Наблюдавах преди няколко дни голяма група от македонски селяни на път за Царския дворец. Върви по улицата една колона. Най-напред носят икона в прекрасна рамка от дърворезба. След иконата трима селяни носят голям хляб и паничка със сол, а други след тях - голям сноп узрял клас. Отиваха да се поклонят на своя Цар - царят на всички обединени българи.

    Букурещ, 31 август
    "ПОРУНКА ВРЕМИЙ":
    Браво, българи! (уводна статия от д-р Илия Радулеску, директор на вестника). Българите не са само работливи, умерени и сериозни, но и великолепни стопани и най-вече - хора, проникнати от повелите на един фанатичен национален егоизъм. Хуманитаризмът, с който се хвалят толкова други, не ги е засегнал със своите фалшивости и отрицания. Нека дадем само един пример. Преди други, които се считат по-предвидливи, българите взеха своевременно мерки срещу трудностите на изключителното военно положение, въпреки всички проповеди за международно сътрудничество. Те рационализираха продоволствието с главните хранителни продукти и с облеклото; систематизираха производството на стоките, които се търсят повече на европеския пазар; организираха по такъв начин износа, че стигнаха до там, да получават максимум стойност за всичко, което изпращат извън граница... Без да имат петрол, злато, минерали или количества храни в излишък, българите надскачат с техвия лев парите на другите валути. Без да имат овощни градини и лозя с облагородени лозови насаждения, българите изнасят плодове за 3-4 милиарда лева годишно...

    Берлин, 6 септември
    "ДАС РАЙХ":
    Пътуване из Тракия (дописка от Рудолф Хайдер). Въпреки договора за преселване, българското население се е задържало в градовете и селата на Беломорието, и особено в планините. Към българското население се смятат и помаците, които въпреки промяната на вярата си, и като мюсюлмани запазиха напълно българския си език. Българите трябва наново да организират учебното и просветното дело, защото от миналото нищо не е останало. Църквата, културните и професионални сдружения, стопанските организации, които са тъй силни в стара България, тук се създават сега...
    С една моторна лодка потеглихме към остров Тасос. Капитанът отвори прозореца на каютата си, повика моряците до себе си и запчна с тях една песен, рефренът на която изпяваха заедно с всички пътници: "От Черно море до Охрид, от Дунава до Бялото море, един народ живее."

    Загреб, 10 септември
    "НОВА ХЪРВАТСКА":
    Развитието на българското земеделие, занаяти и индустрия. Царство България тази година за пръв път участва в Загребския есенен панаир. Лицевата страна на павилиона е украсена при входа с голямо пано фотографски картини, показващи прекрасни български краища. В павилиона намираме мостри от твърде развитата индустрия за парфюми и химически произведения, разни кожи за обувки, кожи за зимни дрехи. Показано е развитието на българското земеделие, текстилната индустрия и каменовъглената мина Перник... България е изложила много земеделски произведения, което е обяснимо...
    Първата изложба на Царство България в Загреб има твърде голям успех.

    Загреб, 20 септември
    "НОЕ ОРДНУНГ":
    Задачата на България в Македония. Българското държавно ръководство не изпада в грешката на предишното сръбско управление, което виждаше своята задача в изграждането и засилването на централната държава за сметка на новоприсъединените области. България бръкна в собствения си джоб и вложи парите на старото Царство в полза на ноноосвободените области... Българите подобряват здравословното състояние на градовете с големи строежи на канали и с поправяне на водопроводи. Същите грижи за населението се полагат и в провинцията. Създават се детски приюти, изпращат се лекари и ветеринари, изграждат се училища и здравни служби и по такъв начин се повдига здравното и културно ниво на населението. Първобитните земеделски инструменти на селяните се заменят с модерни уреди.

    Рим, 9 октомври
    "ТРИБУНА":
    Пътят България - Адриатическо море. Трябва да подчертаем възможността на конвенцията, подписана онзи ден от граф Чано и българския министър, според която едно шосе ще свързва пряко и сигурно пристанищата Дурацо и Антивари със столицата на България и с град Русе. Касае се за едно напълно римско дело, предназначено да засили през Албания политическите, икономическите и културните връзки между двете държави, които днесимат обща граница. Адриатическо море ще се свърже с Черно море посредством Дунава.

    Букурещ, 13 октомври
    "КУРЕНТУЛ":
    Мостът на Дунава. Войната още не е свършила, а между народите вече се говори с убеждение и топлота, нещо, подчертано отново при посещението на българските журналисти...
    Мостът на Дунава ще се построи. Този мост ще бъде паметник на приятелството. Той ще бъде осветен от сълзите, които са текли от едната и от другата страна на Дунава.

    Берлин, 17 октомври
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Един мост (дописка от Герхард Херман). На Балканите цели столетия се говореше за този мост, но въпреки това той не бе построен, макар че, както е известно, скоро след основаването на княжество България в 1881 г., се почувства нуждата от него. Изготвяха се и се отхвърляха проекти и това продължи до преди шест години, когато най-после поне се създаде един ферибот, който въпреки качествата си, има и един недостатък - през зимата не може да се използва. Така пътници и стоки, както правилно се забелязва, могат да стигнат по железница направо от Пекин до Париж или от Мадрид до Владивосток, но не и от София до Букурещ. Това бе едно трагично положение, в което се намираха Балканите по времето, когато Англия, Франция и Русия спореха за господство в тази област и бяха единни само в намеренията си да попречат на единството на Балканите. Преди всичко, руските закони караха заинтелесованите правителства да мислят, че постройката на този мост не е желателна, тъй като руският натиск за разширение към Цариград не трябваше да се подпомага по този начин... Всички съзнаваха ясно, че когато Русия говори за българските братя, тя мисли за пътя към Цариград. Фюрерът бе този, който след посещението на Молотов в Берлин попречи на подобно ощактливяване на България с руски гарнизони. След като англичаните и Съветите бяха изгонени от европейския Югоизток, сега има условия и за един мост, като вече не се говори само за проекти, а се строи... Касае се строеж на мостове към Европа.

    Хелзинки, 21 октомври
    "УСИ СУОМИ":
    Политическото положение в България е стабилно. Онзи, който обективно следи общественото мнение в България, и то не само в старите й граници, но и в новоприсъединените области, трябва да признае, че след Балканската война, а и изобщо след всички войни, положението в България върви с големи крачки към равновесие. Така че България се връща към нормалния си живот. Комунистическата пропаганда, която благодарение на саботажните действия и внушения на Лондон и Москва преди години имаше временно влияние върху населението, за сега се проявява слабо... Особено силна е моралната подкрепа, която народът получава от примера на българската войска, където всички от офицерите до последния войник устояват против всяка противодържавна пропаганда. Неотдавна издадените полицейски наредби в българска Македония не целят потушаване на някакви смутове или революция, за което бяха разпространени слухове, а са издадени като предпазна мярка за вътрешното спокойствие на страната. Тъй като в продължение на няколко месеци, било в българска Тракия, било в другите новоприсъединени области, не е имало нито един случай на комунистически саботажни действия, то не може и дума да става за сериозна опасност или за противодържавна дейност... Отношенията с Турция, които винаги са причинявали не малко грижи на България, и които враговете й искаха да разстроят съвсем, днес са най-добросъседски и от ден на ден се подобряват, особено в стопанско отношение... Въпреки факта, че дипломатимеските отношения със Съветска Русия не са прекъснати, ония топли чувства към "великия славянски брат" не са вече същите, понеже българите не желаят да споделят участта, която сполетя Русия.

    Кьолн, 21 октомври
    "КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
    Задачите на България в новата област. Зад привлекателната външна страна се крият трудни задачи и проблеми, двойно по-трудни, като се има предвид че Беломорието е една област с трагична история, една област, преминавала от ръце в ръце. България има да разрешава тук големи задачи, за да може да използав богатствата на областта. Че Тракия не е гъцка, личи от следния факт: дори през 1919 г., когато още продължава опиянението от победата, гърците не се осмелиха да припишат тази страна на себе си. Тя бе обявена за мандатна област на победителите, т.е. на петте велики сили...
    След присъединяването на Тракия и Източна Македония в България забелязаха с изненада, че там са останали още твърде много българи, които се чувстваха щастливи да се присъединят към своето етечество. Те нямаха нито български училища, нито им се позволяваше да общуват със своите сънародници в България, на тях им беше забранено да говорят български дори в семействата си. Имаше специални подслушвачи, които съобщаваха на властите за всяко нарушение на забраната. Наказанията бяха парични глоби или изгонване. Чудное, че въпреки това, българските семейства не пожелаха да се разделят със земята на бащите си, но запазиха своите обичаи и език, те представляваха един невидим, но здрав корен на българщината...
    Но не само изгонването определи отношенията между българи и гърци. В България и днес се говори за толкова тежкото духовно иго на гръцките свещеници и учители, които имали задачата да погърчат политически повалената българщина. Колкото повече човек навлиза в тази област, толкова повече той ще чуе да се повтаря историята на онзи гръцки владетел отпреди 1000 години, който е накарал да бъдат ослепени 10 хиляди пленени българи и оставил само по един с едно око, който да заведе ослепените в родината, като свидетелство за тяхното голямо поражение. Може би и гърците разказват подобни неща. Но българите не ги забравят, макар че - предвид задачите, които сега са поставени, те трябва да се забравят. Тези задачи са от стопански характер и са толкова важни, че трябва да бъдат поставени на първо място.
    Трябва при това да се накара гръцкият селянин да използва всичките сили на земята, защото той засяваше в своето самодоволство и спокойствие винаги само толкова, от колкото имаше безусловна нужда, а не това, което земята можеше да му даде. За тази цел има закони и е създадена организация. Времето за оран и посев е точно определено. Определено е също така колко пъти и колко дълбоко трябва да се оре. Тези, които не спазват предписанията, са заплашени с отнемане на земята и присвояването й от държавата. Затова няма вече както някога необработени земи, и вместо една реколта, отсега нататък ще се прибират три реколти годишно: най-напред ръжта, след това памукът, и накрая - царевицата, която може да се сее даже и късно през лятото. Където има безстопанствена земя, където не достигат работните сили, там се намесва българският войник, който е роден селянин. А там, където българите отново могат да заемат своята земя, страната се превръща в градина. Българинът, противно на гъркът, е оседнал земеделен, не жали труд, докарва вода от километри, обработва своите ниви и въпреки че му липсват машини, той компенсира липсващите му помощни средства с труда на своите ръце...
    Вече са планирани работите по пресушаването на блатата, които сега са център на маларията, а също и по залесяването на областта... Започна обща разяснителна акция, която обяснява на населението как да се пози само от малария. Ако някога залесяването бъдедоведено до край, тогава ще се заговори за българска Ривиера, защото твърде горещият през летните месеци климат ще бъде смекчен от горите.
    Трябва да се облагородяват милиони маслинови дръвчета. Гърция притежаваше толкова много маслинови гори, че не обръщаше никакво внимание на богатите маслинови находища в тази област. От 12 милиона дръвчета бяха облагородени само около 1 милион и само те бяха използвани. А България иска да използва всяко едно дръвче и да не изгуби нито грам масло. По-късно ще бъдат залесени и други култури...
    Друга трудна задача е скотовъдството. За разлика от стара България тук има малко стада. При преселването гърците са откарали и стадата. Има разкошни пасбища. От България са докарани развъдни животни, а коленето на млад добитък е строго забранено.
    По-нататъшна задача е прокарването на пътища. Към нейното изпълнение се пристъпи веднага. Вече е построена една ж.п. линия, която свързва страната със стара България, минавайки през Кресненското дефиле. За сега тя е теснолинейка, но се разширява, за да стане нормална. Хвърленият от гърците мост на Марица вече е възстановен. Подновени са съобщенията с източния края на областта. Строят се и други различни пътища от юг на север, тъй че брегът се свързва със своя хинтерланд. В тези строежи са заети повече от 40 хил. български трудоваци. Този труд дава вече своите резултати.
    Градове като Драма и Серес стават центрове на богата област, на истинско Елдорадо, където селяните (за разлика от старите предели) имат достатъчно земя, както и тютюнопроизводителите - достатъчно работа, за да могат да живеят от нея. В Серес има български квартал, който се е запазил от всякакви гръцки влияния.
    Важен е и проблемът с използването на водите. Гърците не отдават никакво значение на евтината водна енергия, на "белите въглища". Те навсякъде са си служили с дизелови мотори. Българите не мислят да ги поправят или подобряват, тъй като се предвижда използването на водната сила.

    Берлин, 30 октомври
    ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
    Български принос във военната авиация. Към края на месец октомври преди 30 години двама офицери от българското въздухоплаване за първи път в световната история използваха самолета като бойно средство. Тези двама офицери, които бяха получили подготовката си в завода "Албатрос" в Берлин - Йоханстал, извършиха през есента на 1912 г., през време на Балканската война, едно много отговорно разузнавателно летене със самолет "Албатрос" снабден с мотор "Аргус" от сто конски сили.

    Рим, 31 октомври
    "ГЕОПОЛИТИКА":
    Възстано вяване на Велика България. Традиционната й геополитическа тежест е логична последица от географското положение, особеностите на стопанството и духа на българския народ. България трябвашепостепенно да насочи действията си и почините си към народите, способни да защитават и разбират нейните духовни и стопански интереси... Този геополитически стремеж помогна на България да достигне териториално разширение, каквото тя е имала по време на цар Симеон, като при това успа до увеличи престижа си в Европа дотолкова, че присъствието й да има стопанско и политическо значение в бъдещата организация на голямата европейска територия... Италия, която граничи с България посредством Албания, трябва да има предвид тези факти.

    Милано, октомври
    "ЕВРОПА":
    Българският петгодишен земеделски план. Проектът за питгодишен земеделски план обхмаща 11 тома, в които се разглеждат не само всички въпроси, засягащи различните производствени отдели, но и тези, които се отнасят до селяните - главният фактор на националния живот, техните социални условия, образование и културата им...
    Други мерки целят да подобрят разпределението на земята чрез премахването на малките стопанства, създаването на селски високодоходни стопанства и преселването на земеделци от извънредно гъстонаселените области в тези, на които липсва земеделска работна ръка. Предвиждат се и мерки за напояване и бонификация и разработването на 750 хиляди хектара необработваема земя...
    Петгодишният план е изработен от Министерството на земеделието. Поради присъединяването на Тракия и Македония този план беше преработен, тъй като първоначално бяха предвидени само старите предели.

    Кьолн, 25 ноември
    "КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
    Връщане към Егейско море. Някога мъртва област, днес тук кънти нов живот. Камиони, коли - цели кервани се движат по шосетата. Това е пътят на заселниците. Същият път преди двадесет години, но в обратна посока вървяха същите хора. Тогава съкрушени и тъжни, днес радостни и с вяра в бъдещето. Те се връщат отново в своята родина. Едно истинско преселение на народа. Около 250 хиляди напуснаха тогава Тракия и Източна Македония, схващани днес под името Егейска област, и бяха принудени да живеят и работят в неплодородни области. Това не беше приятна размяна. И днес не всичко с връщането е точно и в ред, не всички щети са изгладени. Едно изселване и заселване оставя дълбоки следи в живота на народа... Българската държава се грижеше за изселниците. Строиха им къщи, получиха земя, даде се добитък, инвентар, семена и даже облигации...
    Завръщането сега е уредено така, че всеки, който иска да се върне, трябва да подаде заявление. Оказа се, че всички изселници искат да се върнат, а има и много други, които също искат да се заселят там. Заселването, обаче не може да бъде проведено изведнъж, тъй като има и гръцки бежанци. Сега не могат да бъдат заселени повече от 100 хиляди души, докато желаещите са 300 хиляди. Между тях има българи от Северна Добруджа, които не си намериха място в Южна Добруджа, а и много други българи, които живеят в планинските области и имат оскъдно препитание. Те са слушали за богатата морска страна и биха желали да опитат там щастието си...
    ...Раздават се само освободени и изоставени стопанства. Около 80 хиляди гърци са избягали и сега на тези имоти се настаняват заселници. Има извънредно много пасбища и пустеещи земи, покрити с храсти. Сега се разорават.
    Заселването означава за държавата една нова тежест. На времето, преди 20 години, тя покри разноските със Заема за бежанците, който стана по-късно средство за политически натиск на великите сили срещу България. Държавата днес трябва да извърши заселването със свои средства и показва, въпреки това, не по-малка готовност. Някогашните бежанци, които са изплатили задълженията, счита им се като тяхно състояние. Държавата сега им дава, както някога земя, къща, строи черкви, училища за новите села, дава им добитък, семена и кредит от 50 000 лева, с които да започнат работа...

    Букурещ, 25 ноември
    "УНИВЕРСУЛ":
    Италия и България. В първата половина на месец октомври министърът на търговията Н.Захариев подписа в Рим два договора. Първият се отнася за размяната на стоки между двете страни, а вторият предвижда построяването на едно шосе от Адриатическо море до Дунава. Това шосе ще тръгва от Дурацо - Албания и от Антивари - Черна гора, ще прекосява македонските планини, стигайки до София, от там - до Русе на Дунав... Построяването на шосето Дурацо - Антивари - Скопие - София - Русе ще бъде поверено на едно смесено итало-българско дружество. Новият път ще допринесе много за засилването на политическите, стопанските и куртурните отношения между Италия и България...

    Берлин, 26 ноември
    "ДОНАУЦАЙТУНГ":
    Българск ото просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
    Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
    Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет. Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование. Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
    При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ...

    Цюрих, 23 декември
    "ДЕР БУНД":
    Протокол за строежа на маста на Дунава. Напрежението между България и Румъния трая цели тридесет години - от втората Балканска война до споразумението в Крайова през 1940 г. След щастливото уреждане на добруджанския въпрос, двете правителства се постараха да поддържат старото си приятелство с взаимни посещения и да оживяват стопанските си отношения. Така напоследък се подписа в Букурещ един много важен протокол, който предвижда започването от идното лято на строежа на Дунавския мост. Той ще се строи между двата града Гюргево и Русе и ще има две железопътни линии, път за останалите видове транспорт, а от двете страни - път за пешеходци. Разноските се оценяват на около един милиард франка. Целта на моста е да свърже Балтийско с Бяло море и да насочи транспорта на Средна Европа вместо през Черно море и Дарданелите, направо към Бяло море. "

  24. 24 Профил на АНТИдругар
    *****
    Гневно

    Бившият председател на БНБ Васил Коларов в показанията си: "...обикновено за една страна се приема, че е твърде задлъжняла, когато за обслужване на външния си дълг, тоест за погасяване на главницата и лихвите по него, се изразходват повече от 25 процента от валутните постъпления на страната за определена година. За България тази граница беше прехвърлена през 1986."

    Изключително голям вече е броят на отказите на банки да финансират доставките на зърно и хранителни стоки като масло, месо, маслини, лимони, мая и т.н."

    За да се поддържа платежоспособността на страната, понастоящем банката е принудена да осъществява валутни разходи само при наличие на кредитиране от чужбина, а цялата маса на валутните постъпления да бъде използвана за погасяване на по-рано получени кредити.
    Атанасов продължава: "От 1986 ние се оказахме с празни ръце - нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Това, което изнасяхме за едно десетилетие, от 1975 нататък за този период увеличи цената си с 30 процента, а това, което внасяхме - със 105 процента."

    Подценяването на развитието на селското стопанство, хранителната и леката промишленост, туризма, транспорта започва да дават плодовете си. Външният дълг расте неудържимо. Какво завещава комунизмът

    Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет, дава едни от най-точните параметри на завещанието на комунизма:

    - стоков дефицит

    - натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации

    - валутен дефицит

    - неконтролируема емисия парични знаци

    - неконтролируеми инфлационни процеси

    - голям консумативен внос от второ направление

    - голямо незавършено строителство

    - умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти

    - амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство

    - липса на средства за технологични инвестиции

    - реално и системно понижаване на жизненото равнище.

  25. 25 Профил на barber
    *****
    Неутрално

    Дневник, и без да го заявявате, то си е ясно, че имате доста празнини да си запълвате. В този ред на мисли не е лошо да попрочетете, че фалит на държава, па била тя и България, не може да има. И айде стига с тия седесарски простотии...

  26. 26 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 987 Неутрално

    Аз пък чакам ИМПЕРАТОРЪТ ОТ НЕСЕБЪР ДР.ИВАНОВ 245-ти да се провъзгласи по казуса!!! хахахахахха

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  27. 27 Профил на Nik
    *****
    Неутрално

    В сравнението е истината!
    1941г.: Ръст на индустриалното производство 5.4%, на храни 13.5%
    25-30 години по-късно, без България да е разрушена от войната:...откази на банките за кредити за внос на зърно, масло, месо...индустриален износ основно по СИВ...
    Основната разлика между двете Българии е диктатурата на каскетите-комунизи след 1944.
    P.S. Благодаря на #23. Не знаех, че и "Моста на дружбата" комунизите са си го приписали. Защото проектът видно не е техен, а после пък е построен от данъкоплатците.

  28. 28 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 987 Неутрално

    На лева курсът вече е фиксиран,
    на лева курсът е като гипсиран!
    А ти, любими, имаш ли ресурс
    фиксиран да подържаш своя курс?

    Фиксирай своя курс до степен твърда
    и нека по-надолу да не мърда!
    Че почне ли той някога да спада -
    да знаеш - връзката ни се разпада!

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  29. 29 Профил на Да питам
    *****
    Неутрално

    Не3 забелязвате ли, че нийде не се чува отзив за това мащабно изследване? Наспроти - при Коритаров се явиха един ден бившият шестак Иванов и гергана Банкова - екс "Общество и право". Слушах ги и се смях, по-точно ми се искаше, но повече на сълзи ме избиваше. Двете мекерета доказваха колко добър е бил Тошко и колко лоши нЕкои други...
    Днес пък, пак при Коритаров, беше не кой да е, а самият Костадин Чакъров, най-по- гъзолизеца на Тошко...
    "Несколько дни ранше" беше честван по възможно най-червен начин Глупакът на хълам в Пловдив, отявлен символ на руското присъствие. Междивременно в някои пловдивски у-ща зпочнаха да изучават песнички за Альоша... Без никаво основание по пргама, разбира се.
    Заливат ни отново с руско-съветски филми, най-вече по казионната телевизия.
    И стотици примери още...

    И нихди ни вопъл, ни стон за тозо огромен като важност и като вложен труд на Христо Христов.

    Тотална рекомунизация...

  30. 30 Профил на ххх
    *****
    Неутрално

    Хехе,
    др. е точно като кучето на Павлов (руски учен, какво съвпадение) - чуе ли думички като "социализъм", "комунизъм", Путин, Живков, и започва обилно да слюноотделя и да джафка "да, да, точно така, вярно, браво и ура, за всичко са виновни империалистите и международното положение + Костов и сините лумпени".
    Да, другарю др., дресировката едно време наистина беше добра, признавам, едно от малкото неща, които се правеха наистина както трябва......
    Колко ли е щастлив човек като теб, всичко ти е ясно и понятно, знаят се виновните както и пътя към благоденствието - през революция и социализъм към комунизЪма....

  31. 31 Профил на др.
    *****
    Неутрално

    Дългът преди беше и на държавата и на фирми, както е и сега. Сега за стоки, за които преди се е задължавала държавата, се задължават частни фирми. Гражданите, чрез изтеглени кредити от банки/почти всички чужди/ плащат стоката и се задължават. Това е разликата. Преди прекият длъжник беше държавата, сега са гражданите. Защото фирмите, които имат 20 млрд. долара дълг не са фалирали, те са го прехвърлили на нас.

  32. 32 Профил на Петров
    *****
    Неутрално

    Благодарско, Дедов!
    Дай още такива четива, или линк; направо съм гладен за подобни репортажи.
    Бъди здрав!

  33. 33 Профил на др.
    *****
    Неутрално

    ХХХ, за разлика от вас аз не търся виновни, много пъти досега казах, че единтвеното мерило е личният успех. И който е можел да печели при Тошо, печели и сега, ще печели и при марсианците. А голтаци като вас ще търсят виновни, и всеки път като ги погне жена им, защо другите имат, а те нямат ще повтарят: "АМИ МИЛО, АЗ СЪМ ЧЕСТЕН, АЗ ДА НЕ СЪМ НЯКОЯ МУТРА ИЛИ КОМУНИСТ ТА ДА ИМАМ". Това е, и Тошо и Костов са история, кой крал повече, че кого го е грижа. Тошо е крал, а костов е най-великият на земята и околните планети, дано и следващите избори вземе 4%. Но аз живея от моя труд, плащтат ми за моите анализи, не съм императора на Несебър, защото там има много по-богати и можещи от мен. Но това за което съм съдействал да се построи, Костов не може да га построи четири мандата. И ми е все тази кой ще е на власт - аз мога. И при комунистите съм бил по най-скъпите хотели и заведения, и при Луканов, Фильо като падна бях в Хаят в Дубай, при Виденов имало хлебна криза, ами в Шератон хляб си имаше. И при костов, колкото и да се опита да муфти, пак си прекарвах времето в чужбина, и при царя и сега. Затова все ви карам да се хващате да работите, а не да четете простотии.

  34. 34 Профил на Ето ви едно друго разследване
    *****
    Неутрално

    В сравнение с 1996 г., т.е. с кризисния период от управлението на Жан Виденов, у нас жизненото равнище на повечето български граждани е спаднало двукратно. Средната работна заплата е увеличена около три-четири пъти, но цените на основните потребителски стоки (хляб, ток, парно, вода, телефон, автобусни билети) са повишени пет-десет пъти.
    По данни на Националния статистически институт за периода 1997-2006 г., т.е. след въвеждането на колониалния валутен борд у нас (1997 г.) българските граждани са обеднели 10 пъти. Животът им е поскъпнал почти 1000%.1
    Над един милион българи емигрираха в чужбина, където се мъчат да оцелеят, като черноработници, детегледачи и прислужници на възрастни хора, а също и като роби. Българската нация е подложена на мъчителен геноцид и постепенно се топи. Броят на умрелите през всяка година е неколкократно по-голям от този на новородените бебета.
    Впрочем напоследък често се поставя въпросът защо повечето български граждани, които живеят два пъти по-зле, отколкото при управлението на Жан Виденов, не излизат по улиците и площадите, за да протестират срещу своите управници. При търсенето на отговор на този въпрос би следвало да се отчитат следните обстоятелства:
    днес у нас агресивните обществени групи вече са взели и притежават части от държавните, общинските и кооперативните пари, имоти и средства за производство и нямат интерес да се борят за „сини”, „демократични” и т.н. фиксидеи;
    както някога (краят на 19 век) е писал бележития наш публицист Захари Стоянов „ураджиите и митингаджиите" (през м. януари и м. февруари 1997 г.) останаха на „празна ясла" 2 и разбраха, че са били употребени от местни и чуждестранни мафиоти и служби;
    след 1997 г. за чужбина заминават да търсят препитание стотици хиляди будни българи;
    широките народни маси все още нямат водители и партии, въоръжени, както с прогресивни идеи, така и с печатни и електронни медии, клубна база и финансови ресурси за разгръщане на организационна и пропагандна дейност.
    През 2004 г. българската държава беше присъединена към военните структури на командвания от САЩ междудържавен военно-политически блок НАТО. Нашата територия е предоставена за разполагане на американски военни бази. Почти сигурно, тези бази ще служат като плацдарм за агресия срещу братския руски народ. В мирно време те са пречка за задълбочаване и разширяване на взаимноизгодното (и естествено) българо-руско икономическо сътрудничество и за осигуряване на свободен достъп на родните производители до традиционните руски пазари.
    Вследствие на извършения на 4 февруари 1997 г. у нас държавен преврат България стана най-бедната и неравностойна членка (1 януари 2007 г.) на включващия 27 държави Европейски съюз. Предоставените й от Евросъюза квоти за производство (през периода 2007-2013 г.) на селскостопански стоки са определени на базата на техните количества, произвеждани по време на управлението на Иван Костов (1999-2001 г.), т.е., когато българската икономика е доведена до пълна разруха.
    Така например годишната квота за производство на българско мляко е под 1 млн. т (т.е. два и половина пъти по-малко, отколкото ежегодно произвежданите през 80-те години на 20 в. у нас количества мляко). При евентуално превишаване на тази квота българската държава ще бъде заставяна да плаща на Европейския съюз (ЕС) огромни парични глоби.
    Въпросната млечна квота сигурно ще бъде съпровождана с по-нататъшно намаляване на потреблението на мляко на човек от нашето население (през 1989 г. това потребление е било 190 л мляко на човек, а през 2005 г. - 47 л). 3 Сегашното потребление на мляко у нас вече е под необходимата норма за здравословно хранене на повечето български граждани.
    След официалното присъединяване (1 януари 2007 г.) на България към ЕС повечето български граждани са поставени в почти робска зависимост главно от два външни центъра на олихархична власт. Единият е отвъдокеанският, който още дълго време може да васализира българската държава чрез въведения през 1997 г. у нас колониален валутен борд, и особено с помощта на военнополитическия междудържавен блок НАТО и разположените на наша територия американски военни бази. Другият властови център е в Брюксел, където се определят основните насоки на българската икономическа, включително структурна, аграрна и митническа политика, и се налагат нейните финансови, институционални, квотни и т.н. механизми. Поставят се лимити на наши стратегически селскостопански производства и се координира изземването на продуктите на труда на работния български народ.
    Очевидно извършеният на 4 февруари 1997 г. у нас държавен и социален преврат носи големи ползи на местната и чуждестранната мафия и олигархия и има катастрофални последици за трудовите хора. Този преврат е поредно доказателство, че родните „социалдемократи” гледат на нашия народ само като на електорат и с лека ръка го предават, борейки се за партийна и безопасна държавна „власт на всяка цена”.
    Заключение
    След 1989 г. в източноевропейските страни бяха извършени дълбоки политически и социално-икономически промени. По пътя на преобразуването на голяма част от държавната собственост в частна бяха формирани нов тип обществени отношения. В нашата страна беше извършена смяна на системата на държавен социализъм с олигархичен капитализъм. При това, като се създаваха законодателни и организационни предпоставки за разграбване на държавните банки и предприятия от местни и чуждестранни мафиоти и олигарси.
    Началото на тези процеси беше поставено от двете правителства (1990 г.) на бившия министър-председател Андрей Луканов. Тези правителства започнаха така наречената демонополизация и малка приватизация на държавните холдинги и на външнотърговските дружества. Тяхно дело е и отделянето на Българската народна банка от изпълнителната държавна власт и поставянето й под „контрола” на Народното събрание.
    Въпросните правителства премахнаха и държавния монопол върху външната търговия, включително и върху вноса и износа на петрол и петролни продукти. Вследствие на това с държавни пари се нароиха десетки частни банки и стотици финансово-брокерски къщи (ФБК). Появиха се и хиляди „паралелни” на държавните предприятия частни фирми, които паразитираха върху държавния сектор и източваха неговите печалби. Бяха регистрирани и множество външнотърговски фирми, чиито собственици изземваха функциите и външните пазари на големите държавни холдинги. Но за кратко време нашите частни външнотърговски фирми бяха принудени да отстъпят традиционните ни позиции на руските и арабските пазари на мощни отвъдокеански и други западни компании.
    Правителствата на Андрей Луканов „демонополизираха” и държавните търговски организации, които изкупуваха селскостопански продукти. Така тази изкупвателна дейност беше прехвърлена на частни прекупвачи, които изнудват земеделските производители, изкупуват продукцията им на безценица и фактически пречат за осъществяване на разширено възпроизводство в нашето земеделие.
    Общо взето, извършените от Андрей Луканов „реформи”, у нас доведоха до формиране на мафиотски икономически групировки и създадоха обществена среда за избуяване на организираната престъпност. С тези „реформи” започна и обсебването на печеливши и перспективни български предприятия от чужденци.
    Правителствата на Андрей Луканов оставиха без надзор и защита огромната държавна собственост, като разрушиха политическата надстройка в обществото. С техни решения бяха уволнени хиляди служители на Министерството на вътрешните работи и бе закрит Комитетът за държавен контрол.
    По идея на Андрей Луканов в БСП беше създадено „социалдемократическо” Обединение за социална демокрация (ОСД). Неговата първостепенна задача бе да „социалдемократизира” БСП, като я „деболшевизира” и „еволюционизира”. Но главното предназначение на това обединение беше да осигурява на членовете му постоянно присъствие в парламента и други държавни органи. То се използваше и за отстраняване на неудобните социалистически лидери от висшата партийна и държавна власт.
    При десетмесечното (1990 г.) властване на министър-председателя Андрей Луканов българската икономика претърпя катастрофален срив. Рязко спадна БВП и стоковият износ на страната и се прекратиха плащанията по нейния външен дълг. Изправен пред опасността да стане „политически труп” и завинаги да бъде изхвърлен от нашия политически живот, Андрей Луканов, без да уведоми ръководството на издигналата го партия, подаде оставка от поста министър-председател. Върна се като депутат в Народното събрание и заигра ролята на представител на създадените с негова помощ банкови и стопански мафиотски организации. Самообяви се за „социалдемократ” от западноевропейски тип. Отстояваше интересите на няколко мафиотски клана. През лятото на 1995 г. под негово ръководство и с участието на икономическата групировка „Мултигруп” беше създадено българо-руско енергийно дружество „Топенерджи”. Замисълът беше това управлявано от него дружество да е частен монополист в доставянето и пласмента на руски газ.
    Тогавашният министър-председател Жан Виденов защити националните интереси като издейства от руските власти акционер на дружеството да стане и българската държава. В отговор Андрей Луканов започна да организира заговор за неговото сваляне и отстраняване от партийната и държавна власт.
    За целта се прилагаше „политика на влошаването” на живота на народа. Тази политика включва редица механизми като: износ на пшеница от мафиотски групировки и скриване на големи количества от нея в тайно приватизирани зърнохранилища с оглед да се предизвика „хлебна криза”; повишаване на лихвата на над 300%. В заверата е привлечен и лидерът на СДС Иван Костов. В случай на успешен преврат, трябвало да се формира коалиционен „лявоцентристки” кабинет, оглавяван от Андрей Луканов.
    Малко преди да бъде реализиран този конспиративен план, Андрей Луканов е застрелян пред собствения му дом. Това подтиква неговите последователи открито да се обединят с вътрешнопартийната фракция на Александър Лилов. На състоялия се през м. декември 1996 г. извънреден конгрес на БСП обединените фракционери принудиха Жан Виденов да си подаде оставката от постовете председател на партията и министър-председател на страната. Централните партийни органи се овладяха от „социалдемократи”, които се съюзиха с представителите на едрия финансов и търговски капитал и до днес използват държавната власт за извличане предимно на лични облаги.
    Междувременно представителите на местната и чуждестранната мафия и олигархия бързаха да сложат ръка върху натрупаното при държавния социализъм огромно народно богатство. Смятаха, че това може да бъде постигнато, като вместо второ социалистическо правителство, бъде съставен коалиционен правителствен кабинет. Тази идея (подкрепяна и от САЩ) допадна на последователя на Андрей Луканов и нов лидер на БСП Георги Първанов. Лично се зае с нейната реализация въпреки неговите публични уверения, че ще изпълни решенията на Висшия партиен съвет за съставяне на второ социалистическо правителство. Но изглежда, подготовката за съставяне на коалиционен правителствен кабинет е била използвана за печелене на време от неговия неверен партньор и лидер на СДС Иван Костов. Половин месец след приетата оставка на министър-председателя Жан Виденов започнаха улични „протести” срещу съставянето на второ социалистическо правителство.
    На 10 януари 1997 г. беше извършен пуч, чиято цел бе чрез окупиране на парламента да се накарат непокорните народни представители да гласуват за саморазпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори. Този пуч не успя понеже участниците не можаха да преодолеят силната съпротива на малцина честни и всеотдайни служители на МВР, Националната служба за охрана и на Специализирания отряд за борба с организираната престъпност („червени барети”), но завърши с погром на парламента - светинята на демокрацията.
    На 4 февруари 1997 г. в нашата страна беше извършен държавен преврат. Председателят на БСП и на нейната парламентарна група Георги Първанов, заедно с номинирания за министър-председател Николай Добрев, върнаха предоставения мандат за съставяне на второ социалистическо правителство. С това приключи близо двегодишната заговорническа работа за отстраняване на министър-председателя Жан Виденов и овладяване на българската държавна власт от представители на местната и отвъдокеанската мафия и олигархия.
    Откриха се неограничени възможности за присвояване на българските природни, материални и финансови ресурси от наши и чуждестранни мафиоти и транснационални компании.
    След четвъртофевруарският държавен и социален преврат (1997 г.) у нас бяха причинени неизмерими злини на мнозинството от българския народ. Милиони български граждани загубиха многогодишните си парични спестявания. Почти всички пари в обръщение у нас станаха притежание на чуждестранни банки. Чужденци придобиха собствеността и върху българските стратегически отрасли и производства.
    В нашата страна се формира олигархичен обществен социално-икономически строй, при който малцина трупат богатства чрез присвояване на средствата за производство, изпълнение на държавни „поръчки” и концесии, ограбване и жестока експлоатация на работния народ. Обществото се разделя на малцина свръхбогаташи и милиони бедни, тънещи в мизерия и едва оцеляващи български граждани. Повечето от тях емигрират от страната и слугуват на чуждестранни господари. Все повече се изостря разразилата се демографска криза.
    За това способстват и извършените след четвъртофевруарския (1997 г.) държавен преврат промафиотски здравни и социални „реформи”. Милиони български граждани нямат пари за лечение, а повечето от тях са без здравни и социални осигуровки.
    Днес последователите на Андрей Луканов са начело на БСП и държавата (в коалиция с „либерали”) и следват проамериканска неолиберална евроатлантическа политика. Посредством тази политика се досъсипват модерни български отрасли и производства (оръжейни, цигарени, шивашки и т.н.).
    Главно по тази причина България беше присъединена (2007 г.) към Европейския съюз в момент, когато нейната икономика, включително и селското стопанство, се намират в голяма разруха. А това автоматично я прави неравностоен и губещ партньор на останалите страни - членки на Евросъюза.
    Елемент на неолибералната евроатлантическа политика е и предоставянето на българската територия за разполагане на американски военни бази, максималното редуциране на родната войска и превръщането й в корпус за окупиране и угнетяване на чужди народи. Ежегодно от нашата държавна хазна се харчат стотици милиони евро за поддържане на окупационни батальони в Ирак и други страни, а също и за закупуване на западни оръжия и транспортна техника. Вследствие на пребиваването (след 2003 г.) на български военни в Ирак вече са дадени свидни човешки жертви, а други са осакатени за цял живот.
    Очевидно и съвременните български „социалдемократи” са предан съюзник и „катраник” на представителите на местната и чуждестранната мафия и олигархия. За да властват над своите сънародници и да получават доходи и привилегии, водят противонародна политика и раболепно изпълняват функциите на колониални администратори.

  35. 35 Профил на Радой Ралин
    *****
    Неутрално

    Винаги е имало нямане
    но такова нямане
    никога не е имало.

  36. 36 Профил на NikB
    *****
    Неутрално

    Ами ако БКП/БСП продължат да управляват още ще спадне жизнения стандар. Това е положението - това е мафията.

  37. 37 Профил на ххх
    *****
    Неутрално

    Др.,
    Щом си бил и сега си добре, какво плачеш по форумите?
    Или си от "безкористните" другари, които много обичат да оплакват "дереджето на народа"?

  38. 38 Профил на gentilebg
    *****
    Весело

    ..."срещу братския руски народ."
    Мале,какви олигофрени имало във форума.
    Да прощаваш "Др.",ама тоя те сложи в малкото си джобче.

  39. 39 Профил на др
    *****
    Неутрално

    ХХХ, последното което ме интересува е дереджето на народа. Дереджето на всеки е каквото си го направи. И за нищо не съм плакал, вие сте тези дето все се жалите. Все на вас нещо ви виновно. Единственото ви виновно е собствения мързел и глупост. А пиша, защото напоследък работя много с компютъра и така си почивам.
    Руският народ също не ми е братски, още по-малко американския, брат си го познавам.

  40. 40 Профил на Rx
    *****
    Неутрално

    Няма да е зле в някоя от следващите статии авторът да проследи от всичките тези милиарди външен дълг какъв е процентът на неусвоените средства, които потънаха в сметките контролирани от Дойнов, Луканов и Стоян Марков и как с тях беше захранена Новата Червена Буржоазия. И това, че некакъв си там другар все се уреждал с луксозно плюскане не идва от съзидателен труд а от това, че нещата в БГ се променят за да си останат същите. Беше комунистическа кочина сега е кочина на бившите комунисти.

  41. 41 Профил на MiroN
    MiroN
    Рейтинг: 307 Неутрално

    "По данни на Националния статистически институт за периода 1997-2006 г., т.е. след въвеждането на колониалния валутен борд у нас (1997 г.) българските граждани са обеднели 10 пъти. Животът им е поскъпнал почти 1000%"
    Ето ги данните за поскъпването "ЗА ПЕРИОДА МАЙ 1990 - ОКТОМВРИ 2007 Г. ПО МЕСЕЦИ"
    http://www.nsi.bg/Cpi/CPIrev.htm
    Мда ако ако се гледа поскъпването от януари 1997(691.13 спрямо 1995) до сега (5395,27 спрямо 1995) наистина е почти 10 пъти. Но хайде да вземем от февруари 19997(2366,10) тогава е само 2,28. Май проблема не е в валутния борд, а в хиперинфлацията по Виденово време.

  42. 42
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  43. 43 Профил на Анонимен коментатор
    *****
    Неутрално

    До автора на анализа Ето ви едно друго
    разследване
    От написаното проличавар че Вие сте добър
    специалист в областта на икономиката и
    стопанските въпроси В политическият Ви
    анализ има неточностир което ми подсказва
    че нямате пряко наблюдение и участие в
    политическият живот след 10 ноември 89г
    Ако приемете да се видим пратете ми писмо до поискване на Централна поща на
    лк № 184024762 Писмото ще потърся през
    декември и тогава ще Ви се обадя на телефон който ще обевите в писмото Ще ми бъде интересна срещата с Вас

  44. 44 Профил на todor_kochev
    *****
    Весело

    Брей,ама голяма КОМПЕТЕНЦИЯ имат нЕкои другари,раз,бий значи!И само да ти го кажа,лайномет *др*,че по времето на ТВОИТЕ червени терористчета даже притежанието на пишеща машина беше обект на особено внимание от страна на *органите*/не половите/.И като ви чета писанията,май всички ние сме били на луната,а вие *ВИСОКО КУМПЕТЕНТНО* сте управлявали икономиката,но злите външни сили са ви попречили!!Не на нас тези!

  45. 45 Профил на Staykov
    *****
    Неутрално

    До Др.

    Др. стила ти на писане и разяснения е този на ''Атанас''.

    Добре дошъл отново във форума Атанасе !!

  46. 46 Профил на per
    *****
    Неутрално

    Много е обидно да це 4етет толкожа лоцхи зци4ки цме ц билгарцка криф ъ много болат по нас цамитетегките думи
    Не разбирам зацхо некои ьора це е цремат да оплиъат цобцтжената ци криф у тази на дедете ци.
    Жцицхки имаме погребани родители ъ близки ъ цега плуем жирьу тоз гроб- тожа минажа гранизата на коментарТе гижаьа ж тази зема ъ тъа е Билгариа

  47. 47 Профил на Нормален
    *****
    Неутрално

    Благодаря на г-н Христов за чудесната поредица! Непременно ще си купя книгата ме, когато излезе.

    В тези няколко онлайн статии нещата бяха дадени много сбито. Все пак, има достатъчно факти и данни, за да се осмисли икономическия колапс на комунистическата система. Не случайно всяка от статиите на г-н Христов докарва червените кучета до истерия.

    А, да не забравя: да си спомним с благодарност за Роналд Рейгън, един от титаните на политиката на 20 век. Г-н Христов е посочил за какво

  48. 48
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  49. 49 Профил на до др.
    *****
    Неутрално

    Изглеждаш прям човек и за това ще те питам: Ти колко открадна и колко крадеш в момента?

  50. 50 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    Цитат –„заемите на държавата”:

    Ама, имали сме били големи заеми!

    Аналогичен случай, както се казва в добре известния виц, чиято облекчителна практика със загриженост бихме препоръчали всекиму, който си позволява да твърди подобно нещо.

    Нека все пак, заедно с насмешката от този виц, да си зададем един сериозен въпрос, защото българската държава не е нито първата, нито последната, която е изпадала в подобно положение, но е комай единствената, която е излязла по толкова трагичен начин от него.

    Какво направи в подобно положение, например, Тайланд по времето на страхотната далекоизточна финансова криза от точно онези времена, когато “невероятните” азиатски икономически “чудеса” (със закономерното изключение, разбира се, само на Китай) до едно се сгромолясаха от толкова високо, че някои от тях (като Южна Корея, например) още не са успели докрай да се опомнят? Тайландските китайци определиха, че за два месеца трябва да се събере еди-каква си огромна сума и започнаха една много бърза и целенасочена кампания на разпродажба на определена част от държавните си предприятия. Кампанията беше толкова ефективна, че те дори събраха много повече пари, отколкото си бяха планирали.

    И защо това не можа да стане тук при нас?

    Защото тук ставаше дума много повече за политика, отколкото за икономика, докато при тайландците беше точно обратното.
    Защото при тях лозунгът очевидно е бил:
    - давайте бързо да спасяваме положението,
    а при нас беше:
    - ама, нали виждате, че тия във властта не ги бива да управляват държавата и трябва преди всичко тях да ги махнем.

    И кой плачеше най-силно и безутешно по въпроса – руските мекерета и псевдореформатори, които трябваше всячески да оправдават и да мотивират пред хората подмолно и тайно проведеният от тях държавен преврат срещу Тодор Живков. Всъщност, ако някой днес има някакви конкретни съмнения за някого, точно по този признак може да разкрие всичките.

    Онези буфосинхронисти от вестник Дневник, които и днес продължават руските псевдореформаторски и превратаджийски манипулации и се опитват да съживят от гробовете им лошо скалъпените мъртви съдебни дела по времето на преврата, още си позволяват да твърдят, че българските заеми са били много големи. Но грешката им е пак същата – също както и своите задкулисни кукловодители и вдъхновители, те прекалено силно надценяват собствените си възможности за обективна преценка в това отношение и в същата степен прекалено силно подценяват тази на множеството големи финансови и държавни институции, отпуснали ни тези заеми. Както и степените на управляемост, целесъобразност и неизбежност, неразривно свързани с взимането на заемите.

    Защото в по-голямата си част взимането на българските заеми беше принудително обосновано от внезапния катаклизъм на външни спрямо българската икономика фактори* и в значително по-малка степен от вродения примитивизъм на нейното вътрешно състояние!

    Очевидно такава е била преценката на институциите, отпуснали ни тези заеми. Едва ли някой е имал основания да прави някому подаръци или да си хвърля залудо парите през прозорците. Напротив, добре известно е днес, че за да се затрудни максимално грандиозния строеж на двойния руски газопровод за Европа (именно поради липса на средства само едната тръба беше построена), за да се докара Полша до опасна критична точка и за да бъдат сторени колкото е възможно повече мръсотии на обявената за “империя на злото” втора световна сила, даването на заеми на социалистическите страни е било максимално ограничавано от емисарите на тайния комитет на американското правителство.

    Следователно, щом тогава някои банки и правителства са преценили, че, въпреки високите бариери и строгите забрани, могат да ни дават заеми, значи сме били добре.

    А за това, че днес сме зле причината съвсем не е в това, че тогава сме взели заеми, а в това, че сега, за разлика от момента на взимането, ние вече повече от 15 години няма с какво и къде да работим, нито къде да продаваме изработеното, за да ги връщаме!

    *Под „външни спрямо българската икономика фактори” в горната формулировка се има предвид следното:
    o Почти двойното спиране още през 1986 година на нефтените доставки от руснаците.
    o Съкращаването с повече от една трета на останалите суровинни източници.

    Въпрос: Хайде за нефта горе-долу е ясно и може се разбере – американците по това време организираха свалянето на цената му на международния пазар повече от 3 пъти, за да дестабилизират Съветския съюз – но защо и останалите суровинни източници?
    Отговор: Ами защото руснаците пък трябваше да се дестабилизират България, за да може по-лесно да бъде свален Тодор Живков - оттогава именно българската индустрия престана да работи на пълни обороти и полека се насочи към дъното.

    Край на цитата – „заемите на държавата”.

  51. 51 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    Цитат – „още нещо за заемите”:

    ... Защото добре известно е, например, че през 60-те години, за да може да закупи съвременни индустриални и селскостопански технологии, с които да излезе и да завладее огромния руски пазар, българската държава е взела много голям валутен заем от швейцарски банки. Този заем е бил гарантиран със златния резерв на българската Народна банка, който е бил пренесен със самолет в Швейцария. Заемът е бил навреме изплатен. А обемите и мащабите на успешното българско присъствие на руските пазари още се помнят. Така е била направена първата крачка. Много други подобни на нея са били направени след това в най-различни пазарни участъци и индустриални ниши.

    Трябва ли, при това положение, някой да бъде обвиняван за продължаването на много успешната по онова време политика по взимането на големи външни заеми? Нещо повече, трябва ли това му бъде вменявано до такава степен във виновност за престъпно и безотговорно поведение, че той да бъде изхвърлен от политическата сцена, а всичко създадено от него да бъде съсипано и унищожено?

    Нека да не забравяме!

    Какво беше преди 10 години най-тежкото оръжие, с което празноглавите безумци разбиха държавата?

    Oбвинението за големите й заеми.

    Това обвинение беше използувано години наред докато най-после не остана нищо читаво в българската икономика!

    И какво излиза сега?

    При тогавашен държавен дълг в рамките между 10 и половина милиарда щатски долара, брутен вътрешен продукт от порядъка на 22 милиарда щатски долара и държавна собственост най-малко поне за 40 милиарда щатски долара, ние сме били една съвсем приемлива от икономическа гледна точка държава!

    От гореизложените числа следва, че ние сме заслужавали не само заемите си - днес това може не само да се каже, но и ясно и недвусмислено да се докаже,
    - ние сме били на ниво много по-високо от това,
    - ние сме били готови направо за прием в Европа!
    Защото, при наличието на тези числа и според приетите само няколко години по-късно европейски икономически критерии за членство в Европейския съюз
    - така наречените Маастрихтски критерии -
    денят, в който щели сме били да бъдем добре дошли там, щял бил да настъпи ако и само, когато изпълним пет икономически изисквания, основните от които са следните две - общият държавен дълг да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, а годишната инфлация да не надвишава 2% от него.

    Следователно, изпълнението на Маастрихските критерии е било напълно реален факт още преди 17 години, но какво не е било изпълнено тогава?

    Всички вече знаем какво - това, което е изпълнено днес!

    Край на цитата – „още нещо за заемите”.

  52. 52 Профил на Повторение
    *****
    Неутрално

    Сайтът не дава възможност на участниците да си поправят печатните грешки в интерактивен режим. Много съжалявам за принудително наложилото се повторение.

    Цитат – „още нещо за заемите”:

    ... Защото добре известно е, например, че през 60-те години, за да може да закупи съвременни индустриални и селскостопански технологии, с които да излезе и да завладее огромния руски пазар, българската държава е взела много голям валутен заем от швейцарски банки. Този заем е бил гарантиран със златния резерв на българската Народна банка, който е бил пренесен със самолет в Швейцария. Заемът е бил навреме изплатен. А обемите и мащабите на успешното българско присъствие на руските пазари още се помнят. Така е била направена първата крачка. Много други подобни на нея са били направени след това в най-различни пазарни участъци и индустриални ниши.

    Трябва ли, при това положение, някой да бъде обвиняван за продължаването на много успешната по онова време политика по взимането на големи външни заеми? Нещо повече, трябва ли това му бъде вменявано до такава степен във виновност за престъпно и безотговорно поведение, че той да бъде изхвърлен от политическата сцена, а всичко създадено от него да бъде съсипано и унищожено?

    Нека да не забравяме!

    Какво беше преди 17 години най-тежкото оръжие, с което празноглавите безумци разбиха държавата?

    Oбвинението за големите й заеми.

    Това обвинение беше използувано години наред докато най-после не остана нищо читаво в българската икономика!

    И какво излиза сега?

    При тогавашен държавен дълг в рамките на 10,5 милиарда щатски долара, брутен вътрешен продукт от порядъка на 22 милиарда щатски долара и държавна собственост най-малко поне за 40 милиарда щатски долара, ние сме били една съвсем приемлива от икономическа гледна точка държава!

    От гореизложените числа следва, че ние сме заслужавали не само заемите си - днес това може не само да се каже, но и ясно и недвусмислено да се докаже,
    - ние сме били на ниво много по-високо от това,
    - ние сме били готови направо за прием в Европа!
    Защото, при наличието на тези числа и според приетите само няколко години по-късно европейски икономически критерии за членство в Европейския съюз
    - така наречените Маастрихтски критерии -
    денят, в който щели сме били да бъдем добре дошли там, щял бил да настъпи ако и само, когато изпълним пет икономически изисквания, основните от които са следните две - общият държавен дълг да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, а годишната инфлация да не надвишава 2% от него.

    Следователно, изпълнението на Маастрихските критерии е било напълно реален факт още преди 17 години, но какво не е било изпълнено тогава?

    Всички вече знаем какво - това, което е изпълнено днес!

    Край на цитата – „още нещо за заемите”.

  53. 53 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    След като в статията на вестника се говори нещо за "външния дълг", точно това е мястото да се каже нещо и за мораториума.

    Цитат – „мораториумът”

    ...

    И какво, в същото това време, когато Германия обединяваше Европа, взе, че направи България?

    Точно обратното.

    България беше между активните разрушители на вътрешната и външната икономическа стабилност на другия съюз, в който участвуваше и в който с упорита работа беше извоювала много добри икономически позиции. Тя постави на първо място про-мените в политиката, като забрави за промените в икономиката и разбира се, беше жестоко наказана, защото нейната икономика беше не по-малко, а може би много повече, чувствителна към външната конюнктура на износа отколкото германската.

    Каква тъпа ирония!

    Промените в политиката бяха предприети, за да се постигне преди всичко напредък в икономиката, но пренебрегването на икономиката направи невъзможно постигането на целите на политиката. Разбира се, германците направиха точно обратното.

    Впрочем, те много правилно бяха преценили нашата позиция по онова време и затова никога не можаха да разберат това, което ние тогава направихме. В много от големите български инду-стриални проекти имаше явно или скрито германско участие. Германия имаше стратегически планове и интереси в България и развиваше много сериозни бизнес отношения с местните предприятия. Неочакваното приятелство на германския “ястреб” Франц Йозеф Щраус с българския “тато” Тодор Живков не беше никак случайно и беше много добре използувано не само за политически цели и за пране на големи пари. Немските намерения да стъпят на почвата на местната икономика бяха достатъчно големи и амбициозни. При това не само от гледна точка на пазара в социалистическия блок, а именно и преди всичко от гледна точка на регионалния местен балкански пазар.

    Ето защо, това, което започна да става тук след невероятно глупавото обявяване на мораториума върху външните плащания на държавата почти веднага след смяната на нейната политическа система, естествено и разбира се, заедно и на първо място със самия този непостижимо вреден мораториум, беше един невероятен удар за тях. Никой не би вложил парите си в една държава, която току-що е отказала да си плаща дълговете. Грубо казано, в този момент България получи тежко икономическо “разстройство”, излезе от “нормалната” редица на своите бивши социалистически партньори с не по-малки от нейните проблеми, които заедно бяха “поведени” на тежък път към “другия полюс на политическата география” и клекна в храстите, от които не е излезнала и досега.

    Отвън се настани очакването за разпродажба на държавата.

    Онова, което се настани отвътре, многократно усилваше страховете, че сбъдването на тези очаквания, колкото и да е невероятно, е неизбежно. Днес фактите са още по-ужасни, защото разпродажбата действително се състоя, но разрухата я изпревари в много пъти повече.

    Естествено, немците казаха, че “не могат повече да сътрудничат и да изграждат мощности в страна, където всичко построено през деня се разрушава през нощта” и направиха заводите си при нашите съседи. В конкретния случай става дума за немска комуникационна технология, но, разбира се, не само там имаше такива издънвания – американците от Ай Би Ем, например, също построиха завода си за дискове в Унгария върху чисто и равно поле, при наличието на огромните мощности и твърде високото за времето си технологично ниво (постигнато, между впрочем, също със съществено немско участие) на местното ДЗУ в Стара Загора, защото просто … нямаше с кого да говорят в цялата държава. Събеседниците с необходимия мащаб, кръгозор и компетентност за проекти с подобно и по-високо ниво отдавна бяха прогонени от всички нива и отрасли на българската икономика и индустрия.

    Движението на място и опитите да се върнат по някакъв начин нещата назад в доброто старо време (защото такава беше на два пъти вътрешната мотивация на гласоподавателския вот) само удължиха агонията. Способността да се прониква в бъдещето беше загубена. Трябваха нови идеи, а тях ги нямаше в обществото. Това беше причината процесът на промяната много бързо да бъде изпуснат от контрол и да се превърне в една разрушителна лавина, която измени обстановката с много по-голяма скорост, отколкото масовото обществено мислене и в двете на политическия спектър можеше да преподготви настройката си.

    ...

    Край на цитата – „мораториумът”.

  54. 54 Профил на MiroN
    MiroN
    Рейтинг: 307 Неутрално

    @IBM370/148+(Повторение)
    И като ние е било такова добро положението, защо западните банки изведнъж спряха да ни финансират и се наложи да обявяваме мораториум по плащанията? Що на другите от СИВ не им се наложи да го правят. Мислех, че тези статии ще разбият илюзиите че икономиката ни по онова време е била отлична, ама явно това е невъзможно.

  55. 55 Профил на Азазел
    *****
    Неутрално

    Аз наистина нещо не го разбирам това разследване!
    Какво излиза че обедняването след кризата от 1997 е по-голямо от това след кризата от 1990!?
    И дали тя се дължеше само и единствено на заиграването на Виденов и Премянов с банките?
    Дали някои не проигра тогава сценария на Сорос с драстичното обезценяване на британския паунд!?
    И добре си спомням че едни хора доста близки до "Отворено общество" пишеха статии от рода на "Да спасим Жан от социалистите"!

  56. 56 Профил на varna
    *****
    Неутрално

    Сполай ти Христов за енергията и нервите, оито си хвърлил в това разследване.

    Разпечàтвам си всичко дотук и това е моята
    История на България за въпросния период на комунистичèски експеримент-капан, в който мнозинството българи бяхме като мишки уловени,злоупотребени и захвърлени...

    Дори с евентуални,логични според мен пропуски
    или неточности предвид естеството и мащаба на разследваното, трудът ти идва да запълни
    много празнини за това, което е било...

    А тези, които "знаят повече" и не са съгласни с изнесеното, нека вместо да критикуват лесно, излязат от сянката на
    анонимността и РАЗКАЖАТ. За да ги вземаме насериозно, а дотогава ще четем и вярваме на автори като Хр. Христов.

    До Дедов:

    Давай още в този дух и да си жив и здрав за
    светлика в мрачните ни констатации за
    нас, българите от комунистическо и посткомунистичèско време...

  57. 57 Профил на Истината до №34
    *****
    Неутрално

    Абе ти за какво ни мислиш останалите читатели?За глупаци или нещо подобно.Мно-
    го ти е хитра статията,но недей да мислиш,че ние не знаем какво стана в описания период.Къде е това национално богатство бе идиот останало от социализ-
    ма?Ако имаше такова,нямаше да сме сига бедни като църковни мишки.Не виждаш ли от статията на Христов,че нашата продукция се е давала подарък на "борищете се народи против капитализма".Докато и СССР се усеща,че така не може повече,ние продължаваме да набутваме на сила без пари всичко каквото има произведено.Недей да лъжеш,че е имало мляко например преди
    имаше някоклко часа и после който е закъснял на другия ден пак ако има късмет.Магазините бяха празни, но за дру-
    гарите имаше специални магазини.

  58. 58
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  59. 59 Профил на Ivanov
    *****
    Неутрално

    "Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП" - точно това изречение, никога не бива да се забравя.

  60. 60 Профил на АНТИдругар
    *****
    Весело

    ДО ВСИЧКИ- ТЪПИ,МЪРЗЕЛИВИ И КРАДЛИВИ ДРУГАРИ. МАЛКИЯТ ГЛУПАК ЖИВЕЕ С НАДЕЖДАТА, ЕДИН ДЕН ДА ГО ОСЕНИ ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ.

  61. 61 Профил на Моята баба
    *****
    Неутрално

    беше обявена за саботьорка по "заема на свободата" поради това, че не можеше да намери от къде да вземе ДЕСЕТ МИЛИОНА ЛЕВА! Името и беше написано на черна дъска пред Джумаята в Пловдив! И от нас малчуганите в първоначалното училище ни натряскаха "облигации" по няколко стотин лева, с които си избърсахме задниците! Нямащше никакво погасяване! Мошеническа работа от А до Ц! А какво стана с т.н. "обмяна"? Абсолютно изнудване и изсмукване на все още останалите от преди материални средства! Какво искате от такава държава? Пълна разруха и КОРУПЦИЯ!

  62. 62 Профил на неутрален
    *****
    Неутрално

    Към юни 2007-ма брутният външен дълг на България възлиза на 21,6 милиарда евро. Ние правим ли плащания изобщо по външните си дългове или продължаваме политиката от преди 89-та.

  63. 63 Профил на gens
    *****
    Неутрално

    Ние правим всичките си необходими пащания тъпако "неутрален",но комунистическите ни другари като тебе сключваха и даже и сега така сключват заемите от западни банки,че хем си плащаме дълга постоянно,хем той си нараства пак така постоянно, всяка година!И това до тогава ,докато умре и последния бълграски комунизиран идиот-тъпанарин!Дано всички вие комунизирани гадове по-кратко време да мърсите майката-земя!?

  64. 64 Профил на Хан Крум
    *****
    Неутрално

    Каква е истината с външния дълг никога няма да разберем, там направо се трепе, Максуел, Луканов и надолу по редицата. Няма смисъл да се предъвква. КОЛОСАЛЕН ГРАБЕЖ И ИЗМАМА с участието н ДС и комунистическата шайка. Давам най-изтъркания пример: заминава другарят Петров в ГФР, там преди него другарят Боев е направил смесено дружество, Боев купува машина на трийсет години, машината се разглобява, почиства се с киселина и пара, сглобява се, подменят се тук-там външни агрегати,боядисва се и се внася като НОВА, с отчетена смайваща цена, съответно се туря в сандък в непостроен завод, остатъкът от десет милиона марки се прибира във фирмата на другаря Боев. По този и други начини се измъкват около 7 милиарда долара за 6 годшнш от 1982-ра до 1989-та. Участват и западни банки, парите се внасят там, отчет се води и в КГБ, и всичко се отчета до стотинка. Отделни паралелни линии са наркотиците, оръжието, прането на пари. До 1992-ра са отмъкнати и раздадени 25 милиарда долара. Всеки ,който гъкне или играе соло перке го гръмват. Чисто и просто.

  65. 65
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  66. 66 Профил на jjj
    *****
    Любопитно

    Неутрален, правиш ли разлика между външен дълг и държавен външен дълг?

  67. 67
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  68. 68 Профил на legio
    *****
    Неутрално

    Прав е Хан Крум за примера с машините. О.Дойнов много ги разбираше тия неща, а и специалисти се намираха, които да дадат необходимата "качествена" оценка. Затова взимаха парите си в сакове.
    После разни политолози, социолози развиват теории защо се стига до сакралната дата "десети ноември", за "прехода" Другари по форумите обясняват колко ни била евтина шопската салата и колко са ни хубави "калашниците"...

    Само "амин" липсва в края на статията.

  69. 69 Профил на Мишо
    *****
    Неутрално

    "и държавна собственост най-малко поне за 40 милиарда щатски долара" - абе боклуци, стига сте повтаряли измислиците на психопата "бивш главен прокурор". През 1996 г., правителството на Жан Виденов направи оценка на всички държавини активи. Общата цена беше малко над 6 млрд долара. А сега смятайте дървеняци! Стига сте размахвали вашите измишльотини.

  70. 70 Профил на до другаря 34
    *****
    Гневно

    Тъкмо се чудех кой пендел ще се развика, че статията не е вярна и че Костов е виновен и хоп - прочетох твоите идиотии.

  71. 71 Профил на  АНТИдугар ДО ВСИЧКИ МИСЛЕЩИ
    *****
    Неутрално

    ЗАПАДНИТЕ ПРОВИНЦИИ НА ГЕРМАНИЯ(ГФР),ЗА 18(ОСЕМНАДЕСЕТ)ГОДИНИ,СА ВЛОЖИЛИ 1500(ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) МИЛИАРДА ЕВРО,ЗА ПОКРИВАНЕ ЩЕТИТЕ ОТ КОМУНИЗМА И ИЗРАВНЯВАНЕ НА СТАНДАРТА НА ЖИВОТ В ИЗТОЧНИТЕ ПРОВИНЦИИ(ГДР).САМО ЗА 2007г. ТАЗИ СУМА Е МАЛКО ПО-ВЕЧЕ ОТ 75(СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ) МИЛИАРДА ЕВРО.ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ НАШИТЕ "УМНИ,РАБОТНИ И КОМПЕТЕНТНИ" ДРУГАРИ.

  72. 72 Профил на master
    *****
    Любопитно

    Аз съм икономист и си задавам следните въпроси:
    1)след като държавата е била пред фалит, кой е давал пари за издръжка на цялата огромна администрация, пенсионери;
    2)откъде са се намирали пари тогава за направата на пътища и канализации по всички села и паланки
    3)с какви пари са се разраствали тогава вси4ки градове
    Заключение:Пари държавата е нямала, а е кипела бурна строителна дейност, пенсии и заплати са изплащани, безплатни дрехи и образование. Как става тоя номер някой ако може да ми обясни.

  73. 73 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    До Антидругаря:

    Цитат:
    ЗАПАДНИТЕ ПРОВИНЦИИ НА ГЕРМАНИЯ(ГФР),ЗА 18(ОСЕМНАДЕСЕТ)ГОДИНИ,СА ВЛОЖИЛИ 1500(ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) МИЛИАРДА ЕВРО,ЗА ПОКРИВАНЕ ЩЕТИТЕ ОТ КОМУНИЗМА И ИЗРАВНЯВАНЕ НА СТАНДАРТА НА ЖИВОТ В ИЗТОЧНИТЕ ПРОВИНЦИИ(ГДР).САМО ЗА 2007г. ТАЗИ СУМА Е МАЛКО ПО-ВЕЧЕ ОТ 75(СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ) МИЛИАРДА ЕВРО.
    И прочее, дрън-дрън.
    Край на цитата.

    Искаш ли малко да посмятаме заедно, уважаеми господин Антидругарю?

    Нека се опитаме да приведем тези цифри към мащабите на България. Нека за момент да забравим, че, въпреки огромните парични потоци, безработицата в бившата Източна Германия все още е над 17%, че над 70% от бившите източногерманци живеят в най-бедните райони на страната и че те са само на крачка от това да образуват една твърде специфична, вътрешно затворена обществена прослойка на “неуспешно приобщилите се” в света на благоденствието. Нека да забравим също за разликата, където и доколото я е имало, между нашите две страни на времето в нивата и обемите на материалните им ресурси. Отчитането на тези немаловажни подробности още повече би утежнило сметката в полза на извода, който би могъл да бъде направен и без тях. Нещо повече, нека да направим още по-грубо изчисленията, като в ущърб на изгодния за нас извод допуснем, че въпреки приблизителната еднаквост в размерите на територията и приблизителната разлика от само два пъти в броя на населението, ЗА ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ Е БИЛО ТРЯБВАЛО ДА СЕ ОТДЕЛЯТ ЧЕТИРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ПАРИ, ОТКОЛКОТО ЗА НАС. Тези допускания съвсем не са случайни – освен лекота при сметките, те биха ни дали една абсолютно пълна сигурност в достоверността на получения резултат, съотнесен към нашите възможно най-минимални изисквания.

    Обоснована по този начин, простата приблизителна аритметика показва, че минимално необходимата сума за рязък преход от една обществена система в друга при българските условия би била не по-малка от 375 МИЛИАРДА ЕВРО.

    Невероятна е тази сума, нали!

    Тя не е измислена, нито пък е надута или преувеличена. Нейният възможно най-минимален размер вече е неопровержимо доказан от реалния живот, който е протекъл редом до нас.

    С други думи, реалната проверка в практиката на живия живот вече е показала категорично, че всички онези празноглавци и въдъхновилите ги в началото на реформите ги перестройко-превратаджии вътре и извън конкретиката на истински реалните условия в българските реформи, които са смятали за допустим, полезен, възможен и реално осъществим резкият преход и “шоковата терапия” в тези реформи, но не са знаели откъде да се вземат необходимите за това поне 375 милиарда евро, са едни жалки нещастници, на които е било напълно излишно да се обръща сериозно внимание и които не е трябвало в никакъв случай и по никакъв начин да бъдат допускани да пипат лостовете на държавното управление или да внушават измамно близки цели и надежди на безогледните съсипници на неговата материална основа.

  74. 74 Профил на Нормален
    *****
    Неутрално

    @72:

    Ти хал-хабер си нямаш от това какво значи бурно строителство. Такова има в държавите в бурен икономически подем, а такава ти не си виждал. За теб, предполагам, панелните коптори са жилищни сгради, нали?

    За пътното строителство по-добре да не подхващаме. Всеки, който е бил в Турция, Гърция, или Сърбославия знае, че техните пътища винаги са били много по-добри. Другарите у нас се напънаха да направя две магистрали, които направиха частично И некачествено. За сравнение - Караванке тунела между Словения и Австрия, дълъг към 10 километра. Ако беше строен в България, никога нямаше да работи - все някой участък щеше да се ремонтира

    Виж, безсмислени и/или лошо планирани строежи от соца, колкото искаш. Панелните коптори, които не стават за живеене, са добър пример.

  75. 75 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално


    Уважаеми господин Антидругарю,

    Искаш ли да посмятаме още малко заедно?

    Значи – както е добре известно, като европейска помощ към нас, са предвидени за усвояване 11,7 милиарда евро за 7 годишен период, което прави по 1,671 милиарда годишно. Ако от тази сума извадим българската годишна вноска от 317 милиона за 2007-ма година, получаваме 1,354 милиарда евро. По същия начин, ако извадим вноската от 670 милиона, която предстои за 2008-ма година, получаваме годишна субсидия от 1,001 милиарда евро.

    Нека сега да направим едно сравнение между нас и твоите германци. Както казваш ти – за 18 години на тях са им наляли 1 500 милиарда евро. Значи – това прави по 83,3 милиарда евро годишно.

    Което, в сравнение с нашата субсидия, прави 1,6% за 2007-ма година и 1,2% за 2008-ма година.

    Тоест, излида, че с една трудно постижима и направо абсурдна логика, за една и съща цел за нас е предвидено да бъде отпусната сто пъти (!) по-малка, нищожно жалка част от немските пари! Още по-непостижимото в случая е, че ... не се е намерил досега никой от местните политически баламурници, на когото това да не му харесва. Точно обратното – всички са безумно щастливи.

    И то – много.

    За теб лично – да не говорим. Що така, бе?




  76. 76 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 987 Неутрално

    IBM370/148+...

    Ти си наистина машинка толкова много изписано само дето малко са ти сбъркали програмата!!!

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  77. 77 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 987 Неутрално

    И да те светна още, че на мързеливи прасета колкото и пари да налееш няма да се получи нищо съществено. Източна Германия все още е далеч от това което е Западна, а това не е проблем на финансите, а на мисленето на хората това нещо се променя и поправя с години. Там няма рязка промяна! Иначе ако ставаше с пари досега да го бяха платили и променили и щяха да им стигнат по-малко от половината инвестиции и субсидии!

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  78. 78 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    До ЦРУ от Германия:

    Не се стряскай толкова - всичко, което не е било писано специално за тази полемика, аз съм оградил с отметки "цитат" и "край на цитата". Така, че - при мен няма проблеми с "програмата" или с "машинката". Само на тебе така ти се струва.

    Но, може би ти трябва повече да внимаваш с "четенето"?

    А за "мързеливите прасета" и "рязката промяна" просто не ми се спори с тебе. Ако се изразим на технически език - много е голяма разликата между нивата на напреженията в конкретния случай и може да гръмне силна искра и да опари някого. Няма смисъл да провеждаме разговор, от който и двамата ще излезем с контузии, не си ли съгласен?

  79. 79 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 987 Неутрално

    Разбира се!!!Това с програмката беше шега! Много лично ги приемате нещата! Просто бях възхитен от многото ти коментари, има доста смисъл вложен в тях! Ако нещата ставаха както си го писал на сметка много неща щяха да са различни, но нейсе!

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  80. 80 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    До ЦРУ Германия:
    Много благодаря за добрите думи и вниманието.
    Моите почитания.

  81. 81 Профил на bareta k53
    *****
    Любопитно

    поздрав на участниците във форума.
    Не бива да се забравя че всяко важно решение се докладваше на бюра в ссср,от политбюро или от кгб.В ссср решенията на нашите държавни и партийни ръководители се анализираха от руснаци и българи.Отговор имаше винаги,независимо дали решенията са скрити или не.
    Според мен има една обща истина-България
    загуби най много във войната наречена студена.Не защото сме били по слаби от другите във блока,а защото сме се гордеели и излишно демонстрирали с обичта си към ссср.
    Забележете каквото и да започнем ,започваме го добре,а след това губим -най вече пари което прикриваме със секретност. Според мен отдавна във ссср е работело разузнаване ,което е знаело много точно какво правим-разузнаване на сегашните ни приятели.Поради тъпата откровенност на нашите ръководители всичко е било обречено до няколко години-това е войната.Истина е че в центровете на западна европа и цру,са действали най вече българи.Българи срещу българи.Друг няма кой да ни победи,няма толкова силен интелект.Всички неуспехи в икономиката която има много малко общо с идеологията се дължат на войната.Най после преди да се разпадне бсп трябва да пизнае че са загубили войната.

  82. 82 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    До баретата:

    Моите почитания, но ти имаш силни професионални увреждания. Светът не върви така, както ти си мислиш.

    Аз познавам много разузнавачи, с които сме работили заедно на времето в ембарговото компютърно направление. Имам много добро мнение и спомени за тях. Но, моето мнение, което съм казвал и на тези от тях, които след промените съм виждал, е следното:

    Тази страна беше добре, когато вие работехте за нейната икономика, но започна да се разваля и се развали окончателно, когато вие решихте, че не вие трябва да работите за икономиката, а тя трябва да работи за вас.

    Всички, вече толкова много години, виждаме това на практика, нали? Това мисля аз за "плановете на разузнавачите".

    Извинявай, ако моето мнение по някакъв начин те засяга. Нямам предвид нищо лично. Имам предвид начина на мислене и подхода към проблемите в различните професионални браншове.

  83. 83 Профил на IBM370/148+...
    *****
    Неутрално

    Пак до баретата:

    Що се отнася до разпадането на БСП, искам да ти обърна внимание на следното:

    ПЪРВО - малко обръщане назад към историята:

    Цитат:
    Маркс беше избрал работническата класа не защото това са били “хората, които са работили на машините във фабриките”, а защото това са били “хората, които били носители и реализатори на прогреса в обществото”. По негово време, не сега. С течението на времето към днешните дни, обаче, “носители и реализатори на обществения прогрес” постепенно са станали хората от друга прослойка на обществото, като работниците постепенно са престанали да бъдат такива. По този начин - във време на движение - “двигателната сила” на обществото се е преместила спрямо политически организирания “център на тежестта” в неговата система. В нашето общество това не беше разбрано навреме.

    Нещо повече, то не е разбрано и досега.

    Какво става в динамично развиващи се обществени системи, чието управление не е разбрало и не се е съобразило с получилото се във време на движение постепенно изместване на “двигателната сила” спрямо “центъра на тежестта” на системата?

    Те се преобръщат.

    Това е, което ни се случи. В този механизъм се съдържа и обяснението първо, защо катастрофата беше изненадващо внезапна и второ, защо по време на катастрофата нищо не можа да бъде нито предсказано, нито избягнато, нито дори - омекотено. Да не говорим въобще, че то е трябвало да бъде спряно или предотвратено. Управлението на обществото по онова време съвсем не можеше да отчита и да се съобразява с развитието на силите, от които пряко зависеше подобряването или влошаването на неговото състояние. Да не говорим изобщо, че то трябваше да ги контролира и манипулира.

    То просто не знаеше за тях.

    Когато неадекватносттта на управлението е обезпечена, внезап-ната тежка катастрофа е неизбежна. А дали при опитите за нейното предотвратяване в последния възможен момент страх-ливо и безпросветно глупаво ще се натискат спирачките или рисковано или безакълно необразовано ще се върти кормилото (ние добре знаем в кои години как се управляваше) е без никакво значение. Резултатът е един същ и в двата случая и той е този, който ни се случи.

    Ама, няма никакво значение, че тоя бил такъв, а пък оня бил онакъв. Например, Горбачов – смотан “конник без глава”, а пък Яковлев – скрит “агент за влияние”. Или Рейгън –“неадекватен бутафорко”, а Кейси – “патологичен диверсант”. Може и да има нещо верно във всичко това, но, какво толкова?

    Субективните характеристики на този или онзи, като и действията и диверсиите на разузнавачите, не биха били чак толкова решаващо съществени, ако източноевропейското социалистическо общество беше по-далновидно управлявано в реално съответствие със своите истински вътрешни сили и възможности и беше по-правилно организирано спрямо обществените прослойки, които наистина знаеха как и можеха да го движат напред.
    Край на цитата.

    ВТОРО – един кратък поглед в бъдещето:

    Цитат:
    Днешното българско общество и българската държава, както впрочем, и целият източно и западно европейски социализъм изобщо, ще бъдат спасени и поведени към бъдещето само от онази обществено-политическа сила, ако такава се намери въобще, която успее да разбере и да се съобрази с новото разположение и развитие на двигателните сили в обществото, което в момента извършва нов качествен скок в своето еволюционно развитие, преминавайки от епохата на механизация и революционно подобряване на ефективността на физическия труд на хората в епохата на компютеризация и революционно подобряване на ефективността на тяхния умствен труд.

    В последното е коренът на бъдещето и изворът на силата за неговото развитие и всеки, който иска да управлява и да води движението на обществото напред, трябва да съобразява и да изхожда именно от това:
    - механизацията е изчерпала своято роля още в края на миналия век,
    - компютеризацията е тази, която е започнала да движи нещата и ще ги движи през следващия век .
    Тези дейности, обаче, се развиват в коренно различни обществени прослойки и тяхното съдържание, връзка и отношение към общественото развитие са съвършено други.

    С други думи – силата на работническата класа отдавна е изчерпана – завършила е и нейната обществена роля. Много поздрави на дядо Маркс, но от неговата идея трябва да остане само съдържанието, а не формата. Друг е днес двигателят на общественото развитие. Съответно на това - друга е днес обществената сила, която е носител на прогреса и общественото развитие и като следствие на това са необходими и обществени, държавни и организационно-политическ промени, отчитащи и съобразяващи се с този нов вид двигателна сила.

    Защото това е ново стъпало в развитието на човешката цивилизация.
    Край на цитата.

    Е, и ако БСП не може да се съобрази новите, коренно-различни за нейното мислене обществени изменения, тя ще си отиде. Дали ще се разпадне или не, е друг въпрос и неговият отговор, всъщност, е без особено значение. Важното е дали БСП ще успее да промени мисленето си. Аз лично съм умерен оптимист в това отношение.

    Моите почитания.

  84. 84 Профил на Айде бе ай би ем
    *****
    Неутрално

    няма нужда да се криеш зад анонимността..след като си решил да изнасяш лекции по форумите,разясни малко и за мотива,който те тласка към това ти начинание,хората като видят умни приказки винаги имат едно наум..щото инстиктивно усещат че тоя който се крие обикновено няма добри намерения..

  85. 85 Профил на bareta k53
    *****
    Весело

    с факти и логика-разбираем стил във форума .Шансът да знаеш много повече истини създава самочуствие и суперрискове за здравето и живота на личноста.
    Съгласен съм че движещата сила на прогреса не е вече работническата класа.
    През 1983 на българските интелекти ,а не на комунистите беше поставена секретна задача-икономиката на ссср изпада в криза -като тази в капиталистическата икономика.Няма сериозен външен фактор,няма и брожение в страната.Дадени са оригинални и реални идеи ,но се отхвърлят.Ние знаем какво означава това-комунизма решава ситуацията
    чрез война ,както е правил винаги.Но този път има огромно количество оръжие за масово поразяване и то не само ядрено.
    Пред нас стоеше въпроса кой строй да разрушим-капитализма или социализма.
    Избрахме по нечовешкият и спасихме с фактите ,с логиката си ,със съветите си
    цивилизацията.Ние нямахме власт,само информационна връзка.Катастрофа нямаше,а плавно преминаване от една организация на живот към друга.
    Огромна роля в този процес изигра и техническото ни разузнаване.Основната роля която изпълняваше тази организация
    от 1958 беше размяна на съвременни технологии между запада и изтока.Част от
    тези информации оставаше в страната.Някои от тях специалистите не можеха дори да разберат .
    Според мен социализмът е изкуствен строй
    с силно централизирана система на управление водеща до изтичане на огромни парични средства ,чрез вербуване на десетина индивиди,работещи във финансовата и партийна структора.


  86. 86 Профил на Майстора и ...
    *****
    Неутрално

    До другаря Мастер.Бърбориш на поразия.Бурно строителство имало.Да имаше да се строят панелни жилища-зандани.Пътища картофени ниви.Улици пълни с дупки.Виж на другарите
    се построиха палати оградени с високи огради то порядъка на 4 метра.Не си виждал свестно строителство и ум да де влага в него.Колкото до заплатите колко му беше да се задърти машинката и пак пари н пазара.Затова е дошъл и банкрута на любимия ти комунизъм.А заплатите ну бяха по големи от -нямам пример за нищета
    Не селяните им даваха по 6лв. пенсия.Пъ-
    лен и действетерен цинизъм.Майка ми работеше за 68 лв.бруто.Спрях да уча защо то нямаше от къде.Предложиха ни да сме хора на ДС,отказахме.По добре гладни,но свободни.Транспорта беше като сега в плачевно състояние.И т.н. ит.н. Само такива като тебе глупако продали си душата и не виждали друго освен развития социализъм могат да пишат така.

  87. 87 Профил на Уотсън
    *****
    Неутрално

    елементарно, master, "икономисте" , чрез МИЛЯРДИ долари дълг към банки от капиталистическия сектор, който иначе е "пред разпад, другари"!

  88. 88 Профил на дени
    *****
    Весело
  89. 89 Профил на агент бомбата
    *****
    Неутрално

    нато са гола вода -много са далече от сигурноста на европа при соц.лагера

  90. 90 Профил на hotblooded
    hotblooded
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#72] от "master":

    Мастер, имаше строителни войски - там воиничетата бачкаха срещу пари за 1 кутия цигари на месец, по 12 часа, 6 дена в седмицата.... Бивш локомотивен машинист съм, помня как горките младежи живееха в конски вагони, водеха ги на баня веднъж в седмицата под строи, помня как и на мен в казармата ми даваха едни лятни и едни зимни дрехи за 2 годни служба (която стана 2 години и 3 месеца)... С труда на тези герои ( условията си бяха почти като конц.лагер, тези момчета бъхтеха с кирки и лопати - за да можем да спазим разписанието.... Едва ли в градовете е било по-различно... Ако се строеше наистина токова "бурно" нямаше да изгърмят жилищно спестовните влогове - още имам да си вземам едни 8400 лева....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK