Империята на задграничните фирми

Началото: "Имекстраком" - алжирската оръжейна връзка

Поверителният документ, разсекретен от Министерския съвет едва през 2004 г., с който от ръководителя на "Тексим" Георги Найденов са иззети правомощията му над първата задгранична фирма "Имекстраком"




ЦИТАТ:


"Кой друг може да бъде разстрелян освен такъв подлец и предател... Или Георги Найденов, или ние трябва да бъдем на подсъдимата скамейка!"


Тодор Живков пред Политбюро на ЦК на БКП и Колегиума на МВР, 13 юли 1971 г. по повод фирмата "Имекстраком"

През 1960 г. управляваната от БКП България става първата страна в социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност. Комунистическата власт не е в състояние да изгради ефективна икономика и да връща заемите от СССР. Съветският ръководител Никита Хрушчов отказва нови кредити и това принуждава Тодор Живков да спасява поста си, като тайно продава българския златен резерв на Москва. Освен златото най-сигурният източник на твърда валута е търговията с оръжия...


На 24 септември 1963 г. Политбюро на ЦК със секретно решение дава съгласие "на другаря Георги Найденов да се издаде алжирски паспорт като на алжирски гражданин, без да губи българското си поданство", което още на следващия ден е потвърдено с "лично строго поверително" разпореждане на Министерския съвет. Целта е офицерът от Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването), който е натоварен с тайните операции по доставянето на оръжие на Алжир, да бъде максимално улеснен. Три години по-рано той е назначен за ръководител на създаденото със "строго поверително" разпореждане на Министерския съвет външнотърговско предприятие "Тексим" към инженерното управление при Министерството на външната търговия (МВТ), отговарящо за търговията с оръжие и специалните суровинни доставки. Година по-късно, през 1961 г., Георги Найденов създава първото задгранично дружество с българско участие, като регистрира във Вадуц, Лихтенщайн, фирмата "Имекстраком" с основен капитал 10 000 швейцарски франка. Така е поставено началото на империята на задграничните фирми, регистрирани на Запад и в страни от Третия свят, за да служат за прикриване на операции на Държавна сигурност. Създадени под предлог, че са необходими за завладяването на нови пазари, те ще се превърнат след разпадането на комунизма в един от каналите за източване на национални капитали.





ЦИТАТ:


"Кой друг може да бъде разстрелян освен такъв подлец и предател... Или Георги Найденов, или ние трябва да бъдем на подсъдимата скамейка!"


Тодор Живков пред Политбюро на ЦК на БКП и Колегиума на МВР, 13 юли 1971 г. по повод фирмата "Имекстраком"


С одобрението на ръководството на БКП през първата задгранична фирма "Имекстраком" минават продажбите на оръжие за Алжирския фронт за национално освобождение. Фронтът дотогава води продължителна партизанска война (1954 - 1962) срещу френските власти. Българските


тайните оръжейни доставки


в които основна роля играе Георги Найденов, преодоляват френската морска блокада и обръщат хода на войната. За целите на операцията "Имекстраком" е регистрирана по начин, който напълно законспирира реалния собственик. Едно "лично строго поверително" разпореждане на Министерския съвет от 1963 г., разкрива, че "Имекстраком" е създадена на 5 декември 1961 г. във Вадуц от западногерманския гражданин Алфред Шилде. Както обяснява самият Георги Найденов в поверителна докладна до ЦК на БКП "на същата дата той (Шилде - бел. авт.) подписа пред нотариуса декларация за прехвърляне на правата си над фирмата на бяло, т.е. без да се посочва на кого е прехвърлена. Подписа също така и генерално пълномощно на наш представител за ръководене на фирмата. В момента, ако някой провери търговския регистър и събере сведения за фирмата, ще установи, че г-н Шилде продължава да е собственик".


След "Имекстраком" Найденов получава разрешение от висшето партийно ръководство да основе нови задгранични фирми - "Сикомин", Лозана, Швейцария, с основен капитал 100 000 швейцарски франка (70 процента българско участие) и "Сасия" в Алжир с основен капитал 40 000 долара при 50 процента българско участие. Чрез тях се изпращат български специалисти в Алжир, купуват се тонове маслини и портокали, урежда се продажбата на желязна руда от Алжир за нуждите на новопостроения металургичен комбинат в Кремиковци. Кораби, купени чрез задграничните фирми, превозват рудата до България. Дружествата на "Тексим" зад граница се разрастват - "Деманд", "Интроф" и "Казимекс" в Австрия; "Трансродопи" и клон на "Имекстраком" в Швейцария; "Икомев" в Лихтенщайн, "Литесбанк" и "Транлитекстур" в Бейрут, Ливан; "Интернационале трейдинг инвестмънт банк инкопорейтед" в Панама.


По това време дейността на "Тексим" е изключение от праволинейната линия на плановата икономика в социалистическа България. Заедно с държавно стопанско обединение "Родопа" и търговското предприятие "Булет" на тях им е разрешено да осъществяват дейност, много по-близка до свободното предприемачество, частната инициатива и пазарните механизми, отколкото до каноните на плановото стопанство, наложено по съветски образец. "Това бяха държавни предприятия, но по нищо не се различаваха от предприятията, които работеха на свободния пазар. Критерий за дейността им беше ефективността и печалбата, измерима в свободно конвертируема валута", посочва бившият първи зам.-председател на Министерския съвет Живко Живков. Експериментът обаче приключва малко след края на Пражката пролет, когато под натиск от Москва Тодор Живков разформирова трите предприятия, праща Георги Найденов на съд и си разчиства завинаги сметките с поддръжниците на опита - министъра на външната търговия Лъчезар Аврамов, вицепремиера Живко Живков и вътрешния министър ген. Ангел Солаков. "Съветските специалисти и съветското ръководство направиха оценка, която беше много погрешна, че това е уклон надясно, че ние насочваме развитието на


България по югославски път


Това стресна Тодор Живков и партийното ръководство. След това започнаха събитията в Чехословакия, а това още повече влоши нашето положение и впоследствие се отказахме от тази реформа", разкрива в показанията по дело №4 членът на Политбюро и премиер Гриша Филипов.


Голяма част от задграничните фирми на трите закрити предприятия са ликвидирани, а някои са прехвърлени към други външнотърговски организации. "Имекстраком" има същата съдба. Имуществото на "Тексим" за над 10 млн. долара, съсредоточено в нея, обаче създава големи проблеми на Живков. Алжирският оръжеен търговец Мабет Шареф предявява претенции към част от собствеността и поставя условие съдружникът му Найденов да не бъде съден. В крайна сметка на него са изплатени 150 000 долара, а уговорката шефа на "Тексим" да не бъде съден не е спазена. Случаят става повод на едно инфарктно заседание на Политбюро и на колегиума на МВР през 1971 г. , на което се обсъжда "Тексим", първият партиен и държавен ръководител да възкликне: "Има един факт над фактите... как Георги Найденов предаде народно имущество на един чужденец, подписа документ, че това дружество ("Имекстраком" - бел. авт.) е общо. Кой може да падне така, че да даде кораби народно имущество на един чужденец, освен един подлец и предател. Кой друг може да бъде разстрелян освен такъв подлец и предател... Или Георги Найденов, или ние трябва да бъдем на подсъдимата скамейка!"


Този случай става повод партийното ръководство да нареди да се извърши подробна проверка на всички регистрирани в чужбина дружества. Оказва се, че до края на 1969 г.



общият брой на задграничните фирми надхвърля 80


и изпреварва значително по този показател другите страни в социалистическия лагер, дори и СССР. Един новооткрит доклад на МВТ от 1970 г., обобщаващ състоянието и дейността на задграничните фирми през 60-те години, разкрива, че в страната е липсвал какъвто и да било регламент за създаването им. Картината, описана в него, е следната:


- отсъствието на контрол и търсене на отговорност за допуснати нарушения;


- дейността на много от фирмите се разминава с тази, за която са регистрирани;


- за работа в тях са изпращани неподготвени кадри;


- мнозинството от директорите на фирмите безотговорно, нехайно и упорито не желаят да изпращат финансови отчети.


"Най-много неблагополучия и провали са в опитите на външнотърговските организации да организират в чужбина собствени или смесени фирми за производство. В тази област ние се оказваме най-неподготвени, а сме вложили най-много средства", се заключава в доклада.


Печалбата е 8 млн. долара, от които само 5 млн. са преведени в страната.


След ревизията правителството пристъпва към ликвидиране на общо 43 задгранични фирми. В тях дяловото участие възлиза на над 3 млн. долара, вложените допълнителни средства са близо 14 млн. долара, а загубите в резултат на прекратеното участие са 10.7 млн. долара. При такива финансови резултати приключва историята на задграничните дружества през 60-те години. На запазените близо 40 търговски дружества е възложена стратегическата задача да завладяват западните пазари за пласиране главно на българска машиностроителна продукция. Няколко задгранични фирми на ДС обаче никога не влизат в отчетите на МВТ пред правителството. Тяхната дейност е дълбоко засекретена, защото се занимават с контрабанда.



Кой е Георги Найденов


Георги Найденов е роден през 1927 г. в Стрелча. Още като гимназист става нелегален и един от най-младите партизани. След 9 септември 1944 г. преминава курс за военни инструктори в Югославия, а след завръщането си постъпва в Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването). През 1952 г. започва работа в Министерството на външната търговия (МВТ) като офицер на прикритие. Работи в българското търговско представителство в Египет (1952-1956) и в представителството в Истанбул, Турция (1958-1960). Назначен е за зам.-началник на инженерното управление при МВТ, което отговаря за доставката на суровини за оръжейните заводи и за търговията с оръжие. Оглавява създаденото през декември 1960 г. със "строго поверително" разпореждане на Министерския съвет "външнотърговско предприятие "Тексим" като фирма на инженерното управление за внос и износ с капиталистическите страни". "Тексим" е първото от редица предприятия, ръководени от Найденов, които по-късно са обединени в икономическа групировка "Български търговски флот". Тя и "Тексим" са закрити в края на 1969 г. по указания на Тодор Живков след натиск от Москва, опасявайки се, че провеждат политика, противоречаща на плановата икономика. Ръководството на "Тексим" е изправено на съд през 1971 г., но е оправдано. По настояване на Живков е започнато ново дело, което осъжда Найденов на 20 години затвор. Той излежава пет години, след което е освободен. След промените присъдата му е отменена, а през 1992 г. основава частна банка "Тексим". Почива през 1998 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK