Давност за убийство затваря българското дело за Георги Марков

Георги Марков

© Дневник

Георги Марков



Българското разследване за убийството на писателя Георги Марков ще бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност, заявиха пред "Дневник" юристи, до които вестникът се допита. Това най-вероятно ще стане в дните след 11 септември, когато се навършват 30 години от покушението. Предложението за прекратяване трябва да бъде направено от Националната следствена служба и да бъде потвърдено от Софийската градска прокуратура.



Предложение за прекратяване на случая "Марков" беше направено от прокуратурата още през 2000 г., веднага след като беше пенсиониран титулярният следовател по делото Богдан Карайотов. Софийският апелативен съд обаче отхвърли прекратяването. Тогава той прие, че давността по този случай не е 20 години, а трябва да се приложи разпоредбата на закона за т. нар. абсолюйтна давност от 30 години. В своето решение съдът се мотивира, че абсолютната давност е налице, защото е имало прекъсване на разследването в различни периоди в началото на 90-те години, заради друго следствие, което има пряко отношение към изясняване на обстоятелствата около смъртта на писателя.




Става въпрос за разследването за унищожаване на досиетата срещу Георги Марков в Първо главно управление (ПГУ) на ДС и в Шесто управление от 16 тома през януари 1990 г. По това дело подсъдими бяха началникът на разузнаването ген. Владимир Тодоров (1986-1990) и зам.-вътрешният министър ген. Стоян Савов, отговарял за операциите на разузнаването в периода 1973-1990. Савов се самоуби два дни преди съдебния процес през януари 1992, а по-късно ген. Тодоров беше признат за виновен и осъден ефективно на 11 месеца затвор. Решението на Софийския апелативен съд принуди прокуратурата да продължи разследването на делото "Марков".


Проблемът с наличието в българския закон на давностен срок за най-тежкото престъпление - убийство е наследство от съветската правна система, приета през епохата на комунизма. Такава давност фигурира в българския Наказателен кодекс и в момента. За разлика от България в редица правни система на Запад, както и във Великобритания, законът не предвижда давност за най-тежкото престъпление.


За първи път проблемът с давността се прояви в началото на 1990 г., когато публично станаха ясни престъпленията на комунистическия режим в лагера край Ловеч, където в периода 1959-1962 г. са били убити най-малко 151 души. Под силния обществен натиск Седмото Велико народно събрание прие изменение в Наказателния кодекс, но то остана мъртвороден текст, тъй като не предвиждаше да се прилага за престъпления, извършени преди поправката. По този начин този текст не може да се приложи към случаи като лагерите или Георги Марков. На това основание през юли 2002 г. Върховният касационен съд прекрати делото за лагерите.


Поръчайте книгата на Христо Христов "Двойният живот на агент ПИКАДИЛИ" с безплатна доставка

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK