ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Парламентът отхвърли промените за безконтролното следене в интернет

Парламентът отхвърли промените за безконтролното следене в интернет

© Георги Кожухаров



Със 74 гласа "за", 78 "против" и 3 "въздържал се" парламентът отхвърли промените в Закона за електронните съобщения, даващи безконтролен достъп на МВР до данните от интернет и телефонни разпечатки. При първоначалното гласуване на измененията 89 депутати бяха "за", 74 "против", а шестима се въздържаха и така измененията щяха да минат на първо четене. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов (НДСВ) обаче поиска прегласуване и призова да се спести "посещението на този закон" в Конституционния съд. При прегласуването и след като бяха събрани картите на неприсъстващите в залата депутати, текстовете бяха отхвърлени.


Така пропадна и четвъртият пореден опит на спецслужбите да си осигурят получаването на трафичните данни без разрешение на съдия. През ноември м.г. Върховният административен съд (ВАС) отмени като противоконституционна наредбата, с която под обтекаемата формулировка "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" МВР можеше да взима информацията и то с т. нар. пасивен достъп до сървърите чрез компютърен терминал, като така не се налагаше дори да изпраща искане до мобилните и интернет операторите.


През февруари парламентът пък отхвърли искането на спецслужбите сред законите, по които ще се събират данните, да се впише и законът за МВР, като така отново щеше да се преодолее изискването информацията да се получава след разрешение на съдия и за посочване на основателни мотиви за искането. Тогава проверка на "Дневник" показа, че текстът, включващ закона за МВР сред нормите е дописан неясно от кого, въпреки че ресорната комисия - по транспорт, не го е гласувала изобщо. След дълги дискусии депутатите отхвърлиха и този опит за безпроблемно следене и решиха данните да се получават само за разкриване на тежки престъпления и да има санкция на съдия.




Още в следващите дни ръководството на вътрешното министерство реагира остро на промените и обяви, че така ще бъде възпрепятствано да работи по горещи следи на престъпления, които не се водят тежки, като детска порнография например. Работата на спецслужбите според него се забавяла сериозно от необходимостта да се получава съдебно разрешение. Политици репликираха, че при спешни случаи законите позволяват да се събират данните и без разрешение на съдия, а 24 часа след това да се получи такава санкция. Те дори казаха, че са склонни на компромис и биха могли да запишат към тежките престъпления и такива, които са сериозни, но не се водят тежки.


Въпреки това само двайсетина дни след решението на парламента, МВР инициира изменения в закона за електронните съобщения и чрез депутати от БСП, ДПС и независими ги внесе в парламента. Те отново предвиждат пасивен достъп чрез интерфейс до информацията и отново за отхвърлената от ВАС нужда "за оперативно-издирвателната дейност". Промените предизвикаха сериозни спорове в парламента, водещата комисия по транспорт включи обсъждането на измененията в дневния си ред извънредно и въпреки че председателят й Йордан Мирчев (НДСВ) и опозицията напусна, БСП и ДПС подкрепиха текстовете. Решението на комисията беше оспорено, но ръководството на парламента го допусна за разглеждане в пленарна зала.


Впоследствие парламентарните комисии по вътрешен ред и по евроинтеграция отхвърлиха измененията. По тях има и негативно становище от парламентарния отдел, отговарящ за синхронизирането на законодателството с правото на ЕС. Омбудсманът също възрази.


Председателят на парламента Георги Пирински (БСП) преди няколко дни също се съгласи, че трябва да се намери по-точният баланс между правата на гражданите и необходимостта да не се спъва работата на МВР. Той намекнал на опонентите на промяната, че ще съдейства текстовете да бъдат редактирани, така че да не се стига до безконтролно следене на хората. И според него, както и според опозицията и НДСВ, будят съмнение данните за искани справки за телефонни разпечатки и интернет трафик - 330 000 справки на година за 40 000 лица.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK