
© Георги Кожухаров
Срокът за регистриране на частните колекции ще бъде удължен между три и шест месеца, обяви заместник-министърът на културата Тодор Чобанов в интервю за "Дневник". Той уточни, че това ще стане с промяна в закона за културното наследство, и каза, че процедурата вече е задвижена.
По закона, който беше приет в края на февруари след ожесточени спорове и атаки от големите събирачи на антики, срокът изтича на 10 октомври. Според Чобанов отсрочката се налага, след като предишният екип на министерството е забавил инструкцията за регистрацията.
Въпреки това колекционери са успели да обявят сбирките си. По думите на зам.-министъра те са десетки, което обаче било много малко. Сред тях имало интелектуалци и бизнесмени. Чобанов не даде повече подробности, защото имената им могат да станат известни само с тяхно съгласие. Предишният културен министър Стефан Данаилов вече е издал разрешения за два частни музея - на братя Бобокови и на фондация "Тракия", свързана с Васил Божков.
В края на юли омбудсманът Гиньо Ганев сезира Конституционния съд (КС) за текстове от закона за културното наследство. Той поиска да се обяви за противоконституционно задължението сделките с движими културни ценности да се извършват само ако те са идентифицирани и регистрирани, а сделките с културни ценности национално богатство - само след писмено уведомяване на министъра на културата.
Другият оспорен текст задължава в 6-месечен срок от влизането в сила на закона (до 10 октомври) лицата, които са установили фактическа власт върху движими културни ценности, да ги регистрират, да декларират произхода им и как точно са придобити. Проверка на "Дневник" показа, че КС сега събира становища по искането. Огнян Герджиков от НДСВ - политическата сила, която настояваше за закона в предишния парламент, коментира, че предприетото от министерството е "по-скоро опит за печелене на време, защото е сезиран и Конституционният съд". Той смята обаче, че удължаването на срока не е фатално. Зам.-министър Чобанов каза, че независимо какво ще реши КС министерството ще инициира промени, "така че най-накрая всичко да излезе на светло".
"Срокът от шест месеца не е реален и нормален и това беше ясно от самото начало. Има страшно много работа, която не може да се свърши за това време, особено пък през лятото", смята бившият директор на Националния археологически музей проф. Васил Николов.