Четири основни риска пред бюджет 2010

Четири са основните рискове пред бюджет 2010 по оценка на финансовото министерство.


Първото притеснение, посочено в доклада към проектобюджета за догодина, е свързано с падащите приходи заради свития износ и намаляващото вътрешно търсене. Очаква се този ефект да се прояви основно чрез косвените данъци - ДДС и акцизи, които облагат потреблението и пряко зависят от стопанската активност и инфлацията. Въпреки тези притеснения в последните две седмици финансовото министерство повиши с 200 млн. лв. плана за постъпленията от ДДС за догодина и с още над 100 млн. от социални и здравни осигуровки.



Основни фискални рискове
- спад на вътрешното търсене и на растежа и оттам намаление на приходите
- трудности при финансирането на бюджета
- потенциална подкрепа на банковата система
- застаряване на населението - натиск върху пенсионната система



От ведомството на Симеон Дянков отчитат като риск и преоценката на доверието на инвеститорите в пазарите на Централна и Източна Европа, което може да създаде трудности пред финансирането на бюджета. Допълнителен проблем за България са бюджетните дефицити, които се реализираха в последните месеци от управлението на кабинета "Станишев". Заради тях се затрудни пласирането на емисии държавни ценни книжа. Ако това продължи, от Министерството на финансите допускат преориентиране към по-краткосрочни емисии вместо 5- и 10-годишните книжа, които бяха посочени като приоритетни за тази година.


Въпреки че намалява, сравнително високият дефицит по текущата сметка остава фактор, който налага предпазлива фискална политика.
Потенциален риск според финансовото министерство е и евентуална необходимост от капиталова подкрепа за банковата система въпреки малката вероятност това да се случи.


Застаряването на населението е четвъртият дългосрочен риск пред устойчивостта на публичните финанси. Затова от министерството изтъкват нуждата от пенсионна реформа, ако държавата иска да ги запази стабилни. По този повод от Международния валутен фонд и Световната банка вече коментираха, че това затруднение може да се посрещне с увеличаване на минималната възраст за пенсиониране. Идеята е жените да се пенсионират на 63 години както мъжете, а на по-късен етап този праг да се вдигне. Финансовият и социалният министри отхвърлиха вероятността това решение да се вземе през тази година, но в правителството този въпрос вече се дискутира.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK