Кристалина Георгиева: Вече има сигнали за излизане от кризата

Кристалина Георгиева: Вече има сигнали за излизане от кризата

© Красимир Юскеселиев



Източноевропейският регион влезе със закъснение и ще излезе от кризата със закъснение, коментира вицепрезидентът и корпоративен секретар на Световната банка Кристалина Георгиева. Тя участва на Четвъртата годишната срещу между правителството и бизнеса и в рамките на изказването си заяви, че след кризата растежът ще е по-бавен, безработицата ще е по-висока, а финансирането ще е по-трудно и по-скъпо, защото банките са предпазливи.


Първият сигнал за излизане от кризата според нея е промишлеността. Това се видя в ЕС, вижда се и в България, където в началото спадът беше с 40%. Спадането на лихвите също говори за възстановяване и съживяването на световната търговия.


Кристалина Георгиева спомена нов термин - "нова нормалност" и го използва като обобщаващо понятие за реалностите на възстановяването - по-висока безработица, ниска заетост, по-високи лихви, които макар и да се понижат от времето на несигурност, все пак ще са над нивото си преди кризата и цялостна предпазливост на банките.




В анализа си тя прогнозира, че в света ще има нови центрове на икономически растеж и те ще са в Азия и Южна Африка, но няма да са достатъчни да компенсират спада в Европа. По думите й България ще трябва да потърси възможности да се възползва от тези нови пазари и растежа, който ще отбележат, а в същото време държавата ще трябва да потърси начин как да компенсира спадналото потребление и "да влезе в ролята на компенсатор, а без да стане узурпатор".


Винаги при голямо разтърсване в световната икономика идва и време за нови идеи, а борбата с климатичните промени може да даде тласък и "новата нормалност" да се окаже по-добра дори и от старата. "Всичко зависи от това как ние ще съумеем да се впишем", коментира тя.


В презентацията си Кристалина Георгиева посочи като притеснителен и проблемът за лошите кредити. "Те започват опасно да растат като се има предвид, че в България около 50% от кредитите са под 1 година има опасност да продължат да растат и в следващата година".


От презентацията стана ясно, че най-тревожно е положението в Украйна, където лошите кредити гонят 30% а надхвърли ли се това равнище има опасност от валутна криза. За България Кристалина Георгиева коментира, че показателят по последно наблюдение е далеч от тези опасни стойности, като по-късно се разбра, че последната им стойност е 5.63%. Затова вниманието си към тези лоши кредити насочва и Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка. Кристалина Георгиева изрази надежда, че програмата на корпорацията в тази област може да достигне 7-8 млрд. долара и те ще се използват изцяло за решаване на този проблем.


Механизмът, по който най-вероятно ще се действа е да корпорацията в сътрудничество с частния сектор да изследва проблемните отрасли и след това да изкупува лошите кредити от банките. След това като кредитор, тя може да започне реструктуриране на проектите, които с проблеми по обслужването и да ги предложи на нови частни инвеститори, но те да излязат от банковите портфейли.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK