Носталгия по комунизма залива Източна Европа

Магазин за хранителни стоки. София, май 1990г.<br />

© Reuters

Магазин за хранителни стоки. София, май 1990г.



В гъстите гори на идиличния дунавски остров Персин, дом на застрашен морски орел и корморан-пигмей, лежат зловещите останки от комунистически лагер на смъртта.


Стотици "врагове на режима" са загинали от побои, глад и изтощение между 1949 и 1959 г. в концентрационния лагер "Белене", където с телата на жертвите са хранели прасета.


20 години след края на комунизма Белене е почти забравен - само малка мраморна плоча разказва ужасната история. А носталгията по миналото расте в малката балканска държава, както и в целия бивш съветски блок.




Неуспехът на капитализма за повиши жизнения стандарт, да наложи върховенство на закона и да удържи процъфтяващата корупция и шуробаджанащина проправи път на мили спомени за времената, когато безработицата беше нулева, храната - евтина, а социалната сигурност - висока.


"Лошите неща са забравени", казва 42-годишният Румен Петков, бивш тъмничар, а сега - счетоводител в единствения затвор, който все още работи на Персин.


"Носталгията е масова, особено сред възрастните", добавя той пред рушащите се сгради на друг стар затвор, създаден на мястото на закрития през 1959 г. концлагер. Комунистите затварят тук през 80-те години стотици етнически турци, отказали да сменят имената си.


И някои млади българи в бедния град Белене, свързан с острова с понтонен мост, също твърдят, че в миналото се е живеело по-добре.


"Ходехме в отпуска на морето и на планина, хората имаха много дрехи, обувки, храна. А сега най-голямата част от доходите ни отива за храна. Хората с университетски дипломи са безработни и мнозина от тях бягат в чужбина", разказва 31-годишната Анелия Беева.


Желанието да се върне старият режим е нищожно, но според анализаторите апатията е доста жива последица. "Голямата щета, нанасяна от носталгията, е че тя изцежда енергията за смислена промяна", обяснява българският социолог Владимир Шопов в онлайн портала BG History.


ЗЛАТНО ВРЕМЕ


В България продължилото 33 години управление на покойния диктатор Тодор Живков започва да изглежда за някои като златна епоха в сравнение с вилнеещата корупция и престъпност, последвала свалянето му.


Над 60% от българите отговарят, че са живеели по-добре в миналото, макар опашките да са били всекидневие, връзките - единственият начин да се сдобиеш с някоя ценна стока, дънките и кока-колата - недостъпни, а за автомобил се чакаше до 10 години.


Почти три години след като е станала член на ЕС, в България средната заплата е около 300 евро, а пенсията - 80, най-ниските в съюза. Доходите в доста по-напредналите Полша и Чехия все още са малка част от тези в Западна Европа.


Глобална анкета на "Галъп" от 2008 г. показа, че жителите на България, Сърбия и Румъния са сред десетте най-недоволни в света.


"Поколението на родителите ни е било много по-доволно от това, което е имало. Днес всеки иска повече от всичко" казва 23-годишната София Киш, студентка в Будапеща, по повод изкуствено поддържаната от комунистите масова заетост.


ДАЛАВЕРА, МУТРИ, МЕНТЕ


След две десетилетия разпокъсани и болезнени реформи повечето хора отказват да правят нови жертви, които са необходими за пълна промяна на икономиката и правосъдието.


Другите последици са деморализацията и растящата популярност на партиите, обещаващи "здрава ръка".


И не без основание


Премиерът Владимир Путин, бивш агент на КГБ, описва разпадането на СССР като "най-голямата геополитическа катастрофа на века".


Критиците на Кремъл го обвиняват в пълзяща реставрация на СССР като опит да се оправдае натискът върху медиите и опозиционните партии.


"Има идеализиране на съветското минало, коментира Никита Петров, историк от центъра "Мемориал". Това е съвсем съзнателно провеждана политика. Опитват се да покажат, че съветските власти са привлекателни за днешното поколение."


В България олигарсите, контролиращи цели сектори от икономиката, се родиха от редиците на компартията и страховитите тайни служби.


Имената на корумпирани политици и престъпни босове са публична тайна, но от 1989 г. досега България не е осъдила за корупция нито един високопоставен служител и е вкарала зад решетките само един престъпен бос.


Никой не е осъден за комунистическите репресии.


Някои от най-популярните думи сред обикновените българи са "далавера", "мутри" и "менте".


"Хората губят вяра, че някой може да успее по честен и достоен начин. Успехът е тотално криминализиран", обяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".


Според нея чувството за несправедливост е особено силно на Балканите - най-бедният ъгъл на Европа, където управляват недосегаеми паралелни структури на власт. "Някои хора казват: "Да, старият режим беше репресивен, но поне имаше закон и ред."


Обещанията да се сложи край на атмосферата на ненаказаност помогнаха на премиера Бойко Борисов от дясноцентристката популистка партия ГЕРБ да спечели голяма победа през юли.


Общественото недоволство и рецесията означават, че в района може да оцелее само популистко правителство, смятат анализатори.


"Нивото на недоверие към политическия елит и институциите е толкова високо, че не можеш да убедиш хората да сторят каквото и да било при управление на непопулярно правителство", казва Иван Кръстев от софийския Център за либерални стратегии.


Някои българи обвиняват Запада в лицемерие, защото лесно е преглътнал присъствието на стари комунисти в новия елит.


Избирането на 57-годишната Ирина Бокова - бивш комунистически апаратчик и посланик в Париж - за шеф на ЮНЕСКО през септември е ярък пример за това двуличие, казват критиците.


Бокова е учила в Москва по време на комунизма и през 90-те години се изказва по стълбата на дипломатическата кариера благодарение на миналото си.


"АМЕРИКАНИЗАЦИЯ"


Поне на един фронт някои източноевропейци смятат, че са догонили и дори надминали капиталистическите стандарти - жаждата да притежават.


Голяма част от кредитите, взети в годините на бум, бяха похарчени за модерни коли, яхти, големи телевизори, дизайнерски дрехи, силиконови операции и пътувания до екзотични дестинации.


Копирането на чужди стандарти стига дотам, че на бебетата се дават западни имена, а телевизионният ефир е залят от риалити шоу програми като "Биг брадър".


"България се американизира, казва живеещият в Париж известен български художник Никола Манев. Вдигам телефона и ми говорят на английски, отивам на ресторант и той се казва "Маями"... За Бога, нямаме ли български имена?"


"Като погледнеш отвън, виждаш нови сгради, магазини, лъскави коли. Но отвътре хората са станали по-тъжни, по-агресивни и нещастни", добавя той и предписва лечение чрез духовност.


Тази есен за пръв път от много години билетите за софийските театри са разпродадени седмици напред.


*Текстът е публикуван със съкращения.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK